
| Рядко срещано и рядко свежо! Шапки долу, "Пред тези, които гладуват, но не слугуват" |
Благословени са тези, които са преследвани и в сърцата си, те са онези, познали наистина Отца! и където и да ви преследват, те не ще намерят място в небесата |
| ..е, този път поздравления за журналистката!!! ...абе странно нещо, когато журналистите на Сега не изпълняват поръчки да обругават Атака и нейните симпатизанти - добри неща може се прочетат Същото е и при Волгин Същото е при доста от форумците ..дай Боже по-честичко да ви спохожда Просветлението ![]() |
| Браво на авторката на статията!...." Затова нека отдадем заслуженото на доброволния лузър - уродливец в страната на покварата и позора "- каква мисъл ? Всички които е споменала в материала могат да се определят с две думи " почтен човек" - " Почтенния човек остава почтен независимо от обстоятелствата", никой никога и с нищо не може да го принуди да не бъде такъв.................. |
| Така ме трогна че сам извадил Честития. Да се поклоним пред гения на Пейо Яворов: Честит е Честит, честит е който може Глава спокойно да обърне И път изходен да обзърне, К о к о ш и п ъ т, - честит е, Боже! Честит, честит е който може Да кърши майстрски гръбнака - И лъч му светли в жизнемрака, М е т а л е н л ъ ч, - честит е, Боже! Ала блажен е, който може "Честити" нивга да не среща - И реч не слуша, реч воняща, Пфю, мръсна реч! - прости ме, Боже... |
| Всъщност тука е даден отговорът КОЙ вкара БГ в Европа или по-точно „кой съхрани БГ за Европа”. Просто това са същите „лузури” които спряха много пъти варварите да завладеят Европа. На фона на всичко казано дотука снощните апотеози за „прехода” на „чупещия майсторски гръбнака” комуно-капиталоид Андрей Райчев при дългия Слави Трифонов будят отврат. А и какво разбират червеите от балади.. |
доброволният лузър (според Галя Горанова): - изгнаник на доблестта, - обикновеният храбрец, - с чувство за дълг, - отказват да превият гръбнак , - последните, които всъщност са първи, - пазителите на вярата, - властелините на истината, че духът е все пак по-важен от парите, - любители на литературата, - чудаци и мечтатели, - колекционерите на пощенски марки, - неполитиканстващите добротворци, - които не са политици, министри, социолози, - творците на домашен уют, - събеседниците по душа, - бащите на своите деца, - рожбите на божия промисъл, - последователите на закона, - идеалистите, - алтруистите, - артистите, - дето дават, а не искат, - не отвръщат, а прощават, - баби, които плетат вълнени чорапи за внуците, - орачи на земята, - творците на домашно вино, - непретенциозните селски идилици, - тези, които си копаят градината, - ваятели на общественото мнение, - срамежливите поети, - мъдростта на хората, предпочели пустинята, - духовните изгнаници, - анонимните пророци, - хората с чисти съвести и ярки гласове Те тва е един типичен пример за "вредата" от знаенето на чужди езици. Ако Галето не знаеше ингилизки, немаше да каже "лузери", щеше да ги нарече "несретници", "непрокопсаници", "Марко Тотевци" и пр. и тогава сите щеха да рипнат възмутени и щеха да кажат: "Галке стой, как си позволяваш да обиждаш нормалните хора с "несретници", "непрокопсаници", "Марко Тотевци", а ша завиждаш на некакви си "по-по-най" (Popo=дупе, нем.) "мистери" и "мистерки" и прочие келеше?!" Нещастието обаче е, че Галето е учила чужди езици и на бръза ръка е набутала нормалните хора в кюпа на "лузърите" заедно с долуизброените, на които определението им по-подхожда. - Нецелеустремените, - безамбициозните, - неблагонадеждните, - недалновидните, - непригодните - аутсайдерите, - глупаците, - балъците, - щураците "Лузър" звучи толкоз грубо на български, почти кат "лалугер". Не требва да са заблуждаваме, че всека глупост, изречена на ингилизки, почва да звучи даже и умно в българската реч, а не само бомбастично. Редактирано от - другаря Тодар Живков на 28/12/2006 г/ 01:41:48 |
