КАКВО Е КОМУНИЗЪМ ?
Отиди на страница:
| Има две идейни течения което упражняват голямо влияние както върху нацизма така и върху комунизма, и тези течения са антиинтелктуалзмът и витализмът. Тези две течения водят началото си от идеите н а Nietzsche. И в двата случая става въпрос на издигане на принципи които са в разрез с това което ние наричаме "здрав разум" и "логическо мислене". Един интелектуалец мисли логически и не се поддава на празна фразеология, зад която не стоят факти, и преди всичко не прави умозаключения които противоречат на логи ческите закони. Комунистите наричаха политическото мислене което спазва логическите закони " буржоазно мислене" а законите на логиката "буржоазни закони". По абсолютно същия начин нацистите отхвърлят логиката на разума за сметка на митовете и на манипулираните "факти". "Истинският националсоциализъм е инстинкт, не знания", казва Goebbels в "Die zweite Revolution". По същия начин комунизмът отхврля анализата и логиката като средство за познание на човешката история. Понятия като "диалектика" , "тези" " антитези""синтези" са напълно нерационални понятия които нямат нищо общо с предпоставките на човечеството от самото начало до сега. |
| Понятието "социализъм" е конституент в понятието "национал-социализъм". Това никой, ни комунисти, ни фашисти не могат да отрекат. Национал-социализмът е едно национално и социалистическо движение. Какво означава понятието "национал-социализъм" ? Отговорът който национал-социалистите дават е "истински, немски социализъм". Това което е факт за този немски социализъм , че когато стана държавна идеология не национализира средствата на производство както един друг "истински, руски социализъм" направи това. Но това не означава че национализация в този смисъл на думата не влиза в понятието, ако се съди от партийната програма на националсоциалистите от 1920 годин. Там им искания на всеобхващащи мероприятия за социализиране на средствата на производство. С времето обаче тови изискване остава без последствия. Други социалистически моменти в програмата обаче остават в пълна сила през цялото съществуване на национал-социалистическата държава. Релевантните параграфи от тази програма (1937 година) са #11 до # 17 # 11 "Забраняват се приходи които не са резултат на работен труд." #13 Национализиране на големите предприятия. Всяко предприятие трябва да дели приходите си с работниците в предприятието. " #14 "Големите (универсалните) магазини трябва да станат притежание на общините които да контролират цените и в тях трябва да се дава възможност на дребни занаятчии на много ниска цена за наем , да продават стоката си" #15 "Държавата трябва да приоритира занаятчии и обикновенни селяни при закупване на техните продукти, а не на големите предприятия". #17 " Националсоциалистите искат въвеждане на нов ред за притежание на обработвемата земя, чрез национализиране на земята от едрите земевладелци и поделянето и между обикновенните селяни. Земята взета от едрите земевладелци не им се заплаща. На обикновенните селяни трябва да се отпуска заеми без те да плащат лихва. " Целта на тези мероприятие е според програмата( написана с дебел и голям шрифт) е "BRECHUNG DER ZINSKNECHSCHAFT" ( разчупване на робството на лихвите) и "GEMEINNUTZ VOR EIGENNUTZ" (интересът на колектива да бъде пред интересите на индивида) |
Понятието "социализъм" е конституент в понятието "национал-социализъм". Това никой, ни комунисти, ни фашисти не могат да отрекат. Обещавам да не отричам, стига да разбера що е "конституент". |
| Не е така, начи, "конституент" идва от сребческо-македонjieчo-йодейската лексика на Салманка и се изяснява по-долу> Лексичний квантор як конституент мовної картини світу. ... Етномовний конституент національної мовної картини світу в художніх творах Юрія Тука пример, как се изяснява бивш конституент> Ние сме конституент на СФРЈ со декларација, не формално-шравно! Но, како осамостоен дел од Србија, а осамостоен бескрвно, без револуција, се поставува[green] Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 11/4/2008 г/ 22:52:30 |
| конституент би могло да се преведе като съставка , съставна част от нещо -социализъм е съставна част на думата "национал-социализъм", но като се каже конституент изглежда по-научно , по-сложно , по-оригинолно !  Винаги съм се чудил и смял навремето на партийните агитатори , как успяваха да облекат евтините си простотии в сложни и неразбираеми думи и изрази ! Ти от апологет на комунизма си се преквалифицирала във върл враг , но "закваската" си ти личи !  Демокрация е конституент на псевдодемокрация , но това не пречи двете да нямат нищо общо помежду си ! Освен това , имаш глупоста да приемаш желаното за действително : Salman Rushdie [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 462 Скрий: Име, IP Hitler пише в"Mein Kampf": "Задължението на пропагандата е не да образова научно индивида, а концентрира вниманието на масите по специaлни факти, събития, необходимости и така нататъка. За да се убедят масите, това което се случва трябва да се тълкува като историческа необходимост, като нещо неминуема и поради това необходимо." Това са думите на товаришч Сталин от 1936 година. Аз съм убедена че той го е преписал от "Mein Kampf". Не се разбира от постинга ти , кое е написано от Хитлер и кое от Сталин , но важното е , че ти си убедена ! Когато човек е глупав и си задава глупави въпроси , естествено и отговорите са му глупави ! Дори да му зададат умен въпрос , отговаря с глупост , защото няма необходимият умствен багаж , за да отговори или да си отговори умно ! Каква е целта на феодалният , монархическият и капиталистическият строй ? Да съсредоточат власта и богатствата в ръцете на ограничен брой хора - феодали , монарси , капиталисти , за сметка на останалите ! Тазгодишните икономически анализи показват , че богатите са станали още по-богати , а бедните - още по бедни ! И това не е анализ на "Женмин жибао" , "Правда" или "Дума" , а на западни капиталистически аналитици ! Каква е целта на национал-социализма ?- Да разпредели власта и богатствата между гражданите в една държава , по етнически(национален) признак . Каква е целта на социализма ? Да разпредели власта и богатствата между цялото население на една страна , независимо от етническата принадлежност ! Виж как може да се обясни просто , без сложни и високопарни думи и изрази , чуждици и пиздици ! Редактирано от - Чок觧 на 12/4/2008 г/ 00:02:00 |
