
| В ръцете си държа една интересна книга за мафията в Русия. Руският юрист и писател Аркадий Ваксберг лансира понятието " съветска мафия" за да опише през 70- и 80 години на миналия век корумпираните съветски власти. В момента може да се каже че тези които са "руската мафия" са една сбирщина от икономическия политически и криминален елит на страната. В книгата която чета, "Бандитская Руссия", се описва както кариерите на отделни личности в Русия, така и на лиги и криминално-политически-икономически сдружения. Името на Димитрий Олегович Якубовский се появя за първи път на политическото небе през 1991 година. От един неузвестен юрист той се превръща ная шеф на специална група за развитие на юридическите форми за оттеглянето на руските трупи от Източна Германия. Много от военните - от войници до генерали - се опитват да разпродадат армейското имущество за собственна полза, да спечелят пари. Всичко е за нелегална продажба: от униформи до военни самолети. И тук идва на помощ на инициативните лейтенант Якубовский. И изведнъж от лейтенант наш Димитри се превръща на полкновник - само за 5 дена ! На 16 юни 1992 той е лейтенант, на 21 юни става полковник. След това всички почнали да му викат "Генерала". И изведнъж нашият генерал изчезва о армейското обкръжение и става шеф на една група адвокати и негови клиент стават банката Столичин, полицията на Москва и руската контора на Интерпол. (прод.) |
| На 20 декември 1994 Якубовский бива арестуван от полицията в Санкт Петербург и историята почва да се разнищва. 9 дена преди арестуването на Якубовский крадци влизат в Националната библиотека в Санкт Петербург и открадват манускрипти за 330 милиони долара. Интересното е че крадците са знаели точно какво да откраднат. Оказва се че този който е наочил вниманието на крадците към библиотеката е бил шефа на отдела за манускрипти, Виктор Лебедев. Интересното е че голяма част от откраднатото са били еврейски писания , а самия Лебедев, който е бил специалист по арабските страна, е винаги изказвал отвръщение към "ционистките милитаристи" и не е искал въобще да има нещо общо с евреиски книги. През перестройката обаче той е предложил да създаде един институт за еврейски изследвания, на които той е бил началник а жена му единственния назначен. Единственна дейност на този институт са били постоянните пътувания на другаря Лебедев в чужбина за сметка на държавата. Една уникална идея обаче е излязла от цялата работа: Лебедев предложил да се продадат тези еврейски манускрипти, които "нямат особенна историческа и културна ценност" като този който определя кой документ е ценен и кой не, е разбира се самия Лебедев. Този който го поддържа и му помага в тази "благородна дейност", е самия Евгений Примаков, по късно шеф на тайната полиция и външен министър. |
| Проблемът с тези документи които според Лебедев /нямат културна и историческа ценност" е бил, че те са били толкова ценни и толкова известни сред тези които са разбирали, че никой не е смеел да ги купува лично от Лебедев без разрешение на най-високите власти. Все едно някой чиновник в канцеларията на Лувъра да ти предлага лично да купиш Мона Лиза. |
| И сега пак се появява пак нашият генерал Якубовски, койот вместо продажба - урежда една кражба, в която КГБ агенти всеизвестни криминални, прокурори, подкупи съдии адвокати etcetera etcetera изпълняват важни роли. Накрая Якубовски попада в затвора и никой вече не го познава. |
| Една от най-сигнификативните черти на прехода от комунизъм към свободния пазар е това че за да се приспособят бившите соц. държави на новото, те се превърнаха не на демокрации а на КЛЕПТОКРАЦИИ( изразът е наедин известен западен политически коментатор). Една клептокрация (от клептомания)- това е една система, в която управниците се учат да упражняват властта чрез кражби. Така че Русия ( или България, Румъния и другоподобни) би трябвало да се казват клептократични а не демократични републики. Но трябва да си признаем, в Русия тази форма на управление е невероятно развита до маштаби за които българиските и румънските клептократи само могат да мечтаят. Клептокрацията - това е едно истинско изкуство, и в Русия(а и не само там)тази форма на властване има стари корени . |
