Отиди на страница:
Харесаха ми много и няма да обясявам защо,  |
| >>><<< Май гес - защото борави добре с три пръста.... Иначе поезията е страхотна, но съм свикнал да ме плашат с кво ли не, та...  |
| Готино! Авторът е пич! Подкупващо искрена поезия, лишена от суета и маниерност. Непоетичното ежедневие по странен начин се поетизира и не звучи банално. А само тъжно. И то вълнуващо тъжно. |
ами случиха се случките, и в пощата и в блока с многото антени дето доста полетяха, и публичен дом имаше, и протести, та цикъла не свършва  Редактирано от - Пейчо Пеев на 03/3/2007 г/ 08:24:06 |
| Подобна повествователна поетика не ми влиза в обхвата, дори на поезия не ми мяза. Ако ще трябва да чета "свободни" стихове, ей ми Сесар Вальехо, ей ми Аполинер, ей ми Деснос! Но е вярно: зад стиховете има разкази за съдби. Има сюжети. Те са правдиви и вълнуващи. Разкази, разказани в редове, подредени като стихове. Що пък не?  |
Да правиш от прозата поезия и от поезията проза, е похвално. Нищо повече. Защото за какво е тогава импресията... Ако авторът е търсил умишлено да направи една закачака с Жак Превер, не знам, може би тогава има оправдание. Все пак обаче само да се "закачаш" с французина е, меко казано, нахално.  |
| Борис Роканов е художник, който пише. Подарявам ту това стихотворение! КАРТИНАТА Отиде си. И миг подир това картината ми стана живописна – полярен лед душата ми скова, пустинен зной над моя ден увисна. В корида страшна слънцето ме би и мозъка изпи ми без остатък. А облаците тътреха торби – замъкваха дъжда все по-нататък. И подивял от слънце и абсент, рисувах аз. Рисувах до припадък – абсурдния си образ на кретен в поле, опустошено от торнадо. Бик в маранята нейде изрева. Камшици свиха смоци слепооки. А аз си хващах адската глава и я въртях на четири посоки. И въздухът започна да боли като във спарен влак, като в икарус. И ескадрили пламнали пчели ме жилеха с ненавист. Не! Със ярост. Какво да ти рисувам? Пак цветя? Поляна с теменуги – болни… бледи? Такъв ужасен смерч ме изплющя – посече всичките ми слънчогледи! Ела при мен. Ела – и ме вземи. От този свят ме изтегли, защото във ден такъв в приюта Сен-Реми Винсент Ван Гог отряза си ухото. ВАЛЕРИ СТАНКОВ |
Да, напомни ми малко Жак Превер, но само външно и формално, а и, колкото и да е странно - Малкият принц на Сент-Екзюпери, за когото отдавна се знае, че не е това, което изглежда. |
| Re pasarol - много добре изразено мнение ! Да пишеш в рима си е "висш пилотаж" /англичаните си имат " Rhyming Dictionary"/, който не се отдава всекиму . Авторът има потенциал, но щеше да е по-силно ако сюжетите бяха развити в проза, така ми "звучат " хаотично разхвърлени . |
Сибила, права си, но за да пишеш добре в свободен стих, първо много добре трябва да си овладял класическия. А "случаят" не е такъв, уверявам те! |
Да пишеш такива чудесни стихотворения като "Картината" и да хвалиш други, които се нуждаят единствено от психиатричен анализ - е, това не го разбирам. Сибила, щом е толкова лесно стихоплетството, дай ни пример от собствения си опит. "Картината" стихоплетство ли е? И печели ли тя от римата и ритмиката си или губи? Ето там е заровено кучето. В проза, която само номинално минава за поезия, всеки може да се прави на шантав. |
Да пишеш чудесни стихотворения като "Картината" и да хвалиш други, които се нуждаят единствено от психиатричен анализ - е, това не го разбирам. Сибила, щом е толкова лесно стихоплетството, дай ни пример от собствения си опит. Знам какъв ще бъде отговорът ти, но той е неубедителен. Стихотворението "Картината" на Станков стихоплетство ли е? И печели ли то от римата и ритмиката или губи? Ето там е заровено кучето. С "проза" /защото днешният гастрол не е и проза/, която само номинално минава за поезия, всеки може да се прави на шантав. Аз например мога да издоя облаците, напращели от мляко, и в центрофугата на една тропическа буря да си произведа масло и мътеница за собствени нужди, пък и за продан. Нали днес всичко е бизнес... |