Отиди на страница:
| Дим и 3 в америка има канали също в европа също има канали ама всички са прокопани с механизация създадена от инженери и обслужвана от работници родени в свободна страна в която номенклатурата мисли какво да се прави и го прави за 60 години в българия всички станаха читатели и преводачи техниката вносна абортите по 60000 годишно кувьозите съшо и само се гордеехме със селско стопанство реколтата от което си е божа работа за да обслужват номенклатурци без образование |
| Руската книжарница - беше на самия ъгъл. На 2 етажа. Българската - до нея, по Руски - пак на 2 етажа Другата руска - на Витошка и Алабин - сега там половината е на Макдоналдс, а другата половина на Анжела. На Солунска - писателската книжарница, а под нея имаше кафене. |
| До Инискилинг: малцина сме тези, които следяха Алистър Кук и неговите беседи по ВВС. В интерес на истината, и ДИ повтаряше (мъчеше се да повтаря неговите коментари) по предаването на Кеворк (това си е чиста проба "потпури" по дадени теми - ама минаваше за "авторска емисия" и виждане на ДИ. Не го упреквам - това "окат водеше слепци по онова време", каквито бяха 99, 999999 от българите. Не ги упреквам, ама сега се правят по католици от папата". За по-паметливите софиянци: Книжарницата беше на ъгъла на "Бенковски" и "Руски", отляво (от СУ-то към ЦУМ-а - за прованса  ). 7 крачки преди нея беше Унгарският КИЦ. Отдясно през "Руски" - "Св. Николай" (Руската църква). Основната мисъл от писанието на ДИ - да отдаем почит на част от пътниците на небесния омнибус, чиито бъдещи пътници сме всички (рано или късно), май се изпуска - да отдадем почит на всички първопроходци, към които с уважение причислявам и Кръстян Дянков. Почивай в мир! |
| Само за протокола: Никой от хуманитарите не спомена, че на "Графа" имаше и голяма руска книжарница за техническа литература. Издателство "Мир" пък превеждаше изцяло западна литература. 2-3 години след излизането на ценна професионарна книга някъде по света, човек можеше да си я купи от книжарницата на "Графа" - на руски. |
| Съгласен съм с Inniskilling, че г-н Иванов не е баш Алистър Кук. Г-н Иванов е с две класи над Алистър Кук. |
| Кирияк, благодаря за топлото посрещане! Обичам да ме цитират, правят го често разни хора, от различни страни, по различни поводи, добре дошЕл в този списък. Само ще повторя: Колдуел, Ъпдайк, Чийвър, Сароян, Фокнър и те оставям да ровиш с тия колички, дето толкова те впечатляват...в задните проходи. Успех! Мето, ДИ срещу АК, въпрос на вкус, сигурно си прав. |
| Кръстан Дянков беше разкошен човек! Имах удоволствието да го слушам в продължение на осем часа в дома на един приятел преди години... Само дето така и не зная до днес, защо той никога не стъпи в Америка? Никога, до края на живота си... А онова време с липсата на свобода и със свободата да слушаш Би Би Си (единствената, която не заглушаваха), да четеш "ЛИК", "Космос", "Наука и техника за младежта" и всичко, което можеше да се намери на други езици... то няма никога да се върне... но защо приказните хора, които правеха онова време прекрасно и които ги има и днес със сигурност, защо тези хорар всъщност, днес ги няма?! Няма ги нито във вестниците, няма ги нито в телевизиите, няма ги в печата, няма ги в живота на нацията... (то някой може да каже, ега ти живота, ега ти нацията...)... Как позволихме да ни завладеят некадърници, простаци, мърльовци и престъпници?! Как може 18 години да живеем при такова страшно отсъствие на просвета и красота в България?! |
| Аре днес да се фукаме. Невинно, по ДИ-ски. Пръво, и аз съм превождала още през соца. Кво. Но иначе дълго време се турях сред жертвите на ЛИК. Туй списание не направи пубертета ми по-лек. Вместо да дивея, четях и се цупех на живота. И съм расла в Докторската градина. При всичкото ми уважение, Змейо, опитът ми от квартала между Сан Стефано, Марин Дринов, Оборище и Априлов ме учи, че уважаемите тт. Поптомов и Христозов са задължавали уважаемите ти родители да продават мизерното вестниче, т.е. вечер Поптомов е минавал да прибере парите, а те не са смеели да му кажат, че никой не е посегнал към парцала. Също минаването от врата на врата с благотворителна цел е било 1) за изнуждане и 2) за шпионлък. Беше супергадно. Но не това е темата днес. Тя е: какво беше то да си заек възвишен при соца. Знаете ли какво беше? Ами трудно беше, каквото винаги е било из българско! - сега мигар е лесно да си възвишен? Обаче кунките на др. Гаврилова не ме затрогват хич. Но това, че Кръстан Дянков не е видял Америка -- е това не мога да им простя на комунизите. |
