Отиди на страница:
| Омерзен съм, защото: "Големият му литературен му талант" беше употребен за плагиатставане и идеологически маркетинг. Приносът му към образа на Марлоу беше в това, че му имплантира комунистически мироглед, кръсти го Емил Боев и го изпрати да шпионира и убива "предателите" и "родоотстъпниците", осмелили се да не харесват Татовия рай. Георги Марков беше убит от някой двойник на Емил Боев, а Райнов е моралният съучастник и адвокат на убиеца. Тези, които го харесваха заради романите му, и досега не разбраха, че четат преразкази на Чандлър и Хамет. Заедно със Светлин Русев и Любомир Левчев беше в идеологическия и културен елит на комунистическата власт, но само той плати за влизането си там с отказ от баща си. Всичко това беше възнаградено от президента Първанов с орден "Стара планина". |
| Относно ценностите на Богомил Райнов и препоръки за книги: "Този странен занаят" "Третият път" - (трябва да се чете БЕЗпристрастно и НЕполиТИЧЕски, а хуманно - как се отразява времето - Левски го е казал най-точно - "Времето е в нас и ние сме във времето"  "Ерос и Танатос" - доста спорно произведение, но дали има друг труд от 70-те години, в който да са събрани и цитирани т.н. "западни" тенденции в изкуството през 60-те на 20-ти век "Пътища за никъде" ами - засега толкова - като начало и да завършим с два цитата - как се започва произведение: "Мрачината на Симплон е толкова продължителна, че когато влакът ни изплю от тунела..." "Денят започна съвсем нормално, сиреч зле" Това начало го свързвам като началото на филма "Имало едно време в Америка". Сбогом, Учителю и ПОКЛОН! |
| Още един идол на посредствеността се махна. Добре! А Чичо Фичо отново е уцелил десетката: "Неговия бизнес беше да увива сталинизъм най-чиста проба в целофана на образования софийски тарикатски и просто вестникарски език от 30-те години". Точно казано! |
| Чичо Пичо, West Coast, FL, Olo, Резлива бира, Барон селски............Полирол ! В кой век живеете , бре? Не бъркайте реститутско или ОФ събрание с творчеството на един писател. |
| Не само писател... Universe Забравих да попитам - кой твърди или ви е внушил, че Богомил Райнов СЕ Е ОТКАЗАЛ от баща си? Това е вечното движение или развитие, ако щете - синовете да спорят с бащите и ако можеше да се каже ей така - с две изречения - защо са изписани толкова трудове, пък изащо има и Евангелия? Ех - мъка, мъка... |
няма да има никаква „бърза и безпощадна забрава” по простата причина, че скоро няма да се се появи талант от такъв калибър. Писанията за големия калибър и още повече за гениалността на Б. Райнов не са нищо повече от невероятно пресилени раздувания, които не се основават на никаква обективна преценка, а са пореден печален пример на идеологическо въздухарство. Дори измерван с чисто български мерки, Б. Райнов е средна ръка писател, продукт на изкуствената среда на подложените на тотален контрол изкуства. В естествена литературна среда той би бил просто "господин Никой". Разбира се, на фона на Ст. Ц. Даскалов, Крум Велков, Иван Хаджимарчев и пр. той изпъква - има предимството да е израснал в градска интелектуална среда. Но сравняван с най-добрите писатели в българската литература въобще, още повече с балканските, а какво да говорим с европейските майстори на словото, той просто изпада от всякаква класация. С какво всъщност той би могъл да остане в българската литература? С романите си? Абсурд. Да припомним кои са те: „Инспекторът и нощта“ (1963), екранизиран „Пътища заникъде“, екранизиран („Бялата стая“) „Черните лебеди“, екранизиран „Умирай само в краен случай“ „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, роман, 1971) „Господин Никой“, роман, (1967, 1971 и 1974) - екранизиран, „Ченге втора употреба“, роман, „Денят не си личи по заранта“, роман ISBN 9547397133 „Голямата скука“, роман, (1971, 1974) - екранизиран, „Един наивник на средна възраст“ (1975) „Реквием за една мръсница“ (1975) „Тайфуни с нежни имена“, роман, ISBN 9547397125 (1977) „Денят не си личи по заранта“ (1981) Все произведения на масовата литература, които въпреки високия си тираж и множеството читатели, на които са били интересни, нямат никакъв шанс да бъдат признати за висока литература, ни най-малко пък за класически произведения на българската литература. Това е литературна ширпотреба, долнопробни подражателни продукти на сръчен писач и нищо повече. Подобни сръчни писачи в историята на световната литература има стотици, но днес имената им са известни само на литературните историци. По времето на Пушкин е имало десетки такива писачи, които са били многократно по-популярни от него, но кой чете днес, примерно, Булгарин и неговия нравоописателен роман „Похождения Ивана Выжигина или Русский Жиль-Блаз“ . По същия начин днес никой не чете романите на Б. Райнов (иначе щяха да ги преиздават), а в бъдеще ги чака пълна забрава. Нима Христо Калчев не постигна същия висок тираж и не беше четен с интерес от стотици хиляди, при това в естествена пазарна среда, в условия на силна конкуренция, от която Райнов беше предпазен. Не съм чул някой да е обявил Калчев за гениален или поне от голяма величина писател заради "вулгарните" му романи. На какво основание тогава това се прави за Райнов? Само поради идеологически и партийни пристрастия, няма друго основание. А, между другото, преди това Калчев беше доказал таланта си във високата литература, така че има по-големи шансове да остане в историята на българската литература, отколкото Б. Райнов, при всичките раздувки за гениалността му. Редактирано от - Йошида на 09/6/2007 г/ 23:27:31 |
