Отиди на страница:
| Май най-точно е луузър да се преведе като загубеняк. Струва ми се, че янките влагат точно този смисъл в своята думичка, звучаща ми и като своеобразна обществена присъда. Статията ми прилича на безвкусен мишмаш или нескопосно сготвен тюрлю гювеч. Какви ли категории люде не са набутани вътре! Като "доброволни луузъри" бих приел само отшелниците, но такива почти не се срещат, а и не са упоменати в статията. Повечето от изброените категории луузъри в статията всъщност не са доброволни такива, ами са принудени да са такива било от собствената си житейска несъстоятелност, било поради непоправимо лош житейски жребий. С времето обаче са си изработили психическа защита, представяйки се пред самите себе си и пред околните като доброволно пребиваващи в състоянието загубенящина поради неговите комфортни (?!?) страни. Май така е устроена човешката психика, самозаблуждението често ги спасява, както и примирението с неизбежното зло, представяно като отложено в бъдещето добро. Това е техният начин да се оправдаят пред себе си и поне част от околните. В основата си същото правят пияниците и наркоманите, представяйки се като безвинно потърпевши от живота със грубите лапи челични. Пак същият механизъм струва ми се лежи под факта, че и затворите са пълни с хора, които злата съдба, лошото общество, гадната държава и прочие са ги вкарали всъщност фактически невинни в пандиза. Категорично не споделям манипулативната постановка, че всичко е в наши ръце, че стига да иска и да се пребори, човек може винаги да успее и т.н Тази невярна логика се прокарва от разни политици и подгъзуващите им журналисти, политолози, социолози прочие ибрикчии. За успеха, дори за дребния, са необходими предпоставки и извън индивида. За големите успехи са необходими доста повече предпоставки извън таланти, упоритост, лични жертви и т. н. От голямо, често решаващо значение е ролята на НВ Случая, още Късмета, Шанса, Птичката на рамото, Стечението на благоприятни обстоятелства и т. н. Против съм крайностите в оценките за неуспелите и успелите. Гадно е да презираме първите, унизително ми се струва преклонението пред вторите. Но пък направо нелепо ми се струва позицията в статията да правим поклон пред загубеняците и да подозираме в разни грехове успелите в живота. |
| Искам смирено да попитам авторката: дали ще даде хонорара за тази статишка в някой приЮт за бездомни, или ще си го пусне в джоба? |
| Съжелявам, че ще ви разочаровам, но ДОБРОВОЛНИЯ LOSER (или лузер, ако и харесва повече) е най-вече авторката и подобните на нея редактори и журналисти, които без причина заместват в българския език точни български думи с изкривени и преиначени английски думи. И по тази причина, Госпожо, (или другарко - пак твой избор, или Ма"м, ако предпочиташ), не ни натрапвай думи и понятия от език, на който не мислиш и на който не сънуваш. Аз разбирам, че се мислиш за модерна, оригинална и глобална, обаче само след една такава чужда дума губиш respect (или уважение - на български) и нищо останало в статията ти не може да бъде погледнато сериозно. Образованието (или - Едюкейшъна) по Български език, което даваш на читателите си, наи-малкото обижда (или - инсолтва) тези българи, които наистина живеят, мислят и говорят in English, но се опитват да запазят българския си език заради паметта на дедите си и в името на всички тези българи, които са съхранили езика и писменоста през вековете на робства и асимилация (претопяване). |
| Лузър е усещането да си втори! Второ призово място! Това българина трудно го асимилира, във щатите съревнованието е култ и победителя наистина е победител! Който е стоял на стълбичката докато свирят друг химн знае за какво става дума! В материала употребата на лузър ми се струва неуместна!! Достойните хора не са лузъри-съревнованието в България е без правила! |
| Ex, Галя, Галя..... Не само, че е казано преди тебе, ами и много по-добре е казано. И внимателно с вносната езикова стока, че пак ще станем за смях. БОРИС ХРИСТОВ САМОТНИЯТ ЧОВЕК Той има белег на челото си и сяда винаги накрая; дори когато е висок, самотният човек е малък. Събира билки, или пък с теслицата на спомените дяла, остане ли без работа, и мъкне вехтото си одеало. Докато другите крещят или говорят за изкуство, самотният човек на масата лови мухите и ги пуска, но ако пише стихове, той непременно ще остави сълза в очите или драскотина в паметта ви. В какъв ли огън е горял? И под каква ютия? - за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш. Тъй както си върви с петно на ризата си чиста, самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж - като мънисто. В едната си ръка той носи книга за душата болна, а с другата самотният човек въженце стиска в джоба. Той има дом и топла супа, но е толкова самотен; Животът му - изхвърлен като каса в дъното на коридора. И неговият дом да се обърне с керемидите надолу, той може пепел да яде, но няма да се моли. |
Поздравления за статията  Важното е да запазим душите си чисти, за да не ни гризе съвестта един ден. Защото тези, които по стандартната класификация, се "по-, по-, най-", обикновено (но не винаги, слава Богу) са оперирани от съвестта си. Животът ме среща както с едните, така и с другите - преуспелите. В критична ситуация обаче виждаш - както казва Валери Петров - "колко малко (материални) неща ми трябват". А материалното е единственият белег за преуспял човек в обществото. |
| Смелост трябва за да пишеш по такава “непопулярна” тема. Искрено и умно казано, г-жо Горанова, моите уважения и възхищение! “Ала не! Вие не почитате сирака и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се, и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия. И обичате богатството с голяма любов. Ала не! Когато земята бъде стрита на прах и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели, и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?” П.С. “лузър” си е много на място и, доколкото разбирам, не случайно е употребена тази дума... |
 Браво на момичето! Втора отлична статия /за доста кратък срок/, която не оставя равнодушни читателите си и те са провокирани да извикат "Осанна" или "Разпни я", което вече си е успех. |
| ако избягаме от патоса /който действително е на съвсем друго ниво при Борис Христов, но от това авторката не заслужава по-малко похвала/, проблемът е централен и в Коледното послание на главата на Католическата църква в Англия. Действително от ден на ден става все по-престижно да се неглижира духовното и Господ. Което е проблем не на Него, а на нас. |
 свежарков, няма я темата в наръчника на милюционера, що си се пънал, има те те заради него, живото дърво, че пъновете клади са и слепота, той болката чужда носи, ако откаже на кое небе ще ходиш, живот тук няма да е  |
Класическа пропагандна хватка (всъщност, щом говорим за лузъри, трябва да кажем "PR техника"  ). Да сложим в един кюп нещо по някакъв добър признак и след това да кажем, че значи и по другите признаци е добре. Та значи поглеждаме хора алтруисти, идеалисти, поети, виждаме че не са много успели материално и приравняваме с тях всякакви мързеливци, комарджии и пияници. И почваме да възхваляваме и тях. Изтъркано, другарко - макар че някои се вързват. Всъщност не се вързват - хващат се за хватката, за да се издигнат в собствените си очи - бреййй, аз не съм бил мързеливец, некадърник и пияница, ами алтруист и идеалист._______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Авторката заслужава поздравленията. Някои й намират кусури, че много е нахвърляля в кюпа. Верно е. Но малко хора имат чувствителност вече към тези неща, за които тя говори. |
| Разбира се , Графе.Словосъчетанието "доброволният loser" просто цели десятката.От който ъгъл да го погледнеш.Чудя се някои хора наистина ли не го разбират , или просто умират да се правят на интересни.Изключвам тези, които са ОБРЕЧЕНИ НА НЕРАЗБИРАНЕ.Това похвално слово "за малцината"просто не е за тях. Още веднъж: Браво , момиче!И благодаря! |
И аз мисля, че от силно желание за похвала и слаба работа със словото резултатът е само добро намерение. И въобще не ми звучи баладично, по-скоро гневно-хаотично.  Между впрочем, сред многото конкурси, за които споменава авторката в началото, имаше и един за "достоен човек на 2006г". Ако не ме лъже паметта, десетки са достойните люде в тая листа и вътре всякакви - участници в спасяването на пострадалите при катастрофата в Бяла, спортисти, публични личности, които не могат да се оплачат от медийно внимание и т.н.Струва ми се, че доблестните хора, предпочитащи истината на духа пред парите и привилегиите, нямат нужда от героизация и речи. Не е необходимо да ги превръщаме в трупа от чудаци, за да бъдат забелязани от властта. Тя винаги ще гледа на тях снизходително - покровителствено (ако не - подигравателно) и никога няма да разбере, че те играят собствения си живот. По друг начин трябва да се пише за онова, което е незабелжимо и "грешно" в днешния ни ден. Редактирано от - Calina Malina на 28/12/2006 г/ 10:01:41 |
| Уважаема Госпожице - в пасажа кадето казвате "Да насърчим идеалистите, алтруистите, артистите, скандалистите...и т.н." сте забравили(?!) - Многодетните Майки...(!) а това говори много за Вас, за Вашият Мироглед(!) Жалко... |
| Отрицателните мнения отдолу са колкото да илюстрират, че "свестните у нас считат за луди" до ден днешен... |
| ...комсомолци, уважалайте личното мнение ... ...доброволногубещият е прагматик... ...той изчаква хъшовете с лудите глави да измислят компютъра и си приписва заслугата по наследство... ...не го жалете... ...той е йетито на регреса... ...толкова е инертен че би отказал и на циганка като Кармен на Бизе... ...обича да е зам. защото не поема отговорности... |
| За злополучното хрумване да се цитира Борис Христов имам само един коментар: когато си бил член на управителния съвет на "Отворено общество", лансирал си плеяда некадърници на литературната ясла и си написал панегирик за романа на Филип Димитров /да, да, ако ви попадне книжлето, ще си припомните/, то думите ти почват да дрънчат на кухо, дори когато са навързани с умело сдържана патетика, която тъй се нравеше на кокетстващите, несъстояли се поети от късния соц. |
| На бащите на своите деца, а не на демокрацията. На рожбите на божия промисъл, а не на прехода. Последователите на закона, който прави хората, а не на хората, които правят закона. Много истинско! Браво! |