Отиди на страница:
Та без Америка Европа в 20 в. е горе-долу следното: в политиката - Хитлер в братски съюз със Сталин, в естрадата - Лили Марлен, Едит Пиаф и Карел Гот  |
| ЧИЧО ФИЧО, Май, си позабравил, че "демократичните" САЩ въртяха бизнес с хитлеристка Германия/включително и с военни стоки!/ чак до момента, в който САЩ обявиха война на хитлеристка Германия по време на ВСВ!!! Май си позабравил, също, че "демократичните" САЩ нямаха нищо против аншлуса на Австрия и Мюнхенския договор за анексирането на Чехословакия! Дори и при нападението на хитлеристка Германия над Полша НЕ им мигна окото на "демократичните" САЩ, май?! Чак когато хитлеристка Германия нападна "роднината" на САЩ- Великобритания, чак тогава САЩ се сетиха, че "има нещо гнило" в Германия!!!  |
| “единственото, за което той се мотае тук, е да агитира за сръбкинята- тънка сръбска стратегия , която съседът винаги е умеел” @Fabi, не мой така, хич нямаш право да ме обвиняваш, че съм сърбофил или агент на сръбските тайни служби. Спомни си, че аз бях този, който в началото харесваше сръбската песен, а след това аз бях този, който я изобличи като епигонство на Sonique. Нещо повече, мисля, че това трябва да се накаже, като Сърбия се дисквалифицира. Трябва, разбира се, да се дисквалифицира и България по същата причина – не стига, че парчето е заимствано от Juno Reactor, ами използва и автентичен фолклор. Конкурсът е за оригинални авторски песни, а автентичният фолклор не може да им се признае за оригинално авторство (не коментирам изобщо, че не е на място и, че е досаден в дадения контекст). Изобщо, друг път БНТ като седне да продуцира нещо трябва да подходи с отговорност, а не така джаста-праста и, айде, ако мине. Чули-недочули, че етно-музиката вървяла и давай по най-лекото съпротивление. В българския предварителен конкурс имаше много интересни песни, дето хората сами са се мъчили да продуцират (имаше и много боклук, разбира се). Не мога сега точно да си спомня подробностите, някъде бях писал преди време. Ако го намеря ще го препостна тук. |
| Скъпи чичо, 1. Пинк Флойд идва от имената на двама блусари, но не виждам какво общо има това с музиката им. Все едно да кажеш, че щом последният албум на Genesis с Peter Gabriel се казва "The lamb lies down on Broadway" то и тяхната музика е копие на американската. 2. Не дъвчи постоянно Клептън, по добър пример за английски блусар е Питър Грийн от най-първия Флитууд Мак, може би не си го чувал. 3. С изброените от мен групи исках да ти покажа, че прогресив или арт рока се прави от англичани и не копира никаква американска музика, зашото 67-69г. това което правят Gentle Giant и Genesis в Англия, в Америка не са го и чували. Доста по-късно идва Стикс там. С едно съм съгласен с теб, че не всеки обича да слуша такава музика. По въпроса за високочелите интелигенти слушащи прогресив рок също не съм съгласен, защото едно време специално на Floyd и Genesis ме открехна един човек - локомотивен машинист. Ай със здраве и по-полека с обобщенията. |
| Тоя писклив шит гола вода е толкова фолклорен, колкото стунжи е стоян и тъпанар - перкусионист. А целия конкурс е нагледно доказателство за резултата от интеграцията на новите страни в една "била" добре уредена по западни стандарти и за западняци система. Магарешки къчове и вой до небесата как пак сме по-добрите Не е лошо, нека знаят какво ги чака! A истинските резултати можем да ги видимq ако конкурса стане по нова система, пак западняшка, разбира се, но с поправка за навлеци - всяка песен сингъл и играят броя продажби. А да ни гледат сеира тогава |
| Бай Михале, Цялата английска (и друга) "рок" музика, както вече почна да ти става ясно, се корени в блуса. Флойд, Флийтууд и всички други получавали "рок образование", слушайки "религиозно" тонове простонародни американски плочи, записвани от края на 30-те до началото на 50-те години. В Америка имаме сборни сидита като "Blues had a child, and his name was Rock-n-Roll", подредени щото да ти стане ясно, че няма нищо важно в рока, което преди туй да не е било в блуса. Освен това в рока има и "бели" неща, но те са смесени - келтски, френски, испански, немски, а не са само английски. Без американското черно английската поп музика е just another Карел Гот. Причините са комплексни - социологически, технически, търговски, и естететически, разбира се. |
