Отиди на страница:
От днешната Антология най-много ми хареса ... стихотворението на Валери Станков. За пореден път -  За другото, както някой спомена, си трябва психиатричен анализ, а уви, аз не се занимавам с това, за да помогна. Но в никой случай не е поезия. |
Е, Валери Станков, малко преиграва с подаръка си... Като иска да му подари стихотворението си, има си начини, пощенски служби и т.н. Иначе си излиза едно малко изхвърляне, себепоказване, его-демонстрация, от която някой, току-виж, вземе, та "отреже ухото си..."  |
Мимоза, в рубриката "После" и реконтрата й, съм оставила безброй доказателства за моите възможности за изящно стихоплетство с педантично спазена метрика. Ииии, де да бях само аз, бехме поне десетина стихоплетци, все от сой юнаци. Даже си бехме уредили награди "Кръстю Пишурката" и си ги раздавахме. Това на шега, разбира се. Лошото се случва, когато някой стихоплет вземе, та си повярва, че е истински поет и вземат, та ни засипят като лавина бездарните му производства. Казвам производства, а не произведения. Парасол, това е всеизвестен факт - че да пишеш бял стих е необходимо да си овладял до съвършенство тайните на римувания. Но днешните стихове ме развълнуваха - твърдя, че не са поетична проза, а поезия - имат вътрешен ритъм, аз го усещам, малко е трудно за обяснение. Затова и в първия ми пост изрично отбелязах, че няма да го анализирам. |
| Сибила, наистина не са "лоши", вълнуват, защото в тях има истински неща; но аз писах, че не са ми досатътчно поетични в художествен смисъл. За това става дума. Всъщност те не са в бял стих - белият стих и свободният стих са различни неща. При белия (Христо Фотев е много силен там, освен че е велик и в класическия) няма рими, но ритъмът, стъпката и дължината на стиха са еднакви, докато при свободния дължината на стиха и стъпката могат "свободно" да се нарушават. Знам, че знаеш това, но говорим за нещата в днешната "Антология".  |
Поредната порция стихоплетство в този вестник. Чувал съм какви ли не синоними на глаголи за правене на секс, но "блъскат" не бях срещал. Разликата между любовта и изнасилването е същата, каквато е между истинската поезия и днешната пародия.  -----http://blog.360.yahoo.com/pavel_st_georgi ev/ [без пауза] |
Сибила, въпросът е не да стъкмиш технически издържано куплетче, а да спазиш метриката /която може да бъде и калдъръместа, макадамна/, да спазиш римите /при това не банални рими/, но вътре в това куплетче читателят да намери нещо оригинално като художествен изказ и, разбира се, съдържателно. В "сихоплетството" не важно само как плетеш, а и какво заплиташ. Твоя любим ПенчоСлавейков, който не е чак толкова голям поет - има си очевидните недъзи, при стихоплетите ли го отпращаш? Преди известно време Валери Петров си каза думата за новите "магелановци" в поезията от рода на днешния. А авторът на "Планински вечери" и пр. със сигурност разбира повече от поезия, отколкото ние с теб. |
| ЕТО ПРИМЕР ЗА СТИХОПЛЕТСТВО: Рими редим от зарана; крекам, врекам като врана - я да стана репресиран, га съм нещо депресиран. А ТОВА СЪЩО Е "СТИХОПЛЕТСТВО": За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за даденото и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм... и т. н. [/left] |
Мимоза, нещо спориш разгневено с мен - необяснимо.  Моят любим поет Пенчо Славейков е мнооооого голям естет и ювелирен поет. И не е мястото тук да запращам някого където и да било, нито пък да го сравнявам с друг. Чуждото, различно или противоположно на моето, мнение, приемам само за сведение, никога на нож, то нито ме убеждава, нито ме разколебава, нито обижда, нито променя. Нито пък ме подтиква към ожесточена размяна на реплики с елементи на разпит като в следствения отдел. В ред: Сега разбирам, схванала си ме погрешно. Никъде не съм казала, че всеки, който пише в рими, е стихоплет. Здрава бъди. ПП. За Пенчо Славейков няма да спорим, нито пък кой от нас с Валери повече разбира от поезия. Това дори е смешно като зададена тема.  Редактирано от - Сибила на 03/3/2007 г/ 20:03:28 |
ЕТО ПРИМЕР ЗА СТИХОПЛЕТСТВО: Рими редим от зарана; крекам, врекам като врана - я да стана репресиран, га съм нещо депресиран. А ТОВА СЪЩО Е "СТИХОПЛЕТСТВО": За твойто тихо идване, което все още в мен отеква като гръм, за казаното и назад невзето, за прошката, че с теб съм и не съм... и т. н. ИЛИ ТОВА: И кръговете сини под очите ми не са от нощни бдения със музи, а белег от биноклите, с които поддържах денем своите илюзии. |
Сибила, твоят ювелирен любимец Пенчо Славейков ни предлага образец на тромавост в своята "Кървава песен". А "Ни дъх не лъхва над полени...", което често се цитира, ни поднася едно свръхбанално настроение. И нищо повече! Той е силен в двете си поеми "Ралица" и "Бойко", а също и в "Чумави", макар че последното страда от недоизкусуреност. Прави разлика между Славейков естета, Славейков европееца, Славейков ерудита, Славейков полемиста и... Славейков поета. Като поет той отстъпва на десетки и десетки свои събратя. |
| Големите поети, когато стихоплетстват, само доказват версификаторската си сръчност. Адам Мичкевич е смайвал съвременниците си с импровизаторските си способности. Така че зависи не само за какво, а и за кого говорим. Ханчев има чудесна епиграма в този смисъл, но за съжаление съм я забравил. В нея става дума за поет, на когото пръстите му са бледи, защото от тях си изсмуква стиховете. Виж, помня "Парижкият дъжд, възпят от една шарманка": Това е история стара, стара, стара като Париж и тя. Един художник по тротоара рисуваше момиче с цветя. |
| Парасол, излиза, че Мицкевич, Байрон или Бодлер са стихоплетствали цял живот само за да докажат версификаторската си сръчност. Не е ли смешно? |
Мимоза, когато някой от събратята на Пенчо Славейков успее да изсвири подобно стихотворение, може и да си поговорим пак. Това не е стихотворение, а учебник за всякакъв вид рими, вътрешни, кръстосани, преливащи от стих в стих, от тон в тон, абе, пример за това, че думите могат да пеят. С него може да се сравни единствено стихотворението на Пол Верлен - Есенна песен. Ако ти се чете за Пенчо Славейков, ще ти пусна анализа на моя любим преподавател по теория на литературата - Никола Георгиев, също голям почитател на Пенчо. Стихотворението "Скерцо Григ"/"На Острова на блажените"/е написано в ритмично тонален стил. То се строи върху повторения на темата чрез отделни "акорди", които носят настроението му. Когато идеш там, полека й кажи: есЕнната мъгла градината скрежи, и той е сам. . И дивните цветя увехнаха и те, увехнаха и те, немилвано дете, за теб в мечта. . Когато идеш там, полека й кажи: есЕнната мъгла градината скрежи и той е сам. . Пенчо Славейков 1910 И пак ти казвам - неуместно е тук да събираме ябълки и круши, нещо не се разбираме. |
| то па чунким и за тва се цаня Бе ти да не си оная малоумната покрай Звездников? Па беше със звезди нещо и се се праеше на голяма работа у поезията. Ако греша извинявай, ма ногу си приличате у зурлата и анапеста  |
