Отиди на страница:
| Да бе Пенелопа 14 ст. малка пача или шкембе 26 ст. голяма и един голям краешник хляб за 1 ст. ли беше и ето ти студенстка закуска. Задължително се слагаше лют червен пипер и оцет с чесън. Чорбата се сервираше в метални купички. Обаче колкото повече се демократизираше обществото, толкова повече изчезваха тези блигинки. През 80-те можеше да се яде шкембе чорба само в Кошарите и на Шумако. |
А, например, в студенския стол на "Аксаков"/на гърба на бившето Студенско кино/ по мое време можеше да се яде там първото ястие/чорба/ и БЕЗ купон /от 35 ст. за супа, основно ястие, десерт и хляб!/- чорба и хляб студентите можеха да ядат "на корем"!!!  |
| Марксчо, лъжеш. В 80-те, когато бях студентка, шкембе чорба имаше, например, близо до кръстовището на бул. Заимов с Клемент Готвалд, в сегашната част, където някогашния Заимов става булевард Мадрид. Нямаше голяма и малка, имаше само един размер и струваше 15 ст. Предполагам, че и на много други места е имало. На Солни пазар, например, макар мястото да беше известно като развъдник на хепатит А. Днес шкембе чорбата е навсякъде в София и Пловдив. Мога да посоча поне 5 места в София, личен опит от миналата и тази година при посещения на родната столица.  |
А Славчо Христов почна с една шкембеджийница срещу ЦУМ по време на демокрацията и какъв банкер стана..  |
| Брахмачаря-та не е сектантство, а първи етап (ашрам) от живота на човека, свързан с ученичеството. Някак си не е било редно да задиряш жените в дома на учителя. |
шкембе чорбата е тема къде-къде по интересна от наука и изследвания в България  а за блестящата бг дипломация нито дума... |
| Пак Нелка ще пострада Няма на всеки метър и километър шкембе чорба в София Ако има е кофти Защото струва много а е евтина стока Същото е и за науката Просто мястото на науката такава каквато беше е същото, каквото беше и на шкембето ...когато беше |
| Почнаха с науката и свършиха със шкембе-чорбата... Ами прави са хората - то като не дават шкембе-чорба, каква наука да правиш? |
| Спомням си когато Костов беше премиер министър на едно общо събрание на Философския факултет някой се изказа, че заплатите са много ниски и трябва нещо да се направи, Веднага след това стана литераторът Кьосев и най-безпардонно обяви, че предното изказване било популистко и точка. За мен Кьосев е комсомолец от средна класа. Не, че това, което казва в това си съобщение не вярно. Но казано от устата на Кьосев е смешно. |
Ако някой пък може да сподели кви пламенни априлски слова е дрънкал т.н. проф. Евгений Дайнов в АОНСУ ще се получи туш. Изглежда същите пребоядисани комсомолци заради които се гътна комунизма сега изклатиха и капитализма и секи момент ще го катурнат.. Ква наука - кви 5 лева?  |
| Приятелю Ган, въпросът за връзката между наука и шкембе чорба съм го изяснил теоретически и практически на първа страница - вместо уводна, под статията за Искъро и Марица... Чети и се учи! Вождът Зомби. |
| Бре туй Зомбе кви чорби е забъркал.. Виж ся, поради туй, че в тая стара шкембеджийница сме надзърнали случайно и за малце не значи, че требва да се хабиш без публика. Виж след икиндия е по-друго. Само да ти обърна внимание на некои пропуски, а именно не си отразил интереса на дипломацията към шкембето. Но последните кат хора махнаджии харесват шкембето, но имат претенции към чесъна щото ги излагал пред международната общественост. Има тънкости тукаа ..даа |
| За чорбите на вожда Зомби и хабенето без публика - абе при толкова много мегаломании - една в повече, една в по-малко .... Какво значение има? |
| Кьосев никога не е бил комсомолец - нито среден, нито голям. И след 1990 г. не се е поставял в услуга на която и да било партия. Има много голяма разлика в неговото поведение и това на Дайнов, Райчев, Бунджулов, Дичев. Не е хубаво всички да се слагат в един кюп, защото това действа развращаващо - не е стимулиращо да се придържаш към някакви по-високи морални стандарти, да се опитваш да си пазиш личното си достойнство, ако знаеш, че каквото и да правиш, пак ще те очернят и ще те зачислят към общата маса негодници. С това не казвам, че Кьосев си няма кусури и не е имал много заблуди и илюзии (сред неизживените от които е и тази, че в България някога ще има нормална европейска наука), но темата все пак не е за тях. А той се е държал достатъчно достойно и има правото да говори по нея. |
