Отиди на страница:
| В свободна България винаги е било така. Даже през турско робство, когато училищното дело е било в ръцете на истинския български елит, то е било много по-високо оценявано. Например в поробено Малко Търново в началото на ХХ век един учител е получавал толкова пари в злато, които по курса на деня днес се равняват на 1 500 лева месечно. В освободеното Отечество заплатите оттогава са много по-ниски. Но въпреки това учителите са били в първите редици на борбата за освобождение и на Малко Търново. Явно днешните властниците са преди всичко неблагодарници. Ако не беше българското даскалско съсловие, тях нямаше да ги има, защото просто нямаше да има, макар и полузависима, България. |
| мисли си каквото искаш, за труд говориш, е, внука ти сам ли си търси работа, или ти осигури, минал ли е през полето, носил ли е реклами, макдоналдс, сервитьор, нощни смени като клинър в магазини колко е имал, друго казвам, децата са по умни от нас а ги обиждат лоши че са били, колко деца не работят в днешно време |
 час по мотивация не се налага, учителят благ първо да попита, дечица мили, колко днес не сте яли или снощи работили, та днес да не ги изпитвам  обичайте децата бре хора, те са ви бъдащото, другото е преходно и суета |
| До 2000 г можеше да се говори за мотивация, но сего вече всичко тотално е рухнало. Отделях в края на часа 5 мин за странични разговори, но вече се отказах. Аз просто нямам с какво да им въздействам. Вече нямаме допирни точки. Нравствените ни категории тотално се разминават. Тяхната агресия и моята толерантност просто са несъвместими. Ето за нашите специалности в туризма се искат вече 2 езика. Те ги учат до 12 кл дори държат матура. Ако не препишат не могат да изкарат. И с тези знания отиват на пазара на труда и как ще се реализират там. Естествено никак. Чуствам се брънка от една изхабена система която няма да ремонтират поне по мое време. |
| Едно магаре е достатъчно в родата. Ама такива бяха времената. Сега не е като едно време. Сега децата могат да получат и по-добро образование.Но всичко си зависи от старта в живота.Имаш ли я базата, на която да стъпиш, живота е прекрасен ! И предварително начертан. Но само за някои... А за другите или важи принципа "Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет", или попълват армията на черно работниците...Каквото предопредели съдбата. |
| Чичо Фичо пише с толкова добри чувства и оптимизъм за родния ни град, че не ми се ще да му възразявам. Ако имаме желание, можем да приемем, че е прав. За статията. Тя започва с една невярна констатация: "Втренчени в един екстравагантен протест, при който учителите от Френската гимназия в София искат да се обърне внимание на съсловието, като пишат само шестици на питомците си, пропускаме най-важното: политическото решение за приоритетите на развитие" Напротив, и преди и по време на "протеста", тук във форума, голяма част от колегите говореха точно затова. Общо взето, ние сме наясно, че както образованието, така и здравеопазването трябва да са първи задачи на всяко правителство, защото ... и т.н. Каквото и да кажем, ще бъде вярно. Както сме наясно и, че нито едно правителство няма да постави образованието начело на приоритетите си. Няма да им стигне куража да направят една мащабна, не краткосрочна инвестиция, чиито дивиденти няма да дойдат в срока на работа на правителство, парламент и разни други, а по-късно. Едва ли може да се разчита да проумеят, че разделителните линии в съвременния свят се изместват от "богатство - бедност" към "знание - незнание". Техният приоритет е стабилност. Стабилност, която ги държи в "елита?", а на кой му пука, че стабилността на това ниво на състоянието на останалите хора е престъпна. Редактирано от - hamel на 30/6/2007 г/ 11:16:15 |
| Изборът на стратегия за развитие на всяка държава от ЕС е прерогатив на самата държава. Никой не е казал на Ирландия "Вие ще развивате високите технологии", а на Гърция и Португалия "Вие ще развивате туризма". Това са останки от социалистическия манталитет, когато ролите се разпределяха от СИВ. Ако някои си мисли, че външни сили определят накъде да върви България, дълбоко се лъже. 17-18 години вече са дълъг период и някои от бившите соцдържави се ориентираха много добре и дръпнаха напред. И ако говорим за неадекватност на управляващите, трябва да признаем и нашата неадекватност като народ пред предизвикателствата не само на реформите, но и на променящия се свят. Корупцията и мутризацията на всяко ниво задушават и спъват нормалната икономика и пазарни отношения и води до обществен застой (бих казал дори деградация), чиито плодове берем днес. Нашенският модел на капитализъм има толкова прилика с нормалния капитализъм, колкото и латиноамериканската (да не кажа африканската) му версия. И като говорим за инвестиции в инфраструктурата и образованието, поради мутренския характер на държавата те едва ли ще бъдат ефективни. Инвестирайки в инфраструктурата парите веднага ще бъдат прилапани от "обръчите от наши фирми" и "усвоени". За резултати не говорим поради пълната липса на контрол. Инвестиции в образованието предполагат инвестирането в специално подбрани елитни училища, където учат отбрани деца. Така за сметка на данъкоплатеца вместо както в нормалните държави родителите да си плащат за екстрите, тук децата на едно малцинство получават много повече от децата на мнозинството. Не само учителите, но и всички заети в държавния сектор здраво се противопоставят на всякакви реформи и опити за оптимизация, както и диференцирано заплащане на труда. Вместо щатната таблица да съдържа много скали и подскали, продължава да действа атавизмът "прослужено време". Управляващият елит не се интересува много от университетите, зер децата му по принцип заминават за чужбина, а ако не за тях има гарантирани добри работни места на принципа "ти на мене аз на тебе". А и университетите произвеждат студенти без да се интересуват от трудовия пазар само и само да има работа за преподавателите. Каква е ползата от обучението на специалист, който после никога няма да работи по специалността си? По тези проблеми може да се пише до безкрайност, но твърде много неща в обществото трябва да се променят, а желание за промени в управляващите и управляваните - никакви. |
