Отиди на страница:
Мнозина от българите, па и от турците, като Коч ага и Мола Абдиш, заплакали. Преселците отиваха до Галац и от там с руски параходи щяха да ги откарат в Одеса и от тамо в Тавриченската и Херсонската губернии. Отидоха клетниците с песни и свирки и във великденските си премени, но какво намериха тамо и как се върнаха, това ще видим тук по-долу. Казахме по-горе, на Балкански полуостров, в българското отечество се вършеше грозно събитие, страшен комплот срещу българската нация, и никой не дигна глас да протестира. А агитатори руски скъпо и прескъпо платени кръстосваха навсякъде. Тях ги имаше не само във Видинско, имаше ги и в Търновско, имаше ги и в Тракия, а имаше ги и в Битолско. И може би днеска българско отечество нямаше да има, българска нация нямаше да съществува! |
генек Вечна памет на всички руски, финлански, румънски воини, паднали във войната, донесла началото на свободата. И вечна слава на онези, които в годините на робството са живели и умирали свободни!!! Тва е най-важното да са каже и затва централното мероприятие днеска беше Панихидата в памет на падналете войни и благодарственият Молебен, отслужен образцово в Патриаршеската катедрала от Н.В.Пр. Неофит, митрополит Русенски. Имаше и едно съпътстващо мероприятие на Гоце пред извисяващия са "под морското равнище" Паметник на българския незнаен воин. На такива политически салтанате хората са свикнале, но нема как. И там требва да са ходи. Гледам и Цара са беше подредил на пръвата линия. Макър че броят на жертвите не е важен, все пак требва да са упоменат, защото не става въпрос за мутри, а за 11 000 убити руски войници, а с румънските, финландските, полските и прочие стават къде 23 400 убити, а с ранените стават общо къде 65-70 000 души. Разбира са, както и през предните 10 Руско-турски войни, така и през тая 11-та, българските жертви са най-многобройни и повече от всички други накуп - от доброволческите войски и от цивилното население - българи и турци. Разликата беше единствено, че додека през пръвите 10 Руско-турски войни давахме десетки и даже стотици хиляди жертви, без и дума да са издума за съществуването на некакви си българе, камо ли за техното освобождение, то сага дипломатете издигнаха "освобождението на българете" като боен призив за настървяване на войските и за оправдаване на жертвите за да постигнат политическите си стремежи. Априлското въстание беше организирано от дейците на Българската национална революция, защото знаеха, че "който ни освободи, той ще ни зароби" и бръзаха инициативата за освобождението да си е наша. Левски, достойният ученик на Раковски, са беше изразил кат него и по-ясно, в смисъл че ако ша требва да ни управлява (б.р. руски) Цар, по-добре да си останем при Султана. Немаше начин вече Великите сили да са не намесат, без некои от тех да останат извън играта и така доде времето "българския въпрос" да са реши. Твръдението на Божо, че "Максимумът, който се надяваше да постигне с тази война Русия, бе създаването на голяма българска държава", естествено е подигравка с по-учените му читателе и опит за дозатъпяване на по-простите. Още на Райхщадтската среща през 1876 г. Русия беше обещала да не създава голема славянска дръжава. И да искаше да създаде голема дръжава под руско влияние, никой немаше да й разреши, затва се договори да са разпокъсат българските етнически територии, извоювани с епическата борба за Българската екзархия, която легитимира българския народ. В Райхщадт са реши българете да са разцепат вертикално в две автономни дръжави. Все пак Източната, Търновската дръжава включваше цела Добруджа до Онгъла, където беше роден Крал Аларих I през 4-ти век и винаги си е била българска от Херодотово време. Западната, Софийската дръжава пък включваше цела Македония и Поморавието, където започна мисията на Св. Братя през 9-ти век. Цариградската конференция до януари 1877 г. практически потвръди решенията от Райхщадт. Сметам, че тая дата требва да са отбелезва с подобаващо уважение от наще полуграмотни дръжавници, защото тогава на българете им беше признато правото да имат собствени дръжави, макар и не една единна. По значение тя естествено требва да следва обявяването на Българската екзархия през 1860 г., защото преди да имаш дръжава, требва да имаш народ за нея, а не само гръкомане, русофиле, туркофиле и прочие -----педале. Значението на 3-ти март, на който е подписано временното примирие по идея на генерал Игнатиев, в чест на рождения ден на Цар Александър II Освободител на руските крепостни селени, требва полека лека да иде на втори план в списъка на датите, които ша отбелезваме и да оставим инициативата на вчерашния нов "общонароден комитет по честванията" и на бъдещите такива. Доводи за тва има достатъчно: Пръво, тоя "подарък" за Цара е имал преди всичко пропаганден ефект с прицел в бъдещето, както правилно отбелезва акад. Димитър Косев, защото не отговаря на тайните договорености и нема шанс номерът да мине. Санстефанското примирие уж обединява двете български дръжави, но подарява от тех Северна Добруджа, Поморавието и части от Беломорска Тракия на "братята" сръбе, румънци, гръци и прочие. Самият генерал Игнатиев е доста компрометиран пред българете кат главен противник на бърбата ни за цръковна независимост, демек за признаването на българския народ. Верен изпълнител на германско-еврейската руска външна политика демек. Генералете и интелигенцията беха от по-друго тесто, естествено. Цар Александър II също не пропуска да го уязви. Когато след второто поражение при Плевен главнокомандващият, Великият княз Николай Николаевич, почва да убеждава Цара бръзо да сключат мир със Султана, Цара вика генерал Игнатиев и го упреква: "Кого сме тръгнали да освобождаваме?...Те даже не са никакви славяни!...Вижте им трикатите къщи в Свищов, а моите войници живеят в сламени колиби!" Верно е, че след загубата на Кримската война руската политика прави известен завой, защото вече става непродуктивно да отричаш нещо, което е признато даже от Султана, а и не е правилно по Макиавеливски. В текста на Санстефанското примирие най-напред са изброени всички нам "братски" съседи и връли противници във Войните ни за национално освобождение през 19-ти и 20-ти век, а ний сме най-накрая, надлежно и безсрочно окупирани. Сметам, че вместо 3-ти март, по-достойно требва да са отбелезва датата на обявяването на Руско-турската война на 24 април (12 април по старому) 1877 г. Даже Прокламацията на Цар Александър II требва да са закачи от Божо в Музея непосредствено до трите Прокламации на Цар Фердинанд I за обявяването на Независимостта на Царството, за Балканската война и за Пръвата световна война. Нека децата да са свикват да четат Царски прокламации, да сравняват текстовете им и да са учат на патриотизъм. "Благодарствения адрес от българския народ до император Александър II" е също исторически факт и също требва да са закачи заедно с много други исторически свидетелства, които, кой знай защо, ги крият и за които упорито избегват да говорат. Не требва обаче дръжавното ни и партийно ръководство да организира "благодардствени мероприятия", кат тия, които големият наш национален революционер, политик и журналист Захарий Стоянов, саркастично бичува в предговора си към брошурата на Раковски "Преселение в Русия ..." "Те желаят това съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от ордени, някой Обручев или Сомов, когото да срещат по всичките градове гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, се да излизат само от устата му думите: “так приказано”, “не разсуждать”, “не бунтовать”, “воля Его Императорского Величества такая”, “вы народ неопитний”, “има за вас кой да се грижи” и пр. А руский консул върви подиря му и му шепне на ухото: “прибавете още на тия братушки, че аз като минувам из пазаря, трябва да ми стават на крака, думата ми да не правят на две, името ми да бъде свято, във вестниците им да се пише с големи букви”. По-нататък следват руските инструктори-офицери, облечени парадно: по-главните от тях шепват на генерала, да “доведе до сведение” на непокорните братушки, да не търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове са зъбят на гологлавите братушки и казват: “Познахне ли сега, какво значи Русия? Един път проливахме кръв, сега пак ви носим наготово съединението, а вие, паршивци, само печелите парички и викате “ура”. А братушките цъфнали и не завързали. С турена на гърдите ръка, с тяло пригънато като въпросителна, хилят са като заклани и казват: “благодарим ви ваше високоблагородие, ние сме ваши деца. Русия ни е майка. Колкото в.