Отиди на страница:
| Ако големият Недялко беше пошляпвал по-често малкия Недялко, сега нямаше дя му се налага да обяснява, че два недялани камъка брашно не мелят. |
| за поета нищо, не ме трогва той, публиката му старее и беднее, и щом си верват лошо няма, иначе е хляб и сълзи Редактирано от - Пейчо Пеев на 17/3/2007 г/ 12:58:21 |
спирането на тракери е с ефект на цензура, от киносалонни прожекции печалбата умира, формира се от носители за домашно кино за поета пак нищо, и за тебе не е, а за клевъра дето коруптира вече неколко класикиРедактирано от - Пейчо Пеев на 17/3/2007 г/ 13:17:27 |
Не ме докосва поезията на Недялко Ем Цанев  geç -miş olsun !Различно е въздействието при Маргарита Петкова, Бойко Ламбовски, Миряна Башева, Георги Константинов, Валери Станков, Георги Фотев и други... Пропуснатите да ме извинят... |
| ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА Недялко Йорданов *** Когато изглежда, че няма надежда, че всичко е свършено вече – недей се смущава, недей се прощава, недей се предава, човече. Кажи – не ми пука от таз несполука – аз мога, аз вярвам, аз зная, че въпреки факта, това е антракта, това е антракта – не края. От огън опърлен, от всички захвърлен, затворен в най-тъмната стая – недей се спотайва, недей се отчайва – кажи си: това не е края! Кажи: не ми пука от таз несполука – аз мога, аз вярвам, аз зная, че въпреки факта това е антракта, това е антракта – не края! 1976 Редактирано от - paragraph39 на 17/3/2007 г/ 13:25:36 |
 и аз харесвам джипче мерджан с четири четворки ама като не съм очил, за джипаджия, трайем, 'времето' сега убива талантлив и почтен, прозрелият го тормозят и плашат с .... облекчение, и още едно смешно, управлявали ли ни били отвън, ......, в демократската република началник на властта е народа, ???? Редактирано от - Пейчо Пеев на 17/3/2007 г/ 14:39:09 |
| ВЯРА ...като ранена в сърцето пантера. Вапцаров Е, доживяхме... И какво? това ли беше, Боже мили! омраза пъпли в наште жили след краткото ни тържество. Е, доживяхме го. Без кръв. без жертви... Но нима сме други? Суетност. Минали заслуги. И битки кой да бъде пръв. С крака по голия корем как тъпчем в бясна надпревара трупа на старата си вяра а нова нямаме съвсем. Едва ли ще я създадем. нали предците са създали наивните ни идеали. За тях без малко да умрем. Ти, който беше сляп и глух и се спотайваше до вчера- одра ранената пантера и ходиш с нейния кожух. А аз обезверен и слаб, дори не мога да си върна поне пшениченото зърно, за да омеся своя хляб. 18 януари 1990 |
| Недялко Йорданов и неговото писание е един хубав ТЕСТ за "умните" момчета в този форум. А те не се замислят за да го оклепат според собственото си виждане. Ако питате участниците с турско самосъзнание какво представлява Ботев , и те ще ви отговорят според умствения си багаж и емоционалната си нагласа. Толкова хубаво е казал нещата човека, че прави чест на в. СЕГА да помести негово интервю. ДЕРЗАЙ НЕДЯЛКО, не е нужно всички да те разбират и оценяват. Макар че годините напредват, ти оставаш все така честен, верен на себе си БЪЛГАРИН достоен за подражание. Много наши съотечественици са оценили приноса ти. Някога са оплювали и замеряли даже великата творба на Микел Анджело, образец на красота и изящество за всички времена. Какво да се чудим на реакцията на някои, които са тотално дрогирани от пошлостта и злобата, от преклонение пред чуждото и пълно отричане на родното. Жалкото е, че тези които си отиват не остават заместници и България умира духовно. |
| Социалистически бидермайер е Недялко йорданов - поезия за домакините, за сантименталните държавни служителки и кметове на малки градчета. Сапунена поезия - модерна пудра и перука. Това го различава от Христо Фотев и Константин Павлов |
Колко жалко че Недялко не е мръдна от където го завари демокрацията. Колко жалко че талантите на България са такива. Но надежда има, някои слагат в един кюп Недялко и Стефан Цанев а то не е верно. Стефан извървя голям път и момъдря. Прочетете "Мравки и богове" , наслада по Стайнбек на чист български.  |
