Отиди на страница:
| Да подчертаем отново и мнооого дебело, та да вденат някои болшевишки и царски гъзоблизци: Величаеха го толкова зашото беше ДС, а творчеството му е жалко. Не случайно бе "персона нон грата" във Франция и беше изгонен най-позорно. Толкоз., ПУТИНци. |
| Ривети, ривети, таваришчи, обзалагам се, че вашите собствени деца и внуци не са и чували за либимеца ви... Естествен подбор, ко да праиш  А иначе притеснено-оправдателният тон на паметката е достатъчно показателен, че и авторите нещо май си не верват... |
| Това, че еди-кой-си не е между живите, не значи непременно, че е бил добър. Между "или хубаво, или нищо" има и факти. Не беше добър човек; не ми харесваше като писател. Това си е мое мнение. За мъртвите: Лека им пръст! И в никакъв случай само хубаво, а истината. |
| Господи, явно не си безгрешен, щом като си сътворил Фичо, Вълчо и Дрънди с мозък, колкото на едни големи бели птици. Гъски, патки - все тая. Да не можеш да се смириш пред собствената си злоба в такъв момент, какъвто е смъртта, е признак на дълбоко и необратимо мисловно увреждане.Защото, дребни душици, да словоблудстваш , когато засегнатият не може да отговори и се защити, е все едно да пикаеш върху гроба му. И защото, който не уважава смъртта, не уважава и живота. Ега ти помиярщината. А за помиярите - и плювките са твърде уважителни, защото и те са човешки продукт, за разлика от горепосочената фауна. |
| Смъртта не оправдава и не извинява постъпките приживе, тя не произвежда негодника в герой, макар култът към героите да води началото си от култа към мъртвите в античността. Инак защо ти трябва да се държиш като достоен човек приживе - цял живот мърсувай, а като умреш и - хоп! - пак ставаш герой. В някоя паралелна вселена, може би. Не може и Радой Ралин, който също е заблуден комунист, но поне не е изменял на себе си, да бъде герой, а този, който го е преследвал и е угодничил на властта, също да бъде герой. Няма как да ги сложите в един пантеон. А Богомил Райнов предава не само баща си, но и нещо по-тежко - той предава и продава себе си. Вижте как е почнал на младини и в какво се е превърнал. Продава дадения му от Бога талантец на Мамона - това и на далеч по-талантливи от него не е било опростено, примери в историята много. Чака го бърза и безпощадна забрава, харесва ли ви, или не. |
| Другари, Чел съм Б. Райнов като дете в 70-те години, затуй съм запомнил наизуст доста изречения. Тогава, както казах, ни беше прозорче към запада. Отвращението си развих доста по-късно, когато почнах да опознавам запада лично, а също и някои служители на ПГУ покрай работата ми във Външно. Шанса на Боби беше, че много българи и досега са наивници като мене в 70-те, или пък ченгенца по душа. * Пропуснах да коментирам казаното от Д. Хасанов за подражанието на масовите образци на западната комерсиална култура у Б. Райнов, което съм коментирал по-рано за Недялко Йорданов - друг подобен нечистоплътен тип, също със своя вярна публика от нечетящи хора. Интересно е сравнението между Райнов и Гуляшки. След десети беше модни критиците повече да громят Гуляшки и скудоумието му. * За мене Гуляшки е много по-поносим - сладкодумец, романтик и хуманист (а не циник мизантроп като Райнов). Не случайно Гуляшки имаше повече успех и на запад. Разбира се, Гуляшки също пише близо до 100% измислици за българския живот, но сладкодумно и "атмосферно". Например в романа за Момчиловци няма нито една вярна дума, но има приятна атмосфера. Това, което на английски се казва "фикшън", измислица. * Много вреден за българските интелигенти е цинизмът и разрушителната, уж интелектуална, а всъщност неинтелигентно-комплексарска, самоирония. |
| Някои хора "демократи", не си дават сметка, че като плюят по нрава на един човек, като не се интересуват от творчеството му...се превръщат точно в сатрапите от вълкочервенковския период. Дрънди, ами за Светлин Русев какво ще кажеш? |