| Тезата за целта на капитализма, феодализма и т.н. е много интересна и заслужава по-сериозно внимание. От една страна, целта на всеки индивид е да живее по-добре. Това е трудно е да се измери по някакъв универсален критерий, но да речем, да изпитва удоволствие от живота си. Обикновено парите се приемат като съществен елемент, доколкото правят достъпни доста желани неща. * Не съм съгласен, че Капитализма, феодализма и т.н. имат абстрактна цел - те са общото име на множество от правила в рамните на които всеки индивид се стреми да постигне своята си цел. Разбира се, при всеки строй едни индивиди са в по-благоприятна позиция от други да постигнат тази цел. * Между елементите на национал-социализма и социализма има много общо и една разлика, която Чоки е подчертал - в единия случай се пре-разпределя "справедливо", но по етнически признак (несправедливо от между етносите като цяло). При социализма е същото - но по класов признак. Чоки е пропуснал този елемент. Чак при комунизма е "справедливо" без признак, но това го не го е имало и го оставяме за фантастите и виждащите в бъдещето. Съответно не е парадоксално, че социализма и фашизма са постигнали горе-долу еднакъв резултат във времето когато е можело да бъдат сравнявани. До степен, ако се каже нещо, да не е ясно Сталин ли го твърди или Хитлер. А "целите" уж са са различни. * Така се получава, понеже "целта" е фикция - това което прави резултата са средствата. Еднакви средства - еднакъв резултат. Според мен това, което Чоки нарича "цели" са всъщност част от резултатите на съответната система. * И накрая, избора коя е по-добра е субективен - зависи от индивида. Тези които обичат да гледат чуждата паничка и да се сравняват със съседа, без съмнение трябва да изберат фашизма или социализма, съобразявайки се с класата и националността си. За повечето и двете стават еднакво. * Тези, които искат да сравняват себе си с това което искат да са и с това което биха могли да са, следва да изберат капитализма. Тези, които придават по-голямо значение на свободата на индивидуалния избор - също. "Справедливата" еднаквост понякога е много несправедлива, понеже хората са различни. Имат различни нужди и възможности. Тези, на които това прави впечатление следва да изберат капитализма. Тези, които искат винаги и във всяка ситуация да имат право на избор - също. * Хората, които се влияят от "целта" ще сбъркат. Няма да доживеят заветната цел заради която ручат жабетата. Дори и 1000 години да живеят. Понеже целта е поставена за да оправдае средствата. Социализма е това, което е, а не това, към което се стреми или което му е цел. Капитализма - също.  |
| Роджър Киърън и Томас Кени ПРЕДАДЕНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ Разрушаването на съветската система (Вътрешни обществено-икономически фактори) 1917 - 1991 Socialism Betrayed: Behind the Collapse of the Soviet Union By Roger Keeran and Thomas Kenny 2004 International Publishers Co., Inc. Превод от английски език: Д-р Иван Иванов Натиснете тук Социализмът е обществена необходимост, спасение, потенциал и бъдеще В хода на работата по превода и подготовката за печат предлаганата тук книга “Предаденият социализъм”, вниманието ни беше привлечено от редица важни, допълнителни материали, имащи пряко отношение към темата й. Някои от тях решихме да поместим в пълен вид като необходими приложения към нея. Едното от тях е статията на световноизвестния учен-физик и прогресивен общественик Алберт Айнщайн “Защо социализъм?”. Тя излиза през 1949 год. – времето, когато в периода след Втората световна война се обособява открито реакционната линия на империализма на САЩ към световно господство. Това са годините на мракобесието на “макартизма” и на ожесточени преследвания на политически сили и дейци с прогресивна социалистическа насоченост практически във всички страни на капитала. Именно в такава обстановка се появява и приложеният тук материал на големия учен, който – с помощта на свой стил и аргументи – доказва наложителността от социализъм като жизненоважна, необходима основа за оцеляването и прогресивното развитие на човечеството. Известната реч на Йосиф Висарионович СТАЛИН пред ХІХ-тия конгрес на ВКП(б) на 14.Х.1952 год. пък развива по-нататък тази идея преди всичко със средствата на конкретния политически анализ. Първата, относително обособена част на речта, отделя основно внимание на главните въпроси на организираността, сплотеността и координацията в национален и световен план на силите, борещи се против империализма и свързаните с него капиталистическа експлоатация, както и практически постоянната опасност от възникването на нови войни. Особено значение и в нашето време запазват вижданията на СТАЛИН за водещата сила, “ударната бригада” на тази борба. В годините след Октомврийската революция това бяха СССР, ВКП(б) и вървящата още няколко десетилетия по нейния път КПСС, възникналата след победата над фашизма световна система на социализма. Във времето, в което живеем, въпросът за основната движеща сила, за “ударната бригада” на революционната борба стои отново и следва срочно да бъде решаван както в научно-теоретичен, така и в конкретния план на непосредствените обществено-политически действия. Изключително значение в този смисъл придобиват развитите във втората част на речта насоки за стратегията и тактиката на прогресивните сили и партии, работещи и борещи се в условията на господството на капитала. Тези виждания на СТАЛИН са особено злободневни и актуални днес, когато все по-нарастващата тежест на империалистическия гнет и непосредствени заплахи от унищожителни войни обективно предизвикват необходимостта и създават предпоставки за възникването на уникални противодействащи коалиции не само на социално-класова, но и на общонационални, регионални и международни основи. В този смисъл поместените по-долу мисли на две от безусловно най-утвърдените личности на нашето време представляват и важна част от своебразното им общо-хуманитарно и обществено.-политическо завещание към човечеството. Неоспоримият оптимистичен тон на мисълта на тези двама гении, неопровержимият характер на аргументите им са пълно опровержение и безусловна присъда над всички онези, които през последните петнайсетина години неуморно се опитват да “доказват” (навярно преди всичко – на самите себе си), че социализмът бил “рухнал” поради “несъстоятелността” на самите си тези като теория и учение или защото бил “изчерпал потенциала си” като обществено-икономическа и политическа практика. Кога, всъщност, социализмът разполагаше с повече сили и с повече доказателства за своите възможности и потенциал? През следвоенната 1949 година, когато току-що се създаваше световната социалистическа система, а страните в нея – и преди всичко СССР – преживяваха тежките години на следвоенното възстановяване? Или – през 1989 година? Всички конкретни показатели на обществено-икономическото развитие, геостратегическото и непосредственото военно съотношение на силите между него и империализма бяха безусловно несравнимо по-благоприятни във втория случай. Тогава обаче липсваше конкретната политическа воля да се защитава, заздравява и развива по-нататък вече построеното и отвоюваното. Нещо повече – беше се утвърдила нагласата то да бъде на всяка цена разрушено, унищожено, оплюто и предадено на забвение. Точно това беше невъзможно обаче както през 1949 г., така и през 1952 г. И там беше отговорът на “загадката” защо социализмът тогава и преди, а и през следващите няколко десетилетия можеше да побеждава и да се утвърждава както в конкретните условия на редица страни, така и в света като цяло. Новото зараждане и организационно-политическото