| @baj mihal-е, @Чичо Фичо е прав, ако направиш справка какво говорят съответните изпълнители. И Стоунс ще ги чуеш да говорят, че са закърмени от този или онзи в Чикаго или Би Би Кинг, и Бийтълз и те уж от американската музика бозали. Изобщо, това е широко възприетото мнение. Прави се по политически причини – щатският пазар е огромен и малко така да се подмажеш, за да изкараш някой лев, няма да навреди. Иди в Лондон и ще видиш и Линкън срещу Уестминстер Аби и Вашингтон на Трафалгар скуеър. Да си видял тук в щатите статуя на Кинг Джордж? И като ги питаш, е що така, нали ви бихме там едно време. Ами, кзават, силни сте, номер едно сте и така искаме леко да ви се пробутаме. Иначе истината е, че има нещо в английската култура и традиция, което създава истинските шедьоври на световната рок музик. Потиснати ли са тия англичани от системата ли що ли и така си го избиват. Не знам. Има нещо специфично, което им движи страхотния творчески потенциал и ги прави учителите по рок и поп в модерния свят. Ето и сега, пак английската поп-музика спечели на Евровизията и първата песен и тя крадена от Sonique. Силата на балканците освен в кича и в заимстването се оказа, че е. Нищо не могат да сътворят оригинално, свое. То, не само балканцита. Вземи Русия – спайс гърлз. Ами Верка – Culture Club, Kiss, Alice Cooper. Всичко вече е казано от английската поп и рок музика. Авторът на статията май внушава, че България нямала приятели. Напротив, оказа се, че България има верни и безпринципни приятели щом могат такова бездарно, заимствано нещо да сложат на пето място. |
| Не, не е подмазване, понеже американския пазар едва ли си формира вкусовете по това кой английски музикант какво се подмазал на черните в интервю. А е самата истина. * Влиянието на черната американска музика в/у английския рок не е само музикално и естетическо (което е очевидно), но и психологическо и социологическо. Пренасяне на "лирическия герой", на езика на "андърдог-а" - нещо, без което няма съвременна младежка култура. И пренасяне на "духовен хоризонт" - значението на образа на Америка за съвр. човек, поне европеец, е голямо (вж. например книжката на Стефан Цвайг за Америго Веспучи, имаше я на български в 80те гг.) . И другарите правят грешка, като го омаловажат. * Примерно почти всички песни на М. Нофлър (освен Салтънс ъф суинг, 5.15 ам плюс албума Рагпикър'с дрийм) са със сюжети от Америка - говори се за верующи южняци, Елвис, Рей Крок - създателя на Макдоналдс, боксьора Съни Листън, лийв а суисайд ноут он а хандрид долар бил, и т.н. и т.н. Тези хора са живеели в света на блуса и на уестърните. В Your Latest Trick примерно се говори за нюйоркски музиканти на гиг в кръчма - prehistoric garbage trucks, like a Bowery bum... В Money for Nothing - за студиото на MTV на Таймс скуеър. Българския любител в България не хваща такива тънкости. * Разликата между англичаните и останалите западноевропейци, които също духовно живеели в американски свят в 50-те и 60-те, между Бийтълс - Стоунс и примерно немските блусари Ратълс, Челентано, Джони Холидей, Червоне гитари и Щурците, е че англичаните (ирландците и т.н.) говорят английски по рождение и имат особено роднинско отношение с Америка. Друга разлика е, че Лондон по това време е по-космополитен от Берлин и Рим (ако може би не от Париж) - един парс от Бомбай, роден по случайност в Занзибар (Фарук Булсара - Фреди Мъркюри), пристига в Лондон и става английски рокаджия, имитирайки блуса, госпъла и т.н. Редактирано от - Чичо Фичо на 15/5/2007 г/ 19:36:15 |
| Това е пресилено. Със сюжети от Америка са, защото няма да се продадат иначе. в Америка. Преди две-три години беше дошъл на 17-та улица сър Джордж Мартин, да си продава книгата за $300 и поразказа доста неща. А той не е случаен, както знаеш. Той е това, което направи Бийтълз Бийтълз. Вярно е, че проектът "Бийтъз" не го бил считал за нищо. Стен Гетц по-интересн му бил, но се поразбра така как точно пазарът тук ги интересува повече от всичко друго. И на маймуни ще се направят, за да го завладеят някакси, и основополжници ще изкарат, че са американците на английското чудо в рока, само и само да стъпят на щатския пазар. Няма сантименти в тази работа. |
са живеели в света на блуса и на уестърните музикална илюстрация към казаното от Чичо  Натиснете тук |
| Добре, а мога ли да попитам защо американския пазар е толкова па най-голям? Нали ЕС е вече 500 милиона души? По-голям е, понеже рока е американската музика, хората са я "засукали" с първото мляко. Европа е изкусен епигон. |
| Европа нещо се мъчи и тя да наподоби щатите, но доста безуспешно, както изглежда. Такъв огромен, хомогенен, платежоспособен пазар като в щатите никъде няма и надали ще се пръкне в предвидимо бъдеще. Просто мечта за всеки бизнес, и за музикалния също. @Fabi беше споделила едни нейни интересни разсъждения за пазара на киното и изобщо на изкуството в Европа. Пазарът -- силно казано. По-скоро, няма такова нещо в Европа. Разпокъсано, егоистично и никакво. Всяка страна сама за себе си. Мъчат се нещо там, Евросъюз, но не би. Такова чудо като американския пазар е неповторимо и то е създадено поради особения характер на обществото тук. Нешо, което в Европа не може да се повтори. |
| Чакай, че абравих да допълня. Горното обаче не означава гаранция за качество, по-скоро за конфекция. Пластмасови домати, телешко с хормони. Всичко, да върви бизнеса в големи мащаби. Отделният индивид е без значение. Всичко е по предварителн отработени схеми и образованието и здравеопазването. Никакво мърдане от схемите. Почти китайска му работа. То, не случайно Котай така прегърна концепцията. |
| Много добре. Но ето футболът е голям бизнес в Европа, а в Америка е само забавление за момичетата. Футболът е европейска игра. Конфекцията - серийността - не е непременно лошо нещо. Европейските фирми също нямат нищо против нeя, като могат да я постигнат. Лошото качество върви докато може - когато консуматорите почнат да искат органични (биологични) домати и телешко вместо пластмаса и макдоналдс - и те се появяват. |
| @Чичи Фичо, а иначе си прав, че родината на рока са щатите. Обаче шедьоврите са създадени в Англия. То е като ашладисването. Пръкнало се някъде нещо, но онова, за което става дума майсторът градинар го прави. Сега, то и рапът е американско създание, ама е нещо, дето си е там за определена група и то не е точно музика. Латиното и то си има родина, както и кючека. От тези сурови неща ще се прихване добър плод само, ако майсторът реши. Е, не решава много-много в областта на кючека и затова си седи там при кича и човек се погнусява само като чуе два такта. Виж пък какво стана с електронната музика, дето в щатите хич я няма. Шедьовър след шедьовър, когато реши майсторът. Вземи Sky на Sonique дето се скъсаха да я крадат, а и тазгодишната Евровизия спечели. Има нещо сериозно, строго в англосаксонската музика. Няма ги нашите лигавщини. И там кич (Culture Club – Boy George), но нещо пакетиран така, че първо е първи на ринга и си има някаква все пак своя естетика. Като творба на френски примитивист. Научавам, че тази Sonique написала Sky по повод загубата на детето си при раждане и я посветила на това дете. Да ти се скъса сърцето. Няма съмнение откъде се е взела тази дълбока чувственост, та го е направила едно от най-великите парчета на десетилетието, ако не и изобщо. И въпреки това, сдържано, накакси. Сериозно и сдържано, но и понесло някаква свобода дето трудно се описва, камо ли постига. |
| Малко, мисля, обръщаш нещата. Бизнесът налага на консуматора какво да обича, не обратното. Като не ти харесва, стой гладен. И в музиката е така. Каквото ти дадем това ще ядеш. Мръдни към Saks Fifth Avenue, да речем, тези дни и виж каква гадост. По $700 некви отвратни китайски ватенки. Копчетата им недозашити, непоръбени и конци стърчат отвсякъде. Изобщо, погледни целия пазар на дрехите, да не говорим за всичко останало. Иде ти да тръгнеш гол. Каквото ти дадем това ще носиш, а и ще си мислиш, че е и фашенебелно, щото си го купил от Bloomingdales. Едва ли това, че Манхатън (изобщо щатите) е превърнат в китайска колония е точно защото консуматорът го бил искал. |
Бивол по калдъръма оказа се, че България има верни и безпринципни приятели щом могат такова бездарно, заимствано нещо да сложат на пето място. Елица и Стунджи вдигнаха летвата Стефан ХАДЖИЯНЕВ Пловдив Освен гласуване по съседски, необходимо е и мелодичност за една песен, за да се класира на "Евровизия". И да стане толкова популярна, че хората да започнат да я слушат и в колата си, и да си я тананикат. Елица и Стоян са уникални, жизнерадостни, запомнящи се и това ги класира. Нямаше кич, нямаше примес от съседска музика и бални рокли. Затова мисля, че успехът им се дължеше повече на тях самите, отколкото на гласовете на българите зад граница. Само да имаш хубав глас не е достатъчно. Представителката на Молдова го доказа - фантастичен глас и перфектна външност, но нямаше уникалност.Та отсега си мислете за догодина. Българските изпълнители трябва да престанат с монотонните си "приспивни" песнички, та да не им е виновен после пак някой друг.  |