високоблагородие сте повече в България, толкова по-много са обажда и наший алъш-вериш”. – “Так, так”, отговаря високото благородие и издрънчава от удоволствие своята обкована със сибирско сребро сабля. А камбаните гърмят ли гърмят! Но ще да кажат мнозина: “Русия беше, която ни освободи”. Да, това е вярно, това е велико събитие, ний сме благодарни на покойний Александра II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни сме на целий руский народ. Но треба ли да бъдем благодарни и за това, Русия ни освободи, за да ни зароби изново, нещо, което тя доказва вече от 6-й Септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както (б.р. отколкото) бяхме в турско време; благодарни сме и на покойний император; но не и на днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки, Сибир, Сахалин, III-то отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и проч. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз – добре дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето! ...." Нема страшно да имаме и "Ден на благодарността". Има много за какво да си благодарим взаимно, започвайки от покръстването, ограмотяването, двете български културни вълни на България в Русия, после в обратната посока, сага май че пак ша е в "правата" посока. Лани през декември в предаването на Кольо Григоров "Сите българе заедно" гостенка беше заместник-директорката на Божо в НИМ. Некакъв зрител си нема работа, та призова пак да благодарим на Русия за освобождението, че не било достатъчно. Тогаз зам.-директорката разказа пред големата аудитория на предаването за един друг повод за обратна благодарност, за която знаят само наще "учени" историчаре и затва (благодарение на тех) почти никой друг не знае. Когато руските болшевици подгониле белогвардейците, българското правителство допусна на своя територия десетки хиляди въоръжени до зъби войници на генерал Врангел. Нещо, което редко некой друг може да си го позволи. С тия войски ний са бехме били през Световната война, бехме ги разбиле и изгониле от Добруджа, след тва ги гонихме и Румъния та чак до Исакча на Руска територия. Когато обаче в Русия започна болшевишката касапница и хората беха на зор, ний ги приехме по братски. Със спецялен закон Народното събрание гласува на 52-ма руски полковници да са изплащат пожизнени пенции по 2500 лв. месечно. Тва са маса пари, защото толкоз е взимал един учител у нас по тва време и с тех е издържал жена, 3-4 деца, строил е кащи, ходел е на Световното изложение в Париж и прочие. На по-нисшия офицерски състав и на по-бедните дръжавата ни отпуска от бюджета по 10-12 милиона лева годишно и саответно нарастващи суми. До 9-ти септември 1944 г. България изплаща от бюджета си 343 000 000 (триста четирийсет и три милиона) лева помощи за изпадналете в беда белогвардейци. Чекаме едно "Мерси!" поне на 3-ти март.  Нема никакво съмнение, че 3-ти март нема да бъде български Национален празник в близкото бъдеще. Не щото не сме благодарни, а защото сме преди всичко българе, а след тва "благодарни" и требва да сме най-благодарни пръво на най-заслужилите. Фичовата идея за 24-ти май има своята логика, защото тва е голем "Празник на българската писменост, българския език и българската култура" и ако и дреги народи ги празнуват, можем само да са радваме. Все пак мисла обаче, че българският Национален празник требва да отразява непреходността на българските дръжавни традиции и на българския народ, на българския суверенитет. Нас не са ни измислиле, наще предци са създале неколко Империи, на дръжавния ни герб има 3 лъва и 4 Царски корони.  Винаги ша има чужди платене ченгесаре, които ша ни съветват да "честваме" дати, свръзани с миналата ни временна чужда зависимост и васалитет, но на тех не требва да са обръща внимание, а просто да им плюем под опашката. П.П. В момента по Националната телевизия са излъчва филм от Ермитажа през 1988 г. за най-грандиозното златно съкровище в света - Кан Кубрат Велики, Император на Велика България.  |