утвърждаване на една подобна ВОЛЯ ще стане безусловно предпоставка и гаранция за поредни превъплъщавания на социалистическия обществено-икономически строй и система и при сегашните и бъдещи условия. Общият тон и конкретният ход на мислите на тези две приложения несъмнено също ще помогнат за това. Заедно с тях добавяме още един съвременен материал на същата тема, чийто автор е наш съвременник. Както създателите на предлаганата тук книга, той също от западна страна. Наистина , парадоксално е, че изглежда там – поне сред пишещите хора - са повече отколкото у нас онези, които си дават ясна сметка какво точно е изгубила човечеството – а и те самите – с унищожаването на СССР и социалистическата система в Източна Европа. Дано по-скоро това започне да се осъзнава и от повечето от непосредствено потърпевшите хора и у нас от това неповторимо БЕДСТВИЕ и невъобразимо предателство. Защото СОЦИАЛИЗМЪТ е не само ОБЩЕСТВЕНА НЕОБХОДИМОСТ за прогресивното развитие на човечеството, но и ЕДИНСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ за милиарди хора от него (включително и няколко милиона от нас), които иначе са ОБРЕЧЕНИ на преждевременно унищожаване в изгода на интересите на капитализма и империализма. Заедно с това социалистическото устройство на обществото създава възможности за такава ефикасна организация на човешките, материални, духовни и природни ресурси и възможности на планетата, която може да осигури пълноценен и щастлив живот и бъдеще на огромното болшинство от днешните и бъдещи поколения. |
Възхвала на червените Стивън Гауанс 19.10.2004 г. По време на седемте десетилетия на съществуването си – и независимо от принудата да отделя много време за подготовка, воюване и възстановяне от войни – Съветският съюз успя да изгради едно от най-великите постижения в човешката история: голямо индустриално общество, което премахна по-голяма част от неравенството по отношение на богатството, доходите, образованието и възможностите – онова неравенство, което го предхождаше, което дойде след него и което се конкурираше с него. Съветският съюз създаде общество с безплатно здравеопазване и образование през всички етапи на обучението до завършване на университет – при това студентите получаваха стипендии, с които наистина можеше да се живее! Общество, в което наемите, услугите и общественият транспорт бяха на символични цени, тъй като социалистическата държава поемаше основната тежест на плащанията – и същото се отнасяше до книгите, списанията и културните събития! Общество без инфлация, щедри пенсии и реални грижи за децата! Към 1933 год., когато капиталистическият свят беше затънал в унищожителна икономическа криза, Съветският съюз обяви пълното премахване на безработицата и съветското общество не позна ужасяващия й бич през следните пет десетилетия и половина докато там имаше социализъм. Комунистите установиха много по-стабилно социално осигуряване от скандинавския тип социална демокрация – при това го постигнаха с по-малко ресурси на разположение и при по-ниско ниво на развитие – и независимо от неуморните усилия на капиталистическия свят да провали социализма. Съветският социализъм беше – и остана! – модел за човечеството: той показа какво може да бъде постигнато извън ограниченията и противоречията на капитализма. Но към края на 80-те години контрареволюция помете социалистическа Източна Европа, а в Съветския съюз Горбачов усърдно демонтираше опорите на съветския социализъм. Някои очакваха наивно, сляпо, глупаво в резултат на разрушителните действия на Горбачов да се стигне до процъфтяващо консуматорско общество, в което съветските граждани с големи банкови сметки от новите приходи от новите работни места ще се приземят в жизнена и ефективна пазарна икономика, ще наводнят многоцветните, луксозни супермаркети, за да избират от натъпканите със стоки рафтове. Други пък си представяха избуяването на нова ера на процъфтяваща многопартийна демокрация и широки граждански свободи в съжителство с обществена собственост на значимите върхове на икономиката – модел, свързан много повече с утопичното фантазиране отколкото със суровата реалност. Разбира се, нито едно от големите обещания на контрареволюцията не беше спазено. И докато в началото на 90-те години унищожаването на социализма в Съветския съюз и Източна Европа беше прокламирано – не на последно място и от “левите” интелектуалци в САЩ – за голяма победа на човечеството, днес, повече от десетилетие по-късно, няма нищо за празнуване и тържествуване. Разрушаването на социализма беше катастрофа, една голяма измама, която не само не реализира обещаното, но причини непоправима вреда и5 в предишните социалистически страни, и на Запад. Милиони бяха хвърлени в унизителна, мъчителна бедност, империализмът беше освободен от задържащото въздействие на социалистическия блок, надниците и социалните придобивки на Запад се сринаха под натиска на засилената конкуренция за работни места, удавени в потока безработни, нахлуващи от бившите социалистически страни – където дотогава – и съвсем правилно! – безработицата беше едва ли не ругателна дума. Безброй гласове в Русия, Румъния, Източна Германия и навсякъде оплакват откраднатото от тях – и от човечеството като цяло. “Ние живеехме по-добре при комунизма. Имахме работа. Имахме сигурност.” А пред заплахата за работните места - заплаха, олицетворена от пълноводния мътен поток безработни имигранти от Източна Европа - работниците в Западна Европа бяха принудени да се съгласяват на по-дълъг работен ден, по-ниски надници, на орязване на социалните им придобивки. Днес те водят отчаяните борби на хванати в капан, където победите са малко, а пораженията много. И тези западни работници живяха по-добре – някога - в миналото… Но това дотук разкрива само едната страна на историята. Други – инвеститорите и корпорациите, които превзеха новите пазари и възможности за печеливши инвестиции и касират печалбите от ниската стойност на труда, естествен резултат от многократно усилената конкуренция за работни места – имат добре обосновани причини за тържество. Същото се отнася и за феодалния и промишлен елит на старите режими в бившите социалистически страни, които получиха обратно именията и фабриките си. Но те са малцинство. Защо останалите от нас трябва да празнуваме собственото си унищожение? Преди разрушаването на социализма повечето от хората по света бяха защитени от колебанията и характерната обща несигурност на глобалния капиталистически пазар благодарение но системата му на централно планиране и поддържаните от нея високи ограничителни митнически бариери. Но когато социализмът в Източна Европа и Съветския съюз беше разрушен, а Китай замарширува решително надолу по пътя към капитализъм, незащитената работна сила на разположение на транснационалните корпорации се увеличи многократно. Днес тя им се предлага унизително евтино. Не е нужно да си висококвалифициран специалист, за да разбереш какво означава това за американските работници и тези в Германия, Англия и другите западни страни: усилена конкуренция на всички