БАЛАЛАЙКА
Отиди на страница:
| не върват ли заедно? _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
| Давам 5 лева на кой ме светне по имейл кой е веселякУ? _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
Кайле, чедо - мисли позитивно - първо, веселяка е някой, който те познава лично, та затова пита за кратунките ти, второ, намекна, че някой го е санкционирал, така че сега е нелегал - значи истинския му цевдоним трябва да е подобен (или пък обратен, знам ли) на сегашния, та мисли, значи  |
| Ей, веднага обяви награда за главата ми. Я зарежи тия инфлационни платежни средства, дай нещо по ценостно. да има стимул. Две хубави очи - например. |
Айде бе, Кайли, идвам тук с намерение да се разположа кат римски патриций на трибуните, да гледам как дрънчат оръжия и кръв се лее, да виря палец нагоре-надолу,   , нищо, нищоооо, сал една идилична седенка по Тодор Влайков, да не са й уроки....Голяма седянка се е събрала у стринини Цонковичини. Момите от махалата на тлака са дошле, кукуруз да чушкат. Найда стринина Цонковичина е весела и приказлива девойка. Тя дружи и живува добре с всички моми от махалата. И ни една тяхна седянка не разминува. Затова сега всичките ù дружки са се отзовале на поканата ù . В къщи у стринини Цонковичини на огнището е нарушкан буен огън. В един голям медник, закачен на веригата, ври и клока кукуруз. В други също голям медник, закачен до първия, ще се вари качамак. Сега завира водата. По-настрана е приготвена пълна тепсия кукурузно брашно. Седнала до огнището, стрина Цонковица потиква огъня и реже в тиганята сланина за качамака. Пламъка на огъня осветява живите ù очи и усмихнатото ù лице; то е малко позавяхнало, ала инак е изразително и все още запазва следи от някогашна хубост. Стрина Цонковица е общителна и разговорна жена. Корава и решителна е като мъж — цялата къща тя върти, а чичо Цонко сякаш че е ратай в къщи; върши, каквото го нареди стрина Цонковица. Сега той си е легнал в собата при по-малките дяца — да не пречи на седянката.....  |
| Ми не заапват ма Сиби. Бот ногу ги е наплашил, не мом стопи леда е колко време вече. _________________________________ ДЪРЖАВАТА ТОВА Е ФАРС - http://www.kaily.dir.bg |
Е тва не пога да пропусна, един е Тодор Влайков,   На, ежте, овце, та изпукайте, да се находи млад вакъл овчар по седенките, по беленките! “...Нека изпукат! — мисли по-нататък Стоян. А бае му Джуро нека се пръсне от яд. Нали не иде навреме, както са думале! Да изпукат тия пущини, та барем и той да се находи по седенките!” Мисълта му го унесе на седянката, която тая вечер е събрана у стринини му Цонковичини. Тя е сега тамам в силата си. Колко ли е весело! Неговата севда — и тя ще е там. И той се унесе в сладки мисли за нея, за свидната изгора. Кавала му пък неусетно зареди тиха, крехка, проникната с няга песен: не си толкоз ни хубаво, ни хубаво, ни гиздаво, ала ми си в сърце вляло, в сърце вляло, оживяло. . Така дума песента. Така дума и неговото сърце. |
| - Мари Ганке, мари Гьорганко, ще да те дума попитам, ти мене право да кажеш, да кажеш, да ме не лъжеш. Дали си болна лежала или си болен гледала? - Не съм болна лежала, нито съм болен гледала. На царя тюлпан съм тъкала основа - сирма и злато, вътък бяла коприна. Когато слънцето пекнеше, златото ми се чупеше; когато вятър духнеше, коприната се късаше. Царя над мене стоеше и си на мене думаше: "Тъчи, Гьорганке, тюлпана на неделята - педята, на месеца - лакътя, ако не го, Гьорганко, изтъкаеш, главата ще ти отрежа." |
