КАКВО НАПИСАХ?
Отиди на страница:
| Находчивият бизнесмен Дъждът се сипеше по улиците като планински бързей и се оттичаше в градската канализация. Беше пролет. В края на месец март, когато всичко се раззеленяваше и разцъфтяваше с неистов копнеж за едно ново начало след тежката зима. Във въздуха се носеше трептене на пробудени надежди и свеж мирис на любов, съпроводени с мелодичното чуруликане на птички, приютили се в новите си домове след дълго отсъствие. В акомпанимент, дъждовните капки почукваха игриво по первазите и прозорците на домовете на хората. Сякаш се изпълняваше Ария на небесен ангел, дошъл на земята, за да възвести настъпването на абсолютната хармония. Толкова хубаво и блажено се пробуждаше Пролетта... Така си мислеше и Пламен, докато наблюдаваше как приключваше рапсодията на дъжда и на небето се оформяше красива дъга. А в душата му цареше пълен празник! Цяла нощ не бе мигнал, за да може да отиде в магазина на Соня и да я види. Беше се влюбил в това дребничко на ръст момиче още от първия миг, когато го видя. Стори му се, че земята под краката му се раздвижва, когато приятелят му я представи за новата продавачка в магазина за козметика. Той й беше шеф, а Пламен искаше да остави в магазина му един руски фризер. Пламен се занимаваше с внос на бяла техника главно от бившите соц. страни и търсеше пласмента им чрез близки и познати. Времената бяха хаотични и всеки искаше да припечелва бързо и лесно от различни дейности. Пламен следваше философия, но имаше увлечение и към бойните изкуства още от училище, когато изучаваше тънкостите на каратето. Като студент организираше редица състезания за свободни двубои във зала “Фестивална”. Печалбата от билетите влагаше в изкупуването на стари мебели за италианец, който ги реставрираше и продаваше с надценка. Преди това преходът го завари да продава списания на площад “Славейков”. А в гимназията превеждаше симултанно вицове от френски език. Този талантлив, буен и красив младеж имаше всички шансове за бляскава кариера като бизнесмен, когато се захвана с внос на техника от страните от бившата “СИВ”. Същевременно изнасяше консерви за необятния руски пазар и се разхождаше свободно по улиците на града с куфарчета с пари... Тогава се появи Соня. Спомни си с усмивка как тя кършеше нервно ръце при вида на огромния фризер, тупнат й за продажба при козметиката. Беше толкова сладка в безпомощността си, че нямаше как човек да не бъде запленен от детското й излъчване и непринуденост. И Пламен веднага падна в капана на любовта. А Соня беше залепила бележка с името му, за да го потърси при появата на първия възможен клиент... След това бизнесменът започна да си намира всякакви оправдания, за да ходи в магазина да я вижда. Говориха си дълго и се смееха с вперени очи един в друг, сякаш светът не съществуваше за тях. Накрая той се реши да я покани на първа среща. Мястото - пред ресторант “Рубин”. Видяха се в уречения ден и се разприказваха за рождени дни. С почуда установиха, че са родени на една и съща дата – 9 май. Разбира се, никой не вярваше на другия, затова всеки извади зеления си паспорт за доказателство. Избухнаха в смях, прехвърчаха луди флуиди и разбраха, че са един за друг. Сега Пламен чакаше трепетно дъждът да спре, за да направи предложение за брак на приятелката си. Беше го решил на бързо, но беше сигурен в намеренията си. Не се притесняваше от това, че със Соня почти не се познаваха и двамата бяха представители на рогатата зодия “Телец”. Нито това, че тя беше обикновена продавачка, а той – новоизлюпен богаташ, с бизнес интереси в различни области. Все пак след проверка беше установил, че според китайската астрология шесте им години разлика гарантира да са в идеална хармония помежду си... Отлепи очи от портрета на жена си, стоящ на бюрото му и премигна в просъница. Наистина имаше великолепен брак, две прекрасни дъщери и голяма фирма за кафе, която рискуваше с екстравагантното за един бизнесмен решение да оглави партия. При това партия със затихващи функции, каквато беше СДС. Но работата във фирмата, свързана със създаването и утвръждаването на една нова марка кафе, беше погълнала най-хубавите му години. Беше пътувал много в Латинска Америка и беше разбрал, че по-бедните народи са по-щастливи, стига да имат любимото кафе на масата. Но в един момент се почувства като в консервна кутия, имаше нужда от нови хоризонти. И отворената за бизнеса родна политика го подмами и прие с отворени обятия. След като една секретарка, разнасяща кафе из клоарите на Европарламента, беше станала евродепутат от листата на НДСВ, то той, Кафееният бос, нямаше начин да не отговори на огромното предизвикателство да бъде политически лидер. И времето беше на негова страна – местните избори предвещаваха успех за летаргиращата десница, ако картите се изиграеха правилно. Трябваше само да се извършат няколко маньоръва с останалите политически играчи и Пламен Юруков не се поколеба да ги направи с присъща решителност и търговски дух. За да забоде победоносно знамето на успеха във вражеската територия и да докаже, че българският бизнес елит може не по-зле да управлява родната политика, от разни кадровици и бивши агенти на ДС... Обяви категорично подкрепата си за Хасан Азис, кметът на Кържали, за втория му мандат. С този ход си навлече неприязънта на останалите десни сили, ГЕРБ и дори БСП, опитващи се да издигнат консенсусна фигура срещу деспотизма на ДПС в Югоизточна България. Но спечели много повече. Спечели усмивката и ведрия поглед на Сокола, който непременно ще има предвид СДС при едно евентуално следващо коалиране. Освен това даде ясно да се разбере, че без подкрепата на СДС Бойко Борисов няма да спечели в София, въпреки добрата доскорошна работа на Генерала с много от сините общински съветници. За целта Юруков тупна по масата и заплаши, че ако ГЕРБ не оттегли тридесет и деветимата си кандидати в общините, където има успешни сини кметове или кандидат-кметове, СДС ще издигне свой кандидат за кмет в София. Естествено, Бойко Борисов няма как да не се стресне от твърдата ръка на новия син лидер и накрая ще отстъпи пред поставения му ултиматум. Особено след като цената е един за тридесет и девет души. И след като на ринга излизат: другото страшилище с генералски пагони и богата биография в разузнаването - ген. Бриго Аспарухов; и безстрашният треньор на националния отбор по баскетбол - Константин Папазов... И София най-после ще има силен кмет и единен Общински съвет за решаване на непосредствените проблеми и задачи, а СДС – своя рицар на бял кон, дошъл да спаси синята идея направо от благодатната на кафеени посеви земя. Нека все пак да си зададем въпроса: кое е по-напред - СДС или кафето? Редактирано от - Гичка Граматикова на 04/9/2007 г/ 13:02:42 |
Хубаво!Първата част за младите и романтични години ми хареса повече.Втората дава по-скоро материал за размисъл, колко са необятни човешките амбиции и стремежите към властови позиции, след първоначалното натрупване на капитали.  |
Гиче,  снощи изгледах мъж ми втренчено и алчно и го заплаших страховито: "Само на квадрати ще ми станеш !!!! "Той сериозно се изплаши, а после прочетохме заедно твоето стихотворение и всичко си дойде на мястото,  |
| Закуска VI (сонет геометрически) Квадрат, а след квадрата кръг и радиус, наврян у пи-то, не чувам аз ни стон , ни гък докато си поръчваш ти мохито. Поръсен е с листа кат конус, триъгълници ти се бутат у гръкляна, лимон наврян е вътре като бонус, за да усетиш ти маняна. Отсреща някакво каре се е разплуло в сепаре и ръб със формата на пирамида ти ръкомаха като гнида Явно тоз илитерат ще ми стане на квадрат!  |
другото са подробности. 
Сиби, Топовие, радвам се, че ме навестявате!  Сиби,  имам едно много интересно стихо, признавам пуснато другаде, където има състезателен елемент между моята и чужда еротична серия, но се чудя дали да го пусна тук... Няма емотикон за над 18 год...  Топовие, докога ще ме караш да чакам? |
| ОК, уговори ме. То е ясно като бял ден, че някои хора не си държат да думата, няма други да страдат заради тях...Ей, сегинка, изчакай |
Но тук я няма заплахата на вдигнат нож и резултатът на квадратите.  Предизвикателството го няма. Това си е най-обикновено......  любовно стихотворение. Отдаденост и т.н. А аз очаквах някакъв пожар и надпис - препоръчителен родителски контрол. Топовието цепи много по-яко! |
| Ама чакай! То не става само със заплаха и звън на ножове и вилици...  Нека веднъж изненадата да е Той, като десерт, пък друг път - Тя, като десерт... Да има малко разнообразие, не мислиш ли! |
| Не съм забравил, Гиче, обаче одите трябва да се пишат с чувство, за да стане изкуство А кво ти чувство кто се заринах в бачкане като прасе у тикви. Дами, драго ми е да ви чета |
| На мен, понеже ми е малко чужда вече тематиката, ми се натрапи само аналогията за някакъв десерт, който на всичкото отгоре се вкусвал и един път месечно. Така е със сериозните хора, дето са на редуциращи диети...  десерта е лошо нещо... |
| Топовие, тия оправдания не на мене, ако обичаш! И защо мина от Сонет IV на Закуска VI - ти през едно ли я караш вече? |
Разбирам, Гиче, обаче това как-тя-го-чака-размекната-и-покорна-да- я-покори-когато-му-дойде-мерака, някак предаде идеята за силната жена, която държи юздите здраво в ръцете и камшикът яко плющи по изпотения гръб - на ти, на ти, на ти!!!!! А нямало разлика между женско и мъжко писане, казваше една Кристин в съботния брой. Има, и още как! Топовие, удоволствието е наше! |