срещу всички за ограничен брой работни места. И неминуемо приходите падат, отвоюваните придобивки ерозират и работните часове се удължават. И, естествено, печалбите на капиталистите нарастват главоломно. Нарастващата конкуренция за работни места вече принуждава работниците от Западна Европа да приемат по-ниско заплащане. Работниците в Дамлър-Крайслер, Томас Кук и други фирми работят повече часове, а в някои случаи и за по-ниско заплащане и без каквито и да било допълнителните добавки – за да запазят работните си места и предотвратят преместването на производствените линии в Чехия, Словакия или някои други бивши социалистически страни – същите, които под управлението на Червените осигуряваха работа за всички. Повече работа за по-малко пари е прекрасен резултат за корпоративната класа – точно същият беше постигнат от фашистите в Германия и Италия за местните капиталисти през 30-те години. Да, методите бяха различни, но антикомунизмът на съвременните последователи на Мусолини и Хитлер, от друга страна, се оказа точно толкова полезен за осигуряване на същите реакционни цели. Никой от онези, превърнати днес в роби, напълно зависими от игрите на пазара на работна ръка – включително работниците от Съединените щати – не следва да празнува унищожаването на комунизма. Може би някои от нас още не знаят, че всички ние, обикновените хора, бяхме жестоко ограбени. А може би някои не бяха. Да вземем за пример радикалния историк от САЩ Хауърд Зин (Howard Zinn), който – заедно с много други изтъкнати “леви” интелектуалци - поздрави отхвърлянето на комунизма с възторг. (1) Доскоро съм се възхищавал - както много други - от книгите на Зин, от статиите му и активната му обществена ангажираност. Смятам, че яростният му антикомунизъм е типичен за т.н. “леви” интелектуалци в Съединените щати. Не трябва да се изненадваме, че в една среда толкова враждебна към комунизма, демонстрацията на антикомунизъм се превръща в стратегия за оцеляване от всички, които се стремят към установяване на връзки с и запазване на репутациите си сред една по-голяма (и истерично антикомунистическа) публика. Но е възможно да има и друга причина за антикомунизма на онези, чийто политически възгледи ги правят уязвими за обвинения в симпатии и меко отношение към комунизма. Сред т.н. инакомислещи в собственото им общество се наблюдава естествена тенденция към идентифициране с дисидентите от други общества – а про-капиталистическата, антисоциалистическа западна пропаганда, то се знае, издигна “дисидентите” в социалистическите страни до статуса на герои - особено арестуваните и репресираните по някакъв начин от тамошните държава, упражняваща законното си право на самозащита. За тези хора ограничаването на гражданските свободи някъде има огромно значение - както и ограничаването на собствените им граждански свободи. Например, фактът, че Червените успяха да реализират едно общество на приемлива умереност и икономическа сигурност за ВСИЧКИ, се признава интелектуално като постижение в някаква степен, но то едва ли ще разпали въображението на някой, който се радва на стабилен доход, на уважението на висшестоящите, чиито книги се четат от много хора, а лекциите му имат своя постоянна публика. На такъв човек не се налага да събира отпадъчни въглища в крайградските депа за боклук, за да добави нещичко към мрачното си мизерно съществувание в блатото на бедността. Някои обаче го правят. Четиринайсетгодишната Карол и дванайсетгодишната й сестра Алина, например, ежедневно ровят в депото за промишлени отпадъци край Свиетокловице в бивша социалистическа Полша. Заедно с баща си там те търсят скрап и долнокачествени въглища – всичко, което може да им осигури няколко долара, за да могат да си купят ежедневната мизерна дажба храна. “При комунизма се живееше по-добре” – въздиша 49-годишният баща на Карол, повтаряйки един рефрен, който се чува непрекъснато не само в Полша, но и във всички други бивши социалистически страни в Източна Европа и Съветския съюз. – “Аз лично работих 25 години в едно предприятие, а сега никъде не мога да намеря работа – каквато и да било работа. Сега се търсят само млади и квалифицирани работници.” (2) Густав Молнар, политически анализатор към Института “Ласло Телеки” изтъква, че “чуждите фирми” в страната му “наемат само хора под 30 години. А това поставя поне половината от населението извън играта” (и живота!). (3) Това сигурно удовлетворява изискванията на чуждите корпорации – а отхвърлянето на социализма може да гъделичка приятно добре охранените интелектуалци от Бостън – но е истински разгром за онази част от полското население, което ежедневно рови в планини от индустриални отпадъци, за да се изхрани. При социализма “ВИНАГИ имаше работа за ВСИЧКИ”. (4) Имаше и къде да се живее – имаше безплатни училища – имаше и доктори, които вършеха работата си, без да пребъркват алчно джобовете ти. Така че защо Хауърд Зин се радва на разрушаването на комунизма? Ясно се вижда, че разгромът на социализма не донесе нищо добро на мнозинството от хората. Днес, повече от десетилетие след контрареволюцията в Източна Европа, 17-те бивши социалистически страни са неизмеримо по-бедни. В Русия бедността е три пъти по-голяма и по-дълбока. Едно дете на десет – а това прави три милиона руски деца – живеят като скотове, недохранени, облечени в дрипи, гаснат – ако имат късмет – в мръсни, мизерни апартаменти. Само в Москва от 30, 000 до 50, 000 деца спят по улиците. Продължителността на живота, образованието, неграмотността в зряла възраст и доходите са в небивал упадък. Доклад от Европейската организация за защита на децата, написан през 2000 год., изтъква, че 40 % от населението на бившите социалистически страни - тоест, 160 милиона души! – живеят в неописуема бедност. Кривата на смъртността между новородените и туберкулозата се изкачва стремително нагоре и наближава нивото на същите показатели в страните от Третия свят. Според ООН, положението е катастрофично. И навсякъде историята е една и съща. (5, 6, 7, 8) През 2001 год. руското правителство прокара нов трудов кодекс, с право определен като достоен за ужасяващите времена на Дикенсова Англия. Основната му цел е създаване на благоприятен климат за осигуряване на капиталистите максимални печалби за минимално време. Във връзка с това се премахват социалните и профсъюзни придобивки и гаранции от съветско време, съкращават се отпуските по майчинство, минималната надница достига шокиращи ниски равнища, а работният ден се удължава до “доброволните” 12 часа! (9) “По-добре се живееше при комунистите” – заключава Александър. – “Магазините сега преливат от стоки, но те са недостъпни за обикновения човек.” Виктор скърби за “стабилността на годините с безплатно и всеобщодостъпно здравеопазване, безплатно образование - от детската градина до завършване на университета! - жилищно осигуряване и защитена старост. Сега аз съм лишен от всичко това.” (10) Е, днес – стига да поискат - Александър и Виктор могат свободно да критикуват новото правителство, без да подбират думите си, но това едва