
| Аз умишлено не се спрях на грешките на дипломацията преди Балканската война, изключително аджамийските текстове на договори и тайни клаузи (без прецедент в писаната история, такъв непрофесионализъм и откровена глупост, просто няма), разпределението на силите, политическите дадености правилата на "завладяната територия", предоверяване на царя-Батушка като арбитър, оголените тил и флангове на армиите, неадекватни военни ходове като прехвалената по-горе битка за Чаталджа срещу свръхдислоцирана и ешелонирана армия в тесен периметър. Не разгледах и 16 юни, нито дори престъплението на ген. Фичев (ако не го бъркам с някой друг), който укрива шифрограмата за чувала, в който савов е хванал гърците при Кресна и не го използва за смекчаване на условията в Букурещ (юли 1913 г.). Тези неща са разглеждани достатъчно подробно в литературата и няма какво да се чешем езиците върху факти. |
| историята се кове в реално време. коментариите с късна дата са ирелевантни изобщо станало е това, което е трябвало да стане. по-добре да се опитаме да гледаме напред. не че непременно ще помогне. концентриране върху минали неща, епохи и прочие не донася нищо. |
| Забранено за индианци! Ако човек прочете по внимателно статията, ще се убеди, че авторът е много прав. Не иде реч за примера с октябърската, а за принципа. Не е нужно да се втренчваме в историята като в хербарий и да я фетишизираме, като правят мнозинството тук-нужно е дори да се освободим от оковите й, да я освежим и дори да я иронизираме . Вижте, проблемът е съвсем друг и той отглично се вижда дори и от коментарите.. Какво е общото между тази статия и предната-за жестокостта сред децата? Общото е тоталната обществена параноя, в която живеем. (пара нойа – покрай разума) сериозна психична болест с характерна систематично подредена налудност, грешна логика и грешни съждения, неприспособимост, нарцисизъм, мания за преследване и др. Ся ще се наложи да цитираме проф П Иванов налице са сериозни пандемични психопатологични процеси: масова фрустрация, депресии, периодични масови истерии, шизоидност на обществения разум, обществена параноя, а освен това и изключително дълбоки и мащабни изкривявания на обществената нравствености и общественото поведение Представлява обществен психичен процес на деформация и като обществено психично страдание има много и най-различни форми на проява. Тя търси корени в историята, в славното минало, за да избяга от срамното настояще. Това е чиста проба познатата ни от Райх емоционална чума. Емоционалната чума възниква от репресии-репресии като деца, репресии от обществото. Излизаме от турско робство-попадаме в чумата, ся излизаме от соца-тоталитаризъм-и е същото! Взрив на престъпност, необяснима жестокост у привидно здрави люде., агресия, ирационалност на всички нива. Само че внимавайте-при Стамболов е имало програма за нравствено възпитание и нравствено развитие на нацията . Пак според професора, но то е очевидно , налице е Нестихващата вътрешновидова борба в българското общество, съпроводена от неистова и растяща (!) омраза между политически, етнически или социално разделени и конфронтирани българи , а Тончо Жечев смята, че тази война между братя се дължи на незрелостта на българската нация и постоянно ражда отрицателни емоции, болка, гняв. Те от своя страна замъгляват очите и съзнанието на много българи и се проявяват в тяхно нелепо социално поведение Според Мозъчния тръст “Демос” българите са крайно неудовлетворени и нещастни като нация. По тези показатели от две години заемаме последното 54-то място от 54 народа; пред нас не чак толкова нещастни са молдовци и белоруси. Главното недоволство е от много ниската покупателна способност на хората в България и твърде ниският жизнен стандарт в контекста на Европа. В същото време според изследване на Чикагския университет ние сме народ с трогателно висока национална гордост (на трето място в света след Австрия и САЩ). Съпоставката на тези социологически факти – неудовлетвореност и нещастност с високите стойности на националната гордост – показва обстоятелства, които не могат да не водят обществени психични състояния на силна разочарованост, мъка, отчаяние, раздразнение. От една страна има допълнително стимулирани потребности, включително и за превъзходство над други етноси на Балканите, а от друга – невъзможност за успехи в личното и обществено битие. Психолозите виждат тук жестоката ножица на социалната фрустрация, която напоследък отрязва от живата плът на българското общество значими маси хора. Те реагират на фрустрацията и търсят спасение с най-различни защитни механизми: пасивност, снижаване на претенциите (до оскотяване), отказ от цели, обезкуражаване и изолация, агресия и автоагресия. В националната ни психика днес има отклонения и от шизоиден порядък. Това са: типичната за по-възрастните членове на обществото затвореност и капсулованост, нежеланието за контакти и компромиси, липса на потребности за реално комуникиране при всички възрасти, остра недостатъчност от социални чувства и социална интуиция. Всички те определят и предизвикват особени шизоидни реакции и странни форми на поведение и гротескни увлечения, като например масовата чалга мания, почти всенародната увлеченост от хазарта (тото, бинго и др.), зависимостите, наркоманиите, страстта към празно бръщолевене, глуповатото мъдруване, резоньорството. По чисто шизоиден начин доста българи от Той до последния клошар претендират за изключителност, някои пишат купища тъпи книги, някои имат и демонстрират странни възгледи, очаквания и желания, други стават автори на нелепи инициативи, трети получават свише фантазни мисии. Без колебание много хора се вземат съвсем на сериозно, адекватната им самооценка отпада, маниерничат и гримасничат по съвсем налуден начин. Без колебание вземат желаното за действително и се борят упорито за него. В заключение, ясно е, че фрустратът и обсебеният от чумата човек намира убежище в историята, като бягство от реалността, като инструмент за критикуване на настоящето-ами да му го отнемем! П.С Прочетете тази статия! Натиснете тук |
| Ако авторът беше писал на теми, които познава, историйката му можеше да се получи и смешна. СЕГА е само жалка. Аман от драскачи дето пишат за пики и за три пушки на един войник. Тия легенди са ги писали и за Първата и за Втората световна война и още хващат дикиш. Искали да им се плаща за северния път, а за черноморския навярно предлагали безплатен обяд. Те пиките руснаците сами са ги писали именно като смешни историйки да ободряват и разтушват войската. Ама от къде да предположат, че някои съвременни историци са по-простовати и от руски солдат. Колкото за 1913 г. "акото" е с година по-рано. Каруцар - взе ми го от устата. |
| Много е прав авторът, че е неоправдано презрението с което "сериозната" история се отнася към подобни исторически екстраполации тип "какво би било ако...". Дори и само като историческа фантастика да ги възприемаме пак са много интересни, но и могат да бъдат много полезни за разбирането на някои процеси... Защото няма никакво съмнение, че именно България е била ключовия камък, преобърнал историята на света през ХХ в. До този извод аз лично още навремето стигнах сам, преди да съм го прочел някъде. При това когато го споделих в училище в час по история, докато обсъждахме последиците от Балканските и Първата Световна, учителят ме подкрепи, вместо да ме нахока за подобни "еретични" мисли (между другото беше през 1990г. мисля). Явно и той си беше мислил подобни неща. Всичко води до това, Чърчил не случайно е настоявал: "Дайте всичко на България!". Ключовите моменти са 2. Първият през юни 1913г. - ако тогава не се беше стигнало до съдбоносното решение на Фердинанд, Първата световна война щеше да протече по съвсем друг начин. Вторият възможен ключов момент е през 1915г. - тогава все още е било възможно да се променят нещата, макар и при много по трудни начални условия - Антантата просто ни е натикала при Централните сили, въпреки съзнаването за важността ни у някои умни хора. В тези ключови точки, една минимална намеса би повела веригата от историческите събития в съвсем друга посока - ако Русия не беше изолирана от своите съюзници щеше ли Първата световна да стане Световна въобще, или щеше да си остане Европейска, защото нямаше да я има и Втората... Ако щете дори и за Германия това щеше да е по-лекия сценарии, защото и исканията на победителите щяха да бъдат далеч по скромни ако бяха победили по-леко и с по-малко жертви за 2 години, вместо за 4години мизерия и кал в окопите, газови атаки и тотално обръщане на представите как се води война. Всъщност не случайно Балканските войни се определят като генерална репетиция за Първата световна... |
| Затова почнат ли някои западноевропейци да се гаврят за пореден път с България в стил "малкият лош българин", винаги е уместно да им се напомня, че те вече са си платили жестоко, за пренебрежението си към България и за незачитането на българските интереси. С милиони жертви. |
| потапов, какво значи да "познава" теми? да знае всичко по въпроса? да е корифей, чието мнение е меродавно? има ли такива хора изобщо? аз мисля, че няма. всяко нещо (мнение) подлежи на изследване и критика. и няма истина от последна инстанция. недей да си толкова категоричен. че може да станеш/изглеждаш смешен. иначе може и да си прав. това се оказва, че не е толкова важно |
| Не е нужно да се втренчваме в историята като в хербарий и да я фетишизираме, като правят мнозинството тук-нужно е дори да се освободим от оковите й, да я освежим и дори да я иронизираме . |
аз исках да цитирам земария, ама нещо обърках копчалъците няма лошо да иронизираме историята, но не бива да я каръшисваме с теория на вероятностите или с предсказания за земетресения |
| Много е добра статията, дадена от Зе Мария. Вярно е напипан проблема. неудовлетвореност и нещастност с високите стойности на националната гордост Причината е изяснена абсолютно точно. Единствено трябва да се замени "националната гордост" с "комплексираност" . Българинът сам по се бе си е човек, който обича да се самооплюва и лошото е, че го прави съвсем сериозно, а не иронизира. Проблемът е, когато лошите неща, които казва за себе си, му ги каже в очите някой друг. Тогава идват България на три морета, парабългари и делтапланеристи, византийци и резани, Русия и САЩ и сума ти разни виновници, от които трябва сда се търси убежище в историята, за да се намали стреса от сблъсъка на реалното сравнение на средностатистическия българин между себе си и другите нации. Икономическа бедност, политическа корумпираност, културата и духовността западат, родовите и семейните ценности отиват на кино, православието и църквата губят позиции и не само държавата, но и българинът се превръща в една марионетка... и тази твърде неприятна действителност предполага бягство към приятни фантазии. Единият вариант е историческо бягство, другият е надеждата в некой нов митичен герой, който ще оправи действителността я за 800 дни, я като прати циганите на Сатурн, но преди всичко ще победи лошите, които пречат на българина да живее, корумпират го, не му дават да изкарва пари, да се обучава, да чете книжки и да лови мишки. |
| Бг топ-там, в спиралата има още няколко статии от този професор-виж ги, пише доста добре. Редактирано от - Зе Мария на 17/11/2006 г/ 11:59:36 |
| Няма и да се мъча, Зе Мария (кофти за бозата разбира се, харесвам таз напитка заради алкохолното й съдържание) , но се надявам доц. д-рът да няма партийни пристрастия. Партийността (в сегашния й вид) отдавна вече е новият опиум за народа и до нищо добро не води. Зомбираност, постигната със заклинания и обещания. пп. да, ще ги погледна, благодаря за линка, само да уточня за партиите... В самите партии няма нищо лошо, реално те би трябвало да са изразител и двигател на обществените идеи и промени, но специално в България плаши тази свръхполитическа пристрастеност, тъй като напомня озверели футболни фенове, които дори не гледат мача. Поне по форумите и по кръчмите е така. Имат си един спортен идол като отбор и силно мразят всичко останало. Това че всичките отбори участват в едно и също първенство и са като скачени съдове не ги интересува, важното е да има враг. Далеч съм от мисълта, че други нации и държави няма да гледат личния си интерес, а ще помагат безкористно (такава глупост само СССР правеше и се видя докъде стигна), но в същото време почти всичко наоколо възприема подобни отношения не като сделка, от която трябва да се извлече взаимна печалба и да има интерес и от двете страни, а като борба за оцеляване. А дори и да е така, не може да разчиташ в битка за оцеляване на наемен войник, който отива при този, който му плаща повече. По-добре си вземи другарче, което, пазейки собствения си живот, ще пази гърба ти. Редактирано от - bgtopidiot на 17/11/2006 г/ 12:02:24 |
| Распутин, Статията действително не е историческа и набляга на внушението за нужда от друг поглед към историята. Ако съм се увлякал в тона, то е само по отношение на кратката историческа ретроспекция в края, която завършва с един много познат (а не друг) поглед към "руската изостаналост". Можеше да се мине и без внушения за пиките, за изкуството да "мрат като мухи" и за "сянката върху Брусиловския пробив". Все пак някой може да попълва набора си от историческа фактология чрез статията. Възможно е авторът нарочно да е спретнал провокацията. Тогава си прав - направил ме е за смях. |
