Отиди на страница:
| Всъщност хората най-много се вбесяват, че в парламента и в правителството са свалените от власт, те живеят охолно, говорят за демокрация - те, които бяха опора на тоталитарния режим, въпреки, че те докараха страната до крах /вземете агентите на ДС , секретарите на ЦК на ДКМС и членовете на ЦК на БКП. Все едно след победата на френската революция под лозунга "Свобода , равенство, братство" на власт да дойде аристокрацията. |
| Вдигам ръце пред железния аргумент! Всъщност Бай Ивановците били 100% (и 90% сред младите), но калпавите социолози не са ги разпитали по-подробно: - Я ми кажи, байо Либене, ти много ли обичаш комунизма или по-мъъъъничко? |
| Да така е Много са разочарованите хора Лошо, обаче, не е самото разочарование, в живота всичко се случва. Основанието за това разочарование разочарова - както каза едно време Драго Драганов - Стани Да Седна Ламтеж за власт с едни думи А властта е трудно и сложно дело Не е за работниците и селяните Това го наблюдаваме вече десетки години Не важно "преди" или "до" Днешното обаче е най-фрапиращо Ситуацията просто не търпи неуки в управлението , та дори и в оправдание на такова |
| Отговорът на Н.Камов(социалдемократи), в сутрешно интервю по "Хоризонт", буквално ми разстрои целият ден(няма да кажа кой ден): В. - "Как виждате С.Станишев начело на БСП, не трябва ли и той да поеме своята отговорност и да си подаде оставката като Председател на ВС на БСП?"(разговорът е относно евентуални промени в Кабинета и във ВС на БСП, на "мушката" вече е "другият" Румен, покрай "Оная Агенция" ) О. - "Вижте сега, неуспехите не винаги водят до оставки, все пак С.Станишев е сравнително малко време начело на БСП, което означава че все пак би трябвало да му оставим още малко време за да се понаучи..." (и пр. лакърдии от Лидера на т.нар. "вътрешна опозиция" в БСП) ... Вбесих се от фразата - "...Да се понаучи..."!!!  Като не си се "изучил" да управляваш, що щеш на "връо"?! На чий гръб ще се учиш, на моят ли?! Редактирано от - OLDMAD на 27/11/2007 г/ 16:31:46 |
| Че защо слушаш този секретар на ЦК на ДКМС? Тези хора не знаят друго, освен да се уреждат от властта. Така са научени още от времето, когато бяха коменданти на комсомолски бригади - ние бачкахме, те се излежаваха под сенките. |
| Усмивки от старите постинги (1 януари 2002) Приказка за Иванчо и Джони Живял на времето един сравнително млад мъж на име Иванчо. Иванчо не бил кой знае колко внушителен като фигура - плешивеещ, с очила два диоптъра, бирено шкембенце и развалящи се зъби, но за сметка на това бил доста начетен. Все пак, да не забравяме че той беше роден по времето когато нормата за удачна реализация в обществото беше оформянето на всестранната хармонична личност и физическите атрибути не бяха кой знае колко същественни за презентацията на личността, а пък и нашата цел не е да разглеждаме Иванчо като сексуален обект, а като социален феномен. Та така...нашият Иванчо бил представител на онази многобройна армия от мълчаливи индивиди тихичко щъкащи по планетата наричани от простолюдието "завряни зетьове", тоест живеел заедно със съпругата си и двете си деца в не особено просторната гарсониера на овдовената си тъща. На всичкото отгоре горепосочената гарсониера се намирала в един от най-непривлекателните райони на столицата - "Люлин Х".Може да го познавате, може и да не го познавате, но както и да е...той си е жив и здрав и можете да го срещенете ако се позагледате внимателно пред павилиона за вестници или в кварталното кафе, където той религиозно консумира своето еспресо всяка сутрин. Та така, нашият Иванчо бил (както споменах по-горе) доста добре окомплектована личност. Неговата слабост била руската литература. Много обичал Булгаков, Достоевски, Илф и Петров, братя Стругацки, а в последно време се увличал и по Пелевин, а да не говором колко проникновенно той рецитирал Маяковски и Пушкин...