КАКВО Е КОМУНИЗЪМ ?
Отиди на страница:
Наскоро вестник ДНЕВНИК публикува серия от материали на разследващия журналист Христо Христов озаглавени РАЗСЛЕДВАНЕ "Икономическото досие на комунизма" Това документално разследване е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като "делото за икономическата катастрофа". В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел "Специален" на Министерството на финансите, "Кинтекс", Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика. Публикациите са част от предстоящата книга на журналиста Христо Христов "Тайните фалити на комунизма". Проучването на архива на дело №4 е по Закона за достъп до обществена информация и съдействието на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба. 05 ноември - Първият фалит: Как Живков тайно продава българския златен резерв на СССР 06 ноември - Експериментите с цените - да се проваляш на инат 07 ноември - "Златните" заводи на социализма 08 ноември - Соцелектрониката - десет обиколки след Запада 12 ноември - Оръжейна търговия на кредит 13 ноември - Вторият фалит: Лавината на външния дълг дойде 14 ноември - "Стопяването" на стратегическия валутен резерв 15 ноември - "Черната дупка" на вътрешния дълг Авторът Христо Христов отговаря на въпроси за разследването "Икономическото досие на комунизма"... ... а това са форумни отзиви . Приятно четене...  |
| Руската революция от 1917 година далеч не е била в действителност това, което болшевишката пропаганда представя като истина. Съветският историопис е пълен фалшификат. Първо: не става въобще въпрос за едно единично, мощно движение, както го описват, а една поредица от анархистични и насилствени деяния, чиито подбудители са актъори с най-противоположни подбуди и цели. Така наречената "революция" се инициира от най-консервативните елементирв руското общество по това време: дълбоко религиö зните, които вижда във веъската на Разпутин с царското семейство един огромен фактор в разпадъка на консрваятивния морал, и от друга страна, хора от висшето общество, които смятат че некомпетентното ръководство на армейските генерали през войната ще доведе до разпадъка на руската империя. Целта на революцията в началото е била точно това: да предотврати разпадъка на руската държава. Невероятното е че точно в този период на осъзнаване и желание за промени в либерално-демократична насоко, една шайка екстремисти успяват да използват разхлабването на царската еднолична система и да въведат точно това, което не е било целта на революцията: една нова много по лоша и жестока диктатура от колкото монархията. |
| Ако се опитаме да оцениме комунистическите режими от гледна точка на техните собственни претенции за постижения, тоест безкласовото общество, то постихнатото от тях е монументално фиаско. Единственното постижение е че те така бяха се взграбчили във власта че нямаше изпускане. Истинската причина за така нареченото "строене на социализма" бе факта, че комунизмът не можа да се разпространи в света по естествен начин и само огромният вакуум който Втората Световна война остив след себе си в Източна Европа направи възможна така наречената "победа на комунизма": това на нормален български език се нарича "поробване на източноевропейското население" . Но и самият "строеж" на прословутото "комунистическо общество" се оказа пълна катастрофа точн о от комунистическа гледна точка. Въведе се едно много стриктно класово разделение на обществото, на прост език разделението на "наши" и "не-наши": безпартийни, различномислещи, и така нататъка. "Нашите" бяха комунистическите аристократи с множества привилегии, предаващи се от поколение на поколение, докато останалите се бореха за параметрите неизползвани от аристократите. |
| Достатъчно време мина от провала на комунистическата система за да имаме достатъчно дистанция за равносметка. Комунизмът в Русия е бил невъзможен без Ленин. Но това не са неговите много посредственни качества на мислител и държавник които го квалифицират като създателя на СССР, а неговите качества на пълководец. Ленин е един от най-големите завоеватели в историята на човочеството - една дефиниция която заслужава да бъде конкретизирана като "завоевател и тиран на собственния си народ".Новото което той внесе в политиката бе това че той милитаризира политиката. За Ленин както вътрешната така и външната политика се състои от водене на война, чиято крайна цел не е само да победи, а и да унищожи "враговете", тоест тази част от собственния си народ която не мисли като него. Същото важи и за останалия свят, състоящ се от "империалисти", "капиталисти", "буржоазни", "реакционерни селяни", и така нататъка. Това му е давало много голямо преимущество пред останалите политици в Русия, които са имали точно обратни представи за нещата: въвеждане на демокрация, премахване на смъртните присъди и въвеждане на нови по цивилизирани отношения между хората. Точно това е направило вземането на властта възможно. |
