Отиди на страница:
| Изобщо не ми пука какъв му е стилът на Димитри Иванов. Важното е, че ми харесва да го чета.  Пък който си няма друга работа, да нищи "какво е искал да каже авторът". Ами каквото е искал, казал го е. Пък кой какво разбрал... Въпрос на друга тема.  |
| Руските книги бяха супер. Малко им бяха кофти шрифтовете и оформлението на кориците, но пък страхотна селекция от автори и произведения, страхотен обхват - от антропология през философия и качествени детективи и трилъри до исторически теми, по които нашите тогава дори не се замисляха(това скити, траки, европейско средновековие, среден, близък и далечен Изток) - при това сериозни изследвания на база на сериозен исторически материал, не само марксическа трактова на общоизвестни факти(имаше и такива, де)страхотни преводи(оцених го доста по-късно) и невероятно качество на книжното тяло. Преди време живеех от антикварна търговия с книги. Имахме склад в едно мазе, пълно с 40-50 кашона книги. За зла беда стана наводнение. Половината книги се носеха по водата(още се втрисам като си спомня гледкта). От българските издания не можах да спася почти нищо, но от руските като ги изсуших 90% си бяха като чисто нови. Английските и американските с твърди корици до 70 години също издържаха, тези с меките и по-новите заминаха. |
Навремето започнах тази колонка под наслов "Хайде да помислим". Като разбрах, че това няма да стане, преименувах я... Сега това е напълно възможно да стане във форума на електронното издание. Разбирам възмущението от хода на промените, но се сещам и за една песничка от детски филм: Тече, всичко тече - времето няма бряг и ни влече - няма как. И тъй всяко момче, всъщност е бъдещ мъж - поет или моряк. Всеки малък мъж мечтае миг поне да е силен и сам. А моретата не са до колене - дори на голям. Растем и пак ще растем, но заедно с теб - приятел с теб съм днес и утре, и до край - въпрос на мъжка чест, не на игра. А морякът иска да е капитан, смел капитан. Капитанът иска да е Магелан - поне Магелан. Растем и пак ще растем, но заедно с теб - приятел с теб съм днес и утре, и до край - въпрос на мъжка чест, не на игра. |
| Някой подфърли, че Димитри провокирал всеки да си намери тема, ами туй знае още от Всяка неделя, то си беше магазинно предаване, нещо, като Метро , Била, Кауфланд и прочие вериги сега...Нищо лошо...Ха Ха. |
| Не зная какво ще стане с култовата "България" на "Царя", но знам, че този Булевард "носи" много история и спомени. Не коментирам съветски книжарници, но си спомням как една вечер минах покрай галерията, която все още съществуваше на "Царя" и "Раковска" и я видях, както се разбра, за последен път! Вярвах, че след дългата дискусия в литературните тогава издания, няма да я съборят, защото всъщност това място е било пространство, което е събирало истинските класици на перото! Уви, когато минах сутринта, видях руини, които никога няма да забравя... Какво беше това, дали не беше опит да се събори и последния камък на истинските ценности? |
| Лосев - т. 1. История античной эстетики - Цена: 0, 63 рубли = 0, 63 лева. Това се продаваше в руската на Царя/Раковски. Парадоксът беше, че в София идваха 10-ина бройки от книги с тираж 300 в СССР. И ние си купувахме книги, които спецовето в СССР не можеха да намерят под дърво и камък. Например от серията "Для научних библиотек" - Поппер, Рассел.... --- Но все пак предпочитах на този ъгъл да има една голяма Барнс енд Нобъл, вместо 10 000 съветски заглавия, от които четивни са 1000. |
| По отношение на темата за книжарниците, която се разпали тука, кой знае защо в съзнанието ми веднага се пръкна един лайтмотив от песента "Фирмаджия" на "НЛО" от близкото минало: "...Складът на едро работи в бивша книжарница "Ботев"..."  А що се отнася до стила на Димитри, да, наистина е телеграфен, както някой правилно отбеляза. Той така си и почна кариерата на времето в БНТ, с телеграфно предаване(още през 70-те). Но пък е приятен и най-важното един РАЗЛИЧЕН и СПЕЦИФИЧЕН стил! Димитри,  ! |
| ами "Зарубежная фантастика" и "Зарубежньiй детектив" най-хубавата книжарница беше двуетажната на Витошка и Алабин - сега е Макдоналдс  какво регресивно движение - от главата към корема # # # преклонението към храмовете на книгата няма нищо общо с отношението към Империята на злото |
хайде да помислим  да си българин, да си собственик на български език, и през руски да четеш световните романи Чехов го мога само на руски, опитвал съм на нашия и не ми вървят и 10 реда |
Ценни са спомените на ДИ за София през 40-те, за всички които обичат града и историята му. Имаше преди години едно есе, написано с много обич, и посветено на Димитър Списаревски, негов кръстник, ако не се лъжа, бежанец в София след Ньойския договор. И още, James David Bourchier  , а не Baucher, добре е да се припомни.Защо ли писанията му за политика, и особено икономика, са много по-рехави? Колкото до стила patchwork, горещо одобрявам, но колкото и ДИ да си отваря ушите на четири, няма да споменавам Alistair Cooke. |
| Аурата на добряк, при някои, помага за практикуването бялата магия. Бозавият цвят на прани килоти обяснява и цвета на магията. |
| Защо ли си купувах книгите на Джек Лондон, Гор Видал, Керуак, Капоти, Вонегът, Селинджър, Стайнбек итн. на руски? Май много бързо забравяме тези островчета на свобода в онези времена. Да не говорим за Аргументи и факти, Знамя, Новый мир итн. Нов свят, нови хоризонти, ново мислене. Нали си спомняте, че хората които се абонираха за тези издания се водеха на специален отчет, о времена, о нрави. |
| Няма нужда да се мисли - то е нефелна работа... Пък и що да пишеш от "Три уши" - то и да се слуша е нефелна работа... Затуй си пиши от България 1 - доказано одрискана, кафяво-жълта работа. И не чакай слънце - за да изгрее, трябва и мислене, и чуване, пък те са си нефелни работи. |
| Днес е 7. ноември, ден на Великата октомврийска социалистическа революция. Не ме питайте защо октомврийска революция се отбелязва през ноември, забравих обяснението. Нито дали ноемврийските листа са октомврийски, не се сещам. Да живее Евросоциализъма |
| Г-н ДИ жалее за минали места и сгради и аз зачитам дълбоко сантименталното му основание да го прави. Макар че... на мястото на всяка някога и някъде нова сграда е имало някаква по-стара. Лично аз съжалявам за за мавзолея, защото неговото погубване ни лиши завинаги от възможността да бъдем единствената изцяло европейски ситуирана държава с такъв монумент, т.е. изгубихме за вечни времена туристическата атракция на този уникален обект, но пък идеолозите винаги са вървели преди търговците. Ениуей (= примирена въздишка). По отношение на цветовете, които днес са темата на г-н ДИ: Те вече толкова се идеологизираха и пейоризираха (ако има такава дума), че човек никога не може да бъде спокоен за удачната им употреба. Понеже не съм виждала аурата на добър човек, предлагам лимоненорезедавото да го опишем като "лаймът в екзотичен коктейл, смесен* от доброжелателен барман с професионално въображение". *използвам неутралното "смесен" вместо традиционното "забъркан", за да не изпаднем в подробностите на "shaken, not stirred" или беше виче верса? |
Просто е приятно да четеш ДИ. А кой какво възприема - негов проблем. Руски книжарници имаше във всички по-големи градове. А в малките селища имаше щандове. И наистина се намираха книги, които в СССР ги нямаше. Веднъж в антикварната се чудех как да си взема един осемтомник на Конан Дойл /успях да сглобя само за изостанал том с "Бригадир Жерар" - не зная на български дали е зилизала/, изведнъж продавачката ги награби от ръцете ми и ги прибра отдолу. Посочи ми влизаща група руснаци. Които опосквали като скакалци всичко. Но смятам, че да четеш световни автори през руски е по-добре, отколкото да не ги четеш. Или да повтаряш мнението на някой партиен критик за непознатите ти неща. Напомням - и Вокруг света идваше, и много - изключително много - литературни списания. Новий мир, Радуга, Заря Востока, Урал, Нева, Знамя и т.н., и т.н. Сега има интернет. И сериали. И сдъвкани нещица по Визат хистъри, Дискавъри и тем подобни ченъли. Където трябва да си напрягаш ума яката, за да разбереш за кой става дума - така кълчат имената по английски маниер. Ние си спомняме, ДИ броди из спомените и разказва - това е разликата. |