а бе с една дума разбирал той тънкостите на руската душа и мъката струяща неспирно от нея. Да не си помислите обаче, че Иванчо бил кон с капаци.Напротив - той не бил от онези тесногръдите, едностранчивите клакьори на русофилството дето само си знаят: бай Иван, та бай Иван. Той сърбал с две шепи и от кладенците на световната знаниехранилница: зен будизъм ли не щещ, философия ли не щещ -там Хегел, Чомски, Сократ...чел той и попивал знание и мъдрост. От където можел - попивал и в общи линии това било и основновното му занимание - дай да видим, аджеба, за к'во живеем, що тъй, що онъй...интелектуални работи с една дума - дълбоки.На всичкото отгоре той като всестранно развита личност обичал и музика и изобразително изкуство и балет и театър. Изобщо както си му требе.Една от най-големите му гордостти била пълната колекция на компакт дисковете на Пинк Флойд ( да бъдем, честни без "Умагума", ама му я били обещали) и Алън Парсънс Проджект. Ясна ви е картинката, нали? Да де, ама докато нашият главен герой се развивал като всестранна и хармонична личност, там някъде зад много планини и гори тилилейски живял неговия връстник Джони. В страната където Джони се бил родил и израстнал работническата класа не била кой знае колко осъзната...а бе пролетариат с една дума...и тоя същият - Джони, демек не бил въоръжен със съответните теоретични знания необходими за установяването на факта, че експлоататори трупали печалби на неговия гръб. Работел си Джони с пот на челото и си свиркал някакви си там кънтри мелодийки. Работел още от шестнадесетгодишна възраст и то не да кажеш в някакъв си там офис от тия в небостъргачите, ами като обикновен монтьор в гаража на чичо си. Та така докато Иванчо трупал знания Джони трупал материални блага и в момента имал триетажна къща с двоен гараж, басейнче в задния двор и там всичките му тинтири-минтири, дрънкулашки и финтифлюшки...еснафска работа с една дума. Ако го питаш: "Ей, Джони, знаеш ли кой е Мантовани" има да те гледа тъпо и да се чеше по омазнената си тиква, ама на...ей го наредил се хайванина му с хайванин. И да не мислиш много му пука, че го хранят с бълвочи по телевизията...тц, хич не му и дреме. Джони е тъп...дето има една дума...не че е лош човек де, ама нещо хич го няма в абстрактното мислене. Него му дай хокей, голи мацки, биричка и ще кротне, та дори и гласа му няма да чуеш...ън'чи колко му требе на един "промит мозък" (дето има една дума). Та за какво ставаше дума, а...нищо лошо няма в това всеки да си се занимава с к'вото си ще...всеки да се радва на персоната която е строил (или е позволил да построят от него). Трагедията започва когато Иванчо, гледа Джони и си вика: А, бе, мааму стара, гле'й го тоя капут. Тъп, тъп, тъп - кантар не го мери, а има там всичките тия благинки, които дори не може и да оцени. За какво му е тая сателитна антена...да гледа Скалата? Пфю...няма правдина на тоя свят. Аз, дето нали съм толкова хармонична личност(дето има една дума) трябва да се мъча като грешен дявол заврян в тая смрадлива гарсониера, да слушам чалгата дето се просмуква от съседния апартамент, да слушам упреците на тъпата си тъща, да нямам пари да си купя една свестен компютър, ма'а му стара, а той да дроши орехи с неговия "Пентиум 4" ...е кажи сега има ли правда в тоя свят? Та така, мили деца, каква поука си направихте от горната приказка? А? А-ха...Ясно...едни ще запретнат ръкави, други ще се позамислят за баланса между материално и "идеално" (дето му викат), а трети направо ще тръгнат да ми разправят как било време да се попреразпределят благата. Хмм...а бе дай да се намираме на приказки... |
