
Сибилче, пратих само примитивите да копат. Ако се чувстваш такава, моля заповядай. ![]() |
Eeeее, заядливец такъв |
Ето, този пасаж: Обаче селото все пак си е край гробището. И мъртвите са повече от нас. Мнозинство са. В известен смисъл силата и правдата трябва да са у тях. Единствено великодушието им ни оставя да безобразничим на воля. Нищо не спира поколенията да затрупат и най-великите от миналото с настояще, което да ги отрече и подиграе. Целият текст : Натиснете тук |
| Сибила, сигур е прозвучало като заяждане, за което моля за извинение. Целта ми беше чисто педагогическа. А що се отнася да Калин Донков--ми и той не чете, затова така е написал. Не чете, в смисъл--чете предимно окуджавени висоцки и подовни, та затова праска там едни дълбокомислия, пък каквото излезе. Ще ме извиниш отново, но ето един полезен съвет от мен, всъщност не от мен а от Франк Запа: няма позитивно решение. Българската литература е открай докрай (и то само в най-доброто от нея) позитивистична. |
Пошъл, извинен си, You Are What You Is /Франк Запа |