Отиди на страница:
социализъма с който се тупат по гърдите как е било, тея от цекатата ли построиха, с лъжиците, по резиденциите изпотени, пак обикновенните хора, с вяра и надежда и всичко им отнеха, пак на същите децата, и пак сме напред и пак са добре  |
| "Поучаващ глупак" - прозвище за литературен критик по онова време. Като се има в предвид, че преводача при превода има свой си начин на осмисляне и изразяване(превода е вид пречупено отражение на оригинала през погледа(критерийната призма) на преводача) то тогава преводача сам по себе си е литературен критик. |
| Гаспарини, ти "брат" не си за тука, за времето което пише Джимо ти заради "отпадъчния си морал" си бил в картофените ниви на Белене, та трай си и глей Буш къв ще ти го завре отзад...Его на Гуантанамо, ако не слушкаш няма вече Белене, там при Кастро ще те заврът твоите приЕтели, тъпия приЕ тел- ренегат, предател, никой го не люби...Ха ха. |
| Гаспарини, Наистина съм учил в училище "Васил Априлов" (38-мо), но тогава още намаше номер, а си беше само "Васил Априлов". Аз учех при Рашенова, а брат ми - при Димева.  |
| "ЛИК", "Паралели" и "Наука и Техника" бяха издания на БТА, а "Космос" - мисля не беше. Но за всички от изброените абонаментът ставаше с връзки и свършваха много бързо по реповете, с изключение донякъде на "ЛИК". |
За автора на текста! Глътка въздух сред толкова политика, завист, злоба и плява | "Космос" беше най-най-доброто списание в онова време!!! За науката, техниката и техническия напредък не правеха разлика между руснаци, италианци, французи, американци... Е, да не си кривя душата - за съветските постижения пишеха повече но и постиженията на американците се признаваха... такива бяха времената... |
| Още ми стоят на тавана годишните течения на ЛИК. Обичах много и По света. Спомням си как през 1981 г. за първи път прочетох в По света за болестта СПИН. Тогава тя не се казваше така, но не помня как. Първите случаи били засечени във Форт Аламо и оттогава е хипотезата, че болестта е в резултат на медицински опити за нещо с доброволци във Форт Аламо, но резултатите не били успешни и се е получила болестта. Харесвам Д.Иванов! П.П. Имаше срещу руската църква на "Царя" книжарничка за руска и съветска литература, която преди това беше за всякакви чуждоезични книги, Само дето не беше книжарничка, а голяма и много хубава книжарница. Сега там май е някаква банка. |
| HAMER, "Малката" книжарница беше вдясно от голямата, на самия ъгъл- сиреч, бяха две книжарници, ако не се лъжа?!  |
| Не помня дали бяха две, но тази беше по-голяма от другата руска книжарница, която провинциалистите също посещавахме - на Витошка, близо до Графа, струва ми се. Преди 10-на години обичах да ходя в руската на 6-ти септември. Сега дори не знам къде е. А и спрях да чета. |
| Голямата "Руска книжарница" беше под този балкон (в дясно), а "Чуждестранната книжарница" - още малко по-надясно. Натиснете тук |
*****
Редактирано от - bot на 03/10/2007 г/ 16:36:05 |
Най-интересното е, че на мястото на другата руска книжарница (на "Витошка" и "Графа" преди Освобождението също е имало книжарница. В нея Нешо Груев - Книжаря през 1876 г. скрил ("зад рафтовете" преследваните ботеви четници х.Костадин Димитров от Сливен и най-малкият брат на Левски - Петър. След като юзбашията на жандармерията Осман почнал да се върти около книжарницата на Нешо и дори да се задържа в нея, четниците били прехвърлени в къщата на Стоянка х.Цокова в Орландовци, където и дочакали амнистията. |
| Джимо, моля за извинение за миналата сряда. Бях цитирал Недялко Йорданов, който е посветил едно чудесно стихотворение на Валери Петров, а с всичкия си акъл писах че е от Валери Петров. Джимо, ЛИК беше любимото ми издание от всички печатани неща (а те не бяха много). Чрез ЛИК се докосвахме, макар и скромно, до това което ставаше в световната култура. Още си пазя страници от ЛИК. Там пишеше за Жорж Брасенс, за Петер Вайс, за прочутия Бергман и за почти всички значителни събития. Личеше си че изданието е правено от хора с култура, на които е чуждо партийното пристрастие. Вие бяхте истински елит, Джимо. Не мога да си представя някой да преведе Стайнбек по-добре от Кръстан Дянков. Както и някой да преведе "Приказки за страната Алабашия" по-добре от чичо Петко (така му викахме) Бочаров. В къщи често си говорим за селото Дробчета с лук и за селото Захарни целувчици. Да не дотягам, има още толкова много какво да се каже - и за "Посланикът", на Морис Уест, и за "Един женен мъж" на Пиърс Пол Риид и т.н. |
Вълчо,  , да не забравяме и Желяз Янков ... пък и много други от това поколение - истински ерудити... |
Здравейте форумци и форумки - и аз нещо се прехранвам с езици - та находката форумки ми се струва удачна (да ме прощават дамите), хеле под тази статиа. Чета често ДИ и коменарите под него: моите уважения за добрите мнения! Не мислех да почна да пиша днес обаче се разчувствх, много ми доиде на едно място Колдуел, Ъпдайк, Чийвър, Сароян, Фокнър, както бяха преведени от "пасажерите на омнибуса." Цял свят си бяха за тогавашна София, тези вече овехтели томчета, отпечатани на съмнителна хартия. Пионери бяха преводачите, забравяме кусурите, напук на всички тогавашни "заднопроходци." Благодаря на ДИ за писмата, не е баш Алистър Кук, но са наистина "от Българя...по-добре от тази на Кръстан Дянков, отколкото от сегашната, тази на заднопроходците.  |
бате джимо, опиши чешитите от старо време, и ако знаеш за една компания от кафене българия, широки направени интелигенти, разправял ми е д.р аршинков, офталмолог, светла му памет, мъдрец от сой и стил, и все от йовкова започваше....  |