Отиди на страница:
Карл Попър, Хунвейбине. След като във Виенския кръг се налага понятието за верификация, Карл Попър, отцепил се от същите (твърди, че го е направил по-рано, но го декларира чак в една книжка, започната през1932 и завършена през 1934 - ако слушаш, ще ти кажа заглавието й  ), въвежда термина "фалшификация" - процедура, чрез която да провериш дали една теория е метафизическа (т.е., философска) или от областта на емпиричните науки, които обаче, се състоят не от факти, а от теории. А терминът "фалшифицируемост" фиксира доколко една теория изобщо се поддава на тази процедура. За да се поддава, трябва да се намери опровергаващ я факт. Малко огрубено изложение, но как иначе да избегна "схоластиките"? |
| Явно не можеш да разбереш контекста. Ако се прилага така вулгарно Антропологията , от едната страна един голям човек –БОГ , вожд и учител, а от другата обществото в неговите очи като мъниче , производно на фантазиите му образи , с цяла сурия недостатъци обясняващи тези и хипотези , казаното е повече от точно. |
| И - съжалявам, че пак се намесвам толкова скоро, но аз не бих залагал толкова на Фрайд като на ключ към човешката психика. Още през 30-те години почти не остават ученици и последователи на Фройд, които да се придържат към неговите интерпретации на неосъзнаваното. Не съм специалист по въпроса, естествено, но ми се струва, че интересът точно към неговите интерпретации се поддържа най-вече от белетристиката, киното и популярната литература - скандалните сюжети се продават добре. |
| Аз като се чета , виждам че изобщо не залагам на Фройд , защото всичко камилско ми е чуждои най малко народа бих го разглеждал като камила. |
| Ц, проблемът, ако има такъв, хунвебейн, е че в мистично-белетристичните-символични истории всеки вижда себе си, и понеже хората са различни, виждат различни неща. След което всякъв диалог по темата умира, понеже говорят за себе си, а не по темата, докато всъщност си мислят че говорят по темата, понеже смятат че другите виждат същото - себе си. Което не е същото. Този проблем се решава когато хората започнат да говорят за себе си ))) |
| Явно казваме едни и същи думи, но разбираме различни неща. Поне в досегашните постинги под статията никой не говореше от името на народа - бяха си лични позиции, формирани от личен (и различен) опит. А за камилата - не ми се сърди, но вече и аз не знам какво да направя - освен да си призная всички смъртни грехове: Добре де, камила съм! Скопявайте!  |
Ами, ами, все някой се намира да говори от името на народа, като срещна по пътя си такъв, леко се отмествам, щото да не ме сгази народа, бррррррр..... Народа въстана - с чук в ръката, обсипан със сажди, искри и сгурия, - със сърп сред полята, просмукан от влага и студ: хора на черния труд с безглаголно търпение - (не гении таланти протестанти оратори агитатори фабриканти въздухоплаватели педанти писатели генерали съдържатели на локали музиканти и черносотници) А селяци работници груби простаци безимотни неграмотни профани хулигани глигани - скот като скот: хиляди маса народ; Редактирано от - Сибила на 06/7/2007 г/ 22:42:46 |
Оооо, той е гениален, аз харесвам най-много Лоенгрин, специално за теб, каква камила, не, не, а светлия херой на неизменната усмивка Да бъдеш светлият герой на неизменната усмивка, понесъл в своята усмивка зора и злато и покой - без меч и слава в кървав бой - тенор на щедрата усмивка - да бъде твоята усмивка единственият подвиг твой - начало, край, число и брой да няма твоята усмивка, да гасне всичко в таз усмивка: и злост и скръб и страст и зной - неудържимият порой на дните в твоята усмивка да вплита Вечната усмивка и неизменно чист и свой да следваш тихия хобой на свойто щастие с усмивка - и то само да е усмивка, без Как, Какво, Кога и Кой? и да пристъпиш - тих герой - брега на своята усмивка - бял - да отвърнеш - и с усмивка: "Благодаря ти, Лебед мой!" Редактирано от - Сибила на 06/7/2007 г/ 22:51:09 |
| Zomby Отговарях на Калина , но щом виждаш пренасочен смисъл лошо няма. Ще го кажа по друг начин.Всеки един от нас е 1 / 7 500 000 от България. Когато някой мисли с категориите общество и народ , той си присвоява правото да съди , да мисли , да бъде БОГ. Дори натоварените с власт , бягат от подобна позиция и се обявяват за СЛУГА на народа , а не на правещи народа. Правенето на народа , за мен е нередовна позиция. Предпочитам , пътя да се извървява с изходна позиция човека , за да се получи обществото. Обратното , обществото строи и изгражда човека , това е ШАРЛАТАНСТВО. За теб разлика няма.За мен има огромна , огромна разлика. Съвсем друг е въпроса , че като ограничиш правенето на обществото , лишаваш човека да го прави и обществото става ДЕФОРМИРАНО. |
| Сибила, умрем да ме иронизират - помага ми да си въобразвам, че не съм тъпото зомби, а истински жив човек. Искаш ли да направим компромис? 1. Аз съм усмихната камила. 2. Няма да ме скопявате! |
| Хуне, просто не е по силите ми да го направя - да огранича правенето на обществото, де. Май просто си ме надценил и в това е цялата работа. Да ходим да спим, а? Пък като се видим някъде - ще пийнем по нещо и - може да не си изглеждаме толкова лоши един на друг? Лека нощ |
Нямаше капка ирония, опитах се малко да те зарадвам, ако питаш мен, аз не малко, а страшно много бих се трогнала някой да ми изпрати удивителния Лоенгрин на Гео Милев. Но явно не съм попаднала в точния час на точното място на малките радости. Попаднала съм във Вавилонската кула, където всеки говори на свой собствен, някакъв странен език , напущам, лека вечер,  |
| Не, знаеш ли, просто никога не съм попадал на Лоенгрин на Гео Милев. Имах добри учители в средното училище, тъпо малко градче и - много книжки, тогава ги имаше. Нищо повече. А иронията - тя беше в обявяването ми за гений. Това е последната дума, която бих свързал със себе си. Но благодаря за усмивката (за твоята!) - днес наистина беше тежка битка. Трудно се воюва с цял един народ. |
| Баси, тоя карък на каръците го изкараха усмихнат полуидиот - не че му е много акълът, де. Па и докато изкара "In fernem Land", ич не му е до усмивки. _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
, гениалният се отнасяше до Гео Милев, друг пък ще внимавам, лека, наистина,