Но намери се един велик син на България и той дигна глас на протест, глас на възмущение, глас на увещание, глас на апел, глас на плач, глас на молба. Тоя глас беше гласът на Раковски! В това време той живееше като емигрант в Белград и издаваше свой орган “Дунавски лебед”. Когато достигнаха до него първите вести за спогодбата между Русия и Турция за взаимно трампосване на свои поданици, той издигна глас на протест и нарече тая спогодба гнъсна; когато се научи за агитациите между населението да напусне своите жилища и да се пресели Русия, той ги нарече предатели и издигна глас на увещание, на апел, на плач, на молба към всички свестни и разумни българи да убеждават простите и незлобиви селяни да останат на бащините си огнища. С пламенни думи той убеждаваше всички, че злото, от което бягат селяните из Турция, в Русия е по-голямо зло. Освен това хубавите и плодородни полета, гъстите гори с прохладените извори – тоя рай земя няма я в Русия, няма да я намерят. И неговите статии, които станаха достояние на малцина наши съотечественици, повечето учители, имаха силно грамадно значение и влияние. Ние не знаем за други крайеве, но говоря за Ломския. Пишурка, който съзнаваше лошите последствия от тия агитации и от туй преселяване, мълчеше: едно от страх от турско и руско преследване, а друго и от колебание. Още и сам той не можеше да проникне в тайната на руската дипломация. Защо тя прави тая спогодба с Турция? Можеше ли тя, Русия, да мисли лошо за българите? А той не можеше да допусне нито за минутка, че Русия мисли лошо, дотолкова беше той предаден русофил. |
| "Военно и икономически по-слаба от обединените по този въпрос Велики европейски сили, Русия знаеше, че отказът от тази уговорка я грози с нов Севастопол." Алеле! Първият Севастопол завършил с разгром на Руската Империя, да? От 1854 до 1877 тя забравила за Петър и Екатерина? Пусти мераци... |
Когато обаче получил “Дунавски лебед” и прочел първата статия на Раковски пълна с възмущение срещу спогодбата на руската и турска дипломация, неговият протест, неговото увещание и неговия апел и молбата му към всички разумни и родолюбиви българи да убеждават населението да не напуска бащината си земя, в него станал прелом. Това не говори един чорбаджия, не говори един грък владика, нито турчин-бей, а говори Раковски, изгнаникът, патриот. И с “Дунавски лебед” скрит в пазвата, той почнал да агитира срещу преселяването. На свещеници, на старейшини, на учители и селски първенци Пишурка е чел статиите из “Дунавски лебед” и е увещавал тия селски първи люде да спрат народа от тая голяма измама. |
| присединявам се към мнението на сибила ...точно на място ви беше казано...то и аз се опитвах доста време да кажа нещо подобно! Чо, (хъни), глей колко интимно се отнасям към тебе. глей си жувотя, както ти го разбираш, пий си бирата...и ей, човече, порасни поне до средния бой..не си роден да пълзиш, бе....ако не е във възможностите ти да литнеш, поне се закрепи в стационарно положение |
последно и ще свърша, дупедавци никой не цени, довчера вечна дружба днеска изроди щото ни освободили и нова дружба, пак вечна, до завоя  |
Нашето знаме е било и е познато всекиму: Вън московеца от нашата земя, на когото самото име е синоним на тирания и на кражба на народности и народни права.” |
| олеквате, докторе, записките на Захари Стоянов са ми под ръка...и аз мога да Ви замерям с цитати, които силно биха изкривили тезата Ви или поне биха навели дискусията към по-неблагобриятни моменти досежно нашето самочувствие. все пак бихте ли отговорили на скромните ми въпросчета от първото ми включване към темата. разбирам, че "простотията" требва да се отминава с пренебрежение, но у крайна сметка кво ви пречи!? нали следва да просвещавате масите, дори и ако трябва да обърнете внимание на несъстоятелните им въпроси!?  |
| на освобождаваните - с презрение .... А. Кони— современник русско-турецкой войны 1877-1878 годов— написал о том времени интересные воспоминания, где говорилось: «Братушки» оказывались, по общему единодушному мнению военных, «подлецами», а турки, напротив, «добрыми честными малыми», которые дрались как львы, в то время как освобождаемых братьев приходилось извлекать из кукурузы...». ... заради тяхната неблагодарност  Кони писал: «Мрачной иронией дышало пролитие крови русского солдата, оторванного от далекой курной избы, лаптей и мякины, для обеспечения благосостояния «братушки», ходящего в сапогах, раздобревшего на мясе и кукурузе и тщательно запрятывающего от взоров своего «спасителя» плотно набитую кубышку в подполье своего прочного дома с печами и хозяйственными приспособлениями». # # # Асолия, zum Wohl! От обяд съм на Stella Artois   |
