Отиди на страница:
| Пуйчо Пуйчев, пак си прекалил с дозата. Уж бивш даскал, учен човек. Фокусирай се бе човек. Слушаш ли в късните вечерни часове радиопрограми -ако не, сигурно ще ти помогнат. Ще откриеш за себе си нещо, действат добре за психикатата на такива маргинали като теб. Имаш много поздрави от бившите ти колеги-учители, с добри спомени са от теб като ОФ активист. Със здраве! |
| ... "Може би времето, може би временно, може би от възрастта - ... няма я в нас любовта." - Така го е казал Поетът и е уцелил истината. Всичката тази жлъч, която се лее тук, е защото нямаме любов. Забравили сме я някъде. И ни е останала само - омраза. А омразата е ялова. Недялко има любов затова може да създава, да твори, ще остане нещо от него... А ние с омразата, ... ще оставим само биологични отпадъци. |
| Чичо Фичо: "...Бълг. писател по стар навик пише само за оценка от равните нему и да се хареса на властта..." Ми точно според определението за социалистическия реализъм: "Изказване на хвалебствия към управляващите в достъпна за тях и приемлива за гилдията форма". |
Грозна работа е да налагаш собствените си ценности другиму, Фичо и бибит.  Отивам да потърся едно хубаво коте за темата на Миранда, дано това я накара да се почувства по-добре. |
| Хехехе, Пак някой раздава оценки, учи, слага на място... сладката роля на литературен съдия.... Какво да съдим талантите, всичко е толкова просто, Господ - на един дал, на други - не... |
любовта, много видове съм виждал, към пари, почести и суети, поетът със сетива снабден е за живота и за светлина и да осветява и да ни показва причините за нашите злини  На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело. Редактирано от - Пейчо Пеев на 18/3/2007 г/ 17:45:30 |
| Е те не съдят , Док ( с малки изключения де). Тук секи се е възкачил на покрива на плевнята си и оттам мери и сравнява. Начи тоя така, ама оня защо онака? Сравнява българина гаче ли карпузе на пазара стиска да види дали и колко пращят. Некъв даже и немци вкарал у сравненията. Българите требе да се научат на подход към подобни хора-творци и особено към поети. Ще си събуеш цървулките, ще се отърсиш от полепналия говежди тор, ще влезеш в обособената от всеки поет стаичка от думи, ще прочетеш какво е написал и пак ще си излезнеш. Като не ти аресва, повече не влизай. Толкоз. Аре да речем на Кьосев, дето изначално се пънкя с мненията си да изглежда кат австралийски папагал сред бели легхорни, му е позволено да лепка етикети - забелезан иска да бъде човечецът. Но останалите? В света на хората, животът и времето са тези, които отсяват. |
| Забелязахте ли как в тарапаната сложихте и Антон Дончев, и Валери Петров, и Радичков? Ами то не остана свестен поет и писател! Защо ли ни е в манталитета да избиваме комплекси като очерняме по-високите? И се опитваме да ги принизм - та да слоязат на нивото ни? На каквото ниво е цялата комплексарска оплювателска крамола. |
| Пикси, чети внимателно - няма "оплюване". Нима някой ще седне да оспорва Радичков!? Разговорът е за друго - защо много от талантите в соца бяха така политически учтиви (а някои дори сервилни)? Защо нямахме Хавел? Какво би било, ако в България имахме своята соц пролет? Този въпрос е важен и днес - имаме ли интелектуалци с характер или само гъвкави таланти!? Чич, я виж това това на К. Павлов - не е ли точно то автентична чиста поезия? ------------- ВТОРО КАПРИЧИО ЗА ГОЯ Омръзна ми да бъда нощна смяна. От тъмнината станах суеверен. Приятел ми е, враг ли е, еднакво го отбягвам. С точността на прилепи се разминаваме. Станал съм несигурен и подозрителен. Вече по инстинкт налучквам само кой ми се усмихва в тъмното и кой се мръщи. ... Иска ми се бодър да посрещам слънцето. Може в първия момент да зажумя. Ще свикна. Някаква си птица сутрн пеела - славей ли, какво ли го наричали... Казват че било приятно. |
| малка корекция - едно "л" вместо "м" -------- Омръзна ми да бъда нощна смяна. От тъмнината станах суеверен. Приятел Ли е, враг ли е, еднакво го отбягвам. С точността на прилепи се разминаваме. |
| Старшина Фичев е рядко подходяш пример за америанското overeducated fool. Учил, чел, нукога не помислил, нахалствал , кандидатствал, измекярил и накрая никой го не знай щото не е докоснат с ръката на Господа, но пък тъпкан със купешки изрази като за културтрегер - псевдоинтелигент. Пълен със черна завист. Жалка катрина. Ако някои не разбира Недялко, Стефан, Петя Дубарова и Фотев то е от не добро владеене на български или е обикновен луд. Шмък я изкарай теорията че таланти не са възможни в Бургас за сметка на Варна. Чувствам че вървиш да се орезилиш в тая посока  |
