Отиди на страница:
| Темата има и друг, много по-актуален за нас вариант: Как биха изглеждали Балканите днес, и по-конкретно България, ако в края на 90-те България не се беше включила в обръча около Югославия или ако беше осигурила руски въздушен коридор да Прищина. Комплексираната българска душа е в състояние да се вайка за какви ли не хипотетични менали вини и грешки, но никога няма да оцени някое по чудо взето правилно решение. Малкият лош българин натика в кучи гъз човека, който допринесе най-много за това и ни отвори пътя към нормалния свят (друг въпрос е как вървим по него). Не ми пука за самия натикан в кучи гъз човек, може да е много лош и много грешен. Въпросът е какво може да очаква народ, който не умее да отсява зърното от плявата. |
| Ако желаете да видите истината за предреволюционна Русия в обективни показатели ви препоръчвам да прочетете: Б. Л. Бразоль ЦАРСТВОВАНИЕ ИМПЕРАТОРА НИКОЛАЯ II 1894-1917 В ЦИФРАХ И ФАКТАХ Ответ клеветникам, расчленителям и русофобам Эта статья была написана к 40-летию трагической гибели Царской Семьи и впервые издана в 1958 г. отдельной брошюрой Исполнительным Бюро Общероссийского Монархического Фронта, в количестве 5.000 экземпляров по-русски и 3.000 по-английски . Натиснете тук Редактирано от - Zmeja на 17/11/2006 г/ 09:23:31 |
 историята е поука, безпристрастен поглед към всички факти и идеологична наука в интерпретациите, било е историческото време на разпадане на империите, за нас с падането под турско робство, за останалите после |
| Точно така, Змей, Тезата, че Русия е била ногу зле, всл на ПСВ и управлението на Н2, че е имало революционна обстановка и страната е загивала, и тогава се появили болшевиките на бял кон, като спасители, па народът ги посрещнал и разцеливал-си е чиста социалистическа пропаганда. Колкото посрещнахме у нас шумкарите по Девети с хляб и сол, че и по лошо. И това, представяте ли си, се набива в главите на младото поколение и бъзещите историци. Недейте така, авторе! Историята, както вика бае Джимо- служи за да я фалшифицираме. И да си прайм патриотични игри-тях ги оставете за Божовците Цитат" На фронта през1914 е имало остър недостатък на боеприпаси, които обусловили отстъплението на запад, но промишлеността бързо се настроила на военна вълна и ликвидирала недостига. През 1917 армията получила въоръжение в такива количества, че стигнало за цялата гражданска война и останало за раздаване от болшевиките на приятелски режими.." Достатъчно е човек да попрочита Булгаков и Пастернак за да му стане горе долу ясно какво е било. Нали помните-"Слухи грозные, ужасные, Наступают банды красные!" Само че това е поглед от вътрешен, социално-психологически план, демек как участниците и съвременниците са чувствали нещата през своите очи и собствената им история.. Ако бяха писали за днешните дни горните автори, нещата щяха да звучат горе-долу по същия начин-но статистиките, фактите , икономическия растеж, нали... Редактирано от - Зе Мария на 17/11/2006 г/ 09:44:31 |
| ами да, човекът е бил изпъден от вечноста на рая без обучение за живот на земята, наистина е някакво проклятие да учи истини с кръв, небето граници няма, представители на народите стоят и се застъпват пред дедо Господ, така си представям и завършен проекта ес, обединение на народите, а справедливост страсбург раздава Редактирано от - Пейчо Пеев на 17/11/2006 г/ 09:51:59 |
| *****. Вижда хуманизма в производството на оръжие, а в борбата на човек с голи ръце срещу въоръжен до зъби пресметливко вижда антихуманност. Бомбардировката на Нагазаки и Хирошима, на Дрезден, избиването на индианците, на виетнамци, на иракци да не са по-малко смъртоносни и по-хуманни събития от октомврийската революция, или пък да са нейно следствие *****? Редактирано от - bot на 17/11/2006 г/ 09:53:36 |
| за ВОСР са виновни сръбите; щото през лятото на 1915, когато София разглеждаше офертите на Антантата и Централните сили, в Белград Н.Паши4 каза, 4е дори сръбската държава да из4езне и жив сръбин да не остане, пак нема да върнат и метър българска земя... и тогава България избра австро-германците, щото даваха по-малко, но веднага; докато съглашенците пове4е, но с уговорката "абе ше видим след края на войната"  па Берлин добави и заем от 600 млн (от които и Фердо се пооблажи), а на Париж му се досвидяха, което и българомразецът 4ър4ил обяви за глупава недалновидност  |
  "Ако"-то и наистина мирише... Особено днес , като вместо "едно на ум" , ползваме историческия си опит срещу повтарянето на една и съща грешка ... за десети път... |