| Галя нещо много материал е нахвърляла в един кюп и е написала балада за въпросния миш-маш.... А мене лично много ме е яд на голяма част от въпросния кюп.... Яд ме е на тези на които всичко което става в България им е безразлично!Яд ме е на тези които не искат възмездие и справедливост за крадците опропастили живота им!Яд ме е на тези които само тъпо гледат и нищо не им трепва при вида на несправедливостите в България!Яд ме е на тези които като интелектуални водачи трябваше да бъдат флагман на гражданското общество а се крият по ъглите и страдат в шепите си!Яд ме е на журналистите които само угоднически се усмихват на силните на деня и само ако някой няма вече гръб започват да грачат по него!Яд ме е на тези които на магистралата дават безропотно поредното подкупче на полицая с угодническа усмивка!Яд ме е на чичо на село който мърмори зад гърба на кмета но пред него позорно мълчи!Яд ме е на пенсионерите прогонили децата си с неразумното си гласуване и на овчата, няма маса наречена народ безропотно наблюдаваща собственото си заколение... Колкото до душата - не е задължително да си лузър за да я спасиш.... Със здраве... |
За статията Такава каша е забъркала авторката, толкова несъвместими неща е сложила в един кюп, че чак ти става смешно. Защо трябва да се възхищавам на човека, избрал нищетата и мизерията? Аз пък не му се възхищавам. Така, както не се възхищавам и на този, избрал богатството и охолството. За мен по-важни са начинът и средствата, с които човек постига избора си. Негово право е да си избере какъвто иска начин на живот, важното е да го постига с почтени средства. И защо, моля ви се, идеалистите трябва непременно да са нецелеустремени и безамбициозни? Да си идеалист не означава да стоиш само със скръстени ръце и да мислиш за идеала си. И защо безамбициозните, неблагонадеждните, недалновидните, непригодните, аутсайдерите и т. н. да са отказващите привилегии? По мои наблюдения точно те най-много се натискат за привилегии. Както ме подсети Теди, самият израз "доброволен лузър" е оксиморон. Щом това е изборът на човека, той е успял човек, постигнал целите/желанията си. Лузър е този, който не е постигнал каквото е искал. Той не може да бъде доброволен. Има и друго, което ме смущава в статията: "които отказват джип и мобифон за подарък", "колекционерите на пощенски, а не дойче марки". Тези думички от доста време на практика са излезли от употреба. Да не би статията да е писана преди няколко години, а сега да ни се поднася като претоплена манджа? Ако подозрението ми е грешно, моля авторката да ме извини за това. И накрая едно леко въпросче. Какво щеше да е обществото, ако всички бяха като тези, за които пише балада авторката? Дали Човечеството щеше да е излязло от пещерите? |
Ако Галето не знаеше ингилизки, немаше да каже "лузери", щеше да ги нарече "несретници", "непрокопсаници", "Марко Тотевци" Чини ми се, тоя път не си прав, бай Тодаре. Думата, която се използваше в българския език, е "неудачник". Но тъй като в момента тече процес на изтласкване на заемките от руски и френски с английски чуждици, затова се появи и "лузър". Лузърът е губещият в състезанието (поради неумелост, некадърност, неоправност, лош късмет и пр.), докато несретникът е човек не-сретен, т.е. не-щастен, с лоша съдба, със зла орисия, а непрокопсаникът е безделник, развейпрах, развейплява, прахосник, пройдоха, хаймана, нехранимайко. Обаче и авторката не е намерила точната дума за описвания от нея социален тип, защото е твърде широк. В един кюп са вкарани неудачникът, нонконформистът, чешитът, аутсайдерът, социалният аутист. Лузърът е губещият в надпреварата за УСПЕХА (основна ценност в наши дни, погледнете само на книжния пазар колко заглавия има за тоз пусти успех и как да стигнем до него), докато тя описва хора, които изобщо са отказали да се включват в тази надпревара, да се борят за издигане, за кариера, за постове, за "реализация". По една или друга причина те са се дръпнали настрани, живеят си в тясна (поетична, артистична, бохемска) среда, в свой малък свят - в него те се чувстват добре, не са нещастни (несретници), не се чувстват ощетени и озлобени от това, че не са се изкачили по социалната стълбица - щото тя просто не ги интересува. Често наричат такива хора "маргинали", хора встрани, извън общото русло на живота (дето сега "софистицираните" люде му казват "мейнстрийм" Петър, средният син на дядо Йордан, беше пък съвсем друг човек. Той имаше широко и безгрижно сърце, беше голям нехайник, денгубеше се по лов, напиваше се и пущаше вересия - и комуто трябва, и комуто не трябва. По неговото мьничко