| Причините които водят до въвеждандето на клептокрацията , са доста явни и елементарни. Ако криминалноста по време на комунистическата диктатура е била в опозиция на официалната власт и стреахът от репресии от страна на тази власт е бил многоголям, този страх и заедно с него авторитетът на власта изчезват бавно но сигурно по време на перестройката на Горбачов. Властта става беззъба и респекта към нея - поддържан само от огромния страх, вече е не съшествува. Бързата приватизация обаче и натрупването на капитали в ръцете на частни лица, по легален полулегален или нелегален начин изисква точно това което е изчезнало: ред, организация и стабилно управление. Изниква огромна нужда да се перят "мръсни" пари, да се легализирА дейност и предприятия които са всичко друго но не и на легална основа. И кой може да направи това ако не самата власт. Така че новобогаташите се ориентирват към политикат с цел да и повлиаят в своя полза във форма на финансииране на политически кампании и спонсориране на свои кандидати. Политици запчват да се купуват и продават на този, който плаща най-много. |
| Поправка: Този който за първи път употребява израза "клептокрация" за да охърактеризира новите системи е всъщност републиканският конгресман Бенджамин Гилман в една реч през 1996 година пред американския конгрес. |
| В една клептокрация няма разлика между идеологии и политически центрове а има само разлика между кланове и групи с общи интереси, които вътре в себе си са концентрирани в една икономическо-политическа структура. Тези мафиозни структури упражняват власт по най простия начин: чрез подкупи, чрез корумпиране на съдебната власт. Една корумпирана съдебна система е най-сигурния начин който организираната престъпност употребява за да може свободно да действа. Това което според мене е невъзможно, е да се създаде един продуктивен капитализъм за късо време. И причината е че приватизацията стана по един некоректен начин; вместо най инициативните да поемат развитието, тези които превзеха бившата държавна собственност бяха криминалните групировки. Дори в същия момент в който решението за приватизацията се взе, тези самите които взеха решението бяха въвлечени в нелегални афери и криминалности. Обикновенните хора, избирателите, нямаха никакъв достъп до тези кръгове или можеха по някакъв начин да им подействат. Народът стана безправен въпреки че изборите бяха демократични. За да можеше приватизацията да се проведе по коректен начин бе необходимо да се създадат контролни органи. Но в този период предполагам това не е било възможно по ред причини. |
| Обяснението е всъщност просто: ситуацията в посткомунистическите страни се дължи на обективна необходимост. За да не пиша много нашироко елементарен образен пример: Ако трябва да боядисаш къщата си ще купиш необходимите 10 кутии боя и ще я боядисаш. Няма да купуваш по една кутия месечно. За да се прави капитализъм трябват капитали в частни ръце. За кратко време не могат да се концентрират в необходимия обем по легален начин. Няма да се прави бизнес-идъл, че на класиралите се първи да се дадат капиталовите ресурси на държавата, я! Накратко, на 10 ноември не беше никак трудно да се предскаже какво точно ще стане в следващите двайсетина години... |
| Един голям проблем в Русия ми се струва е липсата на едно демократично осъзнато цивилно общество. Русия е демокрация без истински демократични институции които трябва да са напълно независими от политическото управление. Това е една типична традиционна руска система. Както и да го въртят руснаците и тяхната демокрация е "еднолична". Имам чувството че политическият климат там и съзнанието на множеството не позволява либерално развитие на формата на управление. Така не е в България или в другите бивши соц.страни. В България има едно цивилно общество което осъзнава преимуществата на либералния начин на мислене, едно голямо множество което не го е страх да мисли. В Русия е номенклатурата като хамелеонт, който отказва да предаде позициите си на "Big brother", на този който има контрол над развитието. От комунистическа тази номенклатура стана криминално-икономо-политическа. Единственната разлика между двета номенклатурни форми - комунистическата и посткомунистическата - е че последните не се крият зад празната фразеология "принадлежи на народа". |