| Е именно за това трябва с удвоени сили да втълпявате на първокурсниците, че в историята "ако" трябва да е табу. всъщност не с удвоени, а с утроени. тази статия е нагледно доказателство за правилността на този постулат. инак за вестникарска статия професора по същата логика може да стигне и до Йоан Кантакузин и стъпването на османските турци в Цимпе и Галиполи и ако не били стъпили, а имало "общ фронт" на кантакузин Иван Александър и Стефан Душан какво би станало на Балканите и евентуално какъв православен ренесанс би имало да речем през шестнадесети век. Изборът на България през 1915 г. е бил предопределен както от реваншистките настроения спрямо "съюзниците разбойници" от 1913 г., така и от изключително силното влияние на българите от Вардарска Македония сред управляващия, бюрократичния, военния, университетския, търговския и прочие елити в София. Българската фиксация в Македония и превръщането й в на практика единствен приоритет довежда и до решението на Фердинанд, без дори да броим евентуалното му подкупване. Далеч по благодатни територии като Източна Тракия и Егейска Тракия и острови като Тасос и Самотраки с голямо стратегическо значение са разглеждани на втори план, ако не и на трети. Това е положението. Няма как да разсъждаваме какво би станало ако сме се включели към антантата при положение, че това просто е било напълно невъзможно. |
| 1) някой от горните колеги правилно е забелязал, че идеята за статията е изкопирана. Чел съм същата теория преди повече от 5 години в една от книгите на драскача Божидар Димитров, който също я беше привзел отнякъде. 2) "Хумористична история на България" от Христо Бръзицов, изд. Хр.Г.Данов е изключителна книга, точно от сорта, от който според автора на статията никой не бил писал в България. 3) За пръв път да ми ареса писанйето на другаря Тодар Живков. Името му не предполага да изкаже историческата истина, така както е направил в поста си. Малко се знае за предателството на Радко Димитриев и малко внимание се обръща на противобългарската политика на Русия.  |
| Само едно допълнение имам към Живкова. Освен 4-и Плевенски действията на 29-и Ямболски полк при Чаталджа са хървоначално много успешни и впоследствие трагични. Полка превзема турският форт в полосата си, като осъществява пробив в турската позиция. Оставен без подкрепления и снабдяване полкът се удържа до последният патрон, след което е принуден да се оттегли от грозящото го обкръжение с боеве "на нож". При отстъплението 29-и Ямболски полк е почти унищожен от нашата българска артилерия. |
| в случай, че си позволим малко по разчупено мислене няма как да не стигнем до извода, че най-групата и фатална грешка е било влизането в капана на Балканската война през 1912 г. елементарната преценка на географското положение, интересите на "съюзниците" ни и на "неутрална" Румъния, човешкия и оръжейния капацитет на България би следвало да възпре един разумен държавник. Но, уви, това не се случва и България влиза в капана на "репетицията" за ПСВ - Балканската (Балканските войни). Оттам насетне нещата се движат абсолютно логично и предвидимо под формата на неудържима верижна реакция, та така до Парижката мирна конференция през 1947 г. Надделява емоцията, надделява лозунгарщината, надделяват страстите, дори и да приемем, че са били провокирани от родолюбие и национален идеал. Но колкото и да е прекрасен този идеал, той с нищо не може да оправдае разгромите, 800 000 жертви, милионите бежанци, репарациите, униженията и изолацията на страната, осакатената територия, лошия имидж, недоверието към нас и на практика погребаната национална идея във вида й от Васил Левски, през ранните следосвобожденски години та до 1918 г. - обединение на земите, населени с българив едно Отечество. този идеал и до ден днешен не е заменен с адекватен нов такъв и не ми е ясно дали това изобщо би станало. |
Много клето съчинение, особено, като за декан на Ист. факултет на СУ. Ама то от тъпотевината в различни области, сме на тоя хал.  |
| Каруцарю! Правим те външен министър и няма начин да не изпълниш идеала. А и да не го изпълниш, тя нали, Европата ще го изпълни-така че празно нема, ти ще си новия национален герой, освен ако не додат лошите на власт |
Каруца, прав си за фиксацията върху Македония; къде им беше акъла на нашите оба4е, когато през 1912 съсредото4иха основните сили на българската армия на Тракийския ТВД, а на Македонския действаха предимно сръби и гръци; които след края на войната казаха противно на предвоенните спогодби "кой квото завладял - негово си е"  |
| Айде, айде... Можеше само да забави революцията с няколко месеца или години. Както знаем, преди тази революция имаше няколко неуспешни опита. Ако и този беше неуспешен, щеше да има следващи |
бедите на човешкия род от идентификацията му идат, семейство, род, народ, родина, Господ един баща за всички, така е добро, другото е роб, поданик, гражданин, учен, ненаучен....човек