| Брях! Аз се оказах и пророк! Ето я публикацията - готова за печат! ***** Редактирано от - bot на 27/11/2007 г/ 16:51:59 |
| Gratzian щом стане дума за каманизъм- капутализъм , като кутре на Павлов включва на първо сигнални рефлекси. Би трябвало да го попитаме , колко е откраднал или колко е изнесъл.Видимо е форматиран с пачки. Примитив мислещ по този начин , е не само духовен инвалид , той е джобен формат като дух. Даваш му кюфтенце – оригва се, няма кюфте-хваща го запек. Винаги тази наглост ме е смайвала.Като петел да полетиш над народните хоризонти и да кукуригаш слово блудства. |
| (2003) Държавата срещу индивида Когато в обществото преобладават мнения и настроения желаещи все по-голямо и осезаемо присъствие на държавата в личните дела на индивидите, то това общество е болно и обречено на бавна и мъчителна атрофия. След като някой е готов да повери собственните си дела в ръцете на държавни служители и на всичкото отгоре се надява на тяхната безкористност и всевисша справедливост, то този човек наистина заслужава онова безскруполно и понякога дори вулгарно третиране което той получава. Вместо да се почувствува оскърбен от това, че ДЪРЖАВАТА (която той инстинктивно чувствува като своя хранилница и майка ) го третира като последен помияр, той отново смирено свива лоялни коленца пред нейния олтар искайки мазохистично само смяна на инструментариума на репресиращия АПАРАТ, очаквайки новите КОРМЧИИ на съдбите на НАРОДА да бъдат не нещо друго, ами ДОБРИ и ЧЕСТНИ. С това разбира се, аз не искам да кажа, че държавата не е онова НЕОБХОДИМО ЗЛО, което в края на краищата в настоящия етап на еволюцията на хомо сапиенс е изиграла своята историческа роля. Напротив - тя все още трябва да изпълнява своята корективна роля и не позволява на индивиди с ПРЕКОМЕРЕН АПЕТИТ и АНТИХУМАНИТАРНИ помисли да експлоатират слабостите на системата. Държавата трябва да бъде защитник на слабия, безпомощния, като едновременно регулира и отношенията между всички индивиди и институции в нея. Един вид, турски рефер на мач между "ЛЕВСКИ" и "ЦСКА". Когато обаче в една държава се окаже, че преобладават индивиди нуждаещи се от нейната ПОДКРЕПА, а тези на чиито гръб тази подкрепа трябва да бъде проведена ( в болшинството от случаите тя се нуждае от финансиране! ) са по-малко и от привържениците на "Академик" - София, то и цялата хуманитарна подплънка губи смисъла си поради "субективни фактори". И избирателят със светнъл поглед отива към урните да пусне бюлетинката за новия си любимец в очакване най-накрая той да се окаже СПАСИТЕЛЯ! В негово лице той очаква да види някой който ще увеличи пенсиите на всички пенсионери до ниво позволяващо им да доизживеят края на дните си с достойнство, да подсигурят здравно осигуряване на всички субекти на републиката, да подсигурят брилянтно образование на подрастващите, пълна вработеност на търсещите работа и на всичкото отгоре една икономика която ще пращи на "първа" и ще има барем 13-14% разтеж годишно. (следва) |
| Държавата срещу индивида 2 Разбира се, избирателят има пълно право да констатира, че е по-добре да си здрав и богат, отколкото болен и беден и да изисква от своите съплеменници да поставят интересите на племето на преден план. От друга страна средностатистичният избирател, като рационален индивид иска инстинктивно да дава колкото се може по-малко и да получава колкото се може повече от "онова" което в неговите представи би трябвало да бъде държавата. За най-голямо съжаление "онова което в действителност е държавата" не е нито златна рибка, нито по-голям брат с евентуални асимилативни претенции, готов да пуска гювеч срещу любов и почитание , нито дори вълшебната лампа на Аладин , а чисто и просто една организацийка с древни традиции и с доста мъгливи и често