"Булевардът"
Отиди на страница:
| Гичке, кумата, това наистина е наследника. Разкривам във Вас неподозираната дарба наред с възхитителния слог и изискания речник и добре да психоанализирате. Не коментирате обаче Хамбара и неговото амбиенте  ---- Сега с негово старшинство очакваме да видим и Вашия лик, пък може и детски. Ние няма да анализираме, ще се възхищаваме. Моля - ний така или иначе няма как да проверим дали наистина сте вие на кадрото. ---- Лека и приятна вечер, |
Подстриганият любител на бира ми се обади по телефона, много добре се чувства, засега няма на разположение нет, за се обажда често, но помоли да напиша нещо от негово име в неговата тема, да не се забравяме, де! Ще изпълна желанието му след малко, с най-добри чувства!   |
Професоре, аз съм сложила по-назад в темата няколко свои детски снимки, предполагам неволно пропуснати от Вас. Обаче, всички те безпощадно разкриват безуспешните опити от моя страна да се справя с това чудо "скенера", който се оказа настроен да работи на ниска резолюция и фотосите са некачествени. Върнете се назад и ще видите. А, Негово Старшинство копнее за нещо друго - да види Гичка в днешни дни. Може и това да стане някой ден, но само на живо. Реших повече фотоси да не публикувам тук. Разберете, имам си лични съобръжения, които също ще спестя. Хубава вечер Ви желая.   |
в ред: Някой да е срещал Топовието из форума? Нещо изчезна тоя човек ...  Баси и линкове ли не мога да слагам?!? Нещо не съм у ред. Редактирано от - Гичка Граматикова на 12/12/2006 г/ 21:16:35 |
| Топовието е под домашен арест - за "изнасяне на класифицирана информация"! Като ви гледам туканка...и вий сте ръгнали натам, май  Редактирано от - OLDMAD на 12/12/2006 г/ 21:21:19 |
| Професоре, както вече имах удоволствието да пиша, Крим си беше едно от най-реномираните заведения в онази София. После, като умря белогвардееца в кухнята, позападна. Но напоследък е пак прекрасно заведение Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 12/12/2006 г/ 21:53:27 |
| Много напреднала темата в моето кратко няколкочасово отсъствие. И виждам, че подмладява, определено подмладява темата. И за дискотеки става въпрос, а где по времената на нашта младост дискотеки? От Крим спомени нямам, както и от сън, дето викат. Едно събиране на випуск от школото веднъж, и няколко инцидентни посещения, не ми беше някакси нито на път, нито пък компаниите ми го ценеха особено. А кухнята наистина си я биваше, и публиката - тоже. Мноого преди да стане любимо място на политици. Бразилия си е именно Бразилия, там, дето я локализирахме, малко след ъгъла на Витоша и Солунска. Онова, двуетажното си беше Червено знаме и така се помни - след това става някакъв италиански ресторант, но не беше ТО, не беше. Червено знаме си е култов ресторант от времената - също. |
Култов, култов, да, затова е бил объркан с прочутата "Бразилия". Нема нищо друго подобно там, наоколо. А Крим си е Крим, какво има да се говори за него. Оцеля след реконструкции, пак си е там, където си го знаем. |
| Бях през лятото в "Крим" на делова вечеря и останах, меко казано, разочарован. В никакъв случай не покрива претенциите си за елитност - освен с външната напудреност. Не може в претенциозен ресторант да трябва да се огледаш за сервитьора - или като го попиташ за нещо от менюто, да отговори отегчено "ми ша трябва да питам в кухнята" и т.н. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| София, ул. "Славянска" №17 Натиснете тук А ако не ме лъже паметта, в ресторант "Червено знаме" май беше свирил форумния колега Грациян. Редактирано от - Doctora на 12/12/2006 г/ 22:00:52 |
Аз когато съм посещавала "Крим" - винаги си поръчвах киевски котлет, обслужването беше прецизно. По-късно сме водили там делегации чужденци, предварително ангажиран отделен салон, обслужване пак чудесно. Скоро не съм го посещавала, нямам представа сега как е. Спомням си навремето, имаше един известен сервитьор от старата гвардия, в ресторанта на "Плиска" с всички маниери и табиети, както си му е ред, имаше паркинсонова болест, ръцете му трепереха като носеше супите, по тая причина му викаха "Земетресението", но пък създаваше такава атмосфера да се чувстваш обгрижван като цар, че ей на - още го помня. |
Док, гледам, че вчера си споменал "Дивите петли" - по Графа, аха, аз си го спомням с едни минделръци, битов някакъв кът/ по Валери Петров /, но защо си забравил "Стадион" - пак на Графа с Толбухин, какви агнешки чревца правеха там, сплетени на плитка, зачервени с масълце, отгоре червен пиперец.Там имам един много весел спомен. Моят съпруг беше свикнал, още от времето, когато бяхме гаджета и по всички ресторанти - на нашата маса келнерите да носят бутилки по поръчка на други маси, казваха : за вашата дама, ето това вино, виждам, че пиете от същото. И така си имахме винаги пиене, даже в повече , а какви кавалери имаше тогаваааа....просто почитатели....  Но веднъж, точно в "Стадион", след като пристигна дежурната бутилка от друга маса, ние пак си помислихме, че е за "вашата дама", но седна до нас поръчителят на бутилката и аз, така, както се кипрех срамежливо изчервена и признателна, изведнъж гледам и чувам - тоя същият се обръща към мен и вика: "Сестро, с теб няма да се запознаваме, но ти, момче, /към мъж ми, който още не ми беше мъж/ имаш страхотна коса, как я поддържаш такава лъскава и блестяща?" Е те тва не бяхме очаквали. |
Не го обичах това заведение. Не знам защо. Спомням си само, че когато лятно време очаквах гости, любители на "Загорка", можех да си купя от там (със съответната надценка... Имах друга капия пък за "Шуменско"...  А по-горе, на "Раковска" беше друга любима кръчма - "Видинска среща“. Тук сервираха разкошна гъмза, шкембе, наденички и скара. Тук се запознах с Вера Мутафчиева и с Тончо Жечев, надприказвахме се с Йордан Василев (преди да стане седераст, разбира се)..Тук си дрънкахме с Ясен Антов, който после написа: ...аз тичам звук на флейта по комините между прозорците откъм “Лясковска среща” ухание на пресен джолан откъм “Видинска среща” на шкембе в масло... А... имаше и две маси за дами с влажни очи и големи деколтета, които бяха готови да придружат попийналите поети до ложето на порока... Натиснете тук Редактирано от - Doctora на 12/12/2006 г/ 23:46:59 |
| Doctore, ноо тежки библиотеки с отбрана литература си посещавал, начи. Обаче на края на „Граф Игнатиев” по туй време и до Нова година имаше едно малко прозорче където продаваха малки печени прасенца с червено-бронзов тен и порочен аромат. А още по-надолу накрая имаше един стол на ВИФ с яка кльопачка, аку чопнеш вифаджийско купонче, ама такива прасенца и там нямаше.. |
| Видинска среща, после Корона, после бирария Вайнштайнер, нали това визираш. Аз доста отдавна, още като влязох в този Форум, плаха, много късо време, като ник Кака Кичка, влизах в дискусии за стари кръчми (то на мене аслъ там ми е силата  ) и много бях петимна да изредя всичките Срещи - кръчми в София. Видинската и Лясковската - ясно, още какви имаше?Най ми е мъчно, че не мога да си спомня една Среща, съвсем близо до нашата къща, на Раковски след Толбухин, дето сега е By the way, а преди това един Златен дракон май, един от първите доста лукс китайски ресторанти, а още преди него - рибарница. Та преди рибарницата там имаше едно много малко квартално кръчме, дето баща ми и неговите акрани, като всички уважаващи себе си пиячи, си имаха жур-фикс, за тях - всеки вторник, със скромно мезенце и пиене. Ама беше наистина скромно кръчме, не повече от 5-6 единични масички. Тогава не го чакахме да се прибере рано вечерта, този ден му беше табу. Ама на, като съм забравила името на таз пуста Среща... |
Аааа, столът на ВИФ имаше голяма слава, но чак пък толкоз.... Ние, много онеправданите столуващи на СУ, с неговата менза като хамбар и невероятни буламачи на конвейр, понякога, в знак на протест и пропускайки някоя и друга лекция, се грабвахме, та ходехме до стола на Консерваторията, там готвеха по като за хора, пък беше и хубава разходка по канала. |
Имаше една "Вечерна среща", в подножиета на Редута, там готвеха чудно вкусно /каква скара, тия сръбските плескавици да имат да вземат/ и беше много уютно, после се превърна в небезизвестния ресторант "Олимп", да не си говорим на кото любим  |
| На Графа имаше два студентски стола. Първият беше, о, ужас, диетичният. Един мой роднина, беден студент, ме открехна да съм ходела там да ям полезно ядене. Много малко продължи тоз мой експеримент, щото от къв зор да се разкарвам от вкъщи, че да ям онези яденета... Сигурно, за да не се прибирам в къщи за обед. А ВИФ-аджийския си беше малко преди ъгъла с Евлоги Георгиев. Там, на тротоара, винаги имаше група от мускулести и добре оформени младежи. Аз с друго го помня - че преди него имаше една от фурните за печене в София, където се носеха агнета и прасета за печене, за да получат неповторимия вкус на опечено в пещ с въглища. Продукция на фурната, която се продаваше на кило, беше печената тиква. Впрочем печена тиква на парчета се продаваше много на колички и по други места. След това фурната остана само да пече ядки, а сега вече не знам в какъв вид функционира. А на самия ъгъл на Графа и Евлоги Георгиев винаги имаше продавачи на варена царевица, печени кестени и други хубави работи, или както пее Далида: Chauds chauds les marrons, chauds je veux des marrons Achetez-moi des marrons chauds, chauds les marrons chauds. Вярно топлеха, в софийската мразовита и мъглива късна есен, с лека миризма на пушек, пакетче печени кестени стопляше по особен начин. Пък и като хванеш под ръка и се притиснеш към човека до тебе, и... ама съвсем се стопляш, бе, сега някакси отоплението се е изместило към по-други технологии, това Вальо, това Бойко... |
| Геновева, благодаря за приятелския жест, ама добре е човек да си знае мястото! А то, ей на – нахлух, а даже не поздравих домакинята, та тя започна да се чуди да се радва ли, да плаче ли... Най-добре да ви чета и да ви се радвам - дискретно... |
| Уважаеми колега, Освен тежки библиотеки, посещавахме и демократични читални. В историята на няколко поколения студенция със златни букви ще бъдат увековечени две шкембеджийници - на "Мария Луиза" ("Г.Димитров", втората сграда от "Екзарх Йосиф" и на "Графа" ("Граф Игнатиев"-срещу 6-то училищеНатиснете тук и Натиснете тук а също така първата закусвалня "Козница" - на завоя на "Графа" и "Алабин" Натиснете тук |