Отиди на страница:
| партии няма, защото поради липсата на политически принципи и програми политическия спектър се раздроби и електоратите почти се втечниха. вървим към президентска република оглавявана от президент, който по руски модел дърпа конците на всички други институции чрез службите |
| Ако "правото" не произлиза от Морала - тогава е "криво". Защото ако няма морал - няма ценности, т.е. няма как да се мери кое е право и кое не, няма да има отправна точка. |
Павлик, какво лошо има в президентската република?! Може би не си наясно какво значи това и мислиш, че то е някакъв вид диктатура?! Тъкмо напротив - при президенстската република има реално (а не като сега фиктовно) разделение на властите: Президент (правителство) - изпълнителна, парламент законодателна. И ако имаме късмет да се случат от различни партии (което може да се уреди ако например изборите за президент (правителство) са винаги на средата на мандата на изборите за парламент), то ще имаме (надявам се) работещо разделение на властите. Така парламента няма да приеме закон, който да даде на правителството от другата партия да злоупотребява. Може пак да опростявам (не може ами го правя), но в общи линии това е принципа. И единствената причина да не сработи ще е ако партиите всъщност не са различни отбори, а могат и да си подават топката (в лошия смисъл) и помежду си. Което въпреки всичко не е причина за отричане на тази форма на управление! Да не говорим, че тя е единствената, която дава възможност на някоя личност (дай Боже да се намери такава) да покаже какво може. ________________________________ Морал - това са интересите на другите |
| Партии няма защото няма от какво да се образуват. Обществото се състои от две групи - една голяма бедна и мизерстваща, която изповядва политически възгледи от вида - всичко е шит, няма управия, И друга - от рязко забогатяващи, които мигат на парцали и не знаят всъщност какви са, нова класа ли са, какво са. Гледат наоколо си - няма с кого да общуват. В тесни кръгове се самозалъгват, че са богопомазани, но нямат комфорт. |
Що се отнася до контрола на службите, то това може също да бъде решено на принципа на разделението: нека всяка власт си има такава служба, която да има право да проверява другата власт. Макар, че аз не виждам кой знае каква необходимост за проверка на депутатите. Тъй като те няма "да подписват" разход на средства, то и няма как да злоупотребяват. Т.е. ако сегашната Агенция по Сигурността е на подчинение на парламента, а МВР си е в правителството, ще имаме конкурентни служби. А конкуренцията, както е известно, е майката на качеството. ________________________________ Морал - това са интересите на другите |
Дърт реалист, ти в коя от групите се слагаш? ________________________________ Морал - това са интересите на другите |
| Сократ и другите, Разлики могат да се търсят и в посока на законодателя, инстанциите, определящи моралните и правните норми — народната традиция, владетел или съдия, парламент и правителство, групи, съюзи, църкви, религиозни общности, медии или индивиди. Често се посочва, че правото е дело на държавата, а моралът — на обществото. Подобни аргументи за различаване изтъкват главно социологическите теории за правото. Различия във валидността на моралните и правните норми: Валидността на нормите може да бъде фактическа или идеална. Зад правото стои допълнително авторитет или власт; зад морала — единствено убеждения. Сфера на регулация: Според този критерий разликите могат да се търсят в две направления. Правото регулира действията външно — като взаимно ограничаване на произвола; моралът — с оглед тяхната мотивация, т. е. отвътре. Като морални/неморални можем да оценяваме и непреминалите в действия възгледи и намерения. Правото може да оценява само действията. Правото се отнася към общностния живот, моралът — към индивидуалния. Форма на изразяване: Правните норми представляват хипотетични императиви (Ако А извърши х, то ще последва у), или импликативни. императиви (Ако е дадено х, то следва да се направи у). Моралните норми са безусловни (Не прави х). Реакция при нарушаване: Правото е свързано с принуда и точно определени санкции; съществуват специализирани инстанции, които Да ги осъществят. Моралните санкции нямат строго фиксиран характер и специализирани инстанции за изпълнението им. Кант предлага следните критерии за различаване на моралната отправната нормативна система: а) Следване на нормите. Правото не изисква убеждения, те са заместени от принудителния му характер. б) Регулиране на действията. Правото не се интересува от мотивите, от субективното преживяване на действията и ги съчетава по общ начин, независимо от различните мотиви. в) Разлика в основанията. Правните норми се оправдават от различни по характер основания, вкл. и ситуативни. Моралът има предвид индивидуалната автономия на волята. Нормите