неясни функции. За ДЪРЖАВАТА е писано толкова много( от Платон до Маркс ) и въпреки това за мнозина тази ОРГАНИЗАЦИЙКА е по-мътна като понятие и от Панчаревското езеро. Демократичните принципи на които поне теоритически ръководят днешна България, се подкопават и узурпират от една страна от безкруполни управляващи с менталност "след мен и потоп", а от друга и от самите управлявани, които до такава степен са отвратени от състоянието на статуквото, че ежеминутно обвиняват УПРАВНИЦИТЕ в грехове надвишаващи стократно онези които те в действителност правят. Кипи злоба и ненавист и разбира се най-страдащи от целият този "панаир на суетата" са разбира се самите УПРАВЛЯВАНИ, които прекарват повече време в плачене, хленчене и попържане, отколкото в реален градивен и общественополезен труд. Както Монтескьо казва: Принципът на демокрацията се руши не само когато се загубва духът на равенство, но и когато тоя дух се довежда до крайност и всеки иска да бъде равен на тези които е избрал, за да го управляват. В такъв случай народът, не можейки да търпи самата власт, на която се е доверил, иска всичко да върши сам- да разисква вместо сената, да управлява вместо чиновниците, да съди вместо съдиите Тогава в републиката няма вече място за добродетелта... ...Народът изпада в това нещастно положение, когато тези, когато тези, на които се е доверил се стараят да го покварят, скривайки собственната си поквара. За да не забележи властолюбието им, те говорят само за неговото величие; за да не забележи алчността им, непрекъснато затварят очите си пред неговата. Разложението ще се увеличава сред разлагащите и сред тези, които са вече разложени. Народът ще разграби цялата общественна хазна; и тъй като ще съумее да свърже своята леност с управлението на общественните дела, той ще поиска да свърже и своята бедност с наслажденията на разкоша. Разбира се, при тая леност и тая жажда за разкош единственната цел на неговия стремеж е само обществената хазна. Затова нищо чудно, че гласовете вече започват да се продават за пари. На народа дават много само за да извлекат от него още повече; но за да получат това "още повече" обръщат държавата наопаки. Появяват се малки тирани, които имат всичките пороци на големия тиранин. Скоро онова, което е останало от свободата, става непоносимо бреме, издига се един тиранин, и народът загубва всичко - чак до облагите на своята развратеност. И така демокрацията трябва да избягва две крайности: духа на неравенство, който я води към аристокрация и еднолично управление, и духа на прекалено равенство, което я води към деспотизма на една личност, деспотизма, който неминуемо завършва със завоевание (следва) |
| Държавата срещу индивида 3 Съвсем нормално е да се очаква при така създадената ситуация болшинството от избирателите да са настроени цинично и да "изваждат от килерите" както съществуващи, така и имаджинарни скелети. В този лов на "караконджули" с удоволствие участвуват всички. От червените бабушки с плетените жилетки минавайки през сините бабички с костюмчетата до жълтите бабишкери с бонетата . Критикуват, значи, като на световно. Оплюването на ръководителите на държавата се превръща в любим национален спорт. По-забавен от народна топка и по-масов от маратон. Плюят едните Костов, другите царя, третите Станишев, та чак пушек се вдига. И никой, абсолютно никой не казва: Аз съм мързелив хленчещ боклук, който за нищо не става. Напротив: от бургазките вдовички с пресъхнали кладенци та чак до софийските мастити капацитетки всичките са безгрешни, добри, интелигентни и...видите ли изиграни . От тук започва и хорът на бившите девойки и момци да възхвалява "ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ": Най-фрапантен и направо абсурден, на мен барем, ми изглежда плачът по КУЛТУРАТА ОТ ВЧЕРА!!! Ах, само какви времена бяха! Каква КУЛТУРА! И човек почва да си мисли:" Чакайте, бе, хора. Кой е забранил на творците да творят? Кой им е пречупил лирите, дето се казва? Кой е повел кръстоносен поход срещу вашата лична култура? Кой ви ЗАБРАНЯВА ДА СЕ КУЛТИВИРАТЕ? Напротив. Днес можеш да закупиш и да притежаваш всичко което ти се ще: Кеф ти Пинк Флойд - Пинк Флойд, кеф ти Казандзакис - Казандзакис, кеф ти Пакула - Пакула, кеф ти Висотцки - Висотцки, кеф ти даже Хитлер - Хитлер. Ама не - трябва да се циври и да се правят фасони. Айде остави потребителската страна на въпроса. Дай да погледнем откъм творческата: Ами да. Свобода, та чак слободия. Днес, ако някой иска да каже това което му лежи на сърцето, ще си отвори прозореца и ще викне това което му е на сърцето. Може да си пее каквото му се пее, може да пише и да публикува истинските си мисли ( вместо да се чуди в какви метафори да опакова недоволството си от тогавашния строй), може да рисува нещо различно от груби челичени лапи, може дето има една дума и да се изсере насред НДК(наричайки акта хепънинг ) и да се размине без обществено порицание. Ама не, хората си плачат за "оная култура" и туй то! Демек:Свободата, Санчо, била по-лоша от робство! Плачат нашите за онези дни на еднопартийност и ВКУСОВА ДИЕТА спускана отгоре. Плачат за дните на СИВИЯ ПОТОК. Плачат за фестивала "АЛЕН МАК". Плачат за "ПЕСНИ ЗА БУРГАС И НЕГОВИТЕ ТРУДОВИ ХОРА". (следва) |
Sir_Lanselot 27.11.2007 г. 16:34:10 Че защо слушаш този секретар на ЦК на ДКМС? Тези хора не знаят друго, освен да се уреждат от властта. Така са научени още от времето, когато бяха коменданти на комсомолски бригади - ние бачкахме, те се излежаваха под сенките. Един от комендантите по студентските бригади беше Иван Костов. Е, как да не изпитваш носталгия за времето когато Иван Костов яхаше само една бригада, а не цяла България? Бригадата беше един месец, свършва и го забравяш. |
| Държавата срещу индивида 4 По същия начин по който се плаче за културата, се леят сълзи и за раздробяването на селските стопанства. Интересно ми е, защо след като виждат предимството на кооперирането настоящите собственници на земи не се кооперират доброволно? Значи ли това, че коопериране в България е възможно само след побой? Сега след като имат свободата да взимат сами съдбата в свои ръце защо тези хора не решат отново да заобработват земята заедно? Хем ще си изберат сами ръководството, сами ще определят кой за какво го бива и сами ще могат да планират какво, къде, кога и как? И още за селскостопанските труженици: Интересно как така в Гърция и Испания ще се съдерат да берат съответните насаждения, само защото някой им казва: Бери тук. Аз ще ти платя толкова и толкова. Вижте тогава как нашият бере та гъза му се къса. Ако положи същият изнурителен труд в своята собственна градина по всяка вероятност ще изкара същата пара, ама когато си е у дома той предпочита да последва тълпата, да седне в хоремага и да псува власта на чаша мастичка и ако може, така, социалните да му бъдат изплатени на време, защото...ега ти държавата...а за бачкане - да бачкат бабичките. И така надява се индивидът ДЪРЖАВАТА да се грижи за него. Да му подсигури работа и пенсийка, както си му трябва, да го преквалифицира ако трябва, да му дава социални помощи като в белите държави и изобщо НА НЕГО МУ СЕ ПОЛАГА ДА ЖИВЕЕ ДОСТОЙНО! Да де, ама достойният човек хваща съдбата в собственните си ръце и прави, струва - не оставя децата си гладни. Ако трябва ще ходи тоалетни да мие, но той няма да седне да проси и да очаква подаянията на държавата. Срамен труд няма. Срамно е, здрави и прави хора, и то стотици хиляди ( хайде да съм по-консервативен и да не говоря за по-големи стойности ) очакват държавата да ги покровителствува и издържа само заради това, че видите ли, те били МНОГО ИНТЕЛИГЕНТНИ и някак си, би трябвало да се намерят подходящи работи за тях. Ами, може ли така, значи? Аз съм гледал всичките филми на Антониони, Куросава, Вайда и Тарантино. Аз познавам Шекспир и Достоевский по-добре от родния си брат. Слушам Глинка, Щокхаузен и даже Джон Зорн. И какво сега? Няма да ми намерите едно там местенце в някое министерство? Няма барем да ми предложите там я в читалище, я в библиотека някаква отговорна длъжност. Хммм, няма, а? Така значи си третираме ние интелигенцията? Така значи оставяме да загние цвета на нацията. Така ние културните хора загниваме и се оставяме да ни работят тъпите мутри. И тропа с краченце нашият интелектуалец, свил е пестник и крещи с пълен глас: За това ли мамка им говнена, се борех? За това ли с часове скачах на студа? А сега те се возят в "Мерцедесите", а аз не мога да си викна даже и салатка към гроздовата. Идиоти, бе, разбираш ли, идиоти. Виж им само охранените мутри. Виж им само наглите физиономийки. Глей го па тоя, врунгел и той че ми се пра'и на отворен. Левак. Колко съм го млатил, да знаеш, у техникумо. Уе-уеей. И интелектуалците недоволствуват: Как може така да ги принуждават да стават бачкатори! Тях, баш! Тези без които нацията ще загине! Истинските носители на културата. И селяните недоволствуват и работниците недоволствуват, и военните и пенсионерите. Да ви кажа честно, винаги се радвам когато срещна щастлив българин, който ми казва: Радвам се, брато, че най-накрая мога да преследвам мечтите си. И каквото направя, с ей тези две ръце ще го направя. Разбира се, султаните на турбофолка плачат и оплюват всеки който не мисли като тях. Те са спуснали кепенците и нито приемат, нито предават. Много от тях са готови дори и да удушат такива "безродници" като мен. Ако има как, биха ме удавили даже в Панчаревското езеро (което разбира се сравнено с Перловска река е много чисто ) По подобен начин и другите ценности (особено моралните ) много често биват съпоставени с локалните еталони : От Витоша по-високо нема, от Искъро по-глибоко нема" Е па нема. (край най на края ) |
| Garamel , пък написа? VOCI, за поста за "средата и битието". Много точно казано. ------------------------ И този е блъснат в главата-като VOCI. Сега ще трябва да обясни , как средата не е битие , или как битието не ти е среда. Нямате ли малко срам от Бога , дето ви е нарекъл подобни нему.Такава тъпотия , може ли да е подобна на нещо друго , освен на някоя горила. |
хунвейбин-на громи капИтализма, сега громи капУтализма, накрая да не остане само с един капут в ръка, при това вече използван  |
| GERMANIK, /:/ "Пара,  за първия ти пост!"......................................... ......................................... ..................................... ЕТО я Информацията, за която твърдя, че ИМА Гласност, когато трябва да се оплюе и очерни Партия "Атака" или В. Сидеров, но НЯМА Гластност, когато трябва да се застане на страната на Партия "Атака" или В. Сидеров: ...  Терористичен акт срещу СКАТ в БургасПодпалиха кола на телевизията, за да сплашат новия председател на Общинския съвет В. "АТАКА"- 27.11.2007 .................. Натиснете тук |
| Граци! Ех, мъка-мъка-а-а-а-а! Разбирам я. Описваш тъй хубаво, че личи - от сърцето ти иде. Кажи си да ти олекне - какво имат онези в големите стъклени сгради, та тъй ти се къса сърцето от завист? Самолетче ли нямаш? Нов лексус вместо онзи стария, дето ти го продаде търговец на стари коли с физиономията на Никсън преди Уотъргейт? Пак ще ти се къса сърцето, Граци! Ония тъпи интелигенти (ама как не можахте да ни приберете навремето всички - Оруел ще четем, Солженицин ще четем, изобщо вражеска диверсия, гиди