| това със съдбата, базата и постройката е лъжа голяма, не можеш на бог да ми се правиш и да предопределяш, незнайни са пътищата му таланта де ще се роди, ти обаче не го дозволяваш, нататък ли, в грижливо подреденият ти ред явява се издънка, парис хилтън и така назад додето ще се сетиш |
Виолета, не съм съгласна. С децата може и ТРЯБВА да бъде намерен общ език. Ако ще и той да е техният. Ако ще и да е по-циничен отколкото ни се иска. Защото с всеки език могат да се кажат, обяснят и възпитат ценности. В случая, макар и агресивни, децата все пак имат по-малък опит и по-ограничен кръгозор. И тяхната логика може да бъде успешно контрирана. Понеже не работя с деца не мога да дам конкретен пример, но ако ми кажеш конкретна ситуация (проблем) ще помисля и ако не измисля отговор, ще си вземам думите назад. |
Разбира се, Виолета, съгласна съм, че е безумие сама да се бориш с това явление. Затова и казах, че нещата трябва да тръгнат от министерството или най-малко от целия колектив в дадено училище. |
с нищо друго няма как да стане, единствено с любов, детето винаги разбира дали е обичано, нататък, с дисциплина тип казарма но без авторитета на добър и справедлив със опит, ще постигнеш притворен, и лъжлив, нищо няма да ти сподели, ти не му ставаш за приятел, смешен си му  |
| и учителю любезен щом в класа си влезеш искаш или не започваш невербална комуникация и те четат, как си днес със настроението, какво ли те е притеснило, говори ли ти се или само ще изпитваш, и още много, много други |
| Точно с внучето съм си споделял неща, с които не съм споделял и със сина.И то ми споделя неща, които не би споделило с майка си. В семейството ни няма забранени теми.Аз съм на принципа -право куме във очите. Това понякога ми вреди, но така съм свикнал. И така съм научен. |
| Ама тука темата е за образованието и за образованите хора. Я тогава да ви запитам нещо най-просто, най-банално. Защо небето е синьо ? |
Лъжлива статийка  На България след 1990 г. не е оставен никакъв избор за което и да била стратегическо направление на настоящето и бъдещето на народа и държавата. Всичко се диктува главно от Вашингтон и частично от Брюксел. Особено що се касае за качеството на живот на населението, за развитието на икономиката и особено на образованието, науката и културата. Наложен е бавен геноцид на българите, освобождаване на територии за завладяване от йодеи, подмяна на цивилзационната идентичност на следващите поколения българи, отродяването им отнарода, превръщането им в гои. Засега циганорът и потурнашката общност са полезни на кагала, използва ги активно като инструменти за тормоз и разбиване на българската общност, но след време ще се разправи и с тях. Що се касае до образованието, науката и културата в Бг, цел е унищожаването на цели сегменти в тях и подмяната на други с чужди "панели". Тези три най-важни елементи от българщината биха могли да се развиват успешно в полза на нацията САМО при запазена българска държавност. Очевадно е, че от българската държава са останали бледи следи. България се управлява отчужди хора и чужда агентура, колониалните адзминистрации, формирани от тези гадове, работят СРЕЩУ българщината и в частност във вреда на образованието, науката и културата. Това е първият начин да им се вреди. Вторият е чрез финансирането им, което в огромна степен е в зависимост от валутния борд, който пък зависи от т. нар. международни финансови организации, а фактически от министерството на финансите на USrael. Ограниченията са главно чрез бюджета, подписван от МВФ и СБ, но не само чрез него. Третият начин активно да се увреждат и частично ликвидират тези три опори на българщината е злокачественият тумор "Отворено общество". Въздействието на метастазите му е върху всички елементи на трите опори. Опосредства се чрез поставени на активни позиции в тези сфери на вербувани и/или подкупени туземни активисти. Такива са разположени във всички етажи на МОН, в елитните училища, във всички ВУЗ и всички научни центрове. Такива активисти редовно бомбардират с манипулативни публицистични материали в различните медии и широката общественост. Средно седмично в този вестник такива дописки се появяват не по-малко от 3, засечено за период от 6 месеца. важен момент във всяка подобна статийка е очернянето на образованието, науката и културата от соцпериода на развитие на Бг. Ето го и тук: "... осемдесетте години на ХХ в. [с] престъпната държавна и партийна политика към етносоциални групи с висок прираст" ... те устойчиво снижават качеството на образование" Без подобни плювки, изглежда, не минава пускането на такива соросиански мероприятийца. Чиста лъжа е това твърдение, разбира се. Безочието се вижда още по-релефно при сравнението с деншната обстановка. Етносоциалните групи с няколко порядъка повече не ходят на училище, не говорят на български език, но в мерзката статийка това не се нарича "престъпна държавна политика" |
Я тогава да ви запитам нещо най-просто, най-банално. Защо небето е синьо ? Хубав въпрос! Защото отговорът може добре да се върже с Лисабонската стратегия - дали ще е "ми ни знам", нещо литературно-романтично, или за разсейването на Рейли, обратно пропорционално на четвъртата степен на дължината на вълната. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Я! Свежарков май е бил отговорен фактор през 80-те години и сега се възмущава, че автора нарича тогавашната политика "престъпна". Ще трябва да се съглася със Свежарков. Политиката на соц. режима беше всичко друго, но не и престъпна. Тя си беше напълно ЗАКОННА. Освен това, беше недалновидна, неефективна, половинчата, неориентирана. Ако беше обратното сега нямаше да сме най-бедната държава в ЕС. |