ли е компенсираща утеха за ограбения им живот. Йон Ванчея, румънец, който се мъчи да оцелее с мизерната си пенсия от 40 долара на месец, казва: “Вярно е, че в миналото нямаше много неща за купуване, но сега цените са толкова високи, че не можем да си купим храна – да не говорим за сметките за електричеството.” Повтаряйки думите на много румънци, Ванчея добавя: “По времето на Чаушеску животът беше десет пъти по-добър.” (11) В съседна България 80 % от хората са по-зле сега, в годините на прехода към пазарна икономика. Само 5 % обявяват подобрение на жизнения си стандарт. (12) Мими Виткова, български министър на здравеопазването в продължение на две години в средата на 90-те години, резюмира десетилетието след разрушаването на социализма по следния начин: “Ние никога не сме били богата страна, но при социализма децата ни бяха здрави и добре нахранени. Всеобщата имунизация на българските деца беше държавна грижа и отговорност. Пенсионерите и инвалидите бяха осигурени всички възможности за нормален живот. Всички те получаваха безплатни лекарства. Лечението и в поликлиниките, и в болниците беше безплатно.” Но нещата се промениха, казва тя. “Днес, ако човек няма пари, той няма достъп до лекарска помощ. А повечето хора нямат пари. Икономиката ни е срината до основи.” (13) В Източна Германия се появи ново явление: ”осталгия” – тоест, носталгия за осигурената работа на стария режим, за безплатното здравеопазване, безплатното образование и държавните университетски стипендии (които покриваха ежедневните разходи), евтините наеми, книгите и списанията на ниски цени, за евтиния обществен транспорт. * По време на “студената война” относителната бедност на Източна Германия в сравнение със западната й част беше приписвана на обществената собственост и централното планиране при социализма – двете основни препятствия за икономиката - според антикомунистите. Но пропагандата удобно игнорира факта, че източната част на Германия винаги е била по-слабо развита от западната, че беше ограбена от ключови човешки ресурси в края на Втората световна война от окупационните сили на САЩ, че Източна Германия понесе основната тежест на военните репарации за Москва. ** (14) Пропагандата твърдеше, че бегълците от Източна Германия търсят спасение от репресиите на брутален режим – и някои от тях може наистина да са били необуздани антикомунисти - но болшинството бяха икономически бегълци, примамени от видимия блясъка на по-проспериращия Запад. * Това положение в предишната ГДР не пречеше, разбира се, на западната пропаганда да “обяснява закономерните разлики в редица от икономическите показатели между Източната и няколкократно по-голямата от нея Западна част като отрицателно следствие от съществуването на социалистическата система на обща собственост и единно стопанско планиране, макар че именно благодарение на тях беше обезпечено общото успешно следвоенно развитие на ГДР. – Доп. пр. ** Западната пропаганда непрекъснато подчертаваше тежестта на следвоенните репарации за Съветския съюз, представяйки ги едва ли не като буквално прехвърляне на изток на всичко ценно, съществуващо в ГДР. В същото време не се споменаваше нито дума за репарационните плащания и спрямо западните страни от някогашната антихитлерова коалиция, които в никакъв случай не бяха по-малки. Учудващо е, че никъде не се отбелязваха ежедневните факти, когато военнослужещи и граждани на западните страни напускаха ГДР натоварени с огромни количества закупени там евтини стоки, особено детски артикули. – Доп. пр. Днес никой непредубеден човек не може да каже, че обещанията за богатство и разцвет на Източна Германия бяха реализирани. Несъществуващата преди безработица сега се движи официално в границите на 25 %, наемите скачат до небето, никой не ходи на лекар – освен ако има пари. Промишлената инфраструктура – макар и по-слаба от тази в Западна Германия по време на “студената война”, но все пак развиваща се тогава - днес е почти изчезнала. Населението прогресивно намалява, тъй като потоци икономически бегълци потеглиха на запад в безнадеждно търсене на работа и по-добри възможности за живот. (15) “Казваха ни, че капитализмът е жесток” – спомня си Ралф Кьомерер, работник на Отис Елеватор. – “Оказа се, че това не са били празни думи.” (16) Колкото до приказките за днешните “свободи” на източните германци, Хайнц Кеслер, бивш министър на отбраната на Източна Германия, заявява язвително: “Милиони хора от Източна Европа сега са свободни от работа, свободни от безопасни улици, свободни от здравеопазване, свободни от социална осигуреност.” (17) И все пак Хауърд Зин се радва, че комунизмът е рухнал. И нищо чудно – той не живее в Източна Германия. Но кои са тези, които живеят по-добре след реставрацията на капитализма? Ото Йелинек, чех, чийто семейство избягва в Канада, когато Червената армия прогонва хитлеристите и в Чехословакия се установява антифашистко правителство. През 80-те години Йелинек става министър в канадското консервативното правителство на премиера Мълрони, което застава плътно зад политиката на Рейгън. Днес той живее в Прага и е един от “многото личности с влиятелни позиции в политиката и бизнеса, върнали се в страната”. (18) Какво точно връща Йелинек и нему подобните обратно? “Тези хора разбират, че те по-добре от всеки друг могат да помогнат на нацията ни да премине към пазарна икономика (капитализъм)” – заявява директорът на Института за съвременна история в Прага Олдрих Тюма (19) – друг начин да се каже, че благодарение на връзките си те по-добре от всеки друг знаят къде и как могат да попълнят банковите си сметки. И, разбира се, не може да се игнорира примамката на реституцията – връщане на имоти, някои от които могат да бъдат дадени под наем и превърнати в допълнителен източник на печалби. Йелинек не реституира дома си в Прага – той се оказва посолство, но чешкото правителство го компенсира с “20 акра * имот в околностите на Прага”. (20) * 1 акър = 4 декара. – Бел. пр. Вацлав Хавел, драматург, превърнат в президент, произхожда от известно яростно антисоциалистическо семейство от Прага. Бащата на Хавел е богат магнат, занимаващ се с продажби на недвижими имоти и навремето разполагащ и разработващ голям брой имоти в там. Единият от тях е дворецът Луцерна, “място за развлечения… безистени с магазини, театри, киносалони, нощни клубове, ресторанти, бални зали” – според справочника на Фромър. Той се превръща в предпочитано място за развлечение и събиране на новобогаташите” – включително и на Хавел-син, който, отгледан от гувернантка и разкарван с шофьор по града, “прекарва ранните си години по лъснатите мраморни подове на Луцерна”. Но после настъпва трагедията – от гледна точка на Хавелови. Червените национализират Луцерна и другите имоти на семейството и ги предоставят за обществено ползване, лишавайки Хавел-син от възможности за допълнителен брой прислуга. Четири десетилетия по-късно Хавел – вече президент, посрещан с овации от Запада като борец за интелектуална свобода – режисира и контролира масовото връщане на приватизираните