| Важни факти от Историята на Галактиката - Откакто съществува Галактиката, многобройни цивилизации ца се издигали и рухвали, издигали и рухвали, издигали и рухвали толкова често, че човек лесно би се изкушил да помисли, че животът в Галактиката трябва да е: а) нещо сродно с морската болест - пространствена бплест, временна болест, историческа болест или нещо такова б) глупав |
| Статията, в стремежа си да обслужва авторовата теза, не отчита доста моменти, които правят резултата по-друг. 1. България се присъедини към Централните сили, защото те й гарантираха в много по-голяма степен териториалните пртенции- както спорната, така и безспорната зона в Македония, Добруджа, Източна Тракия. Докато Антантата с половин уста говореше за безспорната зона, дума не отваряше за спорната, за Добруджа и Източна Тракия пък - ни звук. Нормално беше (тогава) България да се присъедини към Централните сили. 2. Загубите на Русия (военните) бяха ок. 2 млн. души, на Германия - 2.2 млн. Независимо от по-слабото въоръжение на руската армия, ясно е от тази съпоставка, че нещата не стояха, както авторът твърди - втората вълна чака да вземе пушките на първата вълна. Далеч не така. 3. Англия и Франция съвсем нямаха военните излишъци, които авторът твърди, в степен достатъчна да превъоръжи руската армия. Освен това, победите на намците над русите не се дължаха толкова на техническото им превъзходство, колкото на по-добрите им командири и военна организация. 4. Дори и нещата да се бяха развили както авторът твърди и русите да имаха повече победи по фронтовете - това съвсем не би било гаранция, че октомврийският преврат нямаше да се случи. Авторът пропуска да отбележи прехождащия октомври преврат, след който Керенски оглави правителството. И как нямаше никаква вътрешна организация в Русия тогава способна да се противопостави нито на единия, нито на другия преврат. Тъкво това и беше причината Октомври 1917 да се случи - анархията и дезорганизацията на руската власт. А не загубите по фронтовете. |
| Освен това, много източници сочат, че октомврийският преврат е бил подготвян и подкрепян и в чужбина. И то много. Превозът на другаря Ленин през Германия, със знанието и съгласието на кайзеровото правителство е само върха на айсберга. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че 95% от ръководните дейци на октомврийската революция са били евреи. Участието на международното еврейство в преврата не е било някаква тайна преди Втората световна война. Само че холокостът, великорусизмът на другаря Сталин и държавата Израел направиха тази тема неудобна и маргинална след Втората световна. И сега свързаните с нея обстоятелства се приемат като теории за заговори и прочее несериозности. Тоест, твърде много фактори са пренебрегнати от автора, за да звучи тезата му убедително в достатъчна степен. |
| Мисля, че не оценяваме по достойство приносът на проф.Илчев с днешната статия. С нея той ни внушава, че освен многобройните си други вини, българите имат и още една вина, дълго държана в тайна. Българите са били виновни и за Октомврийската революция даже. Така че, ако днес все повече българи започват да разбират, че мизерното положение, до което бяха докарани, е пряко следствие на Октомврийската революция, да знаят, че те сами са си виновни за това. Носят вина и за другите потърпевши от ВОСР, разбира се. При толкова много вини за изкупуване, как може да имат някакви претенции в близко време. Освен това, и да изкупят някоя вина, всеки ден ще им откриват и нова вина. Къде на майтап, къде на сериозно, но винаги в името на утвърдената историческа "истина". Ако не е проф.Илчев някой друг ще е. Нали са на всеки километър! ![]() |
| Тезата за "ако" е приложима, ако се поразсъждава върху това, какво би станало, ако Фердинанд не беше прибързал със заповедта за нападение срещу съюзниците през 1913г. И още преди това - ако българското правителство беше уговорило по-коректно условията на договора със съюзниците за войната с Турция. Така, че да не се налага България почти сама да воюва на изток, докато на запад съюзниците безпрепятствено заемаха изконните български територии. Уви, лошото в нашата история много често ние самите сме си го правили. Както е и в наше време. |