| щВ една клептокрация е много трудно да се различи между законност и незаконност. Съдебната система чисто и просто не функционира. Въпреки че има закони, те не могат да се прилагат както трябва. Още по трудно е за отделния човек да се ориентира по въпроси за собственната сигурност и място в обществото. Това е преди всичко резултат от факта че почти няма осъдени криминално проявени, и за които принципът важи: колкото по нагоре в мафиозната иеаркия толкова по невъзможно става наказването на престъпника. Престъпниците най - отгоре имат толкова възможности да прикрият следите на престъпленията си, че това винаги им се отдава. Диказано е че през 90 години на миналия век най малко 30 процента от членовете на руската ДУМА са били от организираната престъпност. По една реалистична преценка на независими наблюдатели те са били 50 процента. Ултра националиста Владимир Жириновски е член на Тамбовската лига в Санкт Петербург. От същата мафия са Михаил Глушченко, бивш затворник и член на Дума от партията на Жириновски, а Руслан Колджак сътрудник на Жироновски, е връзката между Тамбовската мафия и комунистическата партия. Една четвърт от членовете на ДУМА притежават големи предприятия, банки и застрахователни дружества. Публична тайна е че най простият начин да си имаш вземане даване с някой член на ДУМА е да го подкупиш. И поради това, никой не ебил изненадан когато главният съдия обвинител в Русия Алексей Илюшенко попада в затвора за вземане на подкупи. През 90 тте години Русия получи 110, 000 милиярда долари от Запад в помощ. 40% от тези пари прибра руската мафия. Това е според изчисленията на Световната банка. |
| Един от най-големите руски парадокси е че страната е страшно богата и едновременно страшно бедна. Богатството и се намира в земята. Там има всички познати метали, газ и петрол, огромни енергетични находи, гори и богата почва за земеделско стопанство. Но руският народ през цялата си история е живял в един кошмар в изпаренията на водката. И същевременно във интелектуалната върхушка се създават висококачественни културни традиции и в Русия са концентрирани несметни културни ценностти. И разбира се това културно наследство става обект на дерзанията на организираната криминалност или както ги наричат в Русия " децата на номенклатурата". В Русия има цяла индустрия която се занимава с каржби и продажби на културното наследство. На Запад се продават произведения от Айвазовски, Верешчагин, Левитан, Маковски и Фабержé на големи auction, и никой всъщност никой не знае от къде те идват, въпреки че документите на тези които продават са официални. |
| Като си почнал да правиш съпоставки , що не направиш съпоставка : 1. Колко милиардери има в Русия и колко в САЩ ? 2. Колко бедни има в Русия и колко в САЩ ? 3. Колко затворници има в Русия и колко в американските затвори ? 4. Колко мафии има в Русия и колко в САЩ , като не забравяш мафиите във военната индустрия , получаващи поръчки срещу подкупи , лекарската мвфия , аптекарската - една от най-богатите и опасните , от които зависи здравето не само на американците но и на останалите нации ? 5. Алкохолиците в Русия и в САЩ ? 6. Какви пари се въртят на черният пазар на произведенията на изкуството в Русия и какви в САЩ , като не забравяш , че руснаците крадът предимно в Русия , а американците от цял свят ? 7. Какъв е пазара на дрога в Русия и какъв във САЩ ? И като направиш съпоставката , си обърши сополите и пак продължи да се балайкаш с комунизма ! Нямаш ли усещането , че колкото по го плюеш , толкова по - чист и светъл става ? Такива плювачи като теб ще вземат да накарат бая народ да го заобичат , щот вместо да извадиш очи , ще изпишеш вежди ! |
