Отиди на страница:
Хайде сега, говорих за точно определен вид музика, която определено не е от щатите. Нима ирландския фолк например е измислен от ирландците в щатите  Или ирландците са нямали музика, докато не емигрират в Америка. Много групи няма да изброявам правят музиката на тази основа(Jethro например, U2 и.т.н). Флитууд(с Питър Грийн) го пуснах нарочно, защото съм сигурен, че чичо не го е слушал а знае само късният, които пък няма нищо общо с блуса. Един вид залъгалка за чичо и Бивол. Защо чичо не коментира другите групи, които цитирах. Много просто, защото никога не ги е слушал. Хваща се за Floyd и то за името. Къв рок бе бивол, в Америка единствената свестна група от тогава е The Doors, всичко останало са рокендролисти, Ричиваленсовци, Елвиспреслита, Бийчбойсове и др.Вече почнах да се замислям дали и великият Моцарт не е изпитвал някакво американско влияние. Вероятно чичо може да го докаже, пък и да го допише в Уикито на български. От всичко казано от чичо дотук разбирам: "В началото Америка създаде небето и земята"  Ами щом така е поставен философския въпрос от философина, дерзайте. Все пак бих ви посъветвал да си пуснете, някоя от изброените от мен групи и да кажете, какво точно е взето от американския блус. Естествено не само Питър Грийн, защото е блусар. Пък и самият блус е една доста проста схема, щом и Васко Кръпката го може Последното е само в рамките на шегата и не желая да бъде коментирано, моля  Редактирано от - baj_michal на 15/5/2007 г/ 21:38:40 |
| България и Грузия бяха най-добри "За мен най-добрите песни бяха на България и на Грузия. За тези страни, които идват от "Нова Европа", участието в "Евровизия" е наистина голямо преживяване. За тях това е знак, че са част от общата европейска демокрация. От друга страна ние, от "Старата Европа", вече не взимаме толкова на сериозно този конкурс. При това положение е естествено, че не може да очакваме да победим." Мартин Бийн, Би Би Си, Шотландия  |
| Мустафа Деирменджи, кметът на истанбулския квартал "Авджълар", е изпратил 30 хиляди SMS-а, в които поискал от турските граждани да дадат подкрепа на българската песен "Вода" на Евровизия. В sms-ите той е отбелязал, че сънародниците му нямат право да гласуват за турския изпълнител на "Евровизия" Кенан Догулу. "Затова гласувайте за "Вода", която изпълняват българите Елица и Стоян", пише Деирменджи.  "Авджълар" е компактно населен с изселници от България. Родът на Мустафа Деирменджи е с потекло от Кърджалийско. |
| @baj michal-e, мислех си за такива неща като Rock Around the Clock от 1952 г. Te Doors май още прави под масата са били тогава. |
| Натиснете тук Не е от албанската бе хора. И албанската и сръбската и тази на Анелия, всичките са крадени от великата песен Sky на Sonique. |
Биволе, нали това и аз казвам, нямам предвид музика от сорта на "Rock around the clock", "Jailhouse Rock", "Blue sued shoes" и подобни рокендроли  . Говоря за прогресив рок през цялото време! Що се правиш на алтав Или за теб понятието рок музика се изчерпва с рокендрол - Хайде маце да изиграем един рок - предполагащо парчета от сорта на споменатото от теб.Редактирано от - baj_michal на 15/5/2007 г/ 22:56:08 |
| @baj mihale, много тясно май го разбираш понятието. И за мен рокът почва някъде с My Generation и тем подобни и никога няма да седна да слушам Rock Around the Clock, да не говорим за Jailhouse Rock, обаче някакси корените му са там щем или не щем. Каkто на кючека, корените му са там еди-къде си, някъде по посока на Турция, а не около Чикаго. Нещо такова имах пред вид. |
Видях че свети, та се отбивам за едно малко..  Биволе, ти вероятно си интелигентен технократ на 30 -30+ години, толкова категоричен в оценките и самоограничаване на възприемането, че те скоро ще бъдат верни 50:50. Слушай отвреме-навреме и нещо различно, човек..Може и да ти хареса. Байо, корените на музиката която ни харесва са в Африка. Черните музиканти са пионерите на блуса, рока и джаза. И нека не бъркаме две съвсем различни теми: кой прокарва новотиите е едната, а чий пазар е по-голям - другата. Комерсиализацията е като лекарство - в правилна доза лекува, в прекалена-убива.А ако я няма - става като у нас...самолечение. Британците развиха съвременната музика, но не могат без огромния американския пазар. А ако се загледаш в историята на рока - всички черни музиканти си подпечатват "майсторските свидетелства" точно на Острова. ...Трета тема пък са двете телевизии: MTV - фабриката за производство на младежки дъвки и VH1 - за стойностна музика и "класика". И двете, разбира се ги въртят евреи (с пари и вкус) . |