| И - благодаря за тънкия намек... Не че изначално не съм наясно с това, за което говориш, ама като те хване непукизмът... Тогава наистина е необходим някой приятел - да ти светне един, та да се усетиш... |
| Та да си дойдем на темата, която е за съотношението между европейските и българските заплати в областта на науката и образованието. Към нея аз добавих въпроса за голямата и идеологически обусловена деформация в структурата на заплатите в България. За илюстрация намерих база данни за заплати, въз основа на която могат да се пресметнат съотношения Натиснете тук САЩ (2005 г.)– средна брутна заплата: Шофьор на автобус (1898 долара) – Учител (5266) – Професор (6104) – Общопрактикуващ лекар (11 698). Съотношение 1:2, 77:3, 21:6, 16. Великобритания – средна брутна заплата: Шофьор на автобус (1365 паунда) – Учител (2759) – Професор (3119) – Общопрактикуващ лекар (5106). Съотношение 1:2, 02:2, 28:3, 74. Чехия – средна брутна заплата: Шофьор на автобус (19758 крони) – Учител (21769) – Професор (21064) – Общопрактикуващ лекар (32349). Съотношение 1:1, 09:1, 06:1, 63. Унгария – средна брутна заплата: Шофьор на автобус (149, 464 форинта) – Учител (181, 045) – Професор (242, 296) – Общопрактикуващ лекар (? няма данни). Съотношение 1:1, 21:1, 61:?. България – средна брутна заплата: Шофьор на автобус (1330 лева в София от 1 юни 2007) – Учител (404) – Професор (700) – Общопрактикуващ лекар (1000–2000? според пациентите). Съотношение 1:0, 30:0, 52:?. Ясно се виждат изкривяванията в соцстраните. Те са резултат на преднамерена държавна политика в миналото и могат да бъдат изправени пак чрез държавна политика. Иначе ще бъдат изправяни с корупция и ще водят до все по-голям упадък в тия сфери. |
| „Само с ядене(политика) не става – иска и акъл” Д-р Тормозчиян, явно си по-информиран и безспорно всеки отговаря за себе си. Но очевидно у нас всички „обществени услуги” са безнадеждно откъснати от живота. Политика, наука, изкуство и т.н. са безмислени и самоцел без да слязат до „широките маси”. Няма изкуство, което да не е признато от хиляди и милиони(освен ако не му са попречили). Най-големите таланти са разбираеми за най-много хора(примерно Леонардо или де Гол). В последните години видяхме, че и секретни военни и научни разработки се „приземиха” сред хората, като интернет, GSM и др. У нас обаче „обществените услуги” са средновековно откъснати и изолирани от обществеността. Или те са обречени(по горните причини) и за това са си виновни те. Също за да имаш адекватно заплатен учен, трябва да имаш адекватно заплатен данъкоплатец и това е най-трудното, но и единственото решение. |
| Данъкоплатците в съседна Румъния не са кой знае колко по-добре заплатени (все още), но деформацията беше призната и съответно се вземат държавни мерки за изправянето й (данните на Кьосев тук са остарели): Румъния е амбицирана да догони с бързи темпове средните европейски стандарти за развитието на науката. В момента северната ни съседка също отделя 0.5% от БВП за наука. До 2015 г. обаче средствата, които ще се инвестират за научни изследвания, трябва да достигнат 3% от БВП, предвижда наскоро приетият от правителството в Букурещ национален план за изследванията, развитието и изобретенията (2007-2013 г.). Според плана заплащането на учените ще се раздели на няколко категории. Учените с висока креативност и ръководни функции в науката ще взимат месечна заплата от 4300 евро, а анализаторите ще получават по 2900 евро. За кадрите със средно образование, работещи в науката, остава възнаграждение от 1000 евро. В момента заплащането на ст.н.с. I ст. е 1500 евро, докато в България учените със същата степен взимат между 250 и 300 евро. Амбициите на Румъния са броят на хората, занимаващи се с наука, да се увеличи три пъти спрямо 2003 г., а броят на докторантите да скочи с 50%. Друга цел в плана предвижда годишно да се отпускат 2000 стипендии за докторанти. Автор: Ванина Стоянова Източник: в. Сега 16-04-2007 По други данни: За сравнение, в съседна Румъния, с която до скоро бяхме разглеждани в паралел, заплатата на професора вече варира между 800 и 1500 евро. Нещо повече, дори в страни, които не са членки на Европейския съюз, като Македония и Албания, заплатите на професорите са от порядъка на 1000 евро. Повече от очевидно е, че при сегашното заплащане от средно 250 евро за висококвалифициран научно-изследователски труд, България няма шанс да стъпи на здрава конкурентна основа както в рамките на ЕС, така и извън него. |