| В повечето случаи големите писатели са големи, защото са големи и като личности... Да видим какво писмо ще ни "прати" Д.Иванов... |
| Какво друго, освен романи, е писал "геният" Б. Райнов? Като професор по естетика е оставил и научни трудове „Стилът в изобразителните изкуства (увод в стилознанието)“ (1948) „Против изкуството на империализма“ (1953) „Пътищата на ционизма“, очерк (1969) „Ерос и Танатос“ (1971) "Масовата култура" (1974), Отдавна и безвъзвратно излезли от научно обращение сръчни компилации. |
| *** Ще отговаря всеки за това, което е извършил: Убиецът - за своите убийства. и доверчивият - за свойта доверчивост. Ще отговарям. В дните на голямата проверка не ще се скрия гузно зад редиците и няма да се оправдавам, че "такова беше времето". Такова беше времето наистина. Ала нали и аз бях в него, ала нали и аз бях като него, понеже времето го правят хората, включително и дребосъците. Ще отговарям. И не ме търсете в тълпата на разкаяните грешници, ни сред елита на непогрешимите, които всичко отнапред са знаели. Живях с наивната илюзия за щастие, което ни очаква още догодина, вървях през бурни и тревожни дни с тълпите, които в хор крещяха твойто име, а после лутах се в безлюдни пътища, отдавна заличени от тревата на забравата, несигурни, но сигурно безкрайни, защото нашите стъпки са човешки, а разстоянията космически. Ще отговарям. ..................... И в онзи час на бъдната проверка, когато някой изреве командата: "Виновните - пред строя!" аз ще направя свойта крачка пред редиците, една мъчителна и може би последна крачка по дългия си път към преизподнята или към сините далечини на хоризонта ................................... "Виновните - пред строя!" Б. Райнов, откъси от Пантеонът(1986) Редактирано от - hamel на 09/6/2007 г/ 23:01:51 |
| Брей - тоз Йошида много рабира от вашите БАЛКАНски "работи". Чак сега разбрах, че "Ерос и Танатос" е "роман" - тюх да му се не види! Жалко, че списъкът с "романи" не е пълен! Къде са "Този странен занаят" и "Третият път"? А "Тютюневият човек"? Къде е "Черният роман"? Или произведението за Паскен? - може би и то е "роман"! Пиша не заради друго, а защото в тази т.н. "държава" всеки се изказва неподготвен, "всезнаещ", плагиатстващ - работещ по технологията "Copy & Paste", па дава акъл и на другите! (и най-вече псува!) |
| Много неща са изпуснати от списъка на Йошида. Като почнем от първия му роман "Пътуване през делника", минем през великолепните "Парижки разкази", по-накрая идват "Само за мъже", "Магическия фенер", романизираното изследване на Ван-Гог, Гоген, Сезан и Дега, "Тайната", поезията и т.н. |
| Е, япончето откъде да знае що е това "роман"? Сигурно не е включил и изследването "Черният роман", защото му прилича на "РОМАН" Изпуснал е РОМАНа "Не ме разсмивай"... и други. Та - "НЕ МЕ РАЗСМИВАЙ' - това си е произведение... Дали е чувал за Съмърсет Моъм? Той прави с английския език, това което Богомил Райнов прави с български... Казвам "С", а не "В".... |
| Какво остана? Книгите му със спомени, размисли, есета: "Тютюневият човек“ "Тоя странен занаят" "Третият път" "Пътят за Санта Крус" Ами направете експеримент, вземете сборника с най-доброто от есеистичната му проза, "Тайната", и го четете паралелно с есетата и размислите на някой наистина голям автор. Да речем, с "Безсъници" на Иво Андрич. Или с есетата на Франтишек Шалда. Хайде чак до Йосиф Бродски да не стигаме. И сами ще видите кой на какво равнище е, колко "гениален" е Б. Райнов и пр. Тъй че какво всъщност толкова губи българската култура с неговата смърт? Абсолютно нищо. |
| бог да го прости човека четох некои писания от него и има кво да се научи и запомни обаче грехота е но има кой да съди не ние заштото казано е в книгата: "почитай майка си башта си" НЕ ГО МИСЛЕТЕ!!! |
| Списъкът не е мой, това са включили в статията от Уикипедията, и в некролога му от БТА. Копирал съм ги от там, да не излезе, че е мой пристрастен подбор. Други хора са подбирали уж най-доброто му. Натиснете тук |
| Браво, Йошида! Благодарим ти за изчерпателните "художествени критики"... Но някъде там (по-точно в края на "Третият път" ще намериш едноизречение - какво е обичта... "Това, което сързва слънцето и другите звезди" И защо ни трябваше да ни доказваш, че нищо не губим? Всуе са били напъните ти! С ВСЯКА смърт се губи една звезда - а ако звездата поне за миг е светнала - то значи, че е имало защо да се роди! |