| Малко останаха истинските БЪЛГАРИ - Недялко е един от тях! Не мога да си представя как би изглеждала България без хора като него, Ст. Цанев, Тодор Колев, Мутафова, Калоянчев, Лолова...Ставаме все по-СИРОТНИ... |
| Пуйчо Пуев, ти и като бивш даскал не си прочел поне 10% от книгите, с които Недялко се е градил като творец с годините. И добре, че Недялко го има - на този фон объркани и безлични, мумифицирани от религията , която изповядваш, "духовни бащи " като теб, са ярка илюстрация на това , което днес в България наричат преход. Маргинали като теб, драги ми Пуйчо, трудно ще разберат душата на поета, стоящ близко до човешкото днес и аз. Хайде, по-добре си вземи хапчетата навреме, със здраве. |
| мильо ако дарба като петя дубарова е бил щехте отдавна да сте го пратили в добрия свят ами племенника на пеньо пенев, чрез кеворк книга му издадоха, получи веднага награда на френската академия за силата на драматизма, и предсмъртна беше му, та в българия истинските поети ги убивате, и не от сега Редактирано от - Пейчо Пеев на 17/3/2007 г/ 21:50:18 |
| Не очаквайте един поет да бъде като вас. Пичовете от Манхатън за това са там, защото не им харесва България. А тя е такава, каквата е - има място и за Недялко Йорданов, и за Иван Костов, и двамата сачаст от нея. Всеки ще бъде запомнен с нещо. За мен Недялко Йорданов (освен с останалите му някои бледтящи, други по-спорни) ще остане с това: (особено хубава е в изпълнение на Мишо Белчев) Младостта си отива и е ясно това не от белите жички по мойта глава, не от ситната мрежа край мойте очи, младостта си отива - туй по всичко личи. Всеки осем цигари съкращават със час отредената възраст на всеки от нас, ако пазя диета и спортувам през ден ще се чувствам, разбира се, сто на сто подмладен. Младостта си отива, ала не от това, и каква съпротива да окажем, каква? Младостта си отива, Боже мой, не върви да нагазя отново посред морски треви, да разтворя пак шепи и да видя във тях как искри сред водата златен лунния прах. Младостта си отива, преметнала сак, в стари джинси обута до крайпътния знак. С ръка неизменно в безпаричния джоб, хей, хей младостта си отива на един автостоп, хей, хей Младостта си отива - ето хлопва врата, пред разумния довод за всички неща, за всички неща, за всички неща. Младостта си отива, ах как помня това, уволнена си тръгва, но с горда глава, с уста си подсвирква, не поглежда назад, не и пука от нищо пред смълчания свят. Младостта си отива, пие чаша коняк незаконно щастлива край бургаския бряг, изпотена от ласки, цяла в пясък и сол младостта си отива с песничка в си-бемол. Младостта си отива и дори без тъга, няма даже емоции - накъде, докога? Може би до тогава, докогато умрем Младостта си отива не съвсем, не съвсем. Младостта си отива и дори без тъга, няма даже емоции - накъде, докога? Може би до тогава, докогато умрем Младостта си отива не съвсем, не съвсем... |
| Петя Дубарова От спуканите вени на небето потича неспокоен и студен, съзира ме, заглежда се във мен, с езици хладни близва ми лицето. Той ту се свива в локва пред нозете, треперещ като коте от вода, ту бяла електрическа звезда във него се оглежда като цвете. Заслушвам се и чувам как над мене със капки черни като вишнев сок той удря по циментовия блок и нещо му говори със звънтене. Във тази нощ сама съм в тъмнината, но нищо не навява самота, защото е изкуство под дъжда да можеш да говориш със водата. |
| Христо Фотев Тоя влак за Бургас е тъй бавен. Аз сънувам дъждовния плаж. Там е моя живот - моя странен и единствен словесен пейзаж. Там съм целият аз - там забравям, че съм кратък и лош - че съм аз. Глас на гларус и аз осезавам тоя - целия свят... Там в Бургас, аз умирам от нежност и ярост. (А се мислех за подвиг роден.) Глас на гларус, о, писък на гларус - възмутителен спомен за мен. |