| Нечетящият читател, за когото пише Йорданов, не чете поезия, затова не чете и книжките на самия Йорданов. Който ги е прочел, не може да не е установил скудоумието му. * Откъде знае за Йорданов масовият нечитател? От телевизията, разбира се. Йорданов стана попзвезда в 70-те години с двете ТВ театрални постановки - "Любов необяснима" и "Старецът". Имаше и други като "Мотопедът", но бяха по-гола вода. От двете пиеси са и песничките, за които винаги се сеща масовият нечитател, като "Младостта си отива" (изп. М. Белчев), с която свършваше "Старецът". * "Любов необяснима" беше занаятчийски изпипан западен криминален трилър (с което Йорданов застана в редичката на Б. Райнов и др., черпещи избирателно от гнилия западен опит), напомпан с най-кух, най-фалшив доаприлски партиен "пафос". Без сянка от рефлексията даже примерно на една мека "В меката есен". * "Старецът" беше история за един застаряващ (над 50-годишен, играеше го н.а. Иван Кондов) партиен кадър хуманист, дошъл в командировка в столицата, който душеприказва сърцераздирателно с разни хора и накрая младостта му си отива и не си отива "в стари джинси обута на един автостоп." Помня как майка ми, която скептично слушаше (иначе ТВ театър и беше най-любимото нещо по ТВ), каза "хм, нещо много модерна тая младост". * И наистина, младостта на 50-годишния (в 70-те години) герой всъщност си е отишла не по джинси (че и стари) на един автостоп, а най-вероятно по ватенка топла за зимния ден в някоя талига или ЗИС за Хаинбоаз. А и в 70-те, както и десетина години по-късно, джинсите у нас не бяха евтиното дочено облекло на беден поетичен младеж, а важен "статус символ" от сферата на "престижното потребление". * Кух фалш на всяка крачка, еснафски сантименти и безсрамно партийно слагачество, подплатени с ловко (макар елементарно) стихоплетство и занаятчийско копиране на (безопасни) западни модели на масовата култура. * Мохадо - бургазлъка на Йорданов няма нищо общо - той е поп звезда заедно с варненеца Хайгашот Агасян, а Петя си я харесвам, наш набор (1962), служих в казармата с наколко момчета от нейния клас - ПАГ Гео Милев. Двете гимназии имахме близки връзки. |
Улянов и т.н.  На Кьосев Не бих спорил с определението "талантлив" за Недялко Йорданов. Но бих спорил с определението "поет". Стихоплетец е много по-точно. Мисля че всичко, с което си струва да бъде запомнено Шоуто на Слави е изречението: "поувлякохме се малко, станахме като Недялко". Начинът, по-който се употребява талантът има значение. И си личи в произведенията. |
| Всъщност май най-големия естраден хит на Йорданов в 70-те, "Поморие" за Пею и Калиопа (също голяма нелепост), се изпя от варненски дует. |
| Монтен 1, кажи бързо какво да разбирам като български интелектуалци.В ^Култура^ се разправяха по тоя въпрос и съвсем ми стана мъгла. |
Някъде четох, че интелектуалец бил човек с повече ум, отколкото способности, повече знания, отколкото ум и повече амбиции от всичко това, взето заедно  _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
| НА СТЕФАН ЦАНЕВ-ПОЕТА ! / Към интервюто от 7 юли 1996 / Хубаво е да си поет И драматург приет , Да даваш свободни интервюта За проз-ти Те и първе-нюта ! Нещо нехаресвам в тебе Стефан ОПАСНО ЗАСТАРЯВАШ ЛЕСНО в клишета ни затваряш и прилежно Себе си добре , но защо и други като мен ? Да пишеш хубави пиеси Логически да се намесваш Да имаш позиция и стил А правиш себе си в резил …. Разбирал си от стихове и драми Да правиш пиеси за познати А мисли неумееш да ред-ИШ ПРАВИТЕЛСТВО ДА ПОУЧ-ИШ …. Явно започнал си да се страхуваш Някой ти помага да се уч-ИШ Във театъра с играта Учат Те как да Ни ограбят ! Затова добре се премери Умно Змеят уцели Дръж се здраво за народа Умности от теб и с тебе ще останат ! Съчинилтел поемо-писец ! Стефан д-р Димитър Чолаков 18 юли 1996 |
| На прима виста нещо - Интелектуалец е този, който дава убедителни за обществото решения на ценностни проблеми. - Което не означава, че всички ги приемат, но са достатъчно смислени, за да са едно от реалните решения, които поне чост от обществото има склонност да приеме и да живее. Такива са били Славейков, Ботев, Вазов, С. Радев, Тончо Жечев.... |
| Монтен, сменям "оплюване" с "критикарстване". Което не променя смисъла. Защото ние сме смелите борци срещу тоталитаризма, разобличителите, съпротивата. А те - тия поети проклети, писатели, художници - те са му служителите. Принизяване, принизяване, принизяване - резултат: чичо Фичо и фичовските благоволения да критикува. Всъщност, ние какво сме написали и оставили след себе си? Освен, че се мъчим да сме барабар Петко с мъжете. |
| Фактът, че вече втори ден продължава дискусията около статията и личността на Недялко Йорданов говори сам за себе си каква изключителна личност е той. Не разбирам защо, обаче, е премахната цялата първа част на дискусията, в която убедително се изтъкваше огромния талант на писателя и неговото безсмъртно творчество. Останали са скудоумните оплювковци, които по десет пъти вземат думата. Недялко Йорданов ще съществува вечно в нашата литература - това е истината, която никой не може да оспори. |