КАКВО Е КОМУНИЗЪМ ?
Отиди на страница:
Димитър Благоев  Димитър Благоев наричан още "дядото" е роден на 14 юни 1856 г. в с.Загоричане. В периода 1878 - 80 г. се учи в Одеското реално училище, а през 1881 - 85 г. в Петербургския университет. През декември 1883 г организира първата социал-демократическа групи в Русия /наречена още Благоевска група/. През 1885 г. Благоев започва да издава нелегалният вестник "Рабочий" и установява връзка с Плехановската група в Женева. През март 1885 г. Благоев е арестуван и интерниран в България. От юни 1885 г. в София започва да издава списание "Съвременен показател". В него той пропагандира идеите на научния социализъм. В брошурата "Какво е социализмът и има ли той поачва у нас?" Благоев излага основите положения на научния социализъм и подлага на критика възгледите, че в България няма условия за социалистическо движение. Благоев е организатор и основател на Българската социал-демократическа партия, предшественица на Българската социалистическа партия. БСДП е основана на 2 август 1891 г. на връх Бузлуджа. В периода 1897 - 1924 г. Благоев ръководи издаването на теоретичния орган на партията - списание "Съвременен показател", като написва над 500 статии. През 1905 г. превежда на български 1 том на Марксовия "Капитал", като пише предговора. Починал на 7 май 1924 г. в София. |
| Никола Габровски Никола Христов Габровски е роден на 6 септември 1864 г. във Велико Търново. Учил в семинарията на Петропавловския манастир край Лясковец, а след това продължил в Александровската гимназия в гр.Николаев /Русия/. След завършването й през 1884 г. започнал да учи право в Женева. През 1887 г. се завръща в България и постъпва като съдия в Софийския окръжен съд. Като един от първите съратници на Димитър Благоев взема участие в свикването на Търновската сбирка през 1891 г. и образуването на БСДП същата година. От 1892 г. до 1894 г. е редактор на в."Работник", участвал и в издаването на "Българска социалдемократическа библиотека". След разцеплението в БРСДП през 1903 г. е на страната на широките социалисти. През 1914 г. скъсва контактите си с тях и влиза в БРСДП - тесни социалисти. Убит на 11 юли 1925 г. във Велико Търново по време на белия терор след атентата в църквата "Св.Неделя". |
| Мога само да констатирам, че по горе се е събрала една комунистическа лаещa kучешка глутница. И лаят в такт ! |
| Янко Сакъзов Янко Иванов Сакъзов е роден в Шумен на 29 септември 1860 г. Учил е в родния си град и във Варна. От 1878 г. продължава образованието си в Духовната семинария в Одеса. От 1880 до 1883 г. следвал естествени науки, философия и история в Йена, Лайпциг и Тюбинген /Германия/, биология в Лондон /1883 г./, литература и художествена критика в Париж /1884 г./. Завръща се в България и става учител по естествена история в Шумен. Участва като доброволец в Сръбско-българската война /1885 г./. След основаването на БСДП /1891 г./ започва издаването на списание "Ден" на което е редактор до 1896 г. Сакъзов е един от инициаторите за създаване на Българския социалдемократически съюз /БСДС/. Редактира печатния орган на БСДС - вестник "Другар". От 1900 г. издава списание "Общо дело". След разцеплението на БРСДП става един от лидерите на широките социалисти. През 1918 г. е министър на търговията, труда и индустрията в правителството на Александър Малинов /18 октомври - 28 ноември 1918 г./. и в правителството на Т.Теодоров /28 ноември 1918 - 6 октомври 1919 г./. След държавния преврат на 19 май 1934 г. поради напреднала възраст се оттеглил от политиката. починал на 2 февруари 1941 г |
Георги Димитров Георги Димитров е роден 18 юни 1882 г. в с.Ковачевци Пернишко. Димитров става член на БРСДП през 1902 г. През 1909 г. е избран за член на ЦК на партията. През същата година е избран и за секретар на Общия работнически профсъюз. Георги Димитров е депутат в българския парламент от 1913 до 1923 г. През 1923 г. Димитров заедно с Васил Коларов оглавява Септемврийското възстание. След потушаването му емигрира. Скоро след подпалването на 27 февруари 1933 г. на Райхстага Димитров заедно още двама българи Танев и Попов бива арестуван. Те биват обвинени за подпалването, но след шумен процес /в Лайпциг от 21 септември до 23 декември 1933 г./ наблюдаван от цяла Европа биват оправдани. Българските власти не допускат Димитров да се върне в България. Той получава съветско гражданство и заминава за Москва. През 1935 г. на 7-мия конгрес на Коминтерна след изнасянето на известният доклад за създаването на антифашистките "народни фронтове" Димитров е избран за Генерален секретар. От 1937 до 1945 г. е депутат във Върховния съвет на СССР. По време на Втората световна война Димитров е инициатор на създаването Отечествения фронт в България. На 6-ти ноември 1945 г. Димитров се завръща в България. Организира референдума с който на 15 септември 1946 г. България е обявена за Народна република. На 6-ти ноември 1946 г. Георги Димитров оглавява българското правителство. През 1948 г. Димитров става Генерален секретар на Българската комунистическа партия. Починал в Барвиха близо до Москва на 2 юли 1949 г. На негово име е наречен град Димитровград. Редактирано от - Старшината на 07/4/2007 г/ 16:42:50 |
| Да, лакмус за нормалност преди всичко. То има и други тестове, ама нема да връзваме маана (вж.по-горе, мой постинг).  , това има, това пием. |
избори до дупка [Начинаещ] от Bulgaria Общо мнения: 34 Пише или преписва? Трябва да се попита. Салмане, откъде преписваш тези пасквили. Създадено: 25.3.2007 г. 21:32:51 |
| ... няма, уважаеми, няма ... въобще не се надявай. ти пийна ли си хапчето? и залягай над ученето ей. неграмотните антикомунисти са си чистак "гички" ... |
Тодор Живков Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в с.Правец Софийско. От 1932 г. е член на БКП. през юли 1944 г. става заместник-командир на Първа възстанническа оперативна зона. на 8-9 септември оглавява сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София. От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция. От 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. От 1948 г. е член на ЦК на БКП От 1948 до 1949 г. е първи секретар на ГК на БКП - София. От 1948 г. до 1990 г. е народен представител. От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. През 1950 г. става секретар на ЦК на БКП От 1951 до 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. От март 1954 г. до април 1981 г. е първи секретар на ЦК на БКП. От 19 ноември 1962 г. до юли 1971 г. е председател на Министерски съвет. От юли 1971 г. до ноември 1989 г. е председател на Държавния съвет на Народна Република България. От 4-ти април 1981 г. до 10-ти ноември 1989 г. е Генерален секретар на ЦК на БКП. |
Старши, като се концентрираш на главорезите да не забравиш и Лев Главинчев, Каракачанов или Премянов...до ушите са потънали в кръв, вервам че пазите свидни спомени и за тях  |
Васил Коларов Васил Коларов е роден на 16 юли 1877 г. в гр. Шумен. От 1895 г. е учител в Никополското начално училище През 1897 г. става член на БСДП. От 1905 г. Коларов е член на ЦК, а в периода 1919-23 г. е секретар на БКП. В периода 1913-1923 г. е депутат в Народното събрание. От 1922 г. е член на Президиума на Коминтерна, а от 1923 г. е Генерален секретар на Изпълкома. През септември 1923 г. Коларов заедно с Георги Димитров ръководи Септемврийското възстание. След разгрома му емигрира и е задочно осъден на 15 години затвор. Коларов се връща в България през 1945 г. В периода 1945-46 г. е Председател на Народното събрание, през 1946-47 г. е временен президент, а през 1947-49 г. е първи заместник-министър председател и министър на външните работи. През 1949 г. става министър-председател на Народна Република България. Умира на 23 януари 1950 г. |
| Един водещ товаришчот Пролеткулт, Алексей Гастев, металургичен работник станал поет и теоретик, е имал жизия за едно бъдеще когато хората ще бъдат редуцирани до нивото на роботи с цифри вместо с имена и на които ще липсват всякъкви лични мисли и чувства: "Психологията на пролетарията ще бъде стандартизирана чрез механизация не само на чувствата, а и на обикновенното мислене. Това качество ще предаде на пролетарската психология характера на анонимност, която ще направи възможно да се нарече един индивит А, Б, или В, или 325, 075, и 0 и така нататъка. Това означава, че в пролетарската психология, от единия край на света до другия, щe преливат мoщни психологически вълни, за които няма нужда от милиони глави, а само от една обща глава. В бъдещето това ще направи индивидуалното мислене невъзможно." Точно така.Членовете на глутницата по-горе под великото ръководство на баш интелектуалния пес Старшината, са олицетворението на това бъдеще, за щастие вече в миналото. |