| Мисля че няма по-добър начин да разбереш същността на комунизма от това да разбереш същността на фашизма - и да осъзнаеш приликата. Какво е фашизъм ? Фашизмът е противник на демокрацията, тази форма на управление, според която легални независими избори поставят основата на репрезентацията на народа и неговото управление. Фашизмът е диктатура: властта се концентрира в една личност и една партия и всяка опозиция става нелегална и се преследва. Цялата система и нейните закони са организирани около запазването на властта от тази партия и от личността която води партията. За да може да се игнорират елементарните човешки права които са застъпени в една демокрация - правото на собствено мислене и собствени решения, се организира един огромен пропаганден апарат, чиято цел е да легализира диктаторската форма на управление чрез създаването на един мироглед в населението, който прави възможен подчинението. Ако разменим по-горният субект, фашизъм, с комунизъм, то се получа едно напълно автентичен увод към едно описание на системата. И ние продължаваме: Фашисткото движение се разви през периода на демократизирането на държави в Европа като реакция към това демократизиране, същевременно отричайки съществуващи форми на политически привилегги. Общността на фашистите се гради на идеологична основа. Фашист (комунист) е този, който изповядва фашистка (комунистическа) идеология. |
| Това което различава фашизмът от комунизмът е че при фашизмът националната принадлежност е един обединяващ фактор, докато при комунизмът този обединяващ фактор е класовата принадлежност. Така че в един много важен смисъл на думата комунизмът е антинационален( иска да унищожи националното чувство в полза на лойалност към класата) а фашизмът е антикласов ( иска да унищожи класовата лойалност в полза на лойалност към расата). Както фашизмът така и комунизмът са идеологи пропагиращи абсолютния приоритет на колектива (държавата) над отделния индивид според един антидемократичен средновековен модел на (монархическия) абсолютизъм. По този начин тези идеологии водят своето първоначало от една екстремно консервативна теория на социалното общество построено на класова основа. При фашистите класите са раси и техните лидери, при комунистите те са боговъзвишените лидери на комунистическите партии (от там и мумуфицирането им и поставяне в мавзолеи). |
| Още в самото начало Хитлер провъзгласява че нацизмът (самостоятелният немски вариант на фашизма) представлява един мироглед, един поглед на света който е единственния оправдаем от гледна точка на историческите събития и точно поради това има легалното право да вземе властта на сила ("Mein Kampf" |
| Както нацистите така и комунистите формират идеологията си така, че да пасва на достигнатото в момента. Писанията на Hitler, Rosenberg и Feder - идеолозите на нацизма, оправдават случилото се в идеологически термини като необходимости, продиктувани от "диалектиката" на развитието и тази диалектика на развитието трябва да бъде натълпена във веки веков в поколенията. Абсолютно същото важи за комунистите. И двете идеологии - както комунистическата така и нациската - преди вземането на властта от респективните, са едни мътни бомбастични, квази научни творения, инспириарани от фразеологията на Hegel, Niеtzsche и Marx. Конкретни стават тези идеологии чак след вземането на власттa. Rosenberg пише следното, което, може да бъде написано ( и мисля че е написано) от Ленин: "След като властта бива спечелена, националсоциалистическото движение ( комунистическото движение) трябва да работи за превъзпитание на населението така, че националсоциалистическият (тоест комунистическият) мироглед да стане норма на мислене и на бъдещите поколения.." |
| Тази тема плаче за пренасяне в нея на високонаучната дискусия за x-дудукариата, разгърната в темата за Русия, но като гледам правописа на автора нумеро уно, ми се струва някакси когнитивно нецелесъобразно това пренасяне. И не само когнитивно. ![]() |
| Hitler пише в"Mein Kampf": "Задължението на пропагандата е не да образова научно индивида, а концентрира вниманието на масите по специaлни факти, събития, необходимости и така нататъка. За да се убедят масите, това което се случва трябва да се тълкува като историческа необходимост, като нещо неминуема и поради това необходимо." Това са думите на товаришч Сталин от 1936 година. Аз съм убедена че той го е преписал от "Mein Kampf". |