Отиди на страница:
| Брилянтна статия! Браво на автора.  Бих добавил, че това е признак на синдром придобита институционална недостатъчност (СПИН) на републиката ни, на която неистово й липсва унищоженото от нея монархическото достолепие. Кичът спрямо останките на Калоян са миролюбивия варинат на това, което е било поругаването на тленните останки на Цар Борис Трети след установяването на "Чистата и Святата" от същите тия парвенюта. Е, преди са се гаврили били бащите зер били недодялани простаци, сега са децата им - все тъй недодялани представителни на републиканския "елит". Толкоз може "елита" това прави! |
Авторът на статията да отиде "да се снима" (т. е. да го ду-а под вода, за да не се вдига пушек) - препоръчвам му с Азис, защото много ще му прилича!  |
| Добра статия! Като няма откъде другаде да съберем малко национална гордост хукваме да я търсим из дебрите на историята 800 години назад. Не е чудно, че става кич. |
| Прекрасна статия! Всичко е казано много точно. И нкаква "лигня". Има още свестни хора у нас. Това е все пак някаква утеха. Но това момче няма да стане министър на културата. Както казваше Радой "Как да го сложим начело, много е чело". |
Браво на автора - Събитието като маниер и изпълнение подхожда на нашите из(за)губени братя и сестри от Вардарска Македония, но, за съжаление, кичот нема да умре - да ме прощава пънку  за заемката... |
| И какво и е доброто на статията? Сигурно, защото отрича, че българите могат да имат чувство за нация, това много се харесва на някои.Обикновено на разни комплексирани снобчета като автора, които оплюват всичко родно от висотата на "вродения" си интелект и "проатлантическа" ориентация. |
| ЦАР КАЛОЯНОВО ПОГРЕБЕНИЕ - ИСТОРИЯ Експозицията с Калояновото погребение на търновския музей е открита преди три години (2003 г.). Само през първия месец тя е посетена от 2000 души. След това по покана на БНБ гостува и в София, където само за седмица е посетена от 4000 души. Погребан ли е българският цар Калоян в “Св. 40 мъченици”, или това е гробът на друг Калоян? Това е въпросът, по който историците продължават да спорят повече от 30 години. В своето най-спорно откритие от 1972 г., археологът Въло Вълов е на мнение, че той не е твърдо убеден, че този Калоян е българският цар. Погребението е на мъж, висок около 1, 90 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери. На ръката е с запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61, 1 грама, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: “Калоянов пръстен”. Липсата на титлата “цар” на пръстена, открит в гроб № 39, е един от основните доводи “против”. Всъщност два въпроса вече повече от 30 г. не дават мира на специалистите. Единият въпрос е свързан с пръстена, а другият - с надписа в църквата, че: "В лето 6738 (1230) индикат III, аз, Иван Асен, в Христа бога верен цар и самодържец на българите, син на стария Асен, издигнах из основи и с живопис украсих докрай пречистата тази църква в името на светите Четиридесет мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия и разбих гръцката войска, а самият кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри и т.н… Този надпис според някои от специалистите указва кога е построена църквата и доказва, че няма как Калоян, загинал 1207-а, да е погребан в храм, който е издигнат 1230 г. „Макар че и това не е категорично доказателство”, признава археологът доц. Константин Дочев. Той е един от привържениците на тезата, че погребението не е на цар Калоян, но признава, че археолозите са доказали, че този храм има живот и дейност и преди 1230 г. Там има крепостна стена, която е много по-ранна от църквата. Освен това археолозите са разкрили и повече от 800 монети от първата половина на XIII век, което доказва интензивен живот на това място още преди изграждането на „Св.40 мъченици”. Археолозите Константин Тотев, Константин Дочев и Мирко Робов, които от години проучват храма и манастирския комплекс, са категорични, че прочутият гроб № 39 не е на царя. Противниците на "царската теория" твърдят, че на намерения в гроба златен пръстен печат с надпис "Калоян" не е изписана царската титла на притежателя му. Константин Дочев, който дълги години проучва църквата заедно с колегите си Константин Тотев и Мирко Робов, казва още, че пръстени-печати като този на Калоян се появяват в края на XIII и началото на XIV в. Затова смята, че този Калоян не е бил кой да е, но е живял през първата половина на XIV век. Човек с такова достойнство, признат за цар дори и от папа Инокентий III, от унгарския крал и от византийския император Алексий III Ангел, не може да пропусне титлата върху печата си, казва археологът доц. Константин Дочев, когато стане дума за гроб номер 39. Според християнската титулатура се изписва така: „Константин в Христа Бога верен василевс на ромеите. Калоян е възприел тази титулатура и има открити два печата, на които е изписано: „Калоян цар българом”. Другата позиция е на проектанта на църквата арх. Теофил Теофилов, ст.