| Милитаризитрането на политикита, тоест перманентното водене на война срещу собственното население, инициирано от Ленин, не помогна на комунистите да създадат една жизненоспособна система и политическа структура. На прост български език: достатъчно беше на Рейгън с помоща на няколко вътрешно политически решения, да гътне съветския колос на пясъчна основа. Цялата система се крепеше на една ленинистка максима, измислена специално от Ленин с цел за да цементирането на собственната си еднолична власт: постоянното присъствие на враг, вътрешен и външен. Това е единственния начин да въведеш едно перманентно състояние на война, тоест закони които игнорират елементарни човешки свободи. Това "гениално" творение на Ленин за постоянните "врагове", с които не може да се води мирни разговори, стои в основата на невероятната Сталинова "теория", че колкото по близко едно общество се намира до пълната победа на комунизма, толкова по жестока и кръвополитна става "борбата" . Тази отвратителна идеология оправдавана геноцида на собственния народ и е един от най-важните фактори довели до разпадането на системата. |
Абе разбрахме , че не си разбрал какво е комунизъм , ама вземи да прочетеш какво е капитализъм в днешният брой на Наблюдател Натиснете тук белким се ограмотиш малко !  |
| Чоки, като си разбрал че нищо не разбирам от комунизъм, защо четеш така усърдно всичко което пиша ? Ти така с нетърпение чакаш да се появи, че го поглъщаш като бял топъл хляб ! В един смисъл на думата ти имаш пълно право че аз "не разбирам" комунизма. Аз не разбирам как един човек с горе долу нормална инфделигентност може да се повежда по една такава идеология, която се сътои в празни приказки на доста елементарно ниво . |
| По един специален начин, може да се каже, комунистическата система сама се тегли куршума и то благодарение на по-горната "гениална" Ленинова идея за вечните врагове, и вечните борби, вътрешни и външни. И точно тази параноидна същност на системата бе осъзната от Рейгън. Той осъзна, че понеже комунистите продължаватда вярват на Лениновата догма ( а и на Сталиновата), то те автоматично приемат всякакви решения на външния "враг" като военни действия срещу самите тях. Поради това бе лесно на USA да взема решения, които като реакция от страна на СССР, при тези обстоятелства неминуемо водеше до самоубийственни последици за слабата икономика на Русия. Но да се върна към нашия приятел Чоки. Как е възможно да вярваш на една идеология и една система, когато тя е постигната чрез методи и по размер като ней-нечовечното в историята ? ТИ МОЖЕ БИ НЕ СИ "РАЗБРАЛ" КОЛКО ЖЕРТВИ РУСКИЯТ НАРОД Е ДАЛ НА ОЛТАРА НА КОМУНИЗМА ? Ти може би не си "разбрал" приликата между фанатизъм и комунизъм ? Знаеш ли каква е дефиницията на фанатизъм на de Santayana ? Фанатик е този, койтро удвоява усилията си за да постигне нещо, след като е забравил целта и смисъла на това което прави. Това са твойте комунисти в концентрат. |
| Комунизмът като идеология е "празни приказки" за хора с празни глави и пълни гушки . В момента обаче , когато такива като тебе и Фичо станат ненужни на господарите си и гушките се изпразнят , когато дойдат на дереджето на хилядите уволнени или предстоящи за уволнение работници в Германия , ще станат по - големи "комунисти" и от мене ! Защото , докато при социализма всеки бе осигурен с работа , та даже ги издирваха за да не мързелуват , при капитализма здрав , прав , млад , мотивиран те изхвълят като посран парцал , без да ги е еня как ще издържаш и прехранваш семейството си ! При социализма те пенсионирваха на 55 и продължаваше да работиш , при капитализма на 45 си вече стар и не можеш да си намериш работа , а пенсията е на 65 - 67 години ! Социалистическият лагер бе коректив на капиталистическия и го принуждаваше да дава по-добри социални условия и права на работниците си , за да не им идва на акъла за комунизъм ! Сега , когато този коректив не съществува , те могат да правят каквото си искат и както си искат и няма кой да ги спре , ограничи . Сега пееш дитирамби за капитализма , защото си още на хранилката , в момента , който се хванеш за палците ще спреш , щот няма да стигаш клавиатурата ! А колкото до четенето - бях ти скрил името да не ти чета глупостите , но изплуването на темата ти , паралелно със стаитията в Наблюдател ме озадачи , рекох си , че си я прочел и преосмислил позицията си . Оказа се , че си продължил като глух петел да си пееш старата песен . Дето вика народа: "Едно си баба знае - едно си бае ! "  |
| а на някоя Руската политическа традиция от Средновековието насам има една много изявена доктрина която е много по-слабо изразена в Западна Европа. Тази доктрина е : правителството е субектът, народът е обект само. Тази традиция бе влязла в марксисткото понятие " диктатура на пролетарията": партията над всички, "ръководната роля на Партията", тя контролира всичко и всички.Това което доведе до тази екстремна форма там, тоталитаризмът, може да се обясни само с тези два фактора в взаимодействие: марксизъм и средновековен начин на мислене. В Русия идеи винаги са играли роля не на пътеводители на личноста - както това е с религиите, особено Християнската и Ислям - а идеите винаги са служили на една цел: да цементира господството на нвкого над останалите. Така че насилитео винаги е бил начин за политическо убеждаване. Идееите имат там само една цел: да осигурят и легитимират насилието в полза на едноличието. Ние виждаме какво става сега в Русия. В този смисъл, ленинизмът е едно пълно изопачаване и извращаване на марксизма. Въпреки голямата си наивност, идеята на Маркс е била да освободи обикновенния човек от насилието на политическата система, да го направи субект, а не вече обект, да се респектира личноста като такава а не като принадлежаща на някоя класа. А според комунистите, самите те принадлежат на най-висшата такава: правомислещите, богоизпраните да ръководят "народа", тоест стадото. |
| Един от най-контроверциалните въпроси, които доминират историята на болшевизма още от началото е жъпросът за връзката между ленинизма и сталинизма или с други думи: отговорността на Ленин, който все пак е далеч по малък убиец от Сталин. Западните комунисти и останалите коленопоклонници на системата се кълнат че няма връзка между това което "Великия" (тоест Ленин) е желал да бъде и това което е станало под "мъдрото ръководство" на другия "Великан", Сталин. Този поглед на нещата бе задължителен, една догма на историеписанието в СССР ( и разбира се, в послушните сателити), след 1956 когато Хрушчов държа тайната си реч пред 20 конгрес на КПСС. Идеята на "мъдрия", този път Хрушчов, бе да се запази паметта на великия Първи Фараон на СССР ( който продължава да лежи в сарковага си като египетските фараони). |
| Комунизма би трябвало да дава възможност за свободно развитие на човека, автономия на човешкия дух, "свободното развитие на всички предполага свободно развитие на всеки..." може и да бъркам цитата. За мен комунизма е един проект, който е направен можеби за инзвънземни, но не и за нас хората. Егоизма, които е заложен в нас още от раждането никога не би дал възможност да се осъществи и функционира нормално нещо толкова съвършенно измислено. |
| Ковалски, благодаря за коментара ! Вече наистана започвам да губя критерия за кои изрази са автентично български и кои са мои, тоест взети от някой чужд език. Поздрави Салман |
| Въпреки че на практика, Ленин не е убиец от калибъра на Сталин, всички тенденции да стане такъв в бъдеще, при подходящи обстоятелства, са били на лице. Един високостоящ чиновник в Чека, И.С.Уншлихт пише през 1934 година в спомените си за "Вожда": "Той беше безмилостен към дребнобуржоазните членове на партията които гледаха не с добро око на действията( тоест екзекуциите и изтезанията) на Чека, той им се присмиваше и говореше иронично за "човещината и топлотата" на капиталистическото общество." Единственната разлика между Ленин и Сталин е че те сами за себе си дефинират "другите" по различен начин. Докато за Ленин има все пак "свои", които не се пращат съвсем без нищо пред екзикуционния патрул, за Сталин няма свои: всички, болшевици или не, са потенциални врагове, кандидати за смъртни присъди. |
