Отиди на страница:
| Това не е статия, не е и рецензия. Струва ми се, че е PR, платен от автора на стихосбирката. Но както е рекъл един мъдрец, "истински културният човек чете най-новите научни книги и най-старите литературни книги". ------- http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev |
 какво са годините преживян живот пред вечността, господари на волята няма, излъгани и излобели нищожества с пагони на безчовечноста, прикривала на суета и простота щели да не ме били харесват, всичко което живее ще умре, и те  и после мрак и ужас на тяхното небесамо чиста душа може да лети и само тя влиза в светлината, другото е друга светлина, огнен меч докато открие де е злото в тебе скрито Редактирано от - Пейчо Пеев на 09/11/2006 г/ 23:42:53 |
| @ahriman: Как може да говориш, че това е платен PR автора, като Владо не е между нас от толкова време, дори стихосбирката си не доживя да види издадена. Браво на Калин Донков! "Защо ли в детството си хората обичат да рисуват кораби? Със вертикали и отвеси и две наклонени черти. И корабът лети, лети..." Вл.Левков Владо Левков беше толкова сърдечен и топъл с приятелите си и невероятно лиричен и метафоричен в стиховете си. Вярвам, че ни гледа и ни вдъхновява отнякъде. |
В книгата има стихове за живота, за Окуджава и Висоцки Че за кого другиго да има: за Езра Паунд ли, или пък за Дилан Томас. То добре че не е имало и за Че Гевара и оня тъпанар Кастро. Само Окуджава и Висоцки!--това им бяха хоризонтите на тъпите социалистически "творци." |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| . | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Пак тези натрапчиви, бездарни агитпропчици на комунизъма зовещи се поети и писатели! Стриктно за простотията! |
| Къв Пиар, кви комунизми, бе келеши, Владо Левков почина много преди, измислената ви демокрация, а беше дисидент и демократ, далеч повече от някои сегашни урадемократи...Не смейте да се гаврите джудженца по мисъл и емоция...Пфу-у-у |
 поезия е, какво да пише, дитирамби за тия дето няма да го доживеят ли, няма как иначе да им го каже, предчуствия, ами, просто знае |
| Полуграмотни комунизи и ченгета, ето това е поезия: В градинката си FL-ьроца пресява пепел в дъжд, повдига крак високо и пръдва като мъж!  |
| Драги FL, твойта позиция за културата и творчеството комай се покрива с известната фраза на Гьоринг "Щом чуя думата култура и се хващам за кобура". Знам доста хора без отношение към поезията, но те са технократи, докато при тебе случаят май е медицински.Не всеки който е творил по време на тоталитаризма го е правил по поръчка и в България, както и в останалите страни от комунистическият блок имаше великолепни творци на световно ниво! Аз съм сигурен, че заради червният парцал, който ти се привижда навсякъде и те държи настръхнал, не си имал удоволствието да прочетеш дори една книга, да отидеш на концерт или театър.Опитай, това понякога лекува! |
| В памет на Владо Левков Михаил Белчев Прибра го оная с косата - грижовната, мълчаливата. Писна ми от мълчаливци, правещи се на умни, стерилни и изчакващи. Поетите с китара не изчакваха и не изчакват. Те бързат, за да не ги смачкат бавните и колебаещите се. Колебание! “Велико” нещо! Узряване, осъзнаване – глупости! Или вярваш в нещо, или не. Или ставаш за нещо, или не. Или имаш послание, или не. Стига с тази инфантилна формула за “преоткриване” на нещата от живота. Поетът – с китара или без – е небесен посланик, белязан гражданин на планетата, богоравен, мъченик и шут, съдник и властелин на човешкото присъствие на тази мъдра и нежна, уазвима и жива земя. Ех, тази кръв! Ожаднелите само могат да я оценяват, а и да завият като се огледат в лъскаввата повърхност на поредния паметник. “За мъртвите – или добро, или нищо!” Хайде бе! Как нищо. Ами стиховете, ами песните, любовите, мъките! “Чувствителните лесно ги убиват...” Прав си, бате Найдене (Вълчев), и си мисля вече за барикадите от книги, песни, китари, знаме; и най-отгоре насядали с високи чела и големи очи, сърца и ръце, ние, грешниците на света, припявайки тихо на мъртвите живи бардове, как се опваме на простотията и бездуховността. Да забият камбаните! Да съберем всичко живо, което се е скрило зад прозорците и гледа как се убива вярата, как по тъмно се зацапват истини, ка по светло се измислят символи. Птиците и вятъра не са измислени. А ние- поетите с китарите, да си му мислим. И да избираме. Или да ни пречупят пръстите и да се преквалифицираме, или да умираме и да възкръсваме един по един, но завинаги. Предел На Владо Левков Славимир Генчев Да преминеш през тихия делник на някакъв град като цветен акорд, като авторска болка. Без съдбовни завръзки и поглед назад. Само с няколко истини и някакъв отговор. Не за тоя, спечелен със пот хонорар, ще посветиш с китарата в тясното клубче. Пред човеци, които не питат за цяр, а са болни: от смисъл, тревоги и скрупули. С тях не можеш да купиш във вилната зона парцел, нито тези, които купуват, да мразиш безплодно. С тях ще стигнеш за няколко часа до оня предел, дето коства години и не привнася за орден. Хиперболично добре се наблюдава оттам! Като на длан е животът – с двата си свята. Но... слизаме долу. И всеки потегля сам. За да живее истински. Някак си. И все по-кратко. Но не това е най-важното в същия тоя живот. Кой е решил, че трябва да го измерваме с време? Комуто лична величина е капката пот, ще се изгуби в живота. И всички ще го намерим. Страница от дневник В памет на Владо Гриша Трифонов Душата на морето ми е синя и в нея плуват светли лилии. Аз съм корабът и пясъкът; вълната, дето ни разделя – вълната, дето ни събира – вълната, дето все ще идва, за да си тръгне безпощадно и безпощадно да се върне... Морето на душата ми е синьо и в него плуват светли лилии, разпънати помежду бряг и кораб; събиращи в едно и бряг, и кораб. Докато издържи брегът. |
Хубаво, нежно писание-възпоминание на Калин Донков за още един певец, преселил се в отвъдното. Напоследък той все им задава въпроси на мъртвите, да му отговорят какво има отвъд. Така беше и в онзи петък, когато той написа за гробището накрая на селото, за мъртвите, които са безброй пъти повече от нас - живите и които вече знаят...тайната. То беше за Гена Димитрова и беше пак така хубаво.  |
| Донков - 6. Сибила ... малко по-различно е от тогава. Но защо ви разказвам това? Може би защото все по-безцеремонен и нагъл става натискът на политиката, която напира да обсеби човешкото същество. Залогът в нея нарасна неимоверно, измерва се вече в милиарди и тя хищно бди да не би да й се изплъзнат нашите мисли, страсти и сънища. Нашите мисли, страсти и сънища са заплаха за нейните хладни цели. |
То е верно, че е по-различно, Николай, няма как да не е. Но аз открих за себе си това и така го почувствах, защото: Всеки сам за себе си е болен, всеки сам за себе си умира... |