| У с м и в к и о т с т а р и т е л е н т и : ПЛЮВАЛНИЦИТЕ Гледането на реклами е цената която трябва да се плати за четенето, гледането или слушането на избраната от нас "културна стока". Рекламата наднича от всякъде. Тя се е спотаила в телевизора, дебне те от компютъра ти, наводнила е пощенската ти кутия. Всеки иска да те завербува и убеди, че неговият продукт си заслужава, че ти трябва да избереш точно него. За хора отраснали на безрекламна диета сблъсъка с тази реалност е винаги конфликтен. Девственният мозък се бори против наблъскваното послание и се чуди как да заобиколи тези подводни рифове безспирно поставяни пред него. Често той командува окото да се плъзне над рекламното каре(при четене ) или командува ръцете да натиснат "дистанционното" и сменят канала.(на новият е доста вероятно да текат други реклами ), Щрак, щрак, щрак...ние се опитваме да ги избегнем - те се опитват да ни гепят. И в тази гоненица неминуемо ти хващаш щеш не щеш някое име на продукт, някое послание си е залепва в съзнанието ти с певлив джингъл, някое име прошепнато със съблазнителен глас се мота из гънките на мозъчните ти кори и ти понякога като сомнанбул при следващото ти посещение в храма на покупателните страсти хващаш инстинктивно за ушите познатата с "уникалните си качества" стока. А иначе ти се чудиш как така някой си мисли, че ти с готовност ще закупиш рекламирания продукт когато тази гадна реклама(която ти виждаш за стотен път ) е прекъснала филма на най-интересното място. И все пак, доказано е че рекламата работи. Ами то затова и я има, защото работи. Ако не работеше, щеше просто да изчезне, както изчезнаха налчетата от обувките, ръкойките, цветните стъкла поставяни пред чернобелите екрани (симулиращи "колър ТиВи", дружинните ръководителки и всички онези обречени на атрофия нещица от живота. Излишното се топи, смалява се, оредява, оредява и накрая отива в небитието. Полвината от вас, които четете в момента това, може би не сте виждали, да речем, плювалник. Може би сте чували(в друг аспект ) но не сте виждали. Е, дай да обясня, значи, на тази половинка що беше то. Плювалникът в действителност беше един цилиндричен съд от емайлирана ламарина с похлупак във формата на пресечен конус, където би трябвало съвестния гражданин да плюе. В годините на моето детство просто нямаше държаща на себе си институция която да не беше снабдена с такъв символ на социален престиж. Болници ли не щеш, кабинети ли не щеш, училища там, университети, офиси(то тогава на офисите им се викаше канцеларии, ама това е съвсем друга тема за разговор ) -навсякъде срещаш плювалници. На всичкото отгоре, те всичките бяха боядисани в онзи мръснотревистозелен цвят, който тогава беше много модерен за придаване на достопочтенен вид на такива ми ти слюносъбирателни посуди.Някои си хвърляха и фасовете там. Други пък хартийки мотащи се по джобовете им и разни други ненужни нещица. Така че, значи, освен за колекционирането на излишна слюнка, те изпълняваха и вторична функция. И да си кажа правичката използуваха си се и то яко. Седиш си да речем в някоя приемна и чакаш заедно с водещия те за ръка родител за нещо си.Ти си дете и изобщо не те интересува там, че майка ти искала някакъв документ. Хич не ти и дреме в тази възраст за документи. Пффф...документи... На теб ти е скучно и се чудиш какво да правиш, а наоколо няма нищо заслужаващо твоето внимание, освен да речем този плювалник. И ти го гледаш и изучаваш така, от първа ръка хигиенните навици на обществото. Мине някоя бабичка и ще се назландисва там, ще се върти и ще гледа да не я види някой и...Плюв...ще плювне бързичко, някой ще гледа да уцели дупката, друг нехайно дори няма и да погледне ще омаже целия цокъл с лепкава материя. Ето, задава се лелка с кок "а ла Валентина Терешкова" и: Ххххааак..пфу...ще лепне там някоя храчка вътре и ще забърше после с ръкав устата си, след нея ще мине някой чиновник с модерните тогава ръкавели (а това бяха едни такива маншоноподобни, съшити от черно хасе или някаква такава по-евтинка материйка предпазни изобретения, които се надяваха върху ръкавите на сакото, чиято функция беше предпазването на последните от протриване в областта на лактите ) и той ще плювне, ама така лекичко с пиниз.Та като споменах за ръкавелите, те не се носеха за красота както казах, а за да забавят амортизацията на ценния костюм. Та независимо от това какво ви говорят комунистите там за онези ми ти реки от мед и масло, тогава бяха бедни времена.Тогава костюмите бяха скъпи и се държеше на тях. Обикновенно хората имаха по един. Тогава костюмите се шиеха от шивачи. Тогава шивачите не само шиеха, а и кърпеха.Тогава даже и чорапите се кърпеха. Поставяш чорапа върху чашка, изпъваш го така, че дупката да попадне над отвора и почваш да изтъкаваш с игла и конец подобие на протритата част.Това беше едно от първите неща което ни учеха в часовете по трудово обучение. А бе, ръкоделие си беше това, необходимо един вид за да си изряден и да не ти стърчат палците на краката като картофи през дупките.Тогава дори и на женските найлонови чорапи( говоря за времената преди чорапогащите ) се ловяха бримките. Имаше едни специални инструменчета за това. Някои си ги купуваха, а други пък предпочитаха друг да им върши черната работа и разбира се има ли нужда, ей ти появава се и съответния бизнес. Тези от вас помнещи онези години, по всяка вероятност помнят и знакът ЛОВИМ БРИМКИ гледащ ни от тук и от там. Та значи, ако си си надвил над масрафа, можеш и да оставиш тази работа да я свърши там наемен труд. Даваш там съответните стотинки и жената ще ти налови съответните бримки. И сега да се върнем на края пак на основната тема: Както гледам сега народонаселението не е престанало да плюе, но някак си или човечеството реши, че плюенето на общественни места е нехигиенично или пък просто произвеждането на такъв род санитарна мебел се оказа нерентабилно. Отговор -нямам, но фактът си е факт - плювалниците изчезнаха и туй то. И каква е поуката от цялото това дърдорене за плювалници и разни други такива архаични неща? Ами поуката е: Има ли нужда от нещо - то се появява. Няма ли - изчезва. Чисто и просто. ----------------------------------------- --------------------------------------- Редактирано от - gratzian на 04/10/2007 г/ 15:07:14 |
| Sofia`s darts. [Златен], Не си ме разбрал правилно. Моите родители никога не са продавали вестници. Казалсъм, че "жените на тогавашните министри на външните работи Владимир Поптомов и вътрешните работи Руси Христозов всяка сутрин са продавали из квартала вестници в помощ на "Единната организация", като част от тях [вестниците] са оставяли в нашия магазин, за да не им тежат [на временно, "отговорно пазене"]. Същите тези министерши са били главни организатори на благотворителни кампании за събиране на средства, облекло, продукти и пр., но не само като организатори, а лично - от врата на врата. При това без никаква охрана в онези смутни времена!" Има разлика, нали? -------------- След това магазините (не само въпросния) ни ги национализираха, а след 45 години отново ги върнаха на нас наследниците, но без един. В най-тъмносиньото време един демократ, близък приятел и активен съпартиец на Мафиянски си го "закупи" от общината като стая, затвори витрината и го прикачи към своя партерен апартамент. Вече 15 години ние "комунягите" подсмърчаме из съдилищата. Те това е истината.   Редактирано от - Zmeja на 04/10/2007 г/ 15:32:49 |
| И, уважаеми Змейо, ако да би поискал ув. тов. Поптомов от уважаемите ти родители да продадат някое тесте вестници, те биха му отказали - в онези смутни времена?! Помня времената от след смъртта на корифея на всичките науки тов. Сталин, но предходното десетилетие още живееше в кошмарите на софиянци и в реалната страховитост на властта, чиито ушета и очета се подаваха отвсякъде. Който беше оцелял, беше получил урока си завинаги. Каква охрана за министершите? Просто си го представям, само още една от гаврите над мирните комшии, които - сами голи и боси, гладни след войната - е трябвало да дават още и още. Да отърват белким едната гола душа. Така, и доста още по-така е започвало. Всички виждаме как свършва, или по-точно - как краят му се не види. Алиса (софиянска) пък беше едно дивно хлапе с тъмночервени къдрави коси и блестящо бяла кожа, но доста ревлива уста-череша. За разлика от сестра си Радост, която беше голям юнак, по-късно така си представях смуглата дама на Шекспир. Но Алиса беше като илюстрация към Страната на чудесата. Като са я правили и наричали, отде са знаели, че ще бъде пО Алиса от луискароловата? А иначе дядо и беше активен борец, ама истински - нямаше нокти на краката. И беше весел като веселата костенурка, ужасно мил и весел и красив старец. Та ако искаш да ми кажеш, че светът е шарен и ужасно весел дори в ужасиите си - с теб съм. Ай-ай, значи комунизите дават всичките дюкяни накуп, а гадното демукрат взима чуждото дюкян! Смело ще предположа: сигурно е бил дупе и гащи с народната власт по места - или той, или дедо му. И все пак, не е като да ти вземат родния дом и да легнат в чаршафите ти, а теб да запокитят на Белене. Което си е баш смутно, сиреч може и да се посмутиш евентуално. Но да не си разваляме кръвта. След вестниците на тов. Поптомов, дойде сп. Славейче, после вече сами купувахме ЛИК, Космос и Паралели, след това ни заля пресата на перестройката, и така от дума на дума - 10 ноември! Преса ли не щеш, свободни избори ли не желайш - отмора за очите и душата. А ти викаш - дюкяна. Ми кво да кажем ние, дето само с годишнините на ЛИК и Новый мир си останахме  Редактирано от - Sofia`s darts. на 04/10/2007 г/ 16:04:18 |
| Sofia`s darts., Имам чувството, че ние с тебе ужасно много си приличаме. Еднакво сме изменили на своите класи. Редактирано от - Zmeja на 04/10/2007 г/ 16:23:58 |
| Огняро-интелигентско??? Интересно! Индустриалци-предприемачи-търговци, дали жертви в антифашистката борба! Безинтересно! |
| Съсловието не е като класата - няма как да измениш, дори да искаш. Мнемогени, импринтинги, книжки, разсъдливост и фантазии - и накрая от плана Божий нищо не останало. Ако поколения преди теб са живели тъкмо тъй, поради което ни дюкян ни нива са оставили, а само малко книжки и странни умонастроения, то и змей да си, пак само гнил интелигент от теб ще стане. Така че - уви - май хич не си мязаме  Светът е убав, че е шарен |
| Езикът, който използваш по отношение на човек, който не познаваш точно отразява вътрешния ти "EнтелEгентски мир". А що се отнася до родословие, за твое сведение родословното ни дърво съдържа 12 поколения, а аз лично притежавам книги от библиотеката на прапрапрадядо си, на най-старата от които е написано 1856 г. (годината е написана с букви). По-ранните за съжаление не са датирани. Бъди здрав огняро-ЕнтелЕгенте !  |
| Казвах ли ти - не си мязаме. Щото ти си прогресивен интелигент. Но твойта тънка обидчивост нещо ми напомня... Нящо сливйънску. Е, аз имах предвид само себе си, описвайки драмата на гнилия интелигент. Формата "ти, теб" ми е носила неведнъж огорчения, но аз си я ползвам винаги, когато поискам да се наредя сред нормалните, прогресивните интелигенти. С тайзи форма говоря само за себе си. Не зная как се описва тоз обрат граматически, но на практика е добър лакмус за това кой не може да ме трае поради предразсъдък или поради биологическа или съсловна нетърпимост. Е, аз не съм броила колко поколения са известни по родословното ни дърво, щото статистика не ми трябва. Ако имам време някога, бих издирвала спомени за тях. Не ме препоръчва особено това, че родословното дърво се пази в местния музей, но нито е съставено от някого от рода ни, нито някой от нас се е потрудил да го прерисува... казах ти, ний сме от гнилите интелигенти  Ха жувей си, змейо. |
| "Слънцето както всеки ден изгря и днес...Тези, които не светеха, пак се наредиха сред розовите напудрени спомени на своята младост с надеждата и те да посветят, па макар и с отразена светлина...Не би...излязоха облаци..." - Как се нарича заболяването, когато не помниш какво си ял вчера, а си мислиш, че помниш неща от преди петдесет години?... |