| Личната връзка между Ленин и Сталин е била много силна. Ака може някой да се нарече истински ленинист то това е Сталин. Той е следвал напълно лениновата идеология и изпълняване и в действителсноста. Всичко това което влиза под понятиети "сталинизъм" е излязло от ленинизма, с изключение на едно: избиването на партийното обкръжение. Така че това е Ленин който стои като автор на сталиновата колективизация и масовия терор. И това е много лесно да се разбере: липсата на образование е била толкова явна и так фрапиращa при Сталин, той в действителност толкова малко е разбирал от Маркс и Енгелс, че друго нещо просто не е било възможно. Тротцки, Бухарин и Зиновиев са били далеч по начетени и по интелегентни от Сталин, и точно поради това е било необходимо на Сталин те да бъдат ликвидирани за да може той да запази властта. |
| Може ли човек по някакъв начин да бъде обективен към комунистическата катастрофа и се примири с мисълта, че някои събития и парантези в човешката история са така както са и поради това изискват някъкъв морално - неутрален поглед, "исторически необходимости", "неизбежностти" и така нататъка ? Това, според мене, би бил един много дефаистичен подход към разбиране на историческото развитие от което ние самите или нашите деца и внуци в бъдеще можеме само да страдаме. На никой не му е дошло на ума да бъде "неутрален" към това което ставаше във фашистка Германия. Защо трябва да бъдем неутрални към комунистическите зверства, или към колониалните жестокости на Белгия в Конго, или към бомбардировките са напалм в Сонг Май и Виетнам или към които ида би било престъпления към отделните личности ? Хора които пропагират за "исторически необходимостти" забравят лесно, че тези "необходимости" са винаги резултат на волята на някого, на личното решение на стремящият се за власт. Ако ние не разберем този механизъм който води до катастрофални последствия, ние никога няма да разберем когото един нов Сталин, Ленин или Хитлер се яват и почнат да говорят за "историческата необходимост" да се избият една огромна маса хора за да живят останалите (ако има такива разбира се) един по добър живот. На нас всичките винаги ни трябва морален компас, един обективен критерийй за това което е добро и това което е зло. Този който прави зло е зъл и никоя "историческа необходимост" не го оправдава. |
| Провалът на комунистическата обществена система бе вписан ощe в предпоставките на идеологията. Болшевизмът бешe най. дързгият опит в историята на човечествотода оргинизира всекидневието на един народ според един предварително начертан план. Цената на тези амбиции е отхвърлянето на всички ценности и знания за основите на обществото, които хората са позвали като основа на битието си. Семейство, религия, морал - всичко това се рубрицира като "буржоазни" и или се напълно отхвърляни, или стават обект на пълна реорганизация и промениКомунизмът се провали защото се базира на една много фалшива доктрина, доктрината че човекът не е нищо друго освен комбинация от протеини, без душа или вродени идеи, и като такъв, пасивен продукт на социалните обстоятелства.Тази доктрина направи възможно на хора с проблеми и неуспяли в личния си живот (става въпрос за лявите интелектуалци) да проиицарт несполуките си по обществото. Няма експеримент досега който доказва че човекът е бездушен, един механичен продукт без воля и лични желания. Никакви "буржоазни" или "пролетарски" духовни качества не се предават по наследство а трябва да се извоюват от всяка нова генераци. Това нещо се знае от всеки родител: детето трябва да се възпита така че да знае разликата между доброто и злото, независимо от всякакви класи и политически убеждения. Голямата трагедия на комунизма е че за да се осъзнаят тези прости истини, трябвашe да умрат милиони хора. Въпросът как е било възможно такива долнопробни правителства и управления, състоящи се от полуграмотни министри без елементрани познания по въпроси от решенията на които благосъстоянието и живота на милиони хора е зависило, поне за мене, си остава една загадка. Как е възможно две такива напълно елементрани личности като Тодор Живков и Николае Чаушеску да маниполират с десетилетия не само обикновенните хора, но и тези покрай тях самите, тези които са били по добре образовани и интелигентни, е за мене enigma. Един древен китайски учен е казал: оставете човечеството на мира, никъде не е писано че чеовечеството трябва да се управлява. |