Отиди на страница:
Да си живо и здраво, чедо. Ма ногу си уманайзер, дете, ша те испапкам като козе сиренце. Браво Гане, браво неБалкански. Айде сполай ви, дружината. Ногу се слатки сите.  |
| Еми сори, Зе, ама специално на тоя персонаж не мога да му съчувствам хич - че той си е чисто оле-ле. И бълва ли, бълва... Ето, опитах да видя кво е писал за пресата, ама къде ти, било е сигурно около по-миналия вторник, а оттогава е сътворил вече пеесе смислени и безсмислени писания - всичките дълги. Ти нали не харесваш Юлиян Попов? За мене и двамата са един дол дренки - хиперактивни нищонеказвачи с претенции. |
| Лъжливото попче всъщност е искало чрез хармонията и сливането на две тела да се слеят и душите им с неговата, като така ги доведе до покой и просветление. Ама ония женки, нали са прости, решиха, че иска да ги ебе... |
| Съгласен. Особено за вторияАма аз не съм казвал добро-лошо-казусът около публикуването беше интересен и верен. То и ний пишем, ама нас с мед да ни раниш, в сравнение с ... |
| И Стефан д-р Д. Чолаков пише по много и не го публикуват. Ама това е йодейския заговор ради. Сега животрептущ въпрос за форумното братство трябва да е: ще ли стане бае Добри евродепутат. И колко требе да му чарджва редакцията за рекламните карета, дет ги пуска. |
А Неат и Манерко са уинъри. Що не са лузъри, нъл тъй? Също и чичо Фичо е уинър, и леля Неделка, ФЛ тоже. Мдам  ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
| Стефан д-р Д. Чолаков йодеите в Свериге го бомбардират с фактури за неплатен интернет и така ограничават свободата на словото му.. |
| --------------- По Николай Райнов СИРОМАХ ЛУЗЪР --------------- Аз съм богат, обличам се в порфир и висон и всеки ден пирувам бляскаво.....Пред мене лежи една от вечните книги, разтворена там, дето се говори за Сиромах Лузър. Когато дочитах последните редове на притчата, вратата се отвори неочаквано, без да почука някой. Влезе човек, спря се пред вратата и мудно рече: - Аз съм сиромах Лузър. Неговият образ е сух, жълт, продълговат, с изпъкнал череп. Очите му са помътени. Между бузите и устата му се спущат удължени ями. Долната му челюст е четвъртита, увиснала, сякаш всеки миг може да се откачи и да падне. В погледа му личи увереност, че всичко е негово, но нечия граблива ръка му го е отнела. И - той си го иска. Сиромах Лузър е грозен. Ръцете му са увиснали, китките - полусвити, а пръстите му се събират като килнати чаши, от които нещо тече. Той влезе при мене като стар познайник. (Аз го виждах за пръв път, но лица като неговото бях виждал често). Когато рече: "Аз съм сиромах Лузър", - сякаш ми припомняше нещо, което съм по немарливост изумил. В тона му крещеше нескриван укор. Той наблегна върху думата "Аз". Очевидно: обвиняваше ме, че съм забравил, за кого мълви притчата на Спасителя. От него се носеше дъх на къща, в която дълго не е живял никой. Оттогава той идва при мене всеки празник, тъкмо когато съм най-весел, като натраплив сътрапезник. Никога не съм го канил, но той все дохожда. "Ето го: пак ще ми развали веселбата", мисля си аз и поглеждам двамината, с които деля своята радост. Но не смея да му река: "Върви си"!. Той се държи с мене свойски, с оная обидна и неприятна свойщина, която пълни обноските на лекари и свещеници, дошли за пръв път в чужда къща. Той има власт над мене, сякаш ми знае тайните, и говори с мене отвисоко, сякаш му съм длъжник. Това ме често хвърля в гняв и аз безсилно стискам челюсти. Защото - аз го дори не познавам, а той все идва като стар познайник, комуто дължа и живота, и щастието си, като настойник, който се грижи - да не стане нищо в моята къща, без да знае той. Той сяда до мене, тупа ме свойски по рамото, шепне ми на ухото, разваля парфюма на околните предмети със застарелата миризма на непрани дрехи, що лъха от целия него. Жълтото му лице се разширява с тържество, ямите между бузите и устата почват да играят, очите му блясват, чертите на лицето му трепват в доволна усмивка. Калните му обувки, с които идва някъде отдалек (негли от пъкъла чак) се потриват доволно по скъпия губер на пода, нечистият му ръкав се трие по кадифето на креслото. Той не говори много. Но движенията на ръцете му, изразът на лицето му, внезапното потреперване на цялата му снага: тоя безсмислен език на немите, от който потреперваш (защото си премного разбрал), о, тоя безмълвен език