имоти, включително Луцерна и другите семейни недвижимости. Както се вижда, антикомунизмът на Хавел се оказва изключително печеливша бизнес инвестиция. Борец за интелектуална свобода ли е той наистина – или разглезена издънка на богато семейство, материално заинтересувано от разрушаването на социализма? Римокатолическата църква е другата печеливша страна – а това обяснява антикомунистическата позиция на Ватикана. Капиталистическото правителство в Унгария връща на Римокатолическата църква много от национализираните имоти, използвани от социалистическа Унгария в името на общото благо. Връщането на много църковни имоти в Източна и Централна Европа възстановява старата, паразитна роля на църквата – тя отново граби неспечелени с труд богатства под формата на наеми, благодарение на факта, че й е признато правото на притежание на определен имот. Освен това Унгария плаща на Ватикана годишен наем в размер на 9.2 милиона американски долара за църковните имоти, които не може да върне. (21) Но с изключение на църквата, бившите земевладелци и собственици на други недвижими имоти, и висшите корпоративни служители хората от бившите социалистически страни в тяхното мнозинство не са доволни от загубата на социалистическите придобивки. Според проучване, проведено през 1999 год. (22), три четвърти от руснаците говорят с болка за унищожаването на Съветския съюз. А оценката им на положението в момента е много точна и ясна. Почти 80 % приемат демокрацията като фасада на едно правителство, контролирано от богатите. Мнозинството правилно свързва рязкото си обедняване с реставрацията на капитализма, несправедлива икономическа система, която, твърдят 80 % от анкетираните, произвежда “прекомерни и незаконни неравенства”. (23) Според мнозинството разрешението на проблема е връщане към социализма – дори и това да е свързано с еднопартийно ръководство. Руснаците, оплаква се антикомунистът-историк Ричард Пайпс, нямат американската склонност към многопартийна демокрация и явно не могат да се излекуват от привързаността си към съветските лидери. В друга анкета руснаците бяха помолени да посочат десетте най-велики личности на всички времена от всички народи. Ленин зае второ място, Сталин четвърто (първото място заема Петър Велики). Пайпс изглежда искрено разочарован, че те не избират бившия му “бос”, Роналд Рейгън и е определено раздразнен, че след години скъпоструваща антисоциалистическа, прокапиталистическа пропаганда руснаците продължават да поддържат идеята за ограничаване на частната икономическа активност и изискват “по-голямо участие на държавата в икономиката на страната”. (24) След като драстично обеднелите народи на бившите социалистически страни скърбят за отнетите им придобивки на социализма, защо не върнат Червените чрез гласуване? В някои страни възстановените комунистически партии получиха правото да управляват. В Русия президентската партия на Путин също е потопена в носталгия за съветския социализъм. “Те успяха да създадат и овластят нова партия, която фактически замества Комунистическата партия на Съветския съюз”, твърди Борис Кагарлицки, директор на Московския институт за изучаване на глобализма. “Тя функционира като старата Комунистическа партия и се държи като нея.” (25) Но социализмът не може да бъде върнат с едно прещракване на ключ (нито пък въпросната руска партия ще го направи). Бившите социалистически производства са приватизирани и поставени под контрола на пазара. Привържениците на целите и ценностите на капитализма заемат възлови позиции в съответните държави. Икономическите, законови и политически структури са променени и пригодени за задоволяване изискванията на производство за реализиране на частни печалби. Наистина, комунистическите партии имат възможности да действат в границите на многопартийната демокрация, но стожерите на социализма – общата собственост, централното планиране и водещата роля на работническата класа – са демонтирани и изхвърлени, както ни се казва, на бунището на историята. Връщането им ще изисква нещо много по-драстично от простото инсталиране на Червените в капиталистическите парламенти. * Но кои и какви “червени”? – Бел. пр. Разбира се, стъпка напред в тази насока не може да бъде предприета, докато решителна част от населението, отвратена и отхвърляща положението днес, се убеди, че е възможно нещо по-добро и прояви готовност да претърпи трудностите на нов преходен период. Това “нещо по-добро” не е утопия, а е наистина възможно – нещо определено по-добро от унищожителната икономическа несигурност, частните (и за много хора недостъпни) здравеопазване и образование, ужасното неравенство. Това “нещо по-добро” беше реалност в Съветския съюз, в Китай (за известно време), в Източна Европа, а днес продължава да го има в Куба – независимо от непрестанните усилия на Съединените щати да го смажат и там. Не е изненадващо, че Хавел - и нему подобните, чието икономическо и политическо върховенство беше, макар и временно, отхвърлено от Червените - беше и е неуморен борец срещу социализма или че той и другите като него, които се стремяха да унищожат придобивките на революцията, бяха преследвани, принудени да се оттеглят и замълчат и понякога ефективно изолирани от социалистическите правителства. Да се очаква нещо друго означава да се игнорират опитите на враговете на социализма за силово възстановяване на капитализма дори и след като социалистическите сили бяха вече взели властта. Силите на реакцията запазиха парите си, движимата си собственост, привилегиите на по-високото образование и преди всичко друго – международните си връзки. Да им се даде пълна свобода означаваше да им се дадат възможности да организират разгрома на социализма, да получават материална подкрепа от чужбина, за да осъществят контрареволюция и да издигнат отново пазарните принципи и частната собственост до позицията на управляващи икономически правила. Някои борци за граждански права твърдят, че в името на свободата на словото, на събирането и на пресата американците трябва да бъдат свободни да сменят републиканската форма на управление с монархия или – по-близо до същността на въпроса - на германците пък трябва да се разреши да провеждат про-нацистки митинги и демонстрации, да установят про-нацистка преса, да се организират във фашистки политически партии и да се върнат, в края на краищата, към дните на Третия райх. За да оцелее, всяко социалистическо правителство трябва – по необходимост – да действа репресивно спрямо враговете си. Тази жизнено важна необходимост се демонизира като тоталитаризъм от заинтересуваните от победата на антисоциалистическите сили, от тези, които противопоставят гражданските и политически свободи на един свят, предлагащ достатъчно за всеки, възприемайки тези свободи като върхови постижения на човечеството – или пък от ония с нереалистично разбиране на възможностите за оцеляване на социализма. Там, където Червените победиха, бяха постигнати значими материални придобивки за болшинството от населението: пълна ангажираност на работната ръка, безплатно