Отиди на страница:
| Гозамбо, Мохадото не живее и никога не е било в САЩ. Действително американската здравна система има много трески за дялане, но филмчето на М. Мур както обикновено не казва истината (цялата). Американските болници са според мене най-добрите в света, във всеки случай много по-добри от канадските и английските. Американските лекари са образовани хора и не съм видял нито един прост лекар, за разлика от България. Напомням, че бедните в САЩ са покрити 100% и болниците са пълни най-вече с тях. Също и пенсионерите над 65 г. Децата до 19 г. практически навсякъде имат беплатна или евтина застраховка според дохода. Неосигурените са главно работещите с доходи, които предпочитат да харчат за друго, или хора с много ниска заплата над прага на бедността. Устойчивото (sustainable) развитие става все повече на мода и в Америка, засега сред интелигенцията. Да се купува примерно храна от дребни местни производители (а не карана със самолети), органична - това може да се окаже с времето и по-ефективно от големите индустриализирани ферми с химия и биотехнология. Да се самоограничава използването на енергия, вода, химикали, пластмаса в бита - без да се нарушава комфорта. Например големите магазини почнаха кампании срещу полиетиленовите еднократни торбички, ще се връща постепенно пазарската чанта. |
| Освен това липсата на застраховка в САЩ не значи отказ на лечение (както пише и в преддверията на болниците - цитат от хартата за правата на пациента на щат Ню Йорк). За съжаление един наш приятел нелегален, който печелеше добре, но нямаше застраховка, се разболя тежко миналата година и отиде в болница за изследвания и лечение, общо за над 70 хил. долара в началото. По-нататък имаше и още, в друга болница. В началото му оформиха документите за "чарити" (благотворителност - според него било достатъчно само да каже "чарити" на лелката, която ти иска застраховката). В другата болница, дето попадна с Бърза помощ, се страхуваха да кажат същото, понеже са нелегални и от друг град, но накрая лелката като разбрала ги схокала и рекла: "ние не сме полицията - кажете както е - да ви запишем по другото перо". Т.е. няма молби, унижения. (За нас, осигурените, често има дълги разправии - по пощата и понякога по телефона със застр. компания - какво ще се покрива, какво не, но и на нас никога не ни отказват при спешни случаи). В САЩ засега няма начин - ако не си търсен от ФБР - да се споделя информация между болницата (училището) и имигрантската служба или данъчните. Просто няма такава процедура, нито нагласа у чиновниците. Отделно има граждански групи и отделни хора, които се грижат за тежко болни - на стойност стотици и хиляди долари месечно - без пари. Те активно търсят на кого да помагат. Не одобрявам човек - със сериозни симптоми и с добър доход - да не си направи хубава застраховка преди да рухне, да не си направи и хубава застраховка живот преди да го диагнозират с опасна болест. Но и да имаш глупостта да изпаднеш в такова положение, не те оставят. |