н.с. Йордан Алексиев, проф. дин Йордан Андреев, шефа на Института по антропология и морфология в София проф. Йордан Йорданов. Именно той прави възстановката на главата на Калоян. Антропологът е поканен да обработи костите, преди те да бъдат положени в саркафага. Според тях по онова време в средновековна Европа е обичайна практика, както и във Византия да не се изписва титлата на притежателя. Те привеждат много повече доказателства в подкрепа на това, че открития в гроб № 39 скелет е на един от най-великите български владетели. След дългогодишни изследвания арх. Теофил Теофилов вече е категоричен, че преди да я има църквата на Асеневци, на това място е имало ранна християнска базилика. Той проучва основите на църквата „Св. 40 мъченици” и е описал тези свои проучвания, както и заключенията си в книгата за храма. Тя излезе тази година и беше представена официално само преди месец. Според арх. Теофилов църквата „Св. 40 мъченици” е била трикорабна, от преславски тип. По-късно е била доразвита, като са й били прибавени странични масивни галерии. Те също са били засводени, което означава, че връхните структури на старата базилика е трябвало да бъдат разрушени, за да може да се припасне зидарията. Това голямо преустройство спомага на църквата да бъде изписана до края, както пише на Иван-Асеновата колона – отвътре и отвън. „За мен това голямо преустройство е вързано с датата 1230 г., когато църквата е преименувана на „Св. 40 мъченици”, добавя арх. Теофилов. Според него най-старата църква се е наричала „Рождество Богородично”, защото на входната й част има св. Ана Млекопитателница. Според изследователите на църквата, и преди арх. Т. Теофилов тя най-вероятно е била направена за Богородица, но във връзка с победата при Клокотница Иван Асен решава да я кръсти „Св. 40 мъченици”, обяснява архитектът. Арх. Теофилов е категоричен, че това е гробът на българския цар Калоян. „Старата църква е много ранна. Който и да е бил нейният строител, е сложил вътре колоните на Крум и Омуртаг. Той постъпва по същия начин, както Борис, когато прави голямата базилика в Плиска, където слага Крумови колони с надпис. В Търново тази базилика играе ролята на голямата базилика в Плиска. Има материали, които говорят, че всичко това се е случило през X век, когато е напълно възможно Търново да е епископски център. Въло пише, че настилката е била вдигната, за да се положи гробът, но това не е така. Настилката е хлътнала, което ще рече, че гробът я предхожда. Ако приемем, че галерията е свързана с голямото преустройство от 1230 г., значи този гроб е бил вече там. Защо е забравен е въпрос към историята преди нас. Той е при абсидната част, от където тръгва манастирското крило, и мястото съвсем не е случайно”, категоричен е арх. Теофилов. За пръстена той казва: „Ако пръстенът е бил лично притежание на Калоян още преди да стане цар, е напълно възможно той да не се е разделил с него и след това, от сантиментални чувства. Според проф. Йордан Андреев от Великотърновския университет при изваждането на скелета присъстващите забелязали на тила на главата следа от огромна рана, нанесена с хладно оръжие. От историческите хроники и летописи е известно, че цар Калоян действително е получил подобно нараняване като млад в битка с врагове. Освен това византийските автори описват българския владетел, че често изпадал в пристъпи на безпричинна ярост и буйствал. Според лекари най-вероятно след зарастването на раната останалите остри ръбове са дразнели малкия му мозък и той оттам получавал тези пристъпи. Освен това се знае, че Калоян е бил огромен мъж, а според антрополозите намереният скелет е на мъж, висок над 1, 90 м. След откриването на мощите през 1976 г директорът на Института по молекулярна биология и експериментална морфология при БАН проф. Йордан Йорданов прави реконструкция на черепа на царя. През 2002 г царският скелет е докаран в Регионалния исторически музей във Велико Търново, където става част от постоянната музейна експозиция. През 2005-2006 г. между местните учени започва спор дали царският скелет трябва да продължи да бъде показван като туристическа атракция, или е редно да бъде погребан по християнски. Върл привърженик на първото е бившият директор на търновския музей Христо Харитонов. Повечето от местните учени са на мнение, че не е морално един скелет, пък бил той и царски, да бъде излаган на показ за пари. Така се стига и до окончателното решение за препогребването на Калоян. Скелет е миропомазан с елей и вино от търновския митрополит Григорий. В