Отиди на страница:
| Тея двамата горните май забравиха за кво спорят, но нейсе, те са за другата статия за невярващите, но пък всичко знаят...за разлика от истинския Сократ...Ха Ха. |
| разбира се , твоите мнения най-много блестят с аргументираност и най-вече логичност.И на други форумци съм го казвал-почети малко и тогава пак заповядай! |
Не че пак започвам спора, но понеже хората имат способност да забравят неприятните неща, да ти припомня един аргумент - в началото ти твърдеше, че Президента, при Президентска република, има право да разпуска парламента! Е, твърдиш ли го още или не?! (Верно че те питах няколко пъти, ама още тая надежда за отговор) ________________________________ Морал - това са интересите на другите Редактирано от - Сократ XII на 17/9/2007 г/ 18:42:05 |
Ще те улесня малко: а) Да б) Не в) Не знам ? ________________________________ Морал - това са интересите на другите |
"неприятните неща"  да твърдя го, в някои страни има това право.това е и част от замисъла на презид.република, при определени условия обаче.Кое е странното?Според бълг.конституция президентът също има право да разпуска парламента-за домашна да разучиш кога и при каква ситуация?сега да не кажеш , че твърдя, че Б-я е презид.република, бълг.модел на парл.управление не е чист, дефинира се като хибриден. |
| Ето още малко материал за размисъл. Президентските режими да са склонни към благоприятсване на антагонизъм между изпълнителния и законодателния клон на властта и в следствие да причиняват блокиране на управлението. Президентската система е игра на абсолютните победители и тоталните губещи, която принуждава партиите да съсредоточават своето внимание изключително върху борбата за президентския пост. Успехът в тази борба за една партия означава, че тя печели всичко, а отаналите губят и то за целия период на продължителност на президентския мандат. Критиците на тази система изтъкват в своите хипотези, че партията спечелила президентския пост е слабо мотивирана да коригира политиката си съобразно визиите на загубилите битката, които от своя страна разполагат с твърде ограничен брой основания да сътрудничат с победителите. Централноевропейските страни успяват да избегнат тези опасности възприемайки парламентарния модел в новите си конституции. Дори този модел обаче, крие известни рискове особено по време на преход и фундаментални реформи във всички сфери на обществения живот. Това извежда необходимостта от наличието на алтернативен източник на власт, макар и ограничен, който да работи като коректив на политическия процес и да гарантира консолидацията на демокрацията. Такъв източник на власт се явява държавният глава. Изследователите са единодушни по един въпрос касаещ президентската институция. Те отчитат като слабост за президентските и полупрезидентските режими, склонността на президентите да се обявяват за надпартийни и поради този факт да не създават свои партии, които да осигурят прокарването на президентската политика в парламента, което водидо взаимно блокиране на двете институции. При парламентарните режими с президент – държавен глава, обаче, дистанцирането на президента от партиите е за предпочитане, ако той се възприема като балансиращ и гарантиращ демократичният режим фактор. Историята показва, че за да бъде наличен подобен потенциал е необходимо държавния глава да разполага с лично влияние и авторитет не само сред народа, но и сред политическите елити. Такъв авторитет, би му позволил в по-голяма степен да влияе върху политическия процес и оттам да гарантира стабилността на процеса на демократична консолидация. Подобно влияние обаче трябва да бъде само неформално. Изхождайки от спецификите на всяка отделна страна от Централна Европа, става ясно, че страните в които конституционно са гарантирани (формализирани) значителни правомощия на президентите (Полша и Словакия), са склонни да развиват принципните дефекти на президентската система. Обратно, там където президентите имат слаби правомощия те могат да стабилизират режима и да генерират консенсус без да ерозират партийната система и блокират професионализацията на политиците (особено на членовете на изпълнителната власт). |
А, значи в някои страни няма това право?! Е толкова ли беше трудно да се води такъв разговор? Или не си струва с лаици като мен?! Ами ако не си струва, кажи така отначало да не губим време и двамата. ________________________________ Морал - това са интересите на другите |
| ами трудно е като не те разбират.Това, което писах беше за чистия модел презид. република.В различните държави има различни модификации на този модел.няма напълно идентични управленски модели в отделните страни. |
| “Но гражданите са в правото си да очакват нещо повече от своите политически представители.” (подч.мое) Последното Ви изречение е преди разсъжденията за програмите, г-н Смислов, ако се питаме “Има ли партии в България?”. Партиите представители на определени слоеве от гражданите ли са? Защото наистина партии те са само тогава. Ако са просто партии като субект на политическото пространство, то те са обикновени бизнес-формации. И няма никакво основание да ги упрекваме за конюнктурна промяна на “фирмената” дейност. За “рекламната” такава още по-малко. Което ще рече, че трябва да гледаме само дали ни харесва “продукта” им, когато го ползваме. При нашенското “предлагане” на толкова партии на пазара коя ще направи, публикува, че и започне да осъществява при краткотрайно властване дългосрочна програма по нещо? Вие знаете, но ще напишете ли някъде, кой подготви основно въвеждането на валутния борд у нас?  При кого беше въведен всички знаем.Между другото, къде по света не е така (ако игнорираме “опаковките”)? Къде по света предизборните програми се изпълняват стопроцентово? Къде в напредналите страни има резки завои на ляво и на дясно в управлението според това, коя партия е спечелила? Темата е сериозна, почти отива в сферата на теорията. Предстоящите избори са пример под ръка за “онагледяване” на теоретичните постановки. Тежестта им е същата, каквато имаха предишните, по-предишните и т.н. до 90-та. Краткосрочна! Всъщност, най ми харесва кратката, но много точна картина на работата на партиите от Trakietzzlaten (15:58:22.) Заб. Само напомням за скоро дошлите: във форума има клуб “Теми на форумците”...  ______________________ Четенето изморително, мисленето - главоболно... Барем писането остава! |
Благодаря за последните постинги. На това, вече мога да кажа аргументи. Ще ми трябва време да ги осмисля. Но да знаеш, че не се отказвам лесно. ________________________________ Морал - това са интересите на другите |
| Мда, не по-малка глупост от това "прави на другите това което би искал да правят на теб". Тва е за цитиране от папагали които като чуят нещо че го е казал "някой" (Кант в тоя случай) и повтарят все едно е неква неоспорима истина. Тоя цитат за мен доказва още веднъж че Кант е некадърник (след като трябваще да му мина през повечето неща в университета) - само един пример за това колко е идиотски този цитат: Сократе, ако (само хипотетично) си у лЕво и много ти се ще да те изненада Тухлата изотзад, мислиш ли че той ще е много доволен ако то правиш на него това което ти се иска той да ти прави на теб? |
 Графе  , Политоложе , очаквам повод да се появиш , с позиция ... Иначе , мерната ти единица ще си остане самоцелна самовлюбеност ... Когато теоритизираш , мисли за ИЗОСТАВАНЕТО при България ... Иначе , шведи са ми говорили за експлоатацията при тях ...  |
| ROSSENF, /:/ "...Мда, не по-малка глупост от това "прави на другите това което би искал да правят на теб"...." ......................................... ......................................... ..................................... А НЕ беше ли ""НЕ прави на другите това, което НЕ би искал да правят на теб"?! Само питам- НЕ пипам!  |