Отиди на страница:
| milcho, стига с таз партизанска литература бе - Голям Борован, Малък Борован... Като толкоз те сърби, чети Н.Чомски! Или гледай филмите на М.Мур... Пък като ти светне "кандилото", изтупай една монография за ВОСР(или пък за "Великия преход 1989-2007г." ), и току-виж... Милчо станал "проф.д-р Милчо"!  Иначе...що да се напиняш толкоз, не си струва някак си  |
| Бе гледам госпожата от пещерата се е разчувствала за савецките книжлета, с които ни миеха мозгите по савецко време. Верно бяха евтинки, 1р.20коп., пишеше отзад. Това много умиляваше простия народец. Бяха евтинки защото савецките издатели като превеждаха книжлетата от английски язик не плащаха авторско право. Това копирайт, мопирайт нямаше такива работи там. Никой не можеше да спре савецкия човек. Пропагандната машина трябваше да сигне до мозгите на людете бързо и ефикасно. Като с парен чук. Бум и сразу у тиквата савецката идея. А госпожата от пещерата е права за оная книжарница на Руски и Бенковски. Наричаха я международна защото продаваше преведени от английски савецки книжлета. Е, имаше и по някой оригинален речник Oxford колкото да се каже. Иначе Джимо е прав, дърветата през октомври по савецко време бяха червенокафяви. |
| На "Бенковски" и "Руски" имаше книги на английски, немски и френски. На "Раковски" и "Руски" имаше само руски издания. В немския културен център имаше освен книги на немски и щанд за плочи. В унгарския и полския център се продаваха книги на двата езика. А в антикварната книжарница се намираха и ценни библиофилски издания. Руските книги са в огромни тиражи, та и сега са с най-тънки цени. |
| Класата е по-важна от расата!!! Милче, ти си гений бе, душа. Те това е пролетарска приказка на място! Тара-бум, тара-бам! Какви са ти шменти-капели! Я, да запееме "О-о-о, парии презрени....." та да гръмне форума. И Блеев ще се присъедини с шнура. И тури едно интернационално Ха Ха накрая та да се знае кой от коя страна клечи на класовата барикада. |
| Зевзек, тва ти псевдонимче ме провокира, ама не се сети най-важното: "На крак о парии презрени, на крак о роби на труда"...?! Ти от кои се бре зевзек-чо, явно от париите не си не знаеш думата париии кво значи, ичи я мразиш... НЕли?!, от робите, АУА Африка сие САЩ пак не си, значи си от... господарите...Здравей колега...Кво ще пиеш...?! Ха Ха... |
| а в чешкия център имаше книги, бижута Яблонекс и плочи Супрафон. Еххх, какви плочи бяха.... а сега.... |
Геновева,  знаеш ли ти си била щастлива, че можeш да си често в чешкия център , а аз варненсокото командировче... УФ?!, винаги търсех нещо за подарък и видях един книжен замък, докопах се до него...още не съм го залепил, надявам се внука да направи това , не обичам лепенето...Нейсе... |
*****
Редактирано от - bot на 07/11/2007 г/ 18:09:00 |
 Бат Джимо  , Не се давай на пачуърк-ер да те сторват... Концертното рисуване в есеистиката е връх , до който малцина стигат ... А чини се , кат матриал , у нас може и сам да си на него ... Доктор Хаус каза , че те харесва ... Погали ме по гърба , дето съм го светнал за твоите писанки ... Откакто ги чете , по-рядко беснее и по-бързо му минава ... Благодаря ти , че теб като чете , оставя бастуна по-далеч от себе ...  |
| Колкото по-разбирам, по- неразбирам... _________________________________________ _ Лъжата, която прилича на истина, не е по- добра от истината, която прилича на лъжа - <Кабус Наме> |
| Гледам, носталгия ви се привижда в есето на ДИ. А и на носталгия ги избива не малко хора. Аз пък въобще не прихващам подобно настроение в този текст. Тъга - да, яд ако щете, че "Колкото по се променя, толкова по същото"... Но носталгия - тц. Носталгията ще напомни за себе си утре - в есето на К.Донков. "Кафявият цвят е нещо средно между жълточервено и черно, но бие повече на черно... Той е деградация, несполучливо съчетание на чистите тонове." |
| Ееех, чешкия център, та колко неща минават през него - за мен лично. Ама нали сега си говорим за савецкото, пусто да остане, пък и годишнина му е днеска! С тия плочи Супрафон какви неща дойдоха до нас! Скъпички бяха пущините, другите там, Балкантона, по лев и нещо, а тия - 4 50 ли бяха, 6 ли - не си спомням. Ама какви записи, убийци! Пък и не само класика. Имаше и джаз, и разни други хубавини. Още си спомням една - Jazz comes to beat, един Вацлав Кучера имаше.... А там Карел Гот отделно, то в друга сметка, Валдемар Матушка. И така, човек, възпитан от приказния магазин на ъгъла на Аксаков и Раковски, попада в Прага. И - аааа, същите плочи! не бяха по-евтини, но имаше по-голям избор, имаше и много от малкия формат, а и вносни също. Там си купувах Друпи, но си купих и Хана Хегерова, хем в антракта на концерта й в Дивадлото на Забрадли. Все пак един културен център предлага малка селекция от неща. И Яблонекса разширих - в родината му намерих и по-малки нещица, и по-ефектни. Но коя беше истинската Промяна? Преди това не стъпвах в горния етаж на центъра, дето бяха книгите и списанията, щото туземец - купува само това, дето може да разбере, да пипне и хареше. А като залюбих таз Прага и тоз чешки jazyk, пък като се стегнах да го уча, доброволно, с чешката филология на лекции, после ела да видиш - на горния етаж всичките чешки списанийца - 1001 malyh zajimavosti (тази дума май беше друга), Cteni, почнах да се ровя и в литературата, а не като туземец само манистата да гледам. Ей така ставахме човеци - през бижутата и плочите. Същата благотворна роля изигра и Полският център, там пък имаше постоянно плакати, които се продаваха свободно, да ги лепя по стените на същата тази мансарда, за която книгите до тавана бяха само една от функциите....  А полският плакат, еххх, полският плакат! А полската бяло-синя керамика? А? А Немският център? Ами битките за календарите по големите опашки още от края на ноември? Плюс съдовете за фондю, със свещите отдолу, башка декоративните свещи и покрифффчици... WOW! Щото немски не учех и не пожелах да науча, та за там си останах докрая дивак. Немските плочи май бяха по-скъпи, а класиката беше по-строга, такива джазове-мазове, нямаше хич. Човек и зад Стената да живее, пак може да намери начин да пусне светлинка... Впрочем, ДА ЗДРАВСТВУЕТ ГОДОВЩИНА ВЕЛИКОЙ ОКТЯБРЬСКОЙ РЕВОЛЮЦИИ!!! |
| Аз, лично, не виждам нищо лошо в тази Стена. През нея минаваше само най-доброто от най-доброто - по тази точно причина много хора (аз включително) се заблуждаваха, че на запад се произвеждат изключително шедьоври. Истината, както винаги е жестока - оказа се, че сме се радвали на камъчето от върха на една огромна планина от боклук. |
| Така си беше. От Чешкия съм купувал Франк Аламо, Луис Армстронг, Клод Франсоа, а чешките джазформации бяха много. Имаше една формация Стийм боут стомпърс - свиреха класическо дикси и суинг, а солистка им беше Светла Гостева. Тя после стана жена на Боян Иванов. Но тогава баща й беше някаква клечка в нашето посолство в Прага, не помня вече посланик или някакъв друг шеф. Като се върна в България беше известно време солистка и на Бели, зелени, червени на Веселин Николов. А в немския център плочите на Амигос бяха от много добро качество. Оттам купувах Удо Юргенс, Дийн Рид, Катерина Валенте...А, там за първи път пуснаха репродукции от високо качество на Гоген, Ван Гог и други импресионисти; СТруваха от 18 лв нагоре. А заплатите бяха за висшисти 125 лева. Още пазя Жената на вожда от Гоген.- в рамка, върху паспарту от зебло, а самата репродукция е върху някакъв твърд материал и носи на бърсане с влажна кърпа.... Увлякох се в спомени |
| Ей, ама за немските репродукции забравих. Ох, за тях поне нямаше опашки. Ама пък при първото ми посещение в Източен Берлин що нещо репродукции отмъкнах! Добре, че милата ми майчица беше с мен, но пътуваше с влак, та можах да я натоваря - едва ги побрах на горната багажна лавица. Още ми стоят на стената едни три малки брьогелчета под едни бронзови аплици..., много дистинге, ама пък биваше ги в рамките, пустите му гедерманци! Това за панихидата вече го чухме. Ми и панихидата е място да се срещнат познати, пък да се почерпят, пък да си спомнят, лошо няма. А за качеството на това, което се пропускаше, и което после с отвращение видяхме като свободно и обилно, също няма да спорим. Щях ли да повярвам, ако някой ми кажеше, че има толкова блудкави американски филми, бетер Кубанските казаци... Не, нямаше. Ох, пропуснах ДА ЗДРАВСТВУЕТ, ама в следващ постинг ще се реванширам... |
| дим и 3 между френската и американската книжарници през социализма до минерал сувенир имаше българо руска книжарница на два етажа сега е кафене ама димитри щото е бил по буден българин са го пратили в БТА да бъде слушалка после предаването ..неограничените възможности на човека.. после във всяка неделя след промените с тома томов в ..наблюдател.. и сега пак в ..наблюдател.. в сега не си спомням за ..светът в деиствие.. на кои беше авторско предаване но по едно време любомир дето беше шев но КРТ и правеше репортажи за никарагуа го водеше |
Да-а-а, разочарования, разочорования.....С напредване на възрастта стават все повече и повече. Старост, нерадост.  А какво беше като бяхме малди. Та германски център ли не щеш, та чешки център ли не щеш, та савецка кницарница ли не щеш.  Е-е-ех всичко имаше. А сега няма нищо. Нищо!!!!!!!  |