присъствието на журналисти костите са запечатани в стоманения саркофаг, изработен във военния завод "Терем – Ивайло" и производителите гарантират, че ще издържи поне 3000 години на огън и вода. Върху капака е поставен личният герб на владетеля. Запечатан е със силиконова паста, за да не пропуска въздух и влага. Преди полагането останките от скелета са обработени с пчелен восък, който ще ги предпази от мухъл, плесен и микроорганизми в следващите 2-3 хил. години по технология от времето на египетските фараони. Веднъж на всеки 15-20 години обаче е необходимо те да бъдат изваждани за да се провери какво е състоянието им. След това саркофагът с костите е положен на мястото, откъдето те са били извадени преди 35 години - край северната част на църквата. |
| Поддържащ тезата, че това е цар Калоян, който е погребан в храма е и проф. Божидар Димитров – директор на НИМ. |
| Статията е добра. Поздравления......... Трябваше обаче да се отбележи някъде, че и другаря Гоце- Пръванов е част от кича .......  |
И какво и е доброто на статията? Сигурно, защото отрича, че българите могат да имат чувство за нация, това много се харесва на някои.Обикновено на разни комплексирани снобчета като автора, които оплюват всичко родно от висотата на "вродения" си интелект и "проатлантическа" ориентация. Аха!Айде пак почваме рефрена:"изберете българското независимо от всичко" и нашето ла*но не мирише".....Нашият национален отбор по футбол е най-силен защото е ... нашият.Жалко е, че става жертва на международна конспирация (какво друго) и пада с 5:0 на Европейското, ама който каже, че е слаб отборът ни и не може да играе качествен футбол е родоотстъпник и предател.Мнението си го казах вчера..... Ето и дискусията ни пак в "Сега" Натиснете тук |
| И кое от тези твърдения НЕ е вярно: Има музикален кич (чалгата), политически кич (инициативата на Яне Янев за евродепутатството на медицинските сестри), архитектурен кич (в Банско, по Черноморието, в столичния квартал "Лозенец" , съдебен кич (процесите срещу кримибосове) и т. н. Вече има и погребален кич с монументално-исторически характерАбсолютно съм съгласен с всяка дума!! Автора |
| Кич е "Република: България От там на там всичо си е кич на Чело с президенто и чалгата Само Елица и Стоян са ми мъничка надежда |
| Верно е, че чиляк остава с впечатление, че от второто фото се дзвери некъв индиански вожд, а не Калоян, но...народ, дет не тачи миналото си-нема бъдеще. Тва с тленните останки на Калоян си беше чист цирк, но едва ли вината за тва е на тленните останки на един от царете български. О, неразумний юроде! |
 Мисля че е проява на доста лош вкус описването на толкова негативни, но иначе вярни неща, и съпоставянето им с това благородно и изпълващо ни с гордост мероприятие(ритуалът по погребението на Цар Калоян).* Несъмнено има по-подходящи поводи за повдигане на темата която както се вижда е презряла... Но можем ли да очакваме нещо по-друго от това дегенерирало общество, завладяно от простотия и чалга-мания. Надали! То е видно и от отношението на повечето форумци към това наистина българско събитие. |
| През 1972г.нямаше начин в България да се пише на някоя улица титлата Цар, камо ли да се намери в гроб истински български Цар.Ами същите разпиляха костите на Цар Борис III.Невъзможно беше да се признае, че това е Цар Калоян, защото се е очаквало, че народа, ще започне да ходи на поклонение на гроб на Цар, което беше недопустимо.Можеше да се покланяш и да поставяш венци само на съветски войници и на партизански братски могили.Тогава, какво погребение на Цар очаквате от комунисти, освен да го превърнат в кич.Предвид настъпилите обстоятелства през последните 17г.няма да се очудя, че това е нещо, като генерална репетиция и психологическа подготовка на членовете на БКП и БСП, за официално държавно погребение за Цар Фердинад и за Цар Борис ІІІ, разбира се, когато му дойде времето и за това.От такава гледна точка не намирам нищо лошо, че се започва възстановяване авторитета на Българската държава в очите и душите на всички Българи.Независимо от това, че сега изглежда доста странно в очите на хората подобни погребални ритуали, които ни напомнят на погребенията на наши и съветски комунистически вождове ама и с църковно опело, като кич панделка.Все пак нали трябва да се започне някак си.Независимо от всичко, баба Ванга ще е доволна. |
| Интересно при погребението е, че съветска машина тегли лафет от вермахта произведен 1935 г. от "Круп", на който лафет возят костите на български цар, загинал в битка преди 800 години. На този същия лафет е погребан цар Борис III през 1941 година. Интересни данни, какво ще кажете? |
Браво на Автора!!!! Комунягите друго освен кич не могат да сътворят, до толкова им стига умствения багаж!!!!  |