| Да, доктора е прав - черното е водещото, но не просто африканското, ами афро-американското. Понеже в Америка то се е съединило с европейското и латиното в гърмяща смес. Михале, ирландците имали музика преди да дойдат в Америка, и тя е влязла в блуса. Също и френската креолска музика с акордеончета (големи блусари имало от Ню Орлийнс, чак до бащите на рок-н-рола - Фатс Домино и Литъл Ричард). Също и немската музика - устната хармоничка, без която няма блус и блуграс, си е немски инструмент, ами йодлера? Първия кънтри хит от 20-те е "Дъ блу йодлер". Както се видя и на филма "О брадър..." Хавайската музика също е била върха в 20-те години - хавайската китара и нежното мяукане на педал гитар. * За големите шедьоври в Англия - за познавачите, особено след време, истинските шедьоври са при чистия извор. На мене сега англичаните повечето ми звучат фалшиво, понеже за епигони, комедианти са, някои са големи естети, интелектулци, но не са оригинални. Стоунс - за червения петел са ок. Марк Нофлър е ок. Но сега в колата на път все си взимам дъ Дед, Бърдс, Крийденс, КСН, и най-многото - Клаптън с акустичните си албуми с блусове. Флойд честно ме отегчават след второто парче - студени, претенциозни, умозрителни, но без особено дълбоки идеи. Пърпъл са ми детската любов, но и от тях търпявам само Лейзи или другите, които са по-блусови. Цепелин - също, по-блусовите парчета от Физикъл графити. |
| @Чичo Фичо, тук говорим за големия разцвет на рок музиката, за шедьоврите, а не за някаква история кое откъде тръгнало. Големият разцвет е британски, та до днес. Тези дето си ги изброил са разни второразрядни, да не говорим пък за Грейтфул Дед, дето въобще отсъства от картата на това, за което става дума. Едно време даже не ги бяхме и чували (първият път като чух името им, минавайки покрай Медисън Скуеър Гардън, помислих, че нещо майтап си правят се мен тези дето ги попитах кой ще свири). Кридънс, да не говорим за Бърдс и разни такива еднодневки, са само детайли. Изобщо не са в елитната група на учителите Стоунс, Бийтълз, Кинкс, Лед Зепълин. И Пърпъл даже не е сред тях. Другите са епигони-комедианти. Учителите не. Всичко важно в рок музиката както в ляво от центъра (софт), така и крайнодесните (пънк) днес е преповтаряне тъкмо на тези учители, а не на някакви от афро-американската история на блуса. Извън рока пък (техното, да речем) то си е чисто европейско. Няма никакви афро-американски корени. Чалгата, тази гнус тя пък откъде дойде, но и тя не е с афро-американски корени. Метълът скандинавците са го стиснали и не го пускат. Бичат го жестоко, между другото. Автентично американски е рапът, но то е нещо като латиното, има си там свои малцинствени анклави и не е мейнстрийма. Редактирано от - Бивол по калдъръма на 16/5/2007 г/ 08:50:00 |
| Педантичният, но иначе пекан Бивол ме посеща, че тия дни отбелязват нещо като тридесетгодишния рожден ден на пънка - последният "Сънди Таймс" издаде и CD по случая. Пънкът не е от смесен брак, чисто английски си е. А от големия пънкар Кърт Кобейн досега не съм забелязал нищо съществено да се е случвало в американския рок. Или бъркам? Може би Сизър Систърс? |
