Отиди на страница:
Олелеее! Много примитивно бе, човеко (човечке?) ! Юдокомунизма е вреден по различен начин и не е алтернатива на либералната демокрация, защо ми приписваш идиотщини  |
| Юдеокомунизъм...Пак желание да се сътвори новоезик. Няма да станете по-опитен журналист, госпожо другарко. |
| Ами digger.exe, cat.exe, goody.com, living.com, mission.com и пр.?! Последните 3 са некъде от 85-87 и бяха портнати за XT от некви зачукани Амиги ли беха, кво беше... А дигъра има готин порт за виндовс. |
| ... а какво ще кажете за Perestroika от началото за 90-те или за Polytika по Том Кланси - класика, наскоро се появи и Stalin's subway |
| Статията всъщност дава осъвременен вариант на добре известна гледна точка. А вашият дебат – главното, което формира децата. Условията за живот! И до колко те обсебват вниманието на индивида, остава ли му време за нещо друго. Между другото, в светлината на последното изречение е не само обясним, но и напълно нормален като резултат примерът с бездомниците. Обсъждането ви ми припомни и една хубава карикатура от преди много години. Беше нарисувана в стил “реализъм”. Върху целия под е разположена игра “електрически влакчета”. Бащата, на 4 крака, силно съсредоточен. Майката отстрани, пред нея застанало намръщено сърдито момченце с димяща пура в ръка и ù казва: “Кажи на баща ми да ми остави играта, че пурите му свършиха!” |
Мохадо, казваш, протестанството било криво за поражението на англо-саксонския либерализъм. Случайно да знаеш жителите на скандинавските страни каква вяра изповядват2 Или просто тъй си плещим из форумите?  |
| Supreme Ruler 2010 - най-стратегическата игра която съм играл (а аз съм играл много), с най-голям реализъм... - реализъм в смисъл на икономика и политика... Ако има още някой фен - да направим една мрежа  |
| Статията не е чак толкова лоша. Основната теза, че не филмите, литературата и компютърните игри са причината за насилието и моралната деградация, е много вярна. Съвсем друг е въпросът, дали децата могат да си запълват времето с нещо по креативно и смислено вместо с комютърни игри. |
| Апропо, какво ще кажете за Super PAC-MAN ... Зе Мария, какво мислиш за Return to Castle Wolfenstein и Battlefield 1942 ? |
| Тук яко са се запенили някои за либералната демокрация. Абсолютен либерализъм няма, както няма абсолютна демокрация, както няма абсолютен тоталитаризъм. Оле-ле тук ни обяснява как при социалната демокрация някои цял живот не работели, а при либерализма не било така. Може ли някой да ми каже, какъв процент от работоспособното населени в САЩ работи? Според един мой познат от САЩ само около 40%. Всичко друго виси на купончета за храна и му се плаща жилището от общината. И сега си спомням на опашките в супермакета във Филаделфия колко пазаруваха с такива купончета. А 60% не работят защото чисто и просто не стават за нищо и те никога не са работили. Затова те не влизат въобще в списъците не безработните. А не стават за нищо защото са получили такова образование, което е резултат на същото това либерално общество. |
| Не компюторните игри, а еврейските идеологии – юдеизъм, християнство, ислям, фашизъм, комунизъм и екофашизъм и техните производни са тези които са убили най–много и най–зверски, и продължават масово да убиват. |
| Закрастването ми по компютърните игри започна с „Каратека”-та на един Правец 8С нейде из късните 80 и до 90та. Всяка свободна минута освобождавах Марико сан и даже оставах след работа да бия пампайците. Не мога ся да се сетя превъртях ли я, щото ногу вода изтече, но следващото хлътване беше с „Волф”-прословутото бягство на евреина от замъка. Направо получих клаустрофобия от онези коридори из замъците, бутане на разни камъни от тях, картини и прочие и трепане на нацисти. И пак оставах до късно вечер, чак до неприличие. Тогаз имах у нас някаква конзолка и си купувах разни безбожно скъпи и тъпи игри, като Марио и