здравеопазване, безплатно образование от детската градина до университетската диплома, безплатна и щедро подпомагана от държавата грижа за децата, достъпни жилища, евтин обществен транспорт. Продължителността на живота се повиши, неграмотността беше ликвидирана, премахнати бяха бездомието, безработицата и икономическата несигурност. Расизмът и етническите напрежения бяха намалени почти до пълно изчезване. Драстично намалени бяха неравенствата по отношение на доходите, възможностите за развитие и образование. Там, където Червените бяха отстранени от власт, процъфтяват масовата безработица, гладът, болестите, неграмотността, бездомието и расовите и етнически конфликти. Постиженията на комунистите са в интерес на цялото човечество – при това те бяха осъществени при изключително тежки условия - сред непрекъснатата враждебност на Запада и неуморните усилия на бившите експлоататори за възстановяване на капитализма. Това, което Червените постигнаха надминава всичко реализирано от социалните борби на работническата класа в по-високо индустриализирания Запад – при това до много по-голяма степен отколкото можеше да се постигне където и да било другаде по света. Прикривани или в най-добрия случай тихомълком признавани, но бързо отхвърлени встрани като незначителни, тези постижения са прекалено дълго игнорирани от Запада – и липсват болезнено на хората от страните, където бяха отхвърлени в интерес на възстановяване на богатствата и привилегиите на малцинството. 1. Хауърд Зин “След Съветския съюз”, коментар на Znet, 02.ІХ.1999 год. 2. “Изоставени от луксозния влак”, “Глоуб и Мейл”, 29.ІІІ.2000 год. 3. “Подкрепата намалява в Чехия, Унгария и Полша”, “Чикаго Трибюн”, 27.V.2001 год. 4. Пак там. 5. “Епидемия от улични деца превзема руските градове”, “Глоуб и Мейл”, 16.ІV.2001 год. 6. “Според доклада на ООН един милиард страдат от крайна бедност”, “Уърлд Соушълист Уеб Сайт”, 18.VІІ.2002 год. 7. Асошиейтид Прес, 11.Х.2000 год. 8. “Според доклада на ООН… 9. “Профсъюзен лидер се наслаждава на голяма победа”, “Глоуб и Мейл”, 11.І.2004 год. 10. “В Русия след Съветския съюз всякакъв вид работа е добра”, “Ню Йорк Таймс”, 11.І.2004 г. 11. “Отношението към Чаушеско се променя с влошаване на икономиката”, “Глоуб и Мейл”, 23.ХІІ.1999 год. 12. “Българите се чувстват измамени след 13 години капитализъм”, AFP, 19.ХІІ.1999 год. 13. “България: трибунал разследва военните престъпления на НАТО”, “Уъркърс Уърлд”, 9.ХІ.2000 год. 14. Жак П. Поулс “Митът за студената война: Америка през Втората световна война”, Джеймс Лоримър и Къмпани, Торонто, 2002, стр. 232-235. 15. “Копнеж за сивите стари дни на Източна Германия”, “Ню Йорк Таймс”, 13.І.2004 год. 16. “Сурови уроци по капитализъм за европейските профсъюзи”, “Лос Анжелис Таймс”, 21.VІІ.2004 год. 17. “Ню Йорк Таймс” от 20.VІІ.1996 год. цитира от книгата на Майкъл Паренти “Черноризци и червени:рационален фашизъм и разгрома на комунизма”, “Сити Лайт Букс”, Сан Франциско, 1997, стр. 118. 18. “Йелинек: “Няма връщане назад”, “Глоуб и Мейл, 15.ІV.2002 год. 19. Пак там. 20. Пак там. 21. Държавният департамент на САЩ” “Резюме за реституцията в Централна и Източна Европа”, 10.ІХ.2003 год. http://www.state.gov/p/eur/rls/or/2003/31415.htm 22. Ричард Пайпс: “Бягство от свободата: какво мислят и искат руснаците”, “Форин Афеърс”, май-юни 2004 год. 23. Пак там. 24. Пак там. 25. “Партията на Путин – ехо от комунистическото минало”, “Глоуб и Мейл”, 6.ХІІ.2003 год. Превод от ангийски |
| Национал-социализмът дава собственно тълкуване на понятието "социализъм" . В първите години на движението той се дефинира като "силно чувство на колективност, на общност на национална почва" като противното на "интернационализъм на еврейско-капиталистическа основа" . Feder, който е икономическият "експерт" на Хитлер пропагира за национализирането на банките и на комуникациите (1923), докато продукцията да бъде оставена като частна собственност, обаче под пълния контрол на държавата. Gregor Strasser, идеолог на партията, говори на един митинг на 4 септември 1925 година, че земята и всички средства на производство принадлежат на народа и трябва да бъдат национализирани Той казва """Социалистически" не бива да се тълкува като "социален" , последното е едно понятие, което винаги се е употребявало от капиталистите за да прикрие тяхните експлоатиращи цели". Stresser осъзнава, че при експлоатиращите обстоятелства при които работническата класа живее в Германия, същата тази класа е "неосъзната" за истинските си врагове, тоест интернационалният "еврейско. империалистически- капитализъм". Според Strasser, политическата ситуация в Германия се карактеризира от от противоречията между интернационализъм и социализъм (марксизъм) от една страна и национализъм и капитализъм от друга (десните идеологии). Решението на проблема според него е национал-социализма, които съдържа най доброто и от двете идеологии. |
| През годините след 1928 национал-социалистическата движение нараства главоломно и пропагандата започва да се съобразява с обстоятелствата в момента. Анти-капиталисческият и анти марксистки патос стават все по доминиращи като едновременно програмния социалистически радикализъм отстъпва на заден план. По всичко си личи че Хитлер иска да хвърли света в "последната битка" , тоест в безумието която се нарича Втора световна война. Причината за идеологическите промени е чисто прагматична: за да хвърли светът във война в най-скоро време на Хитлер му трябва оръжие. Ако почне да социализира фабриките, този период на въоръжаване се забавя значително. Най-простото е да се запази правото на частната собственност и да се привлеКат едрите капиталисти в услуга на подготовката за война. Така че експроприацията се зачерква от партийната програма Хитлер пише н а 13 април 1928 година:" След като НДСАП защищава правото на частна собственност , това което трябва да се национализира е собственност придобита по нечестен начИн, тоест еврейската собственност". Както комунистите така и националсоциалистите имат един много специален начин да дефинират кога един чевек се е сдобил със частна собственност по нечестен начин. При първите, когато е евреин, при вторите, когато е успял така че да възможност на други да работят. Последното се казва "експлоатация" от комунистите, докато национал-социалистите го наричат "еврейски капитализъм". |
| Употребата на думата "социализъм" е претърпяла - и претърпява - толкова различни тълкувания колкото и са били манипулативните цели на потребителите и. Много режими и много диктатори систематично са профитирали - и профитират - от престижа който самото понятие има между хората. От всички манипулативни употреби може най странната е на робовладелците от американския Юг през по-миналия век , чиито строй според тях самите, преставлява единствнния " истински социализъм" ?!!! "И ти ли Бруте", казвам аз. Но пък от друга страна, защо ли не ? След като е възможен "истински немски социализъм" на основата на Auschwitz и TReblinka и "истински руски социализъм" с помоща на Гулаг - защо ли не "истински социализъм" ала Южните Щати на робовладелческа основа. Всичко е въпрос на изкуство: изкуството да оправдаеш собственните си злодеяния с помоща на финни понятия с морални прерогативи. |