| Доне ле, вов Загоре съм вечерял и пак съм бързал да дода на вашта герджик седянка. — Така ами, да се чуе в махалата, че имаме седянка — насърчи ги стрина Цонковица. — Да ни чуят и ергените, нали, стрино Цонковице? — додаде Мина Данчовичина, дето чукаше с кюския сплитовете. Тя бе отворена и дяволита мома. — И-ху-ху-у! — се нададе от двора ергенско провикване, придружено с висок смях. — Видите ли как ви чуха и ергенете? — каза засмяно стрина Цонковица. Момите взеха да си поправят забрадките и да се поотръсват и почистват. Изтропа се на вратата и с шум нахлуха няколко момци. — Добро вечер, стрино Цонковице! Добро ви вечер, каки! Прибирате ли госте? — подфанаха изведнаж двама-трима от ергенете. — Дал бо'добро, стрини — отвърна стрина Цонковица, като постана малко. — Прибираме, прибираме, токо...кой бяга от госте и помошчие? — Ба, притрябале сте ни — обади се Цика, като фърли дяволит поглед към дошлите ергене, между които по гласа позна и своя изгорник. — Нали не сме ви притрябале, ние пък ще си идем — отвърна Златан Паека, като се примъкна и намести до купчинката, дето бе Цика, неговата севда. Тя се посви да му стори място. — Ами нали уж ще си идете, защо се свря тука? — намеси се другарката на Цика. — Ей тъй на. Гледам, че ви не спори работа, та рекох да ви помогна. Неколцина от ергенете седнаха пък при други моми. Едни от момите се намръщиха и отдръпнаха, а други ухилено се прибраха да им сторят място. Двамина от ергенете останаха да стоят при вратата, като изглеждаха поред момите и търсеха място де да седнат. — Я елате пък вие, та почукайте — обърна се към тях Мина Данчовичина,— че ръцете ни се набиха от кюскиите. — Ба, добре си чукате там — отвръща Стойко Канарчето, — я си дръжте кюскиите. Таман ви са фанале шия ръцете. — Тям се е досадило, че одавна чукат — намеси се и стрина Цонковица. — Ами я елате вие, та мъжки го смлатете завчас. Немаше какво. Стойко и другаря му поеха от момичетата кюскиите. Стрина Цонковица натръска в къта нов куп сплитове и пешаци. И те заудряха яката с тежките дървета по тях. Влязоха двама нови ергене. — Честита седянка, стрино Цонковице, а вам, момичета, честита веселба! — поздрави с малко проточен и някак сладняв глас първия ергенин. Той бе с големи завити мустаци; едното му око бе малко прихлупено; облечен бе с по-хубави, гайтанлие дрехи и с лъснати обуща на краката. — Чест ти Господ дал, Рашко, добря дошал и ти на седянката ни — отвръща стрина Цонковица, Рашко е от имотни хора, син е на Васил Врабчуна, махаленски механджия, та стрина Цонковица му прави повече икрам, отколкото на другите ергене. Нали и тя има мома? — Ха, поседни, стрини. — Чакай да видя де ли има място. Найда стринина Цонковичина се попримъкна и постана малко Е не, тоз откъс вече ме съсипа, гений, бе, гений, каквото си трябва, казал си го,  |
| Сиби Светлее само мониторът, думите виртуално прескачат. Вече мъчно владеем чувствата, флуиди хвърчат в тишината. И какво, че животът е хубав, когато сърцето е влюбено. Тази любов - виртуална, е безразсъдна, просто безумие, щом не можем да се докоснем и погледнем реални в очите. |
Иху-ху-хуху-ху! Че то какво е интернетният форум, ВеселякУ, се същото откак свят светува, една тодорвлайкова тлака, ама ти си някой предрешен ергенин от старите, а? Че кой си, че кой ли си? |
... много горещо при вас у софето, бре ... и полвината сте слънчасали ... та какво казахте за очите на Кайлето ...  Редактирано от - Старшината на 20/8/2007 г/ 15:31:58 |
| Я, и аз малко да се заям, нали е по темата. Старшина, аз не съм добре с членовете, но ти пък с "полвинките".  |
... пропуснатите апострофи се не броят ...  .. ти ми кажи нещо за очите на Кайлето ... в ред. ... май пропуснах кавички някъде ... |
| Сиби, Щом си се открехнала на тая тема... Натиснете тук |