на морала се отнасят до всички и всеки. Правните норми имат валидност единствено за конкретна социална общност, определена национално, ситуирана исторически, стабилизирана чрез политически компромиси между интереси и цели. За разлика от морала, правните норми са свързани винаги с фактически ограничения от времеви, предметен и социален характер. д) Другият вид ограничения се определя от оформените процедури за вземане и прилагане на правните решения. Това са т. нар. вторични норми за изграждане на институции. Тези ограничителни норми имат това предимство, че преодоляват несигурността на морално-етическите съгласия и разтоварват социалните партньори от необходимостта постоянно да търсят по-дълбоки основания. Горният анализ показва, че не би следвало да търсим в правото следи от някаква дедукция на по-общи и по-висши морални възгледи, нито да настояваме за пълна независимост между морала и правото. В обществото съществува многообразие от системи за регулиране на поведението. Наред с всеобщите норми, съществуват и локални системи с валидност за отделни общности и индивиди (напр. специфични религиозни и етнически норми или идеологически програми). Съществуват и множество правила от технически или друг характер — политически споразумения, конвенционални решения (например движението по улиците и пр.). Правото е такава система от норми, която съчетава и обединява в рамките на една конкретна човешка общност тези три системи на регулиране на поведението: морално-универсални норми, етичес- ки-плуралистични норми и конвеционално-технически правила. Следователно опростеното схващане за еквивалентност м/у морал и право е прекалено ограничено и не отразява различните измерения на проблемите. Незнам за кога говориш, но когато аз учих предмета се казваше „Етика и право” и доколкото знам и сега има такъв.Моите „колеги” са го предвидили да се нарича така заради липса на достатъчно учебни часове.И предмета беше разделен на две отделни части, т.е обединението е механично. |
| Сократ, президентската република определено не е решение за България.Тя изобщо не е подходяща форма на управление за посттоталитарни държави като България.Има редица изследвания, доказващи това.За в бъдеще може би, но сега е прекалено рано. |
politologa, от гледна точка на тясната наука сигурно си прав (благодаря за лекцията)! Но от приложна гледна точка аз ги виждам нещата така, както съм ги изложил. Ще дам едно сравнение колкото и далечно да изглежда. Да вземем един компютър (като този пред теб). Ти сега ми казваш нещо от рода на това, че софтуера и хардуера са различно нещо. Верно различно са. Но както софтуера не може без хардуер, така и правото не може без морал. Това първо. Второ, за човек, който не знае какво е компютър, софтуера и хардуера са едно неделимо нещо и ако софтуера не работи (примерно), то и компютъра не работи. Сега аз, като инженер, ако почна да ти обяснявам тънките разлики между едното и другото, теб вероятно няма да те интересува по-дълбоко от това да си решиш конкретен проблем. Може да гледам повърхностно на твоята наука, но както на теб не ти трябва да знаеш хиляди неща по компютъра за да го ползваш, така и на мен ми е достатъчно да знам, това, което знам за правото и морала, за да се опитвам да живея с чиста съвест. Това е то. ________________________________ Морал - това са интересите на другите |
| Като стана спорът монархия-република малко по-горце не бива да се забравя едно просто нещо. От монархия има смисъл само при ред задължителни условия : 1. Гаранция , че династията е от читави хора ( нема такава ). 2. Властта им е реална , а не декоративна ( в Европа не става.Случаят с английския монарх е абсолютно особен , после ще го коментирам ) 3. Времената са смутни или направо е война в която някой трябва да взема отговорни решения без възможност после да се скатае на пенсия посред кашата. На тез условия донякъде е отговаряла ситуацията в Япония до Втората световна. Но в крайна сметка и това се оказа недостатъчно за победата над една република. СЕГА за Британската монархия. Тука Нютон е напълно прав. Измислили са масонерията , еврейския заговор , първото модерно разузнаване и т.н. Използвайки всички онези , изброени по-горе хватки , уловки , подкупи , мръсни номера и като коз грубата сила са наложили властта си над половината свят. Чърчил обикновенно не казва в пряк текст какво точно се има предвид , ама в оня случай се е " изпуснал " .Всичко си е баш така. Аз много пъти съм имал повод да се смея на простотии по вестниците от типа че Президента на Щатите бил най-могъщия човек , па Премиерът на Великобритания му бил пудел и т.н. ВСИЧКИ лидери на англосаксонските и половината лидери на останалите страни са изпълнители. ДРУГИ поръчват музиката. И безспорно английския монарх е един от таз група. |