| "Не е сигурно и че щяхме да се освободим като чехи и поляци през 1918 г. в интегралните си етнически граници. Османската империя не бе Австро-Унгария. Можеше да ни сполети съдбата на арменците през 1915 г. - да бъдем изклани при някое неразумно действие на българските революционери. Можеха да ни разпарчетосат съседните балкански държави (Гърция, Сърбия и Румъния)," Пиуе, къде останаха годините 1903-1912? Начи, ако следвам логиката Ви, причината за изкланите милион и половина арменци е "някое неразумно действие на арменските революционери?" А не защото младотурците са предимно солунски дьонмета? Като носи червило, тя си го проси, да? Съседните балкански държави (Гърция, Сърбия и Румъния) винаги са искали парчета от нас (както и ние от тях), но никога не са претендирали за цяла България. За разлика от атлантическата ни съюзничка Турция. |
Препоръчвам на някои форумци да честват националния празник на България на 15 февруари вместо на 3 март. На тази дата през 1878 г. британския флот акостира в Босфора. Решението на Британия за обявяване война на Русия, в случай че тя реши да окупира Истанбул е взето още на 21 юли предната година.  ----------- А можеше сега Европа да не се чуди какво да прави с Турция. Просто нямаше да стои въпрос за приемането на тази страна в ЕС.  |
| Чоче, ще ти изтананикам една песничка, но малко ще я променя....."тииии си безнадежден случай"! трбева да обичащ Богдана, въпреки че нейната позиция сепак е поне практично обяснима възможно ли е да се изказваш с прости изречения? възможно ли е да изказваш собствени мнения, като се абстрахираш от това, с което са те натъпкали у философскио? и най-същественият въпрос - в състояние ли си да мислиш самостоятелно, по възможност без цитати!? |
| Я колко синове на юнашко племе са се появили тука... Прав е бил Кони, робът е требвало да бъде оставен да бъде роб, да нагъва кукуруз и да гила по чехли у бостана, а не да се жертват хиляди животи, за тоя, дето духа. Тъп е бил крепостният селяк, тръгнал да спасява "братушката" . Командировъчните не са му стрували риска със сигурност. Не че не е имало свестни българи, вероятно и още има, ма не по форумите. Явно им е писнало да се борят с агресията на дребния нагаждач, дето още по време на османската империя е имал щастието да носи ботуши. |
| /\eko [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 444 Чета и не вярвам на ушите си.Имам чувството, че някой резняк го е писал.Ако ли не, то става въпрос за мноооого пари. Прав сте, любезни. Става въпрос за стратегически интереси, а те са мнооооооого пари. Издигнахме паметници на терористите от гара Буново, направихме ново теке на Демир Баба, измислихме помашка нация, отпечатахме карти и ги раздадохме на войските си... Агентите на Шесто ги турихме начело... То ли еще будеть... |
| ... ся някое хабилитирано за да не ми извади купища научно обосновани статистики и CI ще си призная, че наистина вярвам, че е имало свестни българи тогава. Ма повечето са измрели като опълченци явно. Останали са тия с ботушите и аналистите. |
| bgtopidiot 03.3.2007 г. 13:06:47 Днес дали ще има "Колега, слез от дървото!" (снимка: натиснете тук) Одобрявам! И съжалявам, че не запазих линка към трилемата - "Направо пойдешь, песдец. Налево пойдешь, матацикли потеряешь. Обратно пойдешь, голову спасешь" или нещо такова. |
Сега чакам последната "сводка" от тазгодишната обиколка на софийските улици, Кириак. Нямало е голям купон засега де, снимки също  |
| вярно е донякъде, ботик!..много са измрели като опълченци....други много от опълченците са станали жертва на уж "проевропейски" мислещи и действащи скатавки...и за да съм съвсем ясна...визирам гусин стамболов ( у никакъв случай, нагаждащото се към него бледо копие у последните години)...бе ...ако следваме философията за заетостта на работните места около българския казан у ада...сичко е ясно! |
| Е да, както някой спомена по-горе, винаги ще се намерят мушмороци, които да сипят катран в гърнето с меда. Неуважаеми господа критици на Освобождението. Напомняте ми на оня герой на Дж. Джером, който при всеки удобен случай (напр. сватби) вдигаше покъртителни тостове за "отсъстващите приятели". Вашите предци просто е трябвало да си останат в Турската империя. И да не допуснат да бъдат "освобождавани" от такава вражеска сила. То бива бива тепегьозлък, ама пък чак толкова не бива. |