Отиди на страница:
| Тези които не са чели негови книги, да са гледали снощи "Бялата стая" по БНТ. И щяха да видят в лицето на Александров малко и от самия автор. Бохем, бунтар, идеалист. Интересно, как цензурата в лицето на "Стоевци" е пуснала книгата и филма. От вчера, както и при "Козия рог", легендарните автори на "Бялата стая" се събраха във Великия безкрай. Мир на праха им. |
| Богомил Райнов имаше специфичен и неповторим стил като писател. Беше един от най-добрите български писатели. Колкото до злобните коментари по-горе: Само злобата остана на някои - няма вече аргументи, факти... |
| В конфликта между баща и син, който се отбелязва по-горе, стои дълбоко различие в естетическите концепции - Николай Райнов е бил и спиритуалист - нещо, което Богомил Райнов не е споделял. Та не бива да се казва категорично, че синът се е отрекъл от баща си, позовавайки се на мътилката в онова време, когато , видиш ли, мисълта за кариерата е била по-важна за сина от почитта към бащата. За как`Сийка само отбелязвам, че и Димитър Димов е блестящ стилист и невероятен ерудит. Разбира се , това е моето мнение, а с написаното от нея съм абсолютно съгласна. Лек път към звездите на Богомил Райнов. Мястото му на земята ще си остане само негово и дано българската естетическа мисъл не осиротее с неговата смърт. |
| фичката да дава оценка на Богомил Райнов е все едно конска муха да се изкаже за коня, от чиито тафтаци преживява. Бог да прости Богомил Райнов, един от "първата редица" писатели и мислители. |
| Ох, пак фичо се е из... казал... То човекът още не е изтинал, той разрови целия му род... и колко компетентен - тоя такъв, оня такъв, а пък дъщеря му... Хайде да помълчим, всички сме израстнали с книгите му, а дали ще се четат след време, да сме живи, ще разберем... Съболезнования на близките му... |
| Не беше добър човек. Даже, бих казал, не беше човек. Беше мизантроп. На колко хора е отровил живота с партийното си слагачество и изпълнението на поръчки от Тодор Живков. Само да беше това, че тровеше хора като Атанас Далчев, стига му за да бъде мразен и след смъртта му. Когато не си човек, нищо не струват големите ти познания по изкуството, препълненият ти с картини на велики хора апартамент и книгите, които си написал с фалшивото си перо. Иронията е, че на такива мръсници като Богомил Райнов, Господ щедро дарява дълъг и комфортен живот. Спомнете си за Андрей Януаревич Вишинский. |
| Бог да го прости! Голям интелект, на за да се реализира в зората на академичната си кариера трябваше да изиграе ролята на български Павлик Морозов и предаде баща си. Години след предателството написа "Тютюневия човек", но така и не написа разкаяние и не си направи нравствено харакири. А той беше идеологическа томахавка на ЦК на БКП дълги години. Но нейсе. De mortibus aut bene aut nihil. Може пък наистина да е вярвал в комунизма, въпреки че в една или друга степен си правеше гаргара с него. Спазваше повелята на Андре Жид "И най-зловещият режим не е в състояние да унищожи най-добрите от нас". Става дума за интелектуалците. (Цитирам по памет). Царство му Небесно на Богомил, макар да е кръстен на любиния на татко му еретик - идеолога на богомилството. |
| От виртуалния ми разговор с един съмишленик: (1) Това наистина е финалният реквием за един от най-големите мръсници на България: комунист, отцепредател, мошеник антиквар, некадърен булеварден драскач. Гранка на достоен род, превърнал се знакова фигура за деградацията на традиция, култура и почтеност в следдеветосептемврийска България. Червен гъзомийник или "Погодил Номерайнов", както го наричаше Радой Ралин. Едно време комунягите величаеха Павлик Морозов, дето предал баща си. Богомил Райнов (освен човек, разграничил се от баща си по идеологически причини, свързан с ДС и години наред ползвал благата на комунистическата номенклатура) е един от мрачните идеологически надзорници на българското изкуство през комунизма. Изпратен в първите дни след нахлуването на Червената армия заедно с Младен Исаев и Валери Петров в радиото, за да осъществят “радиоразпръсквания в духа на революцията”. Дългогодишен първи заместник-председател на Съюза на писателите. Неговите - най често неподписвани - статии през 50-80-те г. на ХХ в. в "Работническо дело" и "Литературен фронт" срешу всичко, което беше по-различно от догмата на соцарта, са образец на доноса като литературен жанр. Статиите му срещу модернизма в изкуството, срещу Радой Ралин, срещу Блага Димитрова и други български писатели са наистина класика в този жанр. Те трябва да бъдат събрани (заедно със статиите на Левчев) и др.и издадени като документални свидетелства за най-българското безвремие. Което триумфално се завръща в страната Позитания. |
| (2) Георги Данаилов, "Доколкото си спомням": "Хората на изкуството трябваше да изпълняват прищевките на властта за увековечаването на нейното могъщество. За прослава, за въздействие върху съзнанието на народните маси, и всеки опит за противене, за несъгласие, водеше до отлъчването от художествения живот. Така Иван Ненов бе обвинен във всевъзможни художествени грехове, а те по правило се смятаха и за политически. Уволниха го от художествената академия и трябваше с мъка да се препитава. Докато един ден на вратата му не се позвънило и същият човек, който навремето бе съдействал най-дейно за прогонването му от академията, се появил, за да подбере от „формалистичните“, „модернистичните“, „упадъчните“ му картини такива, които да бъдат изпратени във Франция на изложбата на българската живопис! Името на този човек е Богомил Райнов и той сам сигурно би потвърдил истинността на този случай." В следствие Иван Ненов е уволнен от Художествената академия. |
| (3) Георги Марков, "Задочни репортажи": "Българската съвременна литература беше още по-досадна, защото съвсем примитивно и бездарно фалшифицираше действителността която познавахме. Аз опитвах много пъти да прочета поне до средата книги, като “Сухата равнина” на Павел Вежинов, “Път” на Стоян Ц. Даскалов, “Ведрово” на Гуляшкин, “Син на работническата класа” на Камен Калчев, “Стихове за петилетката” на Богомил Райнов, “Звезда на мира” на Младен Исаев и други подобни - и никога не успях. Имах чувството, че всички са писани от един и същи човек, чиято единствена задача е била да декларира с много думи своята вярност към партията. ... Всичко беше в ръцете на партията, което ще рече в ръцете на Държавна сигурност." |
| (4) В случая с Жендов Богомил Райнов изпълнява ролята на екзекутор след като Жендов си е спечелил омразата на Вълко Червенков. Статията на Райнов го изпраща в немилост и изолация. Райнов напада и Владимир Димитров-Майстора и пита "Какво би правил нашия Майстор, ако ябълките крушите изчечнат от планетата Земя." Така че Майстора до края на живота си не показва картини на изложбите със социалистическо изкуство. Вероятно има още много случаи. Както Георги Марков пише, било е по-добре да имаш работа с партийни фанатици като Караклавов, отколкото с тинята на младите безпринципни партийни функционери в изкуството като Богомил Райнов. Характеристиката "талантлив угодник" е може би съществената за Райнов, но много може да се каже и за плагиатството му на стила на писатели като Чандлър. Той не беше общественик и не е направил нищо безкористно за обществото. Книгите му са били много добре заплатени, беше един от най-богатите хора в НРБ. Едно време се носеха легенди за парите които броил, за да купи вилата на Гяуров в Бояна. Тоя недостоен син на баща си отмъкна много картини, национална собственост. И той беше в мафията с крадените антики заедно с Боян Радев, Димитър Иванов и Божидар Димитров. Величаеха го толкова зашото беше ДС, а творчеството му е жалко. Не случайно бе "персона нон грата" във Франция и беше изгонен най-позорно. Голям е неговия брат Боян Райнов - велик френски скулптор, сега покоен. А Богомил Райнов е срам за България. |
| а дрънди хасаноф целия у бело, никому неизвестно тъпо завистливо говедо дрънди, ти кво си написал? освен тая дрисня тука? |
| (5) Един ден внучетата на въпросния господин ще се хвалят с неговия орден, ще величаят неговите заслуги пред нацията, ще стоят гордо изправени пред бюста или паметника му и ще ни учат кое е добро и кое зло. НЯМА ДА СТАНЕ ДРУГАРИ. Ще се провалите . Може да пращате синовете и внучетата да учат в реномирани университети, може да са пълни с пари, но единици ще са тези които ще предадат щафетата ви, на потомците си. Няма какво селският пъдарин и рабфаковецът да предадат на потомците си, освен разбира се пари в брой и някоя селска хитрина. Ама при едни естествени процеси на развитие на обществото, един по един ще отпадат. Каквото и Богомилчо да е постигнал като писател, дължи го на баща си. Но баща му не е бил комунист - цървул. Неслучайно се отказа от своя куче-син. В "Тютюневия човек" има очарователна сцена. Прибират се баща и син от събранието, където синът току-що е разгромявал баща си, и таткото пита: "И какво сега? Като Смердяков с китарата, а?" Това се разказва приятно, с лека интелектуална нега... Няма що - голям писател. Четеш и се питаш: Богомил Райнов ли не разбира какво е казал татако му? |
БР| на времето блъсках една бездетна секреталка на факултет от художествената академия, където Богомил Райнов беше преподавател. и тя не го харесваше, макар и да ставаше за отсичане, акъла и беше колко на една кокошка, т.е. малко повече от на дрънди хасаноф. ама той съм сигурен че за нищо не става. апа за отсичане - изобщо  |