Отиди на страница:
Тя ще те вземе само ако си стигнал до Големия ер от кирилицата... И трябва да се разберете с Чоки&&, който е първа жичка за водичка... |
Темата за Славейков не бива да се изоставя в никакъв случай. Ето един пример за стихоплетство, примесено с версификаторска сръчност и биографични елементи... Площад Букинистите вдигат стан, а клошарите - шум за нищо. Виж, Славейковците едвам се стърпяват да не пропишат. Дядо Петко - за "тоз народ", дето не е народ, а мърша; а пък Пенчо - надут и горд, що фасулковци би попържал... Има мисъл, а няма кръг. Има кръгове, но са други. Днес другарят е станал вълк. Днес човекът е тикнат в ъгъл. Колелото се превъртя, но полегна встрани от друма. Дядо Петко присви уста, а пък Пенчо прибра бастуна. Който нямаше, пак не взе. Който имаше, пак е алчен. Сред забързаните нозе гладни гълъби дирят плячка. Чуй, славейковски кратък стих заглушава за миг фонтана; само който е ял трохи, може гълъби да нахрани. |
| Рецептата за акнето на Ковалски е оставена тук Редактирано от - Doctora на 03/3/2007 г/ 21:26:58 |
| Странни сте вие. Според мен за изкуствата* (в това се включва и поезията) не може и не трябва да се дава някаква оценка, понеже тази оценка по никакъв начин не може да бъде обективна (това е границата, която разделя** изкуството от науката***). Еди кой си написал стихотворение, което не е идеално ... можело там да се пипне и да стане по-добре; някой друг път имитирал техники, които са "запазена марка" на трети; а пък четвърти пише стихове и слепва думите по такъв аматьорски начин, сякаш е начинаещ готващ, който иска да разбърка картофено пюре с клечка за зъби... Ами не става така. Аз бих повърнал, ако ям ядене с октопод, но това не значи, че проблемът е в готвача... Нали? Аз и творбите на Пикасо не харесвам... но други го намират за гений... Такива ми ти работи. Накратко, няма начин да се твърди, че А е по-голям, по-добър, по-еди-какъв-си от Б, ако става въпрос за сравнение на полето на изкуството... Извън изкуствата, в полето на естествата, сравненията са напълно естествени****. Комай че сравнението като термин принадлежи само на естествата и използването му в изкуствата би довело само до проблеми, взаимно неразбиране и нагнетяване на положението. Уф, че се отлеснах. Извинете, ако съм ви доскучал. По подразбиране винаги се адмирирам работата на творците ... и в изкуствата, и в естествата! ------------------ * а какво ли би означавало обратното на изкуства -- естЕства ?!? ** и обединява *** вероятно науките са естЕствата?!?! Изкуство-естество, дух-материя, всяко от тях е концентрирало това, което липсва у другото... **** Ха, от това следва, че сравненията в изкуствата са изкуствени!!! 'ми да, така си е  |
Аз и на бозата не смея оценка да дам - стига да е малка, резлива и от Плевен (ама стария Плевен, когат` имаше ШЗО)... |
| Норма и оценка в изкуството?!?!? Пази Боже от такива неща. Иенно тези, които се считат за гении, са разбивали съответстващите за времето им норми и оценки. Изкуството по принцип е ненормируемо и неоценимо. Поне за мен. |
| Не владея науката да рецензирам. Не владея и изкуството да рецензирам. По-добре питай някой, който поне би имал някаква самоувереност в това направление. Въх, ще трябва пак да се прочета, за да разбера какво съм искал да кажа с първите две изречения. Ако искаш, може да кажеш какво е изречението, но предполагам, че не бих ти отговрил, понеже ситуацията ми изглежда като клопка. Все пак може някой друг да ти отговори. Това би свършило работа, нали? |
| А пък като се позамисля, "рецензия на изречение" ми звучи като "рецензия на щрих от рисунка". Не върви някак си. Пък и винаги съм странял от рецензиите. Може би ако бях психолог, щях по да се интересувам от рецензиите, за да разбера вътрешния мир на рецензента*. --------------- * защото за автора и творбата му нищо не се разбира |
Е, че как да не изчезна - като си пуснах Пенчо и се захласнах. Сърби ме да му направя един структурен анализ, но ще се въздържа, защото ще трябва да боравя с професионалния "жаргон" и след мен всички да си плюят на петите. Но, поне това вижте - литературната теория, в частност - термините алитерация: -метрико-хармоничен способ за увеличаване и разнообразяване на речевата експресия, основан върху повторяемостта на еднакви или близки по гласеж съгласни звуци при подчертаването на особено важните по смисъл думи в стиха. И асонанс -съзвучие на гласни звуци в една или в няколко думи, как удивително е приложена в Пенчовото музикално стихотворение - вижте е-тата, и-тата какъв виртуозен танц играят, това не е случайно, ех, майстор е Пенчо, майстор, какво ще ми говори Мимоза, не е лесна тя, тая работа и, правилно, хич не е само до рими. Извън това: Топовието е великолепен стихоплет, адски ме развесели  |
| kovalski, понеже се считам за човек на естествата, а не изкуствата, мога да "рецензирам" предложения фрагмент от изречение по следния начин: първа фаза на рекурсивен фрактал (фазата на влизане в рекурсията). |
Е добре, ето един структурен анализ пак на Пенчово стихотворение - Спи езерото. Виртуозът Славейков, анализиран от вируоза Никола Георгиев, структуралист, казват. Вижте що е то да анализираш осем виртуозни реда с малко повече, за мен много увлекателни редове. Спи езерото; белостволи буки над него свождат вити гранки, и в тихите му тъмни глъбини преплитат отразени сянки. Треперят, шептят белостволи буки, а то, замряло, нито трепва... Понякога му сал повърхнини дълга от лист отронен сепва. Натиснете тук |