| Не си пускам, и не знам човек да си пуска вкъщи Бийтълс. Битълс се пее на Стробери фийлдс (с/у Dakota билдинг) в неделя привечер. Стоунс и Зепелин си ги пускам. Пърпъл (заедно с Юрая Хийп, за съжаление) обаче бяха любимците на младостта ми (прогимназията, гимназията - 1974-81). Всички те са епигони на блуса. Разцветът им свърши към средата на 70-те години с края на хипизма (чисто американско явление), нахлуването на диското (чисто американска черна музика) и вариантите му асид, хаус, техно (пак чисто американски) и на евротраша (Абба, които даже и те пееха с престорен американски акцент). За мене хеви метъла от 80-те нататък беше епигонство на епигонството. Единствените още работещи английски музиканти, които слушам с кеф, Нофлър и Клаптън, свирят като американци. * Единственото ново нещо след 1980 беше хип-хопа, американска черна музика и стил, която досега владее пазара в цял свят и стана език на младежите по всички континенти. * Големите американски хипи банди може да са били комерсиални еднодневки (в продажбата на плочи, понеже в концертното дело бяха сущи левове), но са голямо културно явление в историята на 20 в. и всеки американец ги помни и ги споменава. Дойдох в Америка, когато умря Джери Гарсия (естествено, научих кой бил той тук) и бях смаян колко много всички говореха за него и с каква привързаност. * Бийтълс очароваха с хипи-благост и наивен хедонизъм, това било голяма новост в спечената класова Англия от 60-те години. Но английския рок си е преди всичко ръбеста уъркинг-клас музика за червендалести татуирани момци с конски опашки и обици, които сме свикнали да гледаме как трошат по стадионите (в Америка също има бял рок със "синя яка", като Брус Спрингстийн), а в Америка е доста по-широко народна музика, много здраво свързана с традициите. * Влиянието на американската музика (черна и бяла) в света е несравнимо по-голямо от това на английската (която всъщност няма никаква специфика, която да я определя като такава). Дори ако говорим за рокаджии интелектуалци с фолк корени, не виждам кой в Англия може да се сравни с още работещите Боб Дилан и Пол Саймън. Голямо е влиянието на Боб Марли и други нови хора от Третия свят и все по-голямо ще става. |
| @Чичо Фичо, олеле боже, работещият още Боб Дилан. Господ да ни е на помощ. Имах неблагоразумието преди две-три години да се дигна да ходя чак в Хартфърд, Кънетикът да го слушам там в залата в центъра. Е, това ми беше най-голямата грешка. Некфо недоразумение на сцената ръмжа ли, не знам как да го кажа, два часа нещо, което беше едно и също ръмжене с прекъсвания. Що не вземе да се пенсионира този човек, поне да го запомним с добро. Синът му, който е поне пет пъти по-добър от него (но, разбира се, не е икона като баща си) беше издал CD и татко му, малко да даде гръб се появи от царевицата, та един от концертите му беще в Хартфорд. Да не ти говоря за публиката. Old geezers с опашки и много grass (не pot както му викат сега), въпреки пожарникарите. Тотални покойници. Единственото парче дет се разпозна беше Brown Sugar на Стоунс и тфа беше. Язък за барута. Само още един път се наложи да правя такава жертва тук в Ню Йорк. Пардон, не. Два пъти. И двата пъти си струваше повече отколкото можеше да се очаква. Единият път се дигнах, сменяйки два-три влака, в Лонг Айлънд да слушам Sex Pistols, а пък един друг път се забутах някъде из сокаците на Кънетикът за концерт на Стоунс – може би най-жестокият концерт, който съм гледал през живота си. Пак английски групи, да му се не види. Така, като те чета те разбирам. Историите звучат свързано и концепциите за корените, влиянията като че ли от учебник в New School University на ъгъла до нас, извадени. Седна ли обаче да слушам, друго не ми се мярка освен всепоглъщащо бездарие на тукашната музикална сцена. Наистина, майтап, ама като се връщам в София по 2-3 пъти в годината, едва там успявам да си заситя музикалния радиоглад и да се поуспокоя малко, че краят на музикалния свят не е настъпил, превзет от масирания наплив на тоталното бездарие. И то главно поради много добрия подбор на редакторите от станциите (чалгата е отделна тема за разговор) в София и то точно защото са верни на учителите, а не им се струва, че те са епигони, пък другите били оригиналът. Тук, едно че няма от какво да подбират и всичко е подчинено само на това кой ще надцака, без оглед струва или не, ами май и вкусът им и той в синхрон с нямането. Та затова и за Джери Гарсия и за разни други подобни, дето нищо друго освен прозявка не могат да предизвикват, толкова говорят. |
| Айде че много станахме нюйоркчаните тука Според мене пък най-добрият рок албум в последните 30 години е Грейсланд. |