| И в двете идеологии - национал-социалистическата и комунистическата, има главозамайващо жонглиране на думи по такъв начин че с тях можеш да оправдаеш всичко случило се и всякои обстоятелства. И в двете идеологии се говори за "частна собственност""работническа класа", "експлоатация" , , "класови противоречия" "класови разлики" изграден е един такъв идеологичен свят, който се опитва да запълни всяко евентуално празно пространство не обяснено в термините на съответната идеология. Светът се обяснява до край, няма място за инициативи на отделния, всичко е предопределено. Респективната идеология се представя като единствено реалната описвайки светът "както е". Един националсоциалист би могъл да говори пред едно събрание на социалисти без публиката да забележи кой е пред нея. Има много примери на социалисти станали национал-социалисти и обратното които в новата религия" виждат осъществяване на старите идеали. И за двата сорта това е "истинския социализъм". |
| "Nulla dies sine linea" /"Нито ден без ред"/, нали така, Салмано. Макар че твоето се обърна във втора част на "Монолози за вагината" |
| Един от най-интересните паралели между комунизма и национал-социализма е отношението към науките като резултат на антиинтелектуалните и релативистични тенденции в респективната идеология. "Наука без класови (расови) предпоставки няма" . Има "буржоазна" наука, "арийска" наука, "еврейска" наука, "пролетарско-работническа" наука, казват както комунистите така и национал - социалистите. И двете течения смятат че "истинската" наука е "пролетарско - работническата", съответно "арийската". "Лоши, вредни" науки са "буржоазната" съответно "еврейската". Единственните критерии за "вредност" са два: ако съответната наука не потвърждават маркситката или расовата идеология, тоест те самите са идеологически "бувжоа" или евреи, независимо от степента на гениалност на съответния. Най абсурдният случай е Albert Einstein, най- гениалният физик на нашето време когото национал - социалистите отричат по единстенната причина че той е евреин. Не по абсурден е разбира се случая с руския "диалектически гений" Лисенко, обаче от обратната страна. |
И двете идеологии, и комунистическата и национал-социалистическата, смятат че те отразяват света и действителността "по истински" , и поради това, "тяхната наука" е "по истинска" в един много дълбок смисъл на думата. "обективност н яма" казват както комунисти така и национал-социалисти, "периодът на "чистата наука" , на науката с цел само наука без оценка от национал-социалистическа (чети комунистическа) гледна точка, не е наука". "Само това е наука, която допринася за победата на комунизма на национал-социализма (комунизма). Университетите трябва да станат органи и средство за постигане на тази цел." ( Krieck "Deutsche Hochschule fuer Politik" |
| Едно нещо трябва да се подчертае що се отнася сравнението между национал-социализма и комунизма: тази отвратителна форма на расизъм която е един от основните принципи на национал-социализма, я няма при комунизма. Наистина, в тълкуването на какви хора са "буржоата", "капиталистите", и "империалистите" , комунистите употребяват единтични описания на "врага" с национал-социалистите в техните описания на евреите и в цялата политика и развитие комунистите са опасно близо до национал-социалистите, ако заменим думата "евреин" с думата "буржоа" или "капиталист". Няма нищо добро ни в едните ни в другите, а карикатурите и на двата тип хора са единтични. И едните и другите се раждат по собствена вина в респективната класа или раса, така да се каже. Обаче все пак, Ленин и Сталин не стерилизираха "кулаците" и "капиталистите" или отряваха децата им с газ. Аз може би надценявам разликата между тези две злокобни идеологии в това отношение, но мисля, че първопричината за безчовечието на Ленин и Сталин е тяхното презрение към човешкия живот въобще, абсолютната липса на респект към индивида, който и какъвто и да е било: комунист или не, руснак или монголец, доката Хитлер прави огромна разлика между ариеца и останалите, като в центъра стоят евреите. Всъщност, идеята за арийската раса е идентична с антисемитизма. Това обаче което национал.социалистите приписват на евреите е същото което комунистите приписват на "буржоазната"класа. : с едно изключение разбира се, едните са наричани "марксисти", другите "буржоазни демократи". Евреите са според национал-социалистите " империалистично - интернационални, буржоазно-демократични, морално повредени, сексуално извратени, експоатиращи, говорят есперанто (?), обичат да се събличат голи (!!!), виновни за всички нещастия на немския народ от началото до край" и така до безкрайност. "Буржоазната класа" е според комунистите абсолютно същото, дори това за Есперанто е вярно, защото в България през най-тъмния период на комунистическия терор есперантистие бяха хвърляни в затвора. "Немският народ" трябва разбира се да се замени с "пролетарията". |
| Оло, аз мисля че горните снимки илюстрират истинската същност на комунистическата идеология и система: разрушаването на цивилизацията, без елементарни познания от страна на теорористите - разрушители как една нова цивилизация се създава. И национал-социалистите и комунистите са същия тип хора както фанатизираните мюсюлмани днес и Ал Кайда са съвременните наследници на NSDAP и КПСС (БКП и така нататъка). От това което чета от историята и фактите, това е единственното възможно заключение. Празните приказки и пропагандата "в името на Народа" много прилича на "в името на Алла". |
| По долните цитати са добри некролоз на комунизма: Montesquieu " Там има морални отношения където има търговия." Henry Sumner Maine: "Никой няма право да оспорва частната собственност и същевременно защищава цивилизацията. Историята на свободата и на частната собственност се неразривно свързани една с друга." Friedrich Hayek "Най-противният начин да се злоупотребява с думата "социален" е когато се говори за "социална справедливост" . Изразът "социална справедливост" е една семантична измама от същия сорт както изразът "народна демокрация". Тези които употребяват първият израз искат да намалят или премахнат разликата в економическо отношение между различните слоеве на население. В този смисъл на думата значението е "дистрибутивна" така че понятието става "дистрибутивна справедливост". Но това е съвършенно несправедливо." ( The fatal conceit: the error of socialism) Не може този който се труди и създава да има същото възнаграждение както този който създава на половината. За този който работи от сутрин до вечер няма стимул в такъв случайи той няма да бъде вече високо производителен и всички губят.Tова което прави хората доволни i aktiwni е не "дистрибутивна справеdливост" а това че те съзнават че възнаграждението им съответства на вложената от тях работа. Само тогава има смисъл да се говори за "социална справедливост". |