Отиди на страница:
| Чичо Фичо, не залитай. Съседите от север са два и половина пъти повече. А на Балканите май са най многобройни....  |
 интересно ми е, патриотарите да ме погват, как калоян убит край солун погребан е в търновград, транспорт тогавашен доста време е, имало ли е техники за балсамиране, каква е традицията била за погребения на войн |
Angel Kandiloto И след всичко, един въпрос-Защо Калоян не е канонозиран от Българската Православна Църква!!! Ангеле, сакън! Дай да не издевателстваме над БПЦ-то! Цар Калоян Ромеоктон е изтрепал толкоз много православни гръци и гръкомане, че по-голем шанс ша имаш за Кан Кубрат да пледираш. Той поне е Цариградски возпитаник и съюзник. За изтрезневане, искам да обръна внимание все пак, че с настоящата и другите публикации за погребението, читателете и форумът майсторски беха забутани по посока "кича", демек в глуха линия. Целта беше обществената енергия да са изразходва в оплюването на кича и вниманието да са отклони от един по-съществен гаф на Пръванов с изказването му, че " българският владетел е разбрал още в 13 век, че България печели не от едностранното обвързване, а от активно участие в диалога между Изтока и Запада". Никакъв диалог между Изтока и Запада не е правил Цар Калоян в Пръвановия смисъл, понеже тогава Москва не е била фактор, с който си заслужава да са води диалог. Напротив, Цар Калоян е приел доста еднозначен курс в посока Рим, демек Запада, като "възлюбен син на православната света Римска църква". После е участвал в "диалога" между Запада и Запада. Между Папата, Унгария и Латинците в Цариград. За диалог с Изтока можем условно да приемем "диалогът" му с куманина Манастър. Ползвал е се пак и източни войски, видно по-доле.С неудържим устрем той се отправил и срещу Солун, като водел войнство, по-многочислено от морския пясък: българи, кумани, татари, хазари, гърци, алани, руси — потомци от всички родове, които е откърмила северната страна, подобно на многоглава хидра, както би казал някой, или стоглав тифон, сторък исполин или някакви други свирепи зверове. Там имало стрелци, копиеносци, шлемоносци, щитояосци, прашкари и всички други видове войници. Пред него вървял воеводата на неговите войски Манастър, който бил твърде опитен във военното дело. Той водел многочисленото войнство и се разположил за малко на стан в ливадите край река Галик. След това и българският цар разположил стана си със своето множество войска в Лагадина — място, което отстои недалече от града и има изобилна вода и паша за конете. И така стекли се войски от Галик и от Лагадина и този велик град Солун се увенчал с венец не на слава, а на изпитание. Заградили го войски отвсъде, околностите му се изпълнили с полкове. Всички хълмове се изравнили, земята долу се тресяла от въоръжените конници, а горе въздухът ечал от цвиленето на конете. Чувал се трясък, подобен на гръм, който предизвикал трепет в сърцата на гражданите. Един изглеждал ката Ксеркс, който воювал срещу Гърция, друг — като Рампсак от Асирия, трети — като Сенахерим, който отивал на поход срещу Юдея. Пред него огън опустошавал, а зад гърба му плам се разгарял, както казва божественото писание, „сякаш пред лицето му се разстилаше пищен рай, а след него оставаше безлюдна пустиня”. И след като владетелят на това безчислено войнство пристигнал откъм тамошните по-северни високи хълмове, отгдето му се разкривал целият град, той почнал да го разглежда от височината. Той наблюдавал великолепието и красотата на къщите, разпитвал и за пречестните църкви и ги разглеждал. Той съзрял също и храма на великия Димитрий, запитал за него и щом научил, че това е църквата на мъченик Димитрий, веднага слязъл от коня, поклонил се и рекъл: „Свети Димитрие, ако превзема този град, ще ти построя прекрасен манастир." Разбира са, не требва да са верва на гръчките преувеличения и направо глупости, че куманите победиле рицарете. Тва и Фичо го е забелезал по-горе. Който кани войска на помощ на свойта територия, требва да има по-големи сили да я прогони, ако са наложи.