лесни и бързи рецепти
Отиди на страница:
| Варени яйца се разрязват на две по дължина. Пасира се жълтъкът с маргарин и сол на вкус. Сместа се шприцова във всяка белтъчена лодка и на върха се слага по едно зрънце черен пипер. Може да се сервират върху листа от маруля. Освен че изглеждат много естетично, са и много вкусни. |
| Най- лесно и бързо се готви гювече. Основата му е домати спиред сезона. Поставя се там каквото има в хладилника, лук, гъби, моркови и кайма, месо, салам или дори печени кюфтета. Сирене, пече се и се залива с яйце. Когато се поставят картофи не се слагат домати, защото трудно се опичат. Тогава основата е бира или вино долива се вода и се слагат другите продукти по същия начин. Виното може да се замести с 1 л оцет и чаша вода когато е привършило. |
| хубаво нещо е гювечето, само че не това модерното, със заливката, а простичката технология на дедите ни, в малко по-голяма съдинка, не оназ, за една порция. Печенето да е бавно и тъжно на слаб огън, едни картофи с лук да сложиш, и те стават приказни, с малко въображение само. И с някои аксесоари до чинията, натюрлих... |
изпитан метод - понеже не бих могла да държа дълго време бутилка вино отворено, не за друго, ами вкисва, пущината,  , препоръчаният от Виолета ерзац - оцет в малко вода, известна фатка, може да се подобри, ако оцетът е балзамико. Ефектът е пълен! Пробвах го вчера с дробчета по селски... |
| В ресторанта дробчета по селски ги правят с доматено пюре или кетчуп. Домашните ги предпочитат по- натюр, само с лук да си запазят вкуса. Мъжът ми дори си прави друсан дроб- кебаб, от свински дроб и бъбреци. А гювечето по празниците можеш да го тищиш 2 ч във фурната, но когато вечер набързо трябва да приготвиш нещо става лесно. Пък на бабите печките са служили и за отопление и могат да си позволят да печат дълго, но аз трябва да пестя еленергия и газ. |
Аз моите селските, дробчетата де, ги направих със сос чили, ама един оригинален, не ония нишестените на Олинеза, Дерони и подобни. Тия дни ще каня гости и съм се сетила за класическата рецепта на майка ми - пържолки с чесън, но тъй като наистина има време да захвана от сутринта, ще използвам за тях средно големия гювеч с похлупака. Мама ги правеше просто на бавен огън, а аз ще използвам новата стара технология. А и този средно голвям симпатично тумбест гювеч е много ефектен да го подхванеш с две ръце, да го внесеш в стаята и под възторжените викове на компанията да го сложиш на масата и отвориш капака, за да ги лъхне онзи неповторим аромат, който.... ае продължете без мен, със силата на въображението...  |
| Да, гостите си искат пържоли, но ние миналата неделя ги правихме на скара. Така са най- натюр. Но тази зимата си купихме четвъртит тиган с ребра- грил, за пестене на време и енергия. |
| их, таман от ресторант се връщам, та много за пържоли не ми се говори, но печенето в гювеч е най-мързеливското решение. И аз имам тефлон на грил, но е за своя душа, дето се вика, с един тиган печене да минеш. А за 8 души пържоли на тоз тиган да печеш, мани, не е работа, изморително е много и изисква бдение как да ги докараш, a l'anglais, medium или well done. Не сме ние по таз дисциплина, ние сме по - хвърляш, затваряш капака и врътваш таймера. Толкоз. Ако има някаква индивидуалност, тя е преди хвърлянето, и в аксесоарите след. |
| Виолета, като спомена тигана за грил, да разкажа нещо забавно с моята внучка: Купуваме си такъв тиган с ребра и след като го изпробвахме, решихме да подарим същия и на сестра ми. Отиваме с детето в магазина, казваме на продавачката, че искаме един тиган за грил с ребра, купуваме го и казвам на внучката да се обади на леля си, че отиваме у тях. Тя се обажда и й казва "Лельо, идваме у вас и ти носим тиган с гърди".  Редактирано от - hamer на 06/2/2008 г/ 12:48:28 |
А опитвали ли сте сваляне на килца с хранителни добавки?  Сега пазрът е наситен с какви ли не подобни неща, да се чуди човек... Препоръчаха ми едни на основата на естествени продукти и други полезни вещества http://www.aloeikrasota.com/product-garci nia_plus.html, обаче още не съм ги пробвала... Дали някой може да сподели личен опит по въпроса? Благодаря  |
| още класици по въпроса Легнах на дясната страна, завих се презглава, затворих очи и изведнъж разбрах, че никак не ми се спи, а ми се яде. Лелее, ами сега - помислих си аз. Веднага трябва да направя нещо и го направих. Ето ти, да речем, една система от две интегрални уравнения от типа на уравненията от звездната статистика; и двете неизвестни функции са под интеграл. Естествено, могат да се решават само числено, да речем, с БЕСМ... Спомних си нашата БЕСМ. Командното табло е като млечен крем. Женя слага на таблото пакет, увит с вестник, и бавно го разгръща. "Какво си носиш"? - "Сирене и салам. Полски полушпек на търкалца". - "Ех, трябва да се ожениш! Аз си нося кюфтета с чесън, домашни, и кисела краставичка." Не, две краставички... Четири кюфтета и съответно четири хубави кисели краставички. И четири филийки хляб с масло... Отметнах одеялото и седнах. Може би в колата е останало нещо? Не, всичко, което имаше там, го изядох. Остана само готварската книга за майката на Валка, която живее в Лежнев. Как беше... Сос пикант. Половин чаша оцет, две глави лук... и чушчица. Поднася се с месни ястия... Като сега си спомням: с мънички пържолки. Отвратително, помислих си аз. Не просто с пържоли, а с мъ-ъ-ъ-нички пържолки. Скочих и изтичах към прозореца. В нощния въздух съвсем ясно миришеше на мъ-ъ-ъ-ънички пържолки. Някъде дълбоко в подсъзнанието ми изплува: "Поднасяха му обикновени гостилничарски ястия, като кисела зелева чорба, мозък с грах, кисела краставица (преглътнах) и вечните сладки пирожки..." Трябва да се разсея, помислих си аз и взех книгата от прозореца. Беше "Навъсено утро" от Алексей Толстой. Отворих напосоки. "Махно, след като счупи ножа за отваряне на консерви, измъкна от джоба си седефено ножче с петдесетина остриета и продължи да отваря с него консерви с ананаси (лоша работа, помислих си аз), френски пастет с омари, от които стаята силно замириса". Предпазливо оставих книгата и седнах на столчето до масата. Изведнъж в стаята се появи приятна остра миризма, сигурно миришеше на омари. Замислих се защо досега нито веднъж не съм вкусвал омари или, да речем, стриди. В Дикенс всички ядат стриди, служат си със сгъваеми ножове, режат хляб на дебели филии, намазват ги с масло... Започнах нервно да гладя покривката. На нея се виждаха неизпрани петна. Тук сигурно много и с апетит се е яло. Яли са омари и мозък с грах. Яли са мънички пържолки със сос пикант. Големи и средни пържоли също са яли. Пухтели са от преяждане, с удоволствие са цъкали със зъби. Аз нямаше за какво да пухтя и започнах да цъкам.  |
А опитвали ли сте сваляне на килца с хранителни добавки? Опитвали сме и помагат. Обаче такива, за които ни спамят по форуми, изобщо не ги опитваме, ами си ги слагаме в черния списък. И на сайта на дистрибутора се оплакваме от спам _______________________ And if I spend somebody else’s money on somebody else, I’m not concerned about how much it is, and I’m not concerned about what I get. And that’s government. Milton Friedman, Fox News interview (May 2004) |
| За хранителните добавки мога да споделя само опит с нахалниците от Хербалайв, но няма да си развалям сега апетита, я! |
| За хранителните добавки, ако разчиташ само от тях да отслабнеш ще си останеш с празни надежди. Трябва да си промениш основно мисленето, да си мотивиран, положително настроен и да промениш пасивния към активен двигателен режим. Накрая се спазва и хранителен режим. Хубавото на хербалайф е това, че те приучава, че има само 1 основно хранене. Другите 2 са леки закуски. |
| Говорейки за добавки ... мога ли да попитам Геновева какво добавяте към пържолките във вълшебното гърненце освен чесън и вино? И запържвате ли ги леко предварително? |
| Да, с удоволствие отговарям. Това ми е спомен от времената, когато нямаше йенаглас, алуминиево фолио, и разни вълшебни смеси от различни сирена, с които днес се пекат пържолките. Обикновена тенджУрка, разни подправки класически и толкоз. А класиката беше - тези пържолки телешки, тънички да са, ама тогава, в онези времена, телешкото си стоеше наравно със свинското, агнешкото, овнешкото и говеждото по тавите на месарите. Нейсе. Та номерът (пойнта) на тез пържолки, тържествено празнично меню за гости, беше, че наистина се запържват предварително, но мноого лекичко. Първо се начукват добре, да станат тъъъънички, после се овалват в брашно и в сгорещено олио ги запържваш, ама съвсем леко, да се подхване малко брашното, да не е бяло, лекичко да порозовеят и да си пуснат дори малко кръвчица на повърхността. Това запържване в брашно е много важно за технологията - вж. по-долу. След това ги нареждаш в тенджУрката, на пластове, като помежду всеки две намазваш щедро с начукан чесън. Също там, между тях, слагаш класическите подправки за задушеното - кръгчета морков, бахар, черен пипер, за целина не си спомням. Тази история се налива с вода, която само да покрие пържолите леко, да не става варене. След това - капак и на много тих огън. Да речем - два часа, само клоква леко на повърхността. От онова запърженото брашно и сока от месото, който се е показал на повърхността при запържването, при това бавно варене със сгъстяване, се получава един много вкусен сос, кафявичък и ароматен, по ресторанти винаги го има с всякакви меса, а в къщи по-трудно се докарва. Като извадиш пържолките от тенджУрката, отделно ги сервираш в чЕнийките, а соса го разливаш последен, след оформянето и на гарнитурата. Гарнитурата - пак по детски спомени, картофено пюре, ама не Бела или Маги - с или без сухо мляко, а от истински картофи размачкани и истинско мляко добавено. Ако мога да обобщя логистиката - това, което прави тези пържолки вкуснички, е - абсолютното им разваряване от тихия и дълъг огън, този кафяв средногъст сос, специфичната миризма на чесъна - не остра, защото е дълго варена, плюс ароматите от морковите, целината и т.н. Тез зеленчуци може и да се махнат при сервирането, да не пречат на естетиката. Мисля си за червено вино като аксесоар, и Бон Апети! П П Аз лично ще използвам гърненцето и фурната за по-добро и безгрижно задушаване, без особен надзор. Даа, вярно, и за виното забравих, може би не е съществувало в оригиналната рецепта. Редактирано от - Геновева на 06/2/2008 г/ 18:22:05 |
| Никакви зеленчуци няма да махаме, ще ги пасираме! Никакъв зян!!! Благодаря от сърце. Боже, замириса ми на старата ни кухня, с печката на дърва, със серпантините на бойлера в нея, чергите на пода, нещо къкри на печката, мама, татко и гостите им там, на топло, приказват, пийват греяна ракия, а аз дремя, но с топ не можеш ме вкара в спалнята... било ли е... Приятна вечер |
| Ще се повторя(не че нещо, ами заради едни академични препоръки и насоки тип - вж. по-надоле)... Та значи... Чесън - само против "вампири"(дъртоедър рогат добитък, познава се по жълтеникавите жили в месото)! Никога не се "шпикова" с чесън шестмесечно телешко! (а за "бонфилето" - бойте се от гнева Му) Е, малко агънце или яренце -допустимо е, има си миризмата и тя трябва да се неутрализира някак . Думата ми е за т.нар. "суровоядство"! Голяма част от риби, земноводни, птици и животни, току-що заклани и щателно изчистени, подлежат на сурова консумация. Без майтап. Джапанките са първа спирка... Следват азиатците(и най вече камбоджанците - всичко което мърда е годно за ядене), китайци, араби, индианци, африканци и "вся осталная гмеж" по всички земни кълбета. Българите не сме по-назад - рецептата за "телешко(агнешко)-татарлъ" идва от прародината ни, не е от турците. Ха наздраве |
| Да, с пасиране на зеленчуците става съвсем като ретро-задушеното, няма тенджери под налягане, няма тинтири минтири, цептери-мептери, залепваш капака с тесто, от един дебел фитил се правеше, и толкоз. И то като почне да къкри по-силно, и ароматната пара пробива тестото, и прави пъф, пъф, и като замирише куфнята..... Старо, какво ми дуднеш за чесъна, предполагам, че в софийските магазини телешкото е било по-старо от шестгодишно, шпикова се с чесън, сланинка, морков, целина и черен пипер, хайде де... Голяма врътня беше това картофено пюре, да го докараш гладко, имаше едни уморителни големи машини, дето излизаше на червеи картофето, ама много сила се искаше да го изкараш оттам. Ама като му е и маслото, и млякото истинско, друга работа беше. Сега готовите пюрета ги облагородявам с вегети, ама не е работа, не е .... Обаче забелязахте ли докъде я докарахме - страницата започна с въпрос за хранителни добавки за сваляне на теглото. Кис-кис, както би казал Непрежалимият...  Редактирано от - Геновева на 06/2/2008 г/ 20:38:21 |