лице всякога играеше една чиста нехайна усмивка, която го правеше безкрайно обичлив. Той беше наивен, доверчив и способен да даде душата си на оня, който знаеше изкусно да го поласкае и подлъже... При всички случаи обаче възхваляваният от авторката социален тип, както и да го наречем, не е социално одобряван, на него се гледа с лошо око, един вид "тоз нещо се прави на тарикат, ама..." Нагласата на днешното (не само)българско общество към тези, които не успяват да поддържат приемлив социален статут или пък не желаят да придобият такъв, е на неприязън и отхвърляне. Пречат на гладкото функциониране на социалния механизъм. Те не приемат обществото и ценностите му, то ги гледа презрително (тия ли, бе, смотаняци), в най-добрия случай снизходително. |
И аз, такова за статията.Прочетох я втори път след възторжените отзиви и за пореден път горчиво забелязах колко съм далече вече от съотечествениците .Преди се шокирах, сега май помъдрявам.Ами не мога да се съглася и да харесвам балъците, глупаците, неблагонадежните Ще ми се да не съм от тях.Мъча се да съм целеустремена и далновидна.Не че винаги става, ама се старая.И уча дъщеря си да е такава.Да защитава справедливите неща, пък и да се научи да плете чорапи/някога дай Боже, да има внуци/, да копае земята, да дава, ама и да изисква.Въобщ, Е6 и Болярчето, по-хубаво сте го казали, благодаря ви ![]() |
| E6 и Болярчето май не са схванали някои основни положения или за какво става дума. В този смисъл за тях не са "лузъри", а инициативни, успели и предприемчиви мъже херои от порядъка на Ванко-1 или Вальо Топлото. Последните действително са извън кюпа като типични и успели "герои на нашето време". Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 28/12/2006 г/ 03:35:02 |
| Момичето пише като мастит публицист от априлското поколение, пък инак младо изглежда. Виж, ако беше Донков - него с мед да го мажеш. Нейсе, и аз отронвам една сълза на покаяние пред малкия човек от сиромахомилската балада. |
| По Сенека: НЕ е "лузър" този, който има МАЛКО, а този, който ИСКА много!" На Бедност се издържа, но на НЕсправедливост- НЕ! А на Бедност+НЕсправедливост НЕ трябва да се издържа! КАЗАХ! |
| Великолепна статия! От една наивница за наивници (то светът и дори форумът е пълен с тях). Ето част от качествата необходими на един човек за да бъде добър човек (разбира се според мене). 1. Да познава жестоките Божествени закони и да ги спазва за да успее и оцелее. 2. Да работи зверски за да усигури благополучие на близките си и на себе си. (на благополучието когато е ВИДНО му се вика и богатство) 3. Да спазваш законите на обществото в което по желание(или по принуда) живееш и да участвуваш активно в създаването и спазването на тези закони. 4. Да проявяваш милосърдие за предпочитане организирано или добре обмислено но никога филантропска щедрост. За съзаление такива хора са малко. Но добре че все пак ги има, иначе останалите ще си изпукат от глад. |
| >>><<< Абе защо ме карате да вдигам ръка втори път бе....ми четете и редовете и между тех и покрай тях, четете, гледайте...не се подвеждайте от шибаното "лузър", щото не става дума за лузъра (в нашия амерички смисъл на думата), а за всеки излязал със нещо от друма, за всеки един доброволен Христос, който си носи кръста... по своя мяра и съобразно ръста... |
| Ганю, аз съм слаба и признавам-тъй като не се научих мъдро да живея сякаш Вальо, Ванко ит.н. ги няма -избягах.най-страхливо и недостойно.Сега си плащам със носталгия, изригваща в най-неподходящо време и място-пощурявам, като дойде пролетта и ми замирише на кокиче/от двора на баба/, люлек и акация.измислям си миризма на бургас и Черно море, докато карам колело в Стенли парк, плача, докато за 100път гледам "Моята голяма мазна гръцка сватба".Така си плащам за да мога да кажа-те не ми харесвати аз не живея с тях в една държава.И не само Вальо и Ванко, има още мнооооого такива. О, пардон, сега видях, че си уточнил кои двама , а аз недоразбрала тръгнах да се обяснявам. И все пак не ми звучи искрено , явно съм на друга вълна.Никога не съм смятала, че арогантността, наглостта, политическото безгрубначие са положителни неща, че сега да ми просветне и да пея балади за доброволния лузър. Редактирано от - diana на 28/12/2006 г/ 04:24:16 |