Президентска република... За в бъдеще може би, но сега е прекалено рано. политолога, ето това е един въпрос, подробностите по който ще оценя много повече от тези за разликите между морала и правото. Не за друго, а защото смятам, че това е нещо реално, постижимо и използваемо. ________________________________ Морал - това са интересите на другите |
| И като виждаме , че мястото на световен управител е заето за неопределен брой поколения напред , какъв ни е на нас кярът да имаме монархия , като предварително е ясно , че нашият монарх по условие ще си е едно чучело от което нищо не зависи? Мерси , по-добре република .  |
Ахааа, значи еврейския заговор е конспирация на други конспиратори. Аве знаех си аз, че е по-дълбока работата. Не мое толкова просто да е всичкo. Тх VOCI  ________________________________ Морал - това са интересите на другите |
Може да гледам повърхностно на твоята наука, но както на теб не ти трябва да знаеш хиляди неща по компютъра за да го ползваш, така и на мен ми е достатъчно да знам, това, което знам за правото и морала, това е така, но според мен като не си запознат със същността на проблема , а по -скоро с повърхностните му ежедневни измерения, е добре да с евслушваш и в други мнения. Прав си, не разбирам много от компютри и затова не давам мнения и не пиша във форуми напр.за инф.технологии, но определено като има някакъв проблем се вслушвам в мненията на специалистите в тази област. А за презид.република питай , ако те интересува нещо конкретно, защото иначе темата е огромна . |
 Мили момци , в частност , Автора , Чавето и politolfga , Тази тема иска "по-другия" подход... Преход : Обществото като променяща се структура - Политическата система като търпяща промяна , структура на сцеплението ни в общество ... Структурно сходство между обществото и политическата му система към "днешна дата"... Като сте по-задълбочени и прецизни , особено при "структурирането", изводите на всеки , за обществената ни потреба днес , ще се окажат повече близки ... Петимен съм за дописка по подобния тезис , мили Смилов... Имате ми уважението , стига да не ме нарочите за маниакален структуралист ...  |
| Може и по просто да се каже, ако разреши Политолога...Правото е система от традиционните възгледи на хората в една общност за справедливост и ред. Моралът е индивидуална категория, основана върху свободната човешка воля. Две думи за статията. Проблемът с партиите е твърде сложен, за да се обясни с това, че партиите били крадливи, или че всички партии се управляват от мошеници. При народи със стара и утвърдена, непрекъсната държавна традиция, партиите са само мозъкът на ефективен държавен апарат, обучаван да работи за държавния интерес столетия наред. Идвайки на власт, партията сменя само най-високия етаж от политически лица, надолу никой не пипа. В България, заради големите етно религиозни различия сред населението, и поради късия период на съществуване на българската държава, утвърден държавен апарат, с ефективно работещи институции, липсва. Затова, идвайки на власт, съответната партия замества слабите държавни институции със своите партийни органи, превръщайки се в партия-държава. По този начин партията осигурява стабилност на държавното управление, но не позволява утвърждаването на независима държавна традиция и най-важното - приемственост във властта. Какво да се прави, всички държави са изкуствени формирования, но България изглежда е по-изкуствена от останалите... |
Еле пък някой като започне да си мисли, че в президенстската република президента е некъв едноличен диктатор и ми става много смешно. Ами то сега, дето нашия президент няма никва власт има 150 души съветници, та какво остава ако беше и глава на правителството. Ако некой не знае, всеки диктатор е имал и щаб и не е вземал решенията сам. Е, може да е имал последна или решаваща дума, но също така се е знаело кой носи отговорността. ЛИЧНО! Докато сега, ако смея да попитам - кой носи лична отговорност?! Станишеш?! Ами той е двоен заложник - първо на парламента и второ на коалицията. Парламента (все пак парламентарна република сме) - ами там са 240 души. Дали някой чувства лична отговорност?! Е сигурно се случва, но всеки си знае, че каквото и да стане, не е само той виновен. Нито пред закона, нито пред обществото. И това е добре известният ефект на така наречената колективната безотговорност. ________________________________ Морал - това са интересите на другите Редактирано от - Сократ XII на 17/9/2007 г/ 18:25:01 |
демократичният ритуал трябва да се спазва В това е същността на всичко - демократичен ритуал и нищо повече. Като обикалянето на църквата на Великден, като 7-те постни ястия на Бъдни вечер, като хвърлянето на кръста на Богоявление....като прошката на Заговезни, след която продължаваме да вършим зло, за да искаме отново прошка на следвашите Заговезни...За съжаление. |
А иначе, готов съм да се вслушам. Казваш да питам. Ами питам: