"В обителските и църковните училища поне на четмо се обучават приблизително около 60% от градското население. Смайващо постижение за средните векове." Наистина смайваща глупост! Може ли авторът да ни каже колко горе-доле били тези училища и кога? И как "градското население" ходело до тях в обителите - с градски или междуселски транспорт? И най-вече как я получихме тая статистика? 60 % - уау!!! След великата епоха на Българското възраждане с "масово" откриване на училища във "всяко кътче на българските земи", първата статистика на грамотността в Княжеството и в Източна Румелия дава 3-4 %... Определен регрес спрямо "масовата" сколаризация през средоновековието, за каквато не само нямаме данни, но и със сигурност не съществува не само в България, но и където и да било. --- "...Този цитат от Стария завет е впечатлил дотолкова младият обитател на двореца (кой друг на ученическа възраст ще може да пише по стените на сградата?), че той си е дал труд с детско усърдие да го отрази върху камъка..." А това пък е базисна неграмотност за човек, който може да смята, че е медиевист. "Ученическата възраст" е модерен феномен! Няма такава преди западноевропейския край на 18 век- начало на 19. Децата в средновековието не ходят в детски градини! Нито в начално или основно училище. Изследователи на историята на образованието (и на свързаната с него история на детството) като Филип Ариес показват много ясно, че манастирските и други школи се посещават (и обитават) от млади и не толкова млади хора на всякаква възраст - грубо казано, от 7 до 30 години. Няма причина да смятаме, че в (сигурно доста по-неразвития) контекст на средновековна България е било по-различно от средновековна Франция или Англия. --- "... абсолютно нарастване на неуправляеми малцинствени етнически групи..." А бе, виж първо мнозинствената!... "В същото време неминуемото увеличаване на средствата за изследвания, широките връзки със световната наука и стабилизирането на богатите и средната класа ще увеличи броя на българските учени, които ще бъдат сред водещите в света." Неминуемо? А това за българските учени - ама, разбира се! Ние сме си и ней-веУиките, кой се съмнева! Разните му немски, британски, френски, американски и пр. учени само праха ще ни дишат, както си е било отколе... |
Авторът е прав - Преславската книжовна школа е нещо, с което българите заслужено се гордеят. В манастира в Равна (дето бил ходил Умберто Еко), с който започва статията, има надписи от 9-10 в. с шест вида надписи - рунически (прабългарски), на старобългарски с глаголица и кирилица и на гръцки с гръцки букви, латиница и кирилица. По всяка вероятност (въпреки мнението на Б. Димитров) кирилицата е създадена в манастирите на Преславската школа по това време - най-ранните й датирани образци се намират из този регион, там тя се налага много по-рано над глаголицата в сравнение с Охрид. За пример и е ктиторството на българските монарси в 9-10 в. - Симеон вероятно е дарител на Равна, Борис - вероятно на варненския манастир Пресвета Богородица (на Теке Караач). Намерени са техни оловни печати, които са висели на грамоти. И в двата манастира имало големи скрипториуми - и по броя на намерените стилуси и закопчалки за книги, и по размерите и украсата на сградите. Жалко, че Равна и Теке Караач са известни само на историците (и любителите историци). Би трябвало да са първостепенни обекти на културен туризъм - консервирани и реставрирани, сред благоустроени паркове, с модерни мултимедийни музеи за Преславската школа, магазини за книги и сувенири, с редовни автобусни линии до тях в уикендите. Те са на 15 до 45 мин. път с кола от Златните пясъци. Аладжа манастир, център на исихазма от 14 в., е на две минути, но също не е консервиран и реставриран. |
ОК, ама наличието на скрипториуми и на книжовни школи (които във византийски и/или български контекст нямат нищо общо със западноевропейските университети - справка - Георги Каприев) какво общо има с масовата грамотност? Както показват пак европейски медиевисти като Жак льо Гоф, наличието на хубаво преписани в скрипториуми, илюстрирани с изкусни илюстрации и пазени като скъпоценности книги няма нищо общо с масова образованост. Напротив, това са манифестации на едно блестящо варварство - начинът, по който той описва "Каролингския Ренесанс", и по който вероятно може да се опише и българският "Златен век". Без да се подценяват постиженията нито на единия, нито на другия, те НЕ свидетелстват за масова грамотност, а напротив - за изключителността на книгата, която е толкова рядка, че е направо сакрален обект. Всъщност, авторът на горната статия добре се е ориентирал в това отношение: той мери грамотността в средновековна България не чрез лесноизброимите добре илюстрирани четвероевангелия, преписи на византийски летописи и т.н., не с "Охридския университет" на Климент, ами чрез "графитите", които са няколко десетки, според него (ОК, "достигналите до нас" - щото турците иначе унищожавали български графити под път и над път, нъл тъй...). В това именно отношение, Петрински е прав - тези наивни надписи са по-надеждно свидетелство за поне елементарна грамотност (четмо и писмо), но заключенията му са, меко казано, силно пресилени, не се основават на никакви реални данни и са абсолютно нереалистични. Моля да види кога в България след 1878 г. грамотността достига 60 %... |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Да, драсканиците на случайни хора (войници, моми) говорят за грамотност и сред простолюдието. Драсканиците от това време в България са много. Не всеки камък ставал за драсканици - в Теке Караач имало намерени повече стилуси, но нито един надпис като равненските, понеже тамошния камък е грапав. Но има остатъци от стенописи и даже от сводове. Българските учени може и да не са най-великите, но трябва да участват на равна нога в международния обмен и да популяризират и българските находки. Например някои бълг. автори се цитират от М. Гимбутас още в 80-те години и тя отделя доста внимание на българските праисторически находки от наше време - наравно с "австрийските" от Унгария, Сърбия и Румъния от края на 19 в. - макар да не е идвала у нас на разкопки. Сега е много по-лесни и има и много съавторски работи, и много западни (особено английски) археолози работят у нас, понеже намират много повече материал, отколкото другаде. |
"До нас е достигнала само незначителна част от създаденото след средата на IХ в. книжно богатство" Требва да се казва на висок глас и КАКВО е станало със значителната част и КОИ са го станали. Нали? |
За разлика от сега в Средновековието в градовете са живеели не селяни, и разни напопочпени със самочувствие като празнодумци Маринов, а граждани, аристократи. Възможно е 60 % да са били грамотни, но автора не казва във вестникарската статия как стига до тази цифра. |
Статията на Иван Петрински е написана изключително професионално. Нещо толкова рядко срещано в родната ни джурналистика. Хора като Чавдар Маринов ако бяха чели и други книжки нямаше да издават неграмотността си по този банален начин. Защото за средновековната българска писменост и литература е писано много, от български учени (не Божо Димитров) и то добри книги. "Пенчо бре чети! Пенчо не чете." Еми така е щото повечето българчета са като онзи чукча от вица: "Чукча не читатель, чукча - писатель". |
Не само празнодумец, но и празноглавец е оня, който идентифицира "аристократи" с "граждани"... Да не говорим, че поне в други исторически контексти, за които има несравнимо повече данни, образованието не е първа грижа на аристократа и то до доста късна епоха. А авторът на статията как е получил 60-те процента? Ами много просто: проверил е преброяванията на населението през средновековието и статистиките на "гражданите" с начално, средно и висше ... Идеята за 60-те процента грамотност е част от арсенала глупотевини на чалгаджии като Б. Д., редом с други фамозни открития. Статията на Петрински е любопитна, но можеше да си спести такива глупости. Тежките анахронизми като това, че в Средните векове "децата ходят на училище", са може би допустими за вестникарска статия, но това все пак е в-к "Сега", а не "Труд". |
Чавдар Маринов: "Няма причина да смятаме, че в (сигурно доста по-неразвития) контекст на средновековна България е било по-различно от средновековна Франция или Англия." "Определен регрес спрямо "масовата" сколаризация през средоновековието, за каквато не само нямаме данни, но и със сигурност не съществува не само в България, но и където и да било." "...начинът, по който той описва "Каролингския Ренесанс", и по който вероятно може да се опише и българският "Златен век"" Добре де, статията е написана наивно и прави генерални изводи без много данни. Но пък коментарите на Маринов правят генерални обобщения на базата на силно съмнителни съпоставки и сравнения. Няма никаква убудителна причина да смятаме, че изводи и интерпретации върху изследванията на средновековието в Западна Европа могат да се прилагат без необходимите данни за същия период у нас. Това е някаква перверзна форма на марксическа наука, много по-съмнителна от наивния, но все пак оригинален и свеж подход на автора на статията. Откъде се вади изводът, че контекстът на средновековна България е "сигурно доста по-неразвит"? Откъде е ясно, че със сигурност не съществува "масова" сколаризация? Откъде е ясн, че българският Златен век може да бъде описан като Каролингския Ренесанс? Откъде е ясно, че българските книжовни школи имат каквото и да било общо с каролингските скрипториуми? |
Статията е интересна, особено изведените факти, но някои от заключенията са меко казано смели. Но като цяло интересна тема.[/s] |
Не съм писал, че в Средновековието гражданите са аристократи, а че в градовете са живеели граждани и аристократи /боляри/. От Philippe Arié s & Georges Duby знам, че в Средновековието голяма част от гражданите са били грамотни до известна степен. Е, разбира се не дотам грамотни да четат произведенията на Чавдар Маринов! Това ноето прави този момък е следното: по време на Освобождението 1 процент от българите са грамотни, ерго - през Средновековието трябва да са под 1 процент. По този логика всички жени са курви, защото съседката Пенка е лека жена! |
Още като четох статията, подозирах, че авторът ще бъде излапан по-долу. Не е станало точно така, има дискусия. В духа на смешното може да се припомнят и "графитите" по многовековните балкански бели буки от рода на "Тук аз, Гаго, ....х Мара". |
Чавдар е писател, Чавдар не читател. Що отклоняваш дискусията в криво дере бре Мароноф? Разликата между средновековна англия или франция и същата българия си е очевадна, и празноглавец е този който не смята, че "средновековна България е било по-различно от средновековна Франция или Англия." А, и очевидно е че нямаш нищо общо с българските учени, щом си позволяваш да ги сравняваш по този начин със немските и френските им колеги, слабак -=- и вместо да продължиш да се заяждаш, впрегни критичната си мисъл да окоментариш и това: ...неграмотност и висша наука и пропаст между тях чертаят бъдещето на България. Само от политическата класа зависи да постави за разрешаване този въпрос на десетките научни работници, които могат да го решат. Прости интуитивни решения няма. Редактирано от - BroodWar на 13/9/2007 г/ 13:59:31 |