Отиди на страница:
| Е те това е - да, усетихме, че коипраш и НИЩИчко не си прочел! А Богомил Райнов винаги се е отвращавал от КОПИрачите! |
| Да устроим нещо като мач? Вие се шегувате. А се напъвате да изглеждате поне начетен. P.S. Никога не се е отказвал от баща си. Били са на различни естетически позиции. |
| Копирал съм списъка на произведенията му, а не мнението си за тях. Ти да не би да искаш от уважение към тоя да изписвам собственоръчно заглавията на произведенията му? Как ли пък не. |
| "................... "Пътят за Санта Крус бе тесен и изровен от дъждовете...." Всъщност в тая глупава фраза на моя ненаписан роман бях налучкал нещо, но тогава дори не бях се сетил за него. Сетих се много по-късно, а може би и вече твърде късно. Защото, колкото и да не разбирах испански, все пак трябваше да знам, че Санта Крус значи светият кръст. А светият кръст, както е известно се намира на Голгота." Б. Райнов Пътят за Санта Крус Редактирано от - hamel на 09/6/2007 г/ 23:45:55 |
| Единственото, с което има шанс да остане в историята на българската литература, е ранната му лирика, от 40-те години. Разбира се, и нея ще я четат само литературните историци. Другото дори и те няма да го четат. При нормална литературна среда и книжен пазар, какъвто имаме сега, Б. Райнов никога не би постигнал успеха и положението, което имаше в изкуствената среда на контролирани заглавия и тиражи. Той затова и с такава стръв бранеше тази среда и строя, който му я осигуряваше. Беше поне толкова интелигентен, че да разбира каква кръгла нула би бил без тия специални условия. В каквато след 1990 г., се превърнаха и той, и другите прехвалени високотиражни, толерирани от властта писачи. |
| Това , че повечето от творбите си е писал в комунистическо време, не означава че са лишени от стойност. За 17 години демосрация колко романа, повести и т.н екранизириха на появили се нови лица, безспорно заслужаващи това в наше време ? Бил писал за ченгетата - писал е за разузнаването, а не за ченгетата. Разликата в двете понятия е огромна.Разузнаването е изкуство, или чуваш или не чуваш петела. Основното обаче при него е дълбоко моралистичния прочит на личността, представена в по-сложна, понякога дори без изход ситуация. Емоцията, съчетана с ледената хватка на едно обикновено ежедневие . Майстор беше на това повествование. А тия във форума с пуканките и Колата - едно си знаят, едно си баят . Още скачат..... |
| ".... Сивата змия. Така древните са наричали небрежността. Да свършиш работата набързо, как да е. Не да я свършиш, а да я махнеш от главата си. Какво толкова ще му мислиш. Следващият път ще бъде по-добре. Карай нататък. И ти продължаваш нататък по скучния и неприветен друм на немарата, здраво трамбован от хиляди нозе, понеже хиляди други са минали преди тебе по същия път, хиляди млади мърлячи, които са смятали, че животът е състезание по бързина и че по-нататък, с опита и с времето, работата ще тръгне по-добре. Ала и по-нататък рядко се случва работата да тръгне по-добре, въпреки времето и въпреки опита. Защото влезеш ли веднъж в улея на тоя скучен и равен друм на немарата, трудно излизаш от там. И защото какво друго може да се получи с течение на годините от един млад мърляч, освен един стар мърляч." Б. Райнов, Елегия за мъртвите дни |
Изпуснал е РОМАНа "Не ме разсмивай"... и други. Ха-ха, ти направо ме разсмя с тоя мой пропуск. Той е умишлен, според мен това е едно от най-слабите му произведения. И не само според мен - добре помня, че дори и в ония условия (първо издание 1983) никой не се прежали да го възхвали. |
| Да бе, горкия, в неподходящо време се е родил. НемА творческата съдба и признанието на Христо Калчев...  Да, впрочем видях, че и последният е споменат в творческата дискусия. Та си викам - ама няма голямо значение как и колко си писал, важно е кому си допаднал. Редактирано от - Геновева на 10/6/2007 г/ 00:28:24 |
| Хубаво е да дадете още цитати от Б. Райнов, та съвсем ясно да се види на какви претенциозни баналности се възхищава масовият читател. Именно за такива като него Иво Андрич е написал: *** Най-сетне - всеки стил е добър и всяка форма приемлива, ако са в служба на нещо, което не е само стил, нито само форма. И още: *** Homo balcanicus. Наблюдавам хората, които започват своя път в науката, поезията или в киното, и у повечето забелязвам същото проклятие. За всяко, дори най-малко осъществяване в изкуството или в науката е необходим един минимум от себеотрицание, необходимо е за миг не само да потиснеш, но и да забравиш своята личност и личните си интереси. Това е само мигновено и преходно, един акт на волята, от който само привидно губим. Но тези хора не са способни на такова нещо. Ето защо създаденото с дарбата, опитността и знанията им, не може да е трайно като изкуство или наука, защото от всяка черта и всеки ред зее тяхното безплодно, голо, гладно и лакомо "аз". |
| Е, след като ме разобличихте, няма да привеждам повече цитати. Общо взето малко ме интересува, дали съм "масов читател", или "елитарен читател". Сигурно сте прав и за "претенциозните баналности". Пожелавам Ви да имате прозренията на Иво Андрич. Макар, че от него лъха хлад, може би заради наблюдателната му позиция. |
| Съгласен съм с Йошида за Б. Райнов, без да споделям високото му мнение за Иво Андрич и Йосиф Бродски (с всички уважения към биографията на последния). Това са набедени писатели, които днес също никой не чете и няма защо. Друг набеден велик писател е М. Кундера (според мене такъв е и Я. Хашек, а К. Чапек харесвам). У нас така беше набеден навремето и М. Павич. * Действително в условията на никаква конкуренция и най-високи протекции Б. Райнов доста тежеше пред нечетящата публика. Той беше любимият романист на нечетящите романи, както Н.Йорданов беше любим поет на нечетящите поезия. |
точно, бай хасане, при патриоти като фичката никви пети колони не ни требат  малце ОТ интересно как форумните шутове #1 и #2 не намериха повод да се изтъпанят тука с некоя дрисня във възхвала на пиздеро и хатаката ??? |
| Интересно е, че днес нито сърбите, нито хърватите, нито босненците смятат Иво Андрич за най-големия си писател в 20 в. (което може да не е известно още на нашите литературоведи). Не е ясна подялбата му между трите - сега независими - литератури. Андрич е роден католик в хърватско семейство и се писал хърватин в университета в Краков, а и писал ранните си творби (смятани сега за най-добрите) на хърватски (30% от творчеството му). Известните му романи са написани от гл.т. на босненски францискански монах и по материали от францискански архиви. Но на стари години се смятал сърбин/югославянин, бил сръбски/югославски дипломат, живял в Белград (когато не бил в чужбина) и писал на сръбски (70% от творчеството му). Но не посърбявал ранните си произведения в новите им издания. Роден в Босна, израсъл в предимно мюсюлманския Вишеград, образите на босненците у него са стереотипни и твърде неприязнени. В бивша СФРЮ Андрич се смята демоде от 90-те години насам. Освен това, честно казано, е досаден, нечетивен писател. |
 безспорно надарен с талант и доживял библейска възраст, какво ли страдала му е душата за служинажната милюционерска проза, жалко за човека дето се е продал |
| Най-дълбоката книга на Богомил Райнов е "Тайното Учение".: Натиснете тук Без "Тайното Учение" , Богомил Райнов не може да бъде разбран. Много хора са му благодарни за написването на тази прекрасна книжка. |