"Булевардът"
Отиди на страница:
Ний с вас много неща ще доживеем, професоре, но както сочат последните прогнози, няма да е Хасанчо, а старците пак ще са на власт, не само в БАН. Добре че сащските избори ще са след изборите в академията, та да не получат вдъхновение и наште....  Защото вчера на една колегиална сбирка аз изказах коментар по повод на алчните за мандати - такъв мъж като Путин не можа трети мандат да управлява, а нашите искат по четири... |
| Ама иначе хубаво би звучало някога - Симеон Хасан Муньос Сакскобургов - минпред на Република България, нали. Ама повече ми харесва - Йоан Али ІІІ - понтифекс максимус, епископ на Рим и викарий на Св. Петър. Ухаааа. |
Заради такива политици - мафиози, чехите направиха дебела пачка от продажбата и лицензионните права на С4   |
Воистина воскресе, стари друже!  **** Точно преди половин век една голяма поетеса с инициали Б.А. изрази сегашните ми чувства, които очевидно са вечни, макар и в по-лека тоналност в случая: ***** Со мною вот что происходит: ко мне мой старый друг не ходит, а ходят в мелкой суете разнообразные не те. И он не с теми ходит где-то и тоже понимает это, и наш раздор необъясним, и оба мучимся мы с ним. Со мною вот что происходит: совсем не та ко мне приходит, мне руки на плечи кладёт и у другой меня крадёт. А той - скажите, бога ради, кому на плечи руки класть? Та, у которой я украден, в отместку тоже станет красть. Не сразу этим же ответит, а будет жить с собой в борьбе и неосознанно наметит кого-то дальнего себе. О, сколько нервных ненужных связей, дружб ненужных! Во мне уже осатаненность. О, кто-нибудь, приди, нарушь чужих людей соединённость и разобщённость близких душ! 1957 Редактирано от - Геновева на 27/4/2008 г/ 14:30:06 |
"Поетесата" съвсем не е Белла Ахмадулина, и далеч не е жена. Единствено верно е твърдението, че е писано в 1957 година. Авторът е Евгений Евтушенко, а стихотворението е посветено Б. Ахмадулиной, както е в оригинала. Все пак трябва да се поназнайват и падежите... |
| Този филм е пълен с чудесни романси, да се обърка човек, и Евтушенко, и Ахмадулина, Ахматова, Цветаева и т.н. Вчера, като ми дойде сълзливата асоциация за Старшината, та потърсих по тубе-то, не ги намерих, само в някакъв руски сайт и късички. Много ми се иска да чуя по-сериозно - друзей моих прекрасные черты появятся и растворятся снова... и много други от тях. Ама не знам къде да ги търся. Ако нещо, таквоз, информация... благодарско. Разбрах от руския сайт, че филмът имал и продължение, ако може и него да си изтегля...  |
| .. ей, разчувства ме, Мила .. жив съм, боядисахме яйцата с унучката, живеем си в гората и, чать-пать, идваме на жълтите павета ..:-; |
Не се натъжавай, Мили, физическото присъствие не е важно, важното е да си духом на жълтото паве. То е по-хубаво, като си далеч от него. Имаше една песен - хубава, когато идваш, два пъти по-хубава, когато си отиваш... винаги съм се кикотила на този тъй лиричен текст...  |
| Аз ако доживея до пенсия (има много време до тогава), не ми трябват ни булеварди, ни павета, ни интелектуалци - писнали са ми, а и са много износени и замърсени. Ей така като Старшото да си имам една къщичка с умерен комфорт някъде и приятна компания за къщичката - стига ми. А пък за разлика от Старшото няма да съм заплаха за популацията на глиганите _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| Жълтото паве си е стар символ. Въздигала съм го почти до икона, като в студената чужбина съм си спомняла за него, в комплект с кестените и т.н... било е за мен еманация на Родината. И като символ продължавам да го тача, защото как да се отрека от родния си град, ами ще стана един безродник бе, като едното нищо, да ме плюят по форумите... А че градът си отиде, това е от ясно по-ясно. Дори не мога да определя какво е станало от него, на какво е заприличал. Няма примери за сравнение ни в световната урбанистика, ни в история, ни в география. Една грамада да организираме някъде в центъра, ама за кого по-напред да викаме - Проклет да е...  Редактирано от - Геновева на 29/4/2008 г/ 22:07:32 |
| E-e-e ... Манрико ме пенсионира набързо .. какво му трябва на човек да си върши работата като нашата, а? .. и един понеделник, за набиване на канчетата ... а от моето Ракитово до Жълтите павета са 80-90 мин път ... колкото са от Младост до Люлин, при нормален трафик ... е, сам си правя кафето .. ама и сам си храня кучетата вечер .. тук послъгах - с унучката ги храним и слушаме улулицата .. А за Градът не ми се говори, не ми се говори, не ми се говори!!!! И днес дори, бидейки в тая тиха суетне какво виждам - кучета разхождат граждани ... поне е по-тихо .. |
| Старши, теб сутрин събуждала ли те е унуката? Със съответното пъшкане, мърморене, катерене, мачкане на шкембето... И най-накрая, след тежката борба, със силен и победоносен глас, се изцепва в косматото ти ухо: - "Ей, дадо(дядо), коте не 'луша(слуша) и 'апе(хапе)..."?  А кажи какво гo правиш такова чудо... (еле па ако си махмурлия) |
| Не мисля, че се е завърнал, кратък гастрол само. Но ний и на туй сме благодарни. Пак ми зазвучаха мелодии от Оня филм, а стиховете написа М.Ц (пола не смея да определям...  Некакви декадентски настроения са ме обхванали, дали не са от висококалоричните Великденски трапези?!?! * Мне нравится, что вы больны не мной, Мне нравится, что я больна не вами, Что никогда тяжелый шар земной Не уплывет под нашими ногами. Мне нравится, что можно быть смешной - Распущенной - и не играть словами, И не краснеть удушливой волной, Слегка соприкоснувшись рукавами. * Мне нравится еще, что вы при мне Спокойно обнимаете другую, Не прочите мне в адовом огне Гореть за то, что я не вас целую. Что имя нежное мое, мой нежный, не Упоминаете ни днем, ни ночью - всуе... Что никогда в церковной тишине Не пропоют над нами: аллилуйя! * Спасибо вам и сердцем и рукой За то, что вы меня - не зная сами! - Так любите: за мой ночной покой, За редкость встреч закатными часами, За наши не-гулянья под луной, За солнце, не у нас над головами, - За то, что вы больны - увы! - не мной, За то, что я больна - увы! - не вами! *****  Редактирано от - Геновева на 30/4/2008 г/ 17:17:21 |