| Необективно и със сбъркана логика, Йошида. Харесва ли ти, или не няма да има никаква „бърза и безпощадна забрава” по простата причина, че скоро няма да се се появи талант от такъв калибър. Плъзгаш се по морално-битовата част, което е жалко а и няма достатъчно информация. Това, че Радой Ралин е „от нашите” не значи, че е герой а просто е сатирик, и че другия след като не е „от вашите” е негодник. И талант не се продава, а просто се показва и след това търсенето идва от само себе си. Продава се посредствеността за жалки слугински заслуги, защото сама няма нищо което да предложи на пазара. |
| как така "няма достатъчно информация" и защо "няма да се появи талант от такъв калибър"? много добре си го е казал йошида. ако ти харесва творчеството му - твоя си работа. а морално-битовата му страна не бе достойна за подражание. и точно затова става дума, при това с факти и цитати на съвременниците му. |
| Братя Стругацки, Ами аз говоря само за творчеството му. Харесвал съм го, чел съм доста, после съм видял как стоят нещата. Творчеството му сега е нечетивно и предизвиква гадене. Опитвах няколко пъти вече в Америка. Фалш и цинизъм, маскирани като интелигентска ирония. И Бялата стая е фалш, и Само за мъже е фалш и кухота. |
| Притежавам всичките издадени книги на Б.Райнов.Винаги съм ги чел с удоволствие.А, че ....морално-битовата му страна не бе достойна за подражание., изобщо не ме интересува. Мир на праха му!!  |
| Чичо Фичо, чета обратно псевдонима ти, та ще ти го река направо, "очи в очи", ако можех: моли се да върнат курсовете за ограмотяване от онова време и се запиши. Те бяха за такива като тебе. Това да умееш да се включиш в един форум все още не означава да си научил азбуката. |
| За огромната част от нормалните, тихи и обичливи българи, които при това и четяха книги, Райнов беше прозорец към света, енциклопедия, удоволствие и познание. Райнов беше находчивостта, ума, интелигентността, момчешката закачливост и остроумие. Този човек беше капиталът на страната ни, богатството му, той е велик творец. Когато сме с книгите му, светът ни изглежда познат, близък, разбираем. Уют, приключение, видение в нощта, облагородяваща култура - това е Богомил. Приятел, брат, съседа от другия апартамент, ние самите - това се неговите герои. Защо Бог взема най-добрите при себе си? В условията на разпадащата се държавност и катастрофа неговите книги са нашата душевна опора, сладък опиум, спомени от младостта и друго време. Няма да го забравим, той ще си отиде, когато и ние напуснем този свят. Как ни трябват такива люде! |
| Когато един писател е неискрен, му личи. Колкото и да е талантлив. Затуй въпреки че са увлекателно и с отлично чувство за хумор написани, днес романите му не се четат. Прекалено са вързани с мимолетния момент. Това което се набива в очи без съмнение е, че основната му идея беше да се покаже колко е велик. Останалото - вечен компромис между партията и читателите. Гениалното му достижение е че го харесваха и от двете страни. Но това го виждаме днес. По онова време в моите очи беше дисидентски настроен. Предполагам в очите на ЦК пък е бил праволинеен комунист. С една дума - отговаря 110% на критерия за комуняга. * Когато един политик е неискрен, също смърди отдалеч. Обаче, там нямаме обратен пример та по-малко прави впечатление. Все пак бих отличил царя като Б.Райнов в политиката. Големи очаквания, лъскава обвивка и претенциозен формат, съдържанието забравяме тутакси. Остават няколко незабравими лафа. * В известен смисъл и С2 отказа от баща си, макар и без да го афишира - замени бащиното царство за гора, магистрала и дълг. Чудя се дали ако се беше отказал от баща си и беше подарил имотите си нямаше да прилича повече на Български Цар. И двамата можеха да стигхнат много далеч, но предпочетоха да си живеят за момента. Райнов уважава читателя си точно толкова, колкото С2 уважава избирателя си. Кръгла нула зад помпозни, изискани и неочаквани фрази .   |
| Какъв е бил като човек няма отношение към качествата на книгите му.Лично мен освен диалога много ме кефи и Уйлям Сеймур. |