Отиди на страница:
| Т.е. не става въпрос само за талант, а и за "начин на употреба" на таланта, за живота с този талант. Вкусът и смелостта "да живееш поетично"! Ако Недялко Йорданов не беше "социално самоупотребил се", а беше живял наистина само поетически, сега може би наистина щеше да има ореола на Фотев, Дубарова, Константин Павлов... А той застана до Джагаров, Левчев, Коруджиев и другите партийно самоупотребени поети. |
тихата болка дето крещи на комунистите ментализатори е че никой не ще пенсионерска бунтовна поезия и не могат да ти бръкнат в главата, защо са скъпи книгите, за да може само наши да са издателите, свободно слово нанай, и на какво мислиш ще те научат, да им верваш, да гледаш напред и нагоре до под облака му  е такива учеха, комунизъмът е прекрасен ако е подобрен, сега, прекрасен e посткомунизъмът без олигарсиРедактирано от - Пейчо Пеев на 18/3/2007 г/ 11:28:06 |
 щото не ти вярвам ли, ами ония дето се изметоха навън, сладкък живот а бегат, и още повече ще си го подобрявате, верване му е таткото, ама не е толко зле де, и по лошо сте виждали без свобода на мисленето какво ще ти роди кратуната ве сельо |
Пейчо е невероятен, нищо общо с обръгналите културтрегерчета, разпускащи в това посткомунистическо блато  |
| Монтен 1, за всичко което казваш по въпроса съм ти близнак и се радвам, че си ги казал така нещата.Немските поети, които посочваш, ги имам на немски.Ако малка народна част бяха на висотата ти, щяхме да сме много близко до ония, за които мечтаем.Още един път ти благодаря. |
Монтен 1, и от мене  При небивалия духовен срив и падение на този народец в тези 18 години-години на социална трагедия и жестоко идейно разслоение...Аз нито съм прочел, нито съм чул някъде-в преса, форум или жив човек край мене гавра със стих и личност на един Н.Вапцаров например. Което ме навежда на мисълта, Хамалин, че този народец нито е толкова изпростял, нито е толкова паднал духовно, нито е толкова свършен отвсякъде-колкото се опитват масовиците на деня да го представят насам-натам из видимото обществено пространство. Което oбаче значи още, че наистина "има нещо гнило" около личността и начинът на житейска употреба на огромен и безспорен поетичен талант като Н.Йорданов. Редактирано от - JJ6 на 18/3/2007 г/ 12:58:15 |
| И едно сал стихотворение да остане от Н.Йорданов в "съкровищницата", пак трябва да мълчим умно. А нека всички признаят, че остават доста повече. Та ето за пример едно, с което вечно да помним "забравения" Стамен Панчев от Ботевград - и той от т.нар. Мъртви поети на България. И какво, малко ли ни е оставил? Сине мой Сине мой, надежда скъпа моя, радост в грижи, грижа в радостта, може би последен ден е тоя, в който те милува твой баща. Аз отивам, за да се не върна, дълг отечествен зове ме в бой, може би не ще те веч прегърна, теб не ще продумам, сине мой! Сине мой, живей със светлий спомен на родинолюбците деди, гражданин бъди ти сявга скромен, честен в мисли и в дела бъди, вярвай в идеали благородни, с тях окрилен в мирен труд и в бой, дай живота си за края роден - българин бъди горд, сине мой! |
| Пуйчо Пуев, Недялко има стихове и за такива маргинали като теб. Ако освен поет и то ценен, какъвто е, беше и аптекар/психиатър, би бил по-полезен за теб. И да не забравиш хапчетата, Пуйчо! И да препрочетеш отново материала за сектата ти ! |
| Горния, альоо, ти дан си бил оня с маркуча у некоя санитарна единица в карлуково по времето на соцялизма, а сопри с инерцията де, ми съпикясай са, 2007 сме ! Редактирано от - б.б. на 18/3/2007 г/ 14:34:40 |
дрънчало задръстено не си мръднал от динозаврията още, що щеш под култура тема, ходи врътни малко рекет, пет шест думи знаеш бре добрия чобан off, сесере, бекапе, шипионаж, другиран, ....лижица и ставаш навсекъде дето партията ти те сложи  Редактирано от - Пейчо Пеев на 18/3/2007 г/ 14:57:13 |