разни други простотии. Може да се каже, че бях голям геймър нейде до преди 7-8 години и ми мина мерака постепенно-ся играя колкото за гъдел. Но тогава си купувах списанията, следях всички новости и съм превъртял маса игри. На различни етапи са ми харесвали различни неща. Преди никога не съм играл стимулатори, ся ме кефят, аве разни хора-разни идеали. Усещам, как някои вече се хилят-неизживяно детство, видиотяване, вдетиняване и пр. Играенето на ПС игри изобщо не е въпрос на възраст, нито детинство, ами е вътрос на интелект. Познавам доста възрастни геймъри, чиито деца почти не играят игри, а иимам десетки по млади от мен приятели, неинтересуващи се от тях. Може да се каже, че играенето е функция на: -интелигентност -любознателност към света, активно отношение, предприемчивост и новаторство -компютърна грамотност, липса на предразсъдъци, модерност Разбира се, това не важи за социални аутсайдери, играещи денонощно по клубове само на Кънтърстрайк в мрежа-често те просто няма какво друго да правят и са самотни. Ако искам да преценя един човек, непременно бих включил такъв въпрос: играете ли ПС игри и какъв тип. В смисъл, малоумни или сериозни, а не какви видове.За мен това е доста важен поазател. Компютърните игри са важен инструмент за развиване на мозъка и характера. Възпитават интелекта, способността за концентрация и нещо много, ама много важно-любопитството. Какво ще стане, какво ще се случи, ако предприема едно или друго действие. Ами какво ще стане в другото ниво? Така виждаш ефекта действие-резултат, създаваш си активен организиращ реалността принцип. Творецът трябва да е любопитен, защото любознанието движи света. Игрите стимулират любознанието както никакъв друг инструмент на възпитанието! Такъв човек е оригинален, новатор, мислещ и активен, а не чакаш на готово изпълнител на заповеди. Човек се научава й да се възхищава на прогреса на човшкия ум, затворен в създаването на една игра, да го цени и да му подражава.. Ако приложим теориите на Майкъл Коу, игрите са съвременните артефакти-медиатори на човешкия опит, натоварени със задачата да са обективация на човешки потребности и намерения, вече надарени с когнитивно и афективно съдържание, с аспекти на околния свят. Реакцията –да забраним игрите, щото носят насилие, е реакция на щраус, заровен в пясък, тя е тесногръдие и простотия. Освен това не решава проблема, а го маскира. Те са като нож-ножът е измислен да улеснява бита и да върши работа, но с него се убива-дайте да изхвърлим ножовете от бита.. Причините за насилието са съвсем други-писал съм за тях доста- и тук и в стария блок в блог бг-обаче остана май съде един постинг-За насилието-2. П.С Батълфиелд 1942-не ми харесва енжина Редактирано от - Зе Мария на 27/2/2007 г/ 15:17:42 |
Аз пък си я играя - Age of Empires, много приятна и отмаряща е, играя най-началния й вариант, там, където копаеш злато, сечеш дърва и ловиш риба с корабчета, поддържаш си фермички и въобще - добре си организираш провизиите, а после идва и военната ти мощ и вярата - най-обичам да покръствам противника и да ми става съюзник. Въобще играта е много чудничка - повече е стратегия, отколкото жестокост. Играя я на най-високо възможно ниво и всички в къщи си я знаем като много добра игрица. |
| Аз пък ме кефи Age of empires много. Особено тва с Чингис хан, за монголите. Кофтито е че при мисията дето завоюваш персите и руснаците нема как да спечелиш ако не преобръщаш слоновете на персите на своя страна. Просто нема да ти стигнат ресурсите. Вие кво мислите? |
| Да бе, Империята е класика, но само първия, стария вариант-новите комахай ги развалиха. Цезар-също е класика, въобще Сиера се дънят, споредмен с новите варианти. Бъкали са ги с ефекти, с ноо як енжин, та чак не се играят. Сибила, опитай Емпайър Ърт. Ноо е яка също -и пак старата версия ме кефи-превъртал съм всички мисии, а новата ми е пред махане-не ми харесва.. |