Трайчо Костов Трайчо Костав е роден на 17 юни 1897 г. в София. Член на БКП от 1920 г. През 1924 г. е избран в ЦК на БКП. Арестуван е и е осъден на 8 години затвор. Амнистиран е през 1929 г. и заминава за Москва. Работи в Задграничното ръководство на БСП и Коминтерна. През 1938 г. се завръща в България. Става член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1942 г. е арестуван и осъден на доживотен затвор. След 9 септември 1944 г. да завръщането на Георги Димитров от Москва е първи секретар на ЦК на БКП. Заместник министър-председател е в правителствата на Кимон Георгиев и Георги Димитров. През 1949 г. е арестуван и обвинен в антисъветизъм. Съден е за антипартийна и шпионска дейност. Разстрелян е на 17 декември 1949 г. в София. Частично е реабилитиран през 1956 г., а пълна реабилитация получава през декември 1989 г. |
Андрей Луканов Андрей Луканов е роден на 26 септември 1938 г. в Москва, СССР. През 1963 г. завършва международни отношения в Москва. Заместник-министър 1972-1973 г. и първи заместник-министър 1973-1976 г. на Министерството на външната търговия. Народен представител е от 1976 до 1996 г. Министър на външната търговия и вицепремиер 1976-1986 г. Първи вицепремиер 1986-1987 г. Министър на икономическите връзки 1987-1989 г. Министър-председател на България през 1990 г. На 2 октомври 1996 г. Андрей Луканов е застрелян пред дома си в София от някой си самсал. |
Никола Вапцаров Никола Вапцаров е роден на 24 ноември / по нов стил 7 декември/ 1909 г. в гр. Банско. Учи в Разложката гимназия през 1924 - 26 г. след което продължава в Морското училище във Варна /1926-32 г./ През 1932 г. плува на кораба "Бургас" с който посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. От края на 1932 г. работи във фабриката на братя Балабанови "Българска горска индустрия" АД в с. Кочериново. Уволнен е през 1936 г. През 1934 г. става член на БКП, а през следващата година става член на РК на БКП. След продължителна безработица работи последователно в железниците и в Софийския общински екарисаж. За активното си участие в Соболевата акзия през 1940 г. е арестуван и интерниран за три месеца в гр.Годеч. През 1940 г. излиза единствената му приживе издадена стихосбирка "Моторни песни". През есента на 1941 г. става член на Военния отдел на ЦК на БКП. Като помощник на Цвятко Радойнов е отговарял за минно-подривната дейност и връзките на централното ръководство с провинцията. Арестуван е през март 1942 г. Съден е по процеса на ЦК на БРП и е осъден на смърт. Разстрелян е на 23 юли 1942 г. в София заедно с Антон Иванов, Г.Минчев, П.Богданов, А.Попов и Ат.Романов. Редактирано от - Старшината на 07/4/2007 г/ 18:24:00 |
| СПОМЕН Аз имах другар, добър другар, но... кашляше лошо. Той беше огняр - пренасяше с коша кюмюр, изхвърляше сгур дванадесет часа на нощ. Аз помня очите на този огняр. Как жадно поглъщаха тези очи всички лъчи, които случайно, през сажди макар, се вмъкваха редко във нашата клетка. Как бързо се раждаше трескава жажда напролет, когато шумят листата на двора, в простора когато се стрелкаше ято от птици. Аз чувствах как тези зеници се молят, как страдат, как тягостно страдат! Те искаха толкова малка пощада - до пролет, до другата пролет... Тя - пролетта - дойде прекрасна: със слънце, с топъл лъх и рози. Далечен, теменужен дъх се носеше в небето ясно. Но вътре беше мрак и как тежеше легналата проза... И тъй, у нас живота се обърка. Моторът не работеше добре. - Започна подозрително да хърка и... спре. Не знам защо, но може би, защото другият умре. А може би не е така. А може би, във своя глад, моторът чакаше ръка да хвърли в огнения ад навреме въглищния пласт. Да, може би. Не зная аз. Но мен се струваше, че той, в заекващия си брътвеж, ме питаше с болезнен вой: "Къде е другия младеж?" Той - другият - умре. А ето - отвън е пролет. Надалече се стрелкат птици по небето. Но той не ще ги види вече. А бе такъв другар... Добър другар!... Но кашляше лошо. Един огняр. Пренасяше с коша кюмюр, изхвърляше сгур дванадесет часа на нощ. |