
| ПИСМО Ти помниш ли морето и машините и трюмовете, пълни с лепкав мрак? И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста? Ти помниш ли поне един моряк, нехвърлил жаден взор далече, там, дето в гаснещата вечер дъхът на тропика се чувства? Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада. А бяхме млади, бяхме толкоз млади!... И после... после някаква омраза се впиваше дълбоко във сърцата. Като гангрена, не, като проказа тя раснеше, разкапваше душата, тя сплиташе жестоките си мрежи на пустота и мрачна безнадеждност, тя пъплеше в кръвта, тя виеше с закана, а беше рано, беше много рано... А там - високо във небето, чудно трептяха пак на чайките крилата. Небето пак блестеше като слюда, простора пак бе син и необятен, на хоризонта пак полека-лека се губеха платната всяка вечер и мачтите изчезваха далеко, но ние бяхме ослепели вече. За мен това е минало - неважно. Но ний деляхме сламения одър и тебе чувствам нужда да разкажа как вярвам аз и колко днес съм бодър. Това е новото, което ме възпира да не пробия своя слепоочник. То злобата в сърцето трансформира в една борба, която днес клокочи. И то ще ни повърне Филипините и едрите звезди над Фамагуста, и радостта помръкнала в сърцето, и мъртвата ни обич към машините, и синята безбрежност на морето, където вятъра на тропика се чувства. Сега е нощ. Машината ритмично припява и навява топла вера. Да знаеш ти живота как обичам! И колко мразя празните химери... За мен е ясно, както че ще съмне - с главите си ще счупим ледовете. И слънцето на хоризонта тъмен, да, нашто ярко слънце ще просветне. И нека като пеперуда малка крилата ми опърли най-подире. Не ще проклинам, няма да се вайкам, защото все пак, знам, ще се умира. Но да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен, когато милионите възкръсват, това е песен, да, това е песен! |
| Нещо и ти искаш да кажеш ама не можеш го формулира, Старшина. Я се опитай, поне да знам за какво става въпрос. Ако смяташ че не знам кои са по-горните или не знам техния капацитет, жестоко се лъжеш. Единственният към когото имам респект е Вапцаров - заради стихотворенията му. Айде, кажи нещо свързано. |
| ... момъкъ каза: Единственният към когото имам респект е Вапцаров - заради стихотворенията му ... как се изхитри да събереш толкова шуротии е един ред, бре, аланкоолу ... |
... лодката на "Оксфорд" води с 5/9 ярда ... прибързаната радост не е разумна _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| Старши, мога да ти гарантирам че не съм педерас, също така мога да ти гарантирам, че познавам един скопен пес по приказките му. |
| ФД не може да е пе'ерас - интелигентен и фин човек е, нищо че не разбира от политика, така че ако е наистина с обратна резба, е гей. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Салмане, Както виждаш на картинката, фитилът гори.Ти само напипай здраво шашката и влез в затворено помещение, за да постигнеш възможно най-добър резултат. |
| .... ако пренебрегнем писмовните умения на саламанчо (и си поизкривим душата) май може да се каже, че и той е подобен финес. ще си преформулирам въпроса: Ти, Саламанчо, гей ли си ? Редактирано от - Старшината на 07/4/2007 г/ 19:05:13 |
| Старши, аз те провъзгласявам за Farinelli на комунистическата глутница във Форума: хем гласовит, хем скопен. |