| Недялко Йорданов - един от любимите ми поети в младежките години, а и до днес обичам да го чета. Някога, някога толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта. Беше наистина толкова истинска колкото може да е слънцето весело, старата есен, старото тъжно небе. Весели есенни кестени блеснали ръсеха светли следи. Златни, квадратни, невероятни - изгряваха вредом звезди. Странно тържествена, жертвена, женствена беше земята под нас. Бяхме ний истински, искрени, искащи, мислещи само на глас. Може би времето, може би временно, може би от възрастта - няма ни улички, няма ни думички, няма я в нас любовта. Може би някъде, някога, в някого пак ще се влюбим, нали? Нещо ще искаме, нещо ще чакаме, нещо пак ще боли. Колко естествено, просто наследствено дойде при нас трезвостта. Весели есенни кестени, де сте вий, де е сега любовта? Някога, някога, толкова някога колкото девет лета на някаква уличка с няколко думички спря ме веднъж любовта... Първа среща с него - пиесата "Ние не вярваме в щъркели" И сега има какво да каже Недялко Йорданов. Редактирано от - Miranda на 18/3/2007 г/ 15:45:25 |
| Миранда - Не случайно тази песен бе изпълнена от Георги Минчев, лека му пръст ! За таланта няма цвят, той просто е талант. А завистта и простотията трудно се лекуват... |
| Миранда, няма спор, че Недялко Йорданов има поетичен талант. Нито също така, че е човек от все пак (въпреки, че пише в 24 часа и Труд) от културата, а не от чалгата. Ако беше Азис, нямаше да хабим време да пишем. Но не ти ли става и на теб горчиво от това, че Левчев, Недялко Йорданов, Джагаров, Цанев, Методиев и сие не намериха в себе си "моралната твърдост на волята" (дефиниция на морала според Кант), за да не влизат в партийни комбинации!? Дори у Валери Петров, и дори у Радичков (ловец от дружинката на Живков и няколко дена депутат на БКП-БСП) не се намери категоричност на характера, за да не правят компромиси с властта!? А 70-те и 80-те години социализмът не беше толкова репресивен, че човек да не може да бъде учител и поет, библиотекар и поет....? Толкова ли беше трудно да се избегне съблазанта на "червения плюш" от тържествените маси на "културните мероприятия" и ухиленото потупване по рамо от страна на партийните плутократи? Доста интересни факти в тази връзка има в спомените на директора на Дома на писателите във Златни пясъци. |
| Излишно е да съдим. Властта винаги намира начин да поласкае и прикотка твореца.Средства - бол. От парите, благините и почестите, до онова, което няма материален израз, но ласкае самолюбието. Под "властта" разбираме всичко - от абсолютната монархия, до управлението на селяните с каскети. И като махнем плявата на одите и ораториите за възхвала, остава чистото златно зърно. Което има непреходно значение. |
| Миранди4ка до оня ден не знаеше кой е Борис Христов, нищо чудно, че Недодялко й е фаворит, както казваше Бешков за такваз поезия - "поезия за женско госте", та тя Миранди4ка си е такваз, я елате у скайфорума да видите кави кувьорчета римувани е нацвъкала, не ти требва спам братле, ма кво да искаш от партийносеклетарски слугинаж, не стреляй.. ..толкова може ! Редактирано от - б.б. на 18/3/2007 г/ 16:28:45 |
| Не ми е баш бай Недялко слабостта. Но, господа, с идеологията ли да мерим? "Неправилни" са тогава и анархистът Ботев, русофилът Вазов, комунистите Смирненски и Гео Милев, македонстващият Вапцаров и отявления предател Венко Марковски. И колцина други поети и писатели са около властимащите! С друга мерка да ги мерим! |
| Миранда е точна илюстрация на правотата на Кьосев. Йорданов е "поет" за нечетящия поезия читател, узурпирал ролята да му представя някаква несъществуваща "бълг. поезия" (соц поп арт). Той е кич, харесват го хората, лепящи "хелоу кити" картинки. Той е фалш, харесват го лицемерните. * Стефан Цанев, за разлика от Йорданов, и особено Л. Левчев, бяха талантливи поети, избрали властта пред поезията. Сега е прието да се хвалят К. Павлов, А. Германов, Хр. Фотев. На мене никой от тях не ми е любим - единия - интелигентски ръбат, другия лъха на чернозем, третия - литургично-умилен пролетарий. По едно време се радвах повече на Борис Христов, Георги Борисов, Георги Белев, който сега бил в САЩ. * По една случайност имах шанса да познавам лично сегашните Бойко Пенчев, Владо Трендафилов и жена му Кристин Димитрова и други. Много ми харесват, както и Ани Илков, но пишат интелигентски, като четиво за други писатели. Така е и на запад де. Сам Трендафилов е написал превъзходен отзив на един скорошен роман на Анчо Калоянов за девети септември - всичкото убаво, ама пише като за другите писатели, читателят сякаш не е предвиден в картинката. Бълг. писател по стар навик пише само за оценка от равните нему и да се хареса на властта. Освен това литературните сплетни заемат твърде много място в ума му и няма място за извънл-рна действителност. |