стига, - от думи няма нужда! Друг на мое място би му затворил отдавна вратата. Но аз не смея. Моите двама приятели, ученият и художникът, го мразят и се гаврят с него. Когато влезе, приказката се прекъсва. Смехът замръзва. Виното става горчиво. Край нас се залюлява някаква враждебна мъгла. В огледалата почват да се явявят чужди ликове, бесовски ликове. Той оставя вратата разтворена, като че ли след него иде тълпа. Пирът се пресича. Над нас тежи и се събира досада. По-смелият се замисля, по-слабият начева да се бои. Сиромах Лузър вижда това (той всичко вижда) и се усмихва с израз на злораден съсед, който се готви да ти каже нещо неприятно. Неговите думи са прости. За нас твърде много от онова, що казва той, звучи досадно, повтаряно безброй пъти, съвсем изтрито. В речта му кънти насилието на тълпата. А има и думи, които оскърбяват. - Аз ви не мразя, - рече той между другото. - Не знам, защо ме мразите вие. Право е: аз ще ви сменя, защото мелницата фърля сега на едни само брашно, а на други - голи трици. Трябва да се смени тоя ред. Иде един без име, с голяма ръка, с хиляди лица и с нужди, които вие не знаете. Редът ще се смени. Брашно - за всички. Аз ще дойда на ваше място. Това, що имате, е мое. Ще си го взема: стига! Вие нямате нищо; вие имате това, което сте ми дали сега: вземете си го, а ми дайте моето! Не бива да се мразим. - Лузъре, светът ще си върви, както е вървял. Ти другиго плаши! Който има, има го затова, че го е добил. То си е негово, добито, а не - отнето. Ако мислиш с насилие да отнемаш, твоето място ще бъде между грабителите. Ние те не мразим, но твоята реч ни разсмива: сякаш говориш на някой площад .... Лузър посочи някъде назад и рече студено: - Братя. може и братя да сме. Но едно време имаше двама братя (тук той посочи втори път нещо зад себе си) - и единият уби другия. "Не съм страж", рече, "на брат си". Разбирате ли? И сега е така. Аз го изведох и му рекох тихо: - Прощавай, Лузъре! Готов съм колкото мога . . . Но той ми спря ръката и - сякаш дошъл на себе си под студения лъх на въздуха отвън - изново стана горд; снагата му се изправи и той ми рече със сигурен глас, като слизаше надолу: - Остави! Несъм дошъл да прося. Аз дойдох да взема това, което си е мое. А ти ми даваш някакви трохи... Стига тия гаври! И, като се спря долу, пред черния правоъгълник на широката отворена врата, зловещо додаде: - Всичко - разбирате ли? - всичко това е мое. Когато се върнах в стаята си и погледнах през прозореца - да видя, отминал ли си е вече, забележих го, че стои долу, на отвъдния плочник, тъкмо срещу прозореца. Неговият образ се зловещо открояваше - черен върху бялата отвесна стена... Редактирано от - Zmeja на 28/12/2006 г/ 21:52:36 |
 Уважаеми Господа ,Нека и повече да сетим... Може да сме Л., но не ни е длъжност да размишляваме , гаче сме полегнали под мост над Сена ... На лице е и пределно ясен подтекст - Политическата система третира националната ни интелигенция като баласт на Прехода... Как и защо става това ? /Р.Овч..../  |
| Както казах, не видях кво е рекнал за пресата (по обективни причини - досада), но като го гледам как пише... Човек като реши да сътвори някое писание, трябва от самото начало да е наясно за кого пише: ако е за тебе си и за кеф - ми хубу, тургаш си го в блога и си свиркаш, пък току мине некой, вдигне 1 палче и всички доволни; ако пък пишеш за определена аудитория, то не е никакъв проблем да знаеш предварително къде ще се пробутваш. Ако не искат да публикуват негови писания по т. 1, то проблемът си е в него - че е самозабравил се фукльо; ако не искат да публикуват негови писания по т. 2, то проблемът е отново в него - че не ги е нагодил така, че хем да каже квото иска, хем казаното да е все пак достъпно. На крив такова ... пресата му пречи. |
| Аз много разчитам на Божилов като стане евродепутат да пребори олигархията. Мноо яко бачка - вниса и в датата при пуберите дето още нямат избирателни права. |
| А, той и във форума на "Атака" вниса офертата, ама не срещна радушен прием. Там всичко е организирано да цъка за Вожда по анкети, и ще избере Младия Вожд и Вярната му Спътница. А във форума БГмама дали е внисал? |
Сичко ми е ясно, само не ми е ясно йезо отде знае какво става по атакисткия форум.  ___________________________________ kaily.dir.bg-ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС |
