"Булевардът"
Отиди на страница:
Не бе, не съм си го и помислила даже. Просто снощи не можах да довърша, че разговорът е интересен, но може би не на всички и щях да предложа да го преустановим, с мотива, че се откланяме от темата. Иначе, съм сигурна, че възможностите ти в тази насока не се изчерпват само с това и можеш още много. Усетила съм го вече.  |
| Кое от трите, искаш да кажеш? Ми Либофта, естествено. *** Графе, а недей така с наборите, де. Питаш ли ме мен какво ми е като се тикам тук, между младежта, пък и активна съм, и с най-страшното провинение - наклон им давам, ама не нарочно. Сега, от споменатите от теб неща и аз имам твърди и трайни спомени. Дължа едно необходимо уточнение (да не вземат да ме поздравяват след 9 дни с 80-тия ми рожден ден  ), а то е, че мой много близък роднина работИ в зала България близо 40 години, там изкара целия си трудов стаж, и беше от управлението на залата. А този много близък мой роднина - вуйчо ми, де, живееше с нас. И аз си ходих там от невръстна възраст - смятай, от 7-8 годишна, просто на гости при вуйчо, а и оставах на концертите. Понякога, ако бях по-добре облеченичка, с корделите, естествено, вуйчо ме включваше в групата деца, които поднасяха букети на изпълнителите. Вуйчо е още жив, над 80 годишен е, и допреди 10-на години, доколкото в Залата имаше още хора, които го помнят, аз си влизах винаги гратис - я от служебен, я от параден вход. Вече си плащам, обаче. Нема страшно. Но все още, като влизам в Залата, си я чувствам като роден дом. Най обичах да посещавам неделните утринни концерти. По тази причина аз си спомням живия Сашо Сладура, с цигулката, с оркестъра - е, не си спомням кой оркестър беше. Също така много добре си спомням и Леа Иванова, и нейните песнички - Чико от Порто Рико, а също и песничката за кибрита - "Купих си аз кибрит, туй сте разбрали, чудесен е на вид, ала не пали. И случва се така - КАК! (става на крака и ревва оркестъра), щом драснеш ти, фосфора изгори, дрехата ти пробий, кат дупки от молци.". Ирина Чмихова - разбира се, майка ми плачеше на нейните песни. Това Синьото елече, то беше по нататък. А първи бяха нейните романси с Евгени Комаров на пианото. "Мама, я не забуду.... образ твой, мама, как хорошо мне, мой друг, с тобой". Така пък се удостоих с посещение 2 пъти на концерта на Ив Монтан (ама не ме сложиха да поднасям цветя с корделите, той предпочиташе друг тип момиченца). И първите концерти на Филип Кутев ансамбъл си спомням, с най-хубавите им първи песни. Сега, аз имам някакъв смътен спомен, че съм слушала и Васко АБаджиев също, за Недялка Симеонова пък определено си спомням, че съм била на нейни концерти. И с Васил Цонев също мога да те надцакам. Незабравимо впечатление ми е на първия ми Купон в живота, домашен естествено, току що навършила 16 (купонът се броеше за ученически, впрочем), от вратата ме посреща същия Дон Б., ревва нещо по мой адрес, и ме придърпва да танцувам, онези негови много специфични танци, с особените телодвижения, особено от кръста надолу. Аз се подчиних, естествено, но потресът на лицето ми изглежда е впечатлил присъстващите, та едно момче - от компанията (но не ученическата й част), ни раздели с упрека - Дона, стига си тормозил момичето, бе! И продължи танца с мен, вече по-нормално, е, пак си имаше онези кривения, но не чак толкоз. Много бях благодарна на това момче, че ме спаси, та чак го залюбих тогава и още 5 години след това продължи тази ми благодарност. И строежа на Партийния дом си спомням също. А дъвката от сакъз - там има два варианта, едната е бяла, мирише на смола, а в Самоков на пазара продаваха една специална дъвка, на малки кубчета нарязана, тя беше черна, ей, ама не знам от какво я правеха, не беше баш от смола, а може би от друг подобен продукт. Когато луната изплува - Мария Косева, съпруга на Георги Анастасов, ако се не лъжа. Ми аз съм състудентка с Росица Николова - "морското момиче, Варна". С братовчедка си заедно учеха в нашия курс и наскоро ми припомниха пак състудентки техните непрекъснати хвалби за една тяхна Райничка, близка от Бургас, дето печелела големи конкурси в Италия, аз си спомних тези хвалби, но ми обясниха едва наскоро, че ставало дума за Райна Кабаиванска. И като завършек - един ярък спомен. В същите тез купони, дето бях въвлечена още като невръстна, вече единствената ученичка между присъстващите, редовна част от веселящите се, освен вече споменатата Дона, беше и Вили Казасян, Джони Пенков го кодошеше и веднъж предизвика бурен смях с репликата - Трай па ти бе, инженер - совалкаджия! Ставаше дума за текстилното инженерство, дето била специалността на Вили. Та веднъж с него беше и Еди, а и самата Леа, която ме впечатли не с друго, а с това, че изу обувки и седна на земята - беше много жарко лято, тя беше в някаква ефирна рокличка. А купона беше у Недко Трошанов. На тези купони, обаче, оставах само някакви си два часа от започването им, защото имах вечерен час и строг баща, та трябваше да се прибирам в 9, 30 ч. у дома. Все го лъжех, горкия ми баща, че вечерния час е до това време, той беше много по-рано, и треперех, като ходеше на родителски срещи, да не се сети да попита - кога им е вечерният час. Ето тази сувенирна амалгама, Графе, беше за теб, да не се чувстваш самотен всред младежта. Има и други катедрали тук, ич да не ти пука.  * Туй, дългото, беше за Графа, прочие, другите да извиняват. |
| Предпочитам живия контакт пред епистоларния жанр. На следващата сбирка ще седна срещу теб. Имаш бейлисче, ако си момиченце или голяма водка, ако си момченце |
Ялта - срещу СУ-то, винаги ми е било като хамбар, не знам кога е било снобско, веднъж дваж съм била там. Ялта винаги си е била дупка, но в началото ходеха повече сноби там, а след време и по-обикновени хора. Кат се заговори за дискотеки, помните ли "Ритъм"? Много култова дисктотека беше, поне на мене и приятелите ми много ни допадаше местната обстановка, щото по това време нямаше много голям избор от нощни заведения, поне аз не помня, щото съм била около 15-16 годишна. След това много актуални станаха "Дупката" в НДК, "Клуб 33" в Студенстки град , въпросната "Ялта", "Ескейп" на ул. "Ангел Кънчев". И сега, "Ескейп" се пълни, та пръска по шевовете, ама вече предпочитанията са за по-малки и уединени нощни заведения. Любимите ми сладкарници винаги са били "Неделя" още от откриването им, а като по-малка имаше една много хубава при нас и около даскалото.Оттам ми се развалиха зъбите и мразя сладкото откровено. Г-нът Граф обаче ме подсети за великолепната боза, която се продаваше в Княжево. Аз много обичах боза и като ученичка по пътя към къщи редовно се отбивах във княжевската сладкарница, която се намираше до старото Кино, на колелото на автобусите и си купувах две тулумбички и половинка боза. Още помня вкуса й.  |
Докторче, е тука се издъни яко. Ако и ти имаш некви съмнения относно пола ми, то мъжките устои са много силно разклатени. Абе, ако съм мъж, требва да съм ного голем пеераз, бе.  Редактирано от - Гичка Граматикова на 12/12/2006 г/ 12:46:17 |
| Ялта си беше прекрасно заведение. Никога не е била дупка и не е била средище на снобария. Цялата студенция се изсипваше по вечерно време, особено лятото, когато навън имаше 20-30 маси с чадърчета. Движението не беше толкова интензивно, както е сега и си пиехме водката с удоволствие. Зимата, естествено сервираха вътре, но на втория етаж винаги имаше свободна маса. След 10-ти, както повечето заведения и Ялта се опита да оцелява - като дискотека, клуб ...или каквото измислеха да направят. А студенцията, когато се види в пари, предпочита вече новото и лъскавото... Защо да съм се издънил? Тук има дами с мъжки никове и обратното, има майстори на перото и превъплъщенията. А един приятел, който посети Тайланд, твърди че преди да направи каквото и да е сериозно, директно хваща за чатала...Сигурно е билсклонен да опъне някой нежен травестит. Редактирано от - Doctora на 12/12/2006 г/ 12:51:08 |
| Да не искаш да споделиш неговия опит и ако има сбирка да земеш да ме проверяваш с чатала? Като Мариола от Биг Брадър, която едва се устиска да не хване Пеньо за пакета му. Нема да дойда тогава, егати срама, който ще бера. Редактирано от - Гичка Граматикова на 12/12/2006 г/ 12:58:47 |
| Май наистина си момиченце... При това не изчака да ти обясня, че го посъветвах да гледа за адамова ябълка  Имаш още едно бейлисче...  Редактирано от - Doctora на 12/12/2006 г/ 13:07:12 |
| А тва за адамовата ябълка и аз го знам. Сигурно обаче знаеш, че има доста жени с мускулести и издадени вратове. Ама съквартираньтити от Биг Брадър не знаеха къде да гледат, горките. Оная Мариола само надничаше под хавлията на Пеньо, горката ... |
| Мисля, че го разпознах. Старшо, много суров вид имаш на тая снимка, душо. Да не те е ядосал някой, я келнер, я келнерка? |
| А защо си е подстригал въпросният субект дългите пирги? Нещо нов имидж, туй онуй.. *** Старшо, ама ти в руско училище ли си учил? Винаги съм им завиждала за тия униформички, с белите престилчици с крилцата. |
Старши, ти си мъжкар от класа и си много готин. Сега да не земеш да удариш носа в тавана. Айди чао ви.  |
| .. не съм си ударил носа, ама паднах възнак от стола .. защо отлетяяя .... :-( Геновева, полуруско беше училището .. както и всичко тогава ... а до байрака (където съм и аз) е първата ми учителка, другарката Соломонова. Мир на праха й .. |