Когато Цар Калоян пропуска Кръстоносния поход през България, рицарете са биле под пълен контрол, движиле са по предварително съгласуван маршрут и който са е отклонявал да безчинства, веднага е бил смърлян от стражите. Друга особеност на диалога на Цар Калоян с Папата е, че вторият си е правил сметката да използва пръвия за разширяване влиянието си наизток, а пръвият е замислял създаването на Третия Рим в Търново, който да измести Втория в Константинопол. Вообще, невъзможен от днешна гледна точка дръжавник ша да е бил Цар Калоян, след кат е успел с благословията на Папата да изтрепе латинските рицаре, пратени от Папата да освобождават Божи Гроб, а след тва прочистил Тракия от гръци и гръкомане. И прес сичкото тва време и за минута не е преставал да бъде православен. Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III от 1203 г. До пресветия повелител и вселенски папа, седящ на престола на блажения Петър и господин отец на моето царство Инокентий III, папа на апостолическия престол и на Римската църква и учител на целия свят. Надявам се в господа, спасителя на людете, че твоя светост е добре и много добре заедно с всички кардинали на светата Римска църква, която седят около престола на твоя светост. Нека знае великата твоя светост, че синът твой и на Римската църква — царят на всички българи и власи, заедно с всички князе на моето царство са много добре благодарение на бога и на твоята света молитва. Много пъти изпроводи моето царство свои пратеници при твоя светост, но не намериха сгода да преминат при твоя светост. Те не можаха да преминат, защото онези, които не бяха в мир с моето царство, пазеха пътищата. След това през миналия месец юни царството ми изпроводи своя архиепископ и [глава] на цялата българска земя и на всеобщата света и велика църква на Търново и велик човек на моето царство, сега въздигнат в примат и архиепископ на цяла България и Влахия, на име Василий, който, като пристигнал в Драч, не бил допуснат да премине при твоя светост, за да изпълни твоя светост желанието на моето царство съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите. Обаче с помощта на бога и със съдействието и молитвите на твоя светост пристигна при мене настоящият пратеник на апостолическото седалище и първопрестола на княза на апостолите и на светата и всемирна Римска църква капелан Йоан и ми донесе палиум по повеля на твоя светост и на апостолическия престол и украси с този палиум казания архиепископ и го въздигна в примат и архиепископ на цяла България и Влахия, като донесе на моето царство писма от твоя светост и изложи отново, що му поръчала твоя светост. Изпълни се сърцето ми с голяма радост, защото бог и твоя светост ме дариха според искането на моето царство. И аз моля и умолявам твоята велика светост да изпълни желанието на моето царство и да изпрати пастирски жезъл за събиране на овцете и останалите неща, който е обичайно да притежава патриархът, и да въздигне сегашния примат за патриарх в светата и велика църква на Търново, първия град на цяла България, и тази църква да има патриарх винаги — дори след смъртта на този патриарх, по повеля на твоя светост. Понеже ще е тежко поради дължината на пътя и войната между людете след смъртта на всеки един патриарх да се прибягва към Римската църква, нека бъде предоставено на църквата в Търново да може да си избира и посвещава патриарх, за да не остане тази земя поради липса на патриарх без благословение, и твоето посвещение — непълно и да не падне грях върху твоя светост. Но сега молим по повеля на твоя светост да бъде приготвяно миро за кръщението на християните в светата и велика църква на град Търново. Нека знае твоя светост, че когато ромеите узнаят, че сме получили посвещение от твоя светост, не ще ми дадат миро. И друго моля от твоя светост: да изпратиш кардинали при моето царство — или този, който дойде при мене, или някого другиго от апостолическия престол — и да им дадеш корона и скиптър според благословията на апостолическия престол и на княза на апостолите и да изпратиш привилегиум, подпечатен със злато, по подобие на този, за да се пази винаги в църквата на Търново, и всичко това те да дадат на моето царство. Но всички гореказани неща, които трябва да се изпратят на моето царство от твоя светост, нека ги види настоящият пратеник, браничевският епископ Власий, за да може да донесе онова, което ти ще напишеш с твоята ръка. И ако изпълни твоя светост всичко това, тъй ще смятам заедно с рода на моето царство и на всички българи и власи, [а именно] че съм възлюбен син на православната света Римска църква. А [въпроса] за границата между Унгария, България и Влахия предоставям на присъдата на твоя светост, да уредиш това дело честно и справедливо, та да няма грях душата на твоя светост и царството ми да има права над България и Влахия така, както кралят на Унгария ще има права над Унгария, и да престанат убийствата на християни между мене и него. Нека знае обаче твоя светост, че на моето царство принадлежат петте епископия на България, които унгарският крал нападна и завладя заедно с църковните им правдини, и тези епископия са унищожени — дали е справедливо това да стане? Онова, което каже на твоя светост настоящият пратеник на моето царство, браническият епископ Власий да приемеш за вярно, защото ще го каже от мое име. Изпратих на твоя светост три двойни екзамити и златна чаша, и четири либри перпери, и три сребърни чашки и сребърна обкова за книга. Калоян, император на България  Редактирано от - другаря Тодар Живков на 23/4/2007 г/ 00:23:46 |
| Безспорно Калоян е голям български държавник, както и племенник му Иван Асен II. * Интересен е въпросът защо румънците днес са повече от българите. Отговорът ми е: първо, защото заемат също толкова по-голяма площ - Карпатите са по-дълги и граничат с по-обширни равнини, отколкото Стара планина, и защото имали повече време и повече спокойствие за заселването им. В 15-18 в. българите от Мизия и горна Тракия били изтикани главно в Стара планина, а тези в по-неплодороднитге западни земи си останали по местата. Репопулацията на Мизия и горна Тракия почнали в 18-19 в., а заселването на Влашко и Молдова с власи - още в 14-15 в. Крайната причина за това е по-голямата средищност и желаност на нашите земи. Техните земи били повечето пустеещи, понеже са краят на евразийската степ и от хилядолетия били преходна зона на степни нашественици, в която никой не се застоявал дълго. Със завладяването на северното черноморие от Русия и на Галиция, Подолия и Буковина от Австрия обаче положението се променило коренно. * Второ, защото румънизацията на невлашките населения в Румъния била много по-продължителна и по-брутална (в 19-20 в.), отколкото българизацията на небългарските населения у нас след 1878. Едно доказателство е съдбата на "влашките цигани", които напълно загубили ромския език в мините, дето били държани като роби. Положението на унгарците, немците и евреите в Румъния било много тежко. Въпреки това Румъния имала големи трудности да колонизира най-нерумънските си земи като Добруджа и източна Трансилвания. Прилагали много мерки, вкл. принудително заселване, в Добруджа след ВСВ един милион концлагеристи копали канала Черна вода-Констанца. * Трето, защото Румъния беше възнаградена от Франция и Антантата в 1919 г. с унгарска територия, по-голяма от тогавашната територия на България. Ако това не беше станало, а България беше в границите си на фактическа окупация от март 1913 г. (плюс безспорната зона), вероятно сега България и Румъния щяха да са приблизително равни по население. * Четвърто, защото през повечето от 20 в. Румъния е значително по-бедна страна от България, фактически крепостническа, и демографските й процеси са по-скоро като на страна от Третия свят. Не са ми известни изследвания за демографската политика на Чаушеску за увеличаване броя им, но предполагам са били брутални. Бруталността на политиката му в други области беше несравнима с нищо след смъртта на Сталин - проектът за унищожаването на селата и събиране на населението в "агроградове", разрушаването на централен Букурещ с изхвърляне на хората от домовете им с еднодневно предупреждение - за построяването на двореца на народа. Неслучайно го застреляха като псе. |