Марксе (Mrx+++++), имам лесен въпрос към теб. Като тръгнеш от Филаделфия в посока Ню Йорк, от коя страна на пътя се пада голямата антена, сиреч NSA? Нема го у интернета!!! Щото, ако немойш да кайш, ще те прекръстим Емилио Салгари. |
Това за увеличения брой европейски туристи в Ню Йорк е доста спорна работа. 11-ти септември 2001 и затегнатият режим по летищата с разни неприятни ритуали направи пътуванията на европейците до САЩ доста неатрактивни. Имаше и маса закъснели и дори върнати полети от Лондон, Париж и т.н. А това че на всяка крачка в метрото в Ню Йорк се срещали европейци може да предизвика само смях. В това метро получаваш усещане само за страна от третия свят- срещаш основно хора с преоладаващи неевропейски физиономия. За мен индикатор за присъствие на европейски туристи донякъде е бил винаги Вилидж-а и предимно тълпата на Блийкър стрийт през вечерта, но мисля че до 2001 там се срещаха доста повече англичани, французи, немци и скандинавци, отколкото сега. Очакванията, че слабият американски долар ще донесе големи бонуси за американската икономика и за американците като цяло не се опрадаха. Нито туризмът стана по-конкурентен (заради по-строгия граничен режим), нито американската автомобилна промишленост, нито нещо друго. Валутата на една страна винаги е показател за силата на икономиката и. Срутването на американския долар с около 40% през последните 5 години спрямо не само еврото, но и британския паунд, канадския долар, австралийския долар, швейцарския франк и т.н. показва дълбоки структурни проблеми. Означава загуба на доверие не само към американската икономика, но и към Америка като цяло. Целият огромен позитивен имидж пред външния свят на тази страна , който бе налице по времето на Клинтън, отиде на кино. Това е тъжната истина. |
Марксе, чакай да те довърша напълно. Ти за "Белмонт Стрийт" (Вашингтон, DC) чувАл ли си?! Там са струпани хотелите и канторите, а онова на центъра на Нашингтон, дето си ги видял тия хотели-администрация, можеш да го разправяш на българския австриец от китайско-руски произход - Душко. Защото най-вероятно и той е бил там 12-19 пъти. |
Акциите на Гугъл стартираха от $100.00 преди около 3 години. Наистина в търсачката им има много математика- алгоритми за търсене ф грфи, адаптивни алгоритми, вероятностни алгоритми и т.н. Но стойността на Гугъл идва най-вече от рекламните възможности на този изключителен сайт. |
Разбира се че всички пътища водят до Париж. Франция е първа дестинация в света със 75 млн туристи на година |
Rego, ти да не живееш в Rego Park, Queens, NY откъдето може да се отиде до българския зъболекар Гаро и "Бистро-Метро" с бивш собственик българският арменец Хачик Гарабедиан, готвач Реймънд от Хаити, говорещ свободно френски и английски, и настоящ амиго Хуанито с големото шкембенце, събираха нелегалните българи най-вече от Метрополитан Аве, за да работят на кеш?! Даже и Маркс (Mrx++) не може да ти изпраска такава информация, нъл тъй?! |
Мохадо, остави ги да си живеят в заблуда, то само тази ли е! Зевзек, поздравления - много комично на много нива! В Америка има много богати хора, но няма олигархия. Олигархия има в Русия, където богатите държат и политическата власт. Това е олигархия. Американските богаташи не се нуждаят от политическа власт. В условията на либерална демокрация икономическата власт е значително по-силна от политическата. Ха-ха! Изящно! Една странична забележка - бъркаш плутокрация с олигархия, драги. Олигархия значи господство на малцинството. Казах ти да четеш повече. Кракатау, благодаря за линка. |
Едно време, до преди 4-5 години, живях на Остин стрийт във Форест Хилс, съвсем близо до училището. После се преместих в предградията, от другата страна на Хъдсън. Заболекарят-арменец съм го виждал, офисът му е в една от ония хубави къщи в Риго Парк. Ходих веднъж през 2000 да ми почисти зъбния камък, от тогава не съм го виждал. |
2008, оливаш се май май - ква беше тая глупост със Белмонт стрийт не разбрах? Ама и анализа на Маркса рулз де - бил за един ден турист сигурно в ДС и вече знае целия град. |
А за европейските туристи си е вярно - усещам го от първа ръка, след като няколко приятели вече ми идваха на гости от Европа - хем да се видим, хем (най-вече ) за да понапазаруват и да пообиколят. |
“Give me control of a nation's money and I care not who makes it's laws." - Mayer Amschel Bauer Rothschild както се казва: " No comment!" |
Mr. Rossenf, Sir, Belmont Street, NW /NorthWest/, Washington, DC 20009!!! Близо е до Българското посолство и Kонсулски отдел. Оня олигофрен, ако е ходил там би трябвало да чатне за какво му намеквам, ама той се покри. Може би се опитва да намери дестинацията на NSA (вляво или вдясно) на пътя Филаделфия - Ню Йорк. Голямо търсене ще падне и ще я намери, кога намери и къде се намира The Farm, даскалото на цереуанците. |
Гозамбо, С чии стари пари се създадоха Гугъл или Фейсбук? Е, бащите им сигурно не са били последни бедняци, както и бащата на Бил Гейтс. Но не са някакви милиардери. Сергей Брин е емигрант от Москва. Вече като имаш успех, може и да получиш пари от венчър капиталист или прайвит екуити фънд, дето може да са парите на еди-кои си хора. Няма нищо спорно за живещите в Манхатън, които срещат в пъти повече от обикновено туристи европейци по улиците. Ню Йорк си е много хубав град, иска се обаче или туристически романтизъм, или пък да си печен нюйоркер, или такъв да те води, за да умееш да владееш. Да минеш евтино или безплатно, да видиш истинския град, не само туристическите декори. На ъгъла на "Пето и Сентрал (парк)" (сигурно Пето и 59-та ул. пред бившия Плаза хотел) мирише на коне - пиацата на файтоните, с жената минаваме почти всяка вечер оттам на път (пеша, разбира се) за къщи и му казваме конюшнята. Конете живеят към Джавитс сентър, виждал съм как ги мият с маркучи на тротоара. В Манхатън са живи и здрави всички стари дюкяни, кръчми, занаяти, табиети и стилове на живот, отдавна пометени от пластмасата на Уолмарт, Хоум Дипо, Макдоналдс и Ред Лобстър в провинцията. Може да си смениш капачетата на токовете за 3 долара или да си зашиеш скъсаната презрамка на дафел чантата за 1.50. В дюкян, чийто наглед 80-годишен съдържател слуша по цял ден италианска опера по радиото. |
Знама, знам фичософе 2005 година бяхме със жената в Ню Йорк. Имам един приятел който ме брейнуошва че ще умрем двамата с отворени очи ако не го видим Ню Йорка. Е аз съм ОК вече. Има някакъв чар безспорно но мирише както ти каза булгериъна, мирише повече от другите големи градове. На Бродуей има такъв китайкси битак да ти се завие сввят от цигания и шарения. В 7 часа вечерта бродуей е като български стадион след Левски-ЦСКА. Хувавото го видях на 42 улица. Гледахме "The Producers" и "Who is afraid of Wirginia Wolf?" със Катлийн Търнър. Купихме си билети още от ЛА и тогава видях на тайм скуеър се продаваха същите минути преди представлението. |
Боже...Боже...как да не ти се такова таковата, като четеш тука такива таковата от толкова таковата такива...Боже...Божеее... _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |