Кратки и бързи рецепти за готвене според сезона
Отиди на страница:
| 24 часа - в марината , вода или оцет , аз предпочитам силен винен оцет -7-9% После като ги вариш два пъти им сменяш водата , вторият път слагаш и подправки ... А изключителните случаи не са "когато много е прижаднял" , а когато много е пригладнял или е хремав !  Редактирано от - Чок觧 на 17/11/2006 г/ 20:27:28 |
Купих си за утеха пушено пуешко тип "отврат", тия сега бели бъбреци едат.  ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
| Ми тичай сега за бъбреци. Като ги сготвиш по рецептата на Чоки и Гевовева и си хапнеш от тях, ела да кажеш как са на вкус. |
| Пак малко терминологично уточнение - става дума не за бъбреци, а за бели такива. Ей, пак ще разкажа история, която може би и съм разказвала в един мой бивш форум май, ама то не се брои за повторение след разделянето на базата данни. Влизам аз в едно ресторантче, с подчертано рустик характер, в Женева. Обичам го тоя град, освен всичкото другото и защото мога да си бъбря там на френски. Посреща ни - ние бяхме трима, един много сладък чичко, с препасана бяла престилка, ама русолявичък, червендалестичък и мустакат. Във всяко колективно посещение на ресторант аз обикновено съм отговорника по менюто, а тука бяха и подчинени, та съвсем. Започвам аз едно четене с кеф, на познати и непознати ястия, човекът консултира с удоволствие, и по едно време го питам за непозната думичка- Господине, какво значи: ronrons de mouton, т.е. нещо овнешко, но каква точно част? Чичкото се изчервява, от което става още по-червендалестичък, и казва - мадам, не ми е удобно да ви обяснявам. Щракам веднага - това да не е нещо, свързано с възпроизводството на овена? Той закима облекчен - да, да, точно това е. На тези ронрони изобщо не им личеше произхода, пък и бяха в някакъв прелестен сос от горчица. Но с чичкото си поговорихме чудесно, аз се отпуснах на етимологическа вълна, и му викам - но аз знам тази дума, само че в единствено число, в песничката: il etait un bergere, et ronronron, petit Patapon, il etait un bergere qui gardait ses moutons, ronron, qui gardait ses moutons. В превод: имаше едно овчарче, ронрон, малки Патапон, имаше едно овчарче, което пазеше овните си. Чичкото нямаше езикови познания да съобрази дали в песента се възпяваха същите тези части, да речем, на малкия Патапон, но беше очарован и ми рече - мадам, вие ме върнахте в годините на моето детство. Това бяха и последните му благодарствени думи, когато ни отваряше вече вратата на заведението и ни изпровождаше. Та значи, ронроните си имат специфика на приготовлението, значи. Ще взема да разтърся по мрежата френска кулинария, тук в случая по-точно, алпийската, да видя как пък те ги приготвят тия ронрони... *** С една дума - ронрон, г-жа Петкова! |
В момента ям собствено ръчно направения си сандвич със превозходна сланинка...Вкусно...Пия си биричка и чакам един служебен имейл...А сандвича го бях направил за дететоу ама то, моля ви се хапнало кебапчета...В другата тема казах, че съм само на едно хлебче от 20 стотинки...Но сега ми е добре...Да живеят децата, все ще ни нахранят, чрез нас самите...  |
| Сланинката, всички я знаем, в нашенските варианти - и паприкована, по колко пръста дебела, и в буркани складирвана, и за кожичката знаем колко може да бъде крехка, но на мен ми изскочи един спомен за сланинка, консумирана по класически народен украински тертип - съквартирантката ми от Киев в общежитието, впрочем, много интелигентна жена, аспирантка във френската катедра си правеше пир със следното. Сланинка, изпратена й от вкъщи, черен хляб (ама истински черен, не като тия наште фалшификати), скалидка чесън и кисела краставичка. И си ги режеше всички тези ингредиенти на една дървена дъсчица. И водчица имаше понякога, още я виждам как апетитно тънко нарязваше парченцата на дъската. Много издържана комбинация, да ви кажа. |
| Добронамерено се изяждам от яд в момента. Обаче, един ден кат се отделя с лебеда от наште, ситуацията коренно ще се промени - ще стана кралицата на кухнята и на ... чистенето. Но короната на всяка слава е тежка, уви. Този бисер го отделям от останалите. Страшно ми допада. Ако съм горепосочения лебед ще пърхам щастливо с крилца и ще плувам...накъдето ми кажат - към кухнята, към спалнята...навсякъде... |
| Вев, песничката е за млада овчарка, а рон-роните се повтарят три пъти, но това е далеч от въпроса ми сега. Питане (много глупаво, ама като няма как). Дояла ми се е пуйка с кисело зеле. Мисля да я правя за Коледа, Б за 10хгивинг ще пуши такава. При средно дневна температура от 15 градуса (не в къщи, а навън, в гаража или в складчето за градинарски инструменти) колко време предварително трябва да сложа зелето за вкисване? Преди години имаше някъде из форумите рецепта, но не помня къде. |
О, Емидим, благодаря за вниманието.  BTW, не съм имала възможност досега да те поздравя за отварянето на две интересни поне за мен теми - тази и "Коя книга прочетохте наскоро?".   Успешен ден на всички!  |
Пропуснах да спомена и темата за "Наградите за журналистика", засега посещавана само от Емидим. Абе, там е направена престижна класация на някои изтъкнати форумци, поне някой да се беше сетил да благодари.  |
| Верно, че е il etait une bergere, et ronronron, petit Patapon. Тоз Патапон малко не ми е ясен във веригата на повествованието, да не би и това да е име на някой орган, Боже упаси, току виж пак съм го видяла в някое меню! За зелето - аз много, много отдавна не слагам в големите количества - в бидони и каци, то се прави централно, семейно, и после се разпределя по зелка, по зелка... Дано се обади някой майстор. Но ако не държиш на цели зелеви листа, знам, че доста бързо става онова зеле, нарязаното, в бурканите, на кисело. В братска Москва само такова държеха и правеха, по обясними причини - те нямаха мазета...  ***** Оле Боже, видях го това за наградите, дано си остане в наш тесен семеен кръг, че ако се начене всенародно обсъждане, пак трябва да разтварям чадъра , а съм го прибрала отдавна. Аз бих прибавила тук и Наум (още Зе Мария, не съм сигурна в тъждеството, аз не съм познавач), а също и Каруцаря. Те са по-аналитични и копаят по-надълбоко. Редактирано от - Геновева на 21/11/2006 г/ 11:34:56 |
| На-главният мотив за класирането на изброените участици в темата за журналистика е броят участия, според мен. След това се нареждат личното впечатление и комуникацията с другите. Иначе, освен Наум, Зе Мария и Каруцаря, добро впечатление правят другаря Тодар Живков, Зевзека, popangelov, trakietzzlaten - последните двама са сравнително отскоро. |
| Фани, между 10-14 дни. Сложи задължително кочан царевица, една глава червено цвекло, една червена зелка, 3-4 корена хрян, дюля (разрязана на две) и две три кисели ябълки (нарязани на четвъртинки). И не забравяй , че е задължителна едрата (морска) сол. Претакай всеки ден (мързелът разваля стоката) ...и първото зеленце - нарязано с праз лук, червен пипер и олио - за ракията! |
| Гичето ме е разлюбила .. в.ред. и второто, и третото зеленце .... а солта се слага на мястото на издълбания клочан - така зелката я поема ... :-) Редактирано от - Старшината на 21/11/2006 г/ 14:32:33 |
| О, това не е вярно, Старшо. Как може толкова лесно да се разлюби мъж, излъчващ толкова много сила и смелост? Не страдай, жребецо. Ти си заел почетно място в друга, лично моя класация. |
| Благодаря за рецептата, Док. Мале как ми се допи (а тъкмо ставам, не мой тъй). За съжаление няма как да я направя точно тази - моля за рецепта за нарязаното в буркани. Каче за зеле, че даже и пластмасов бидон с подходящи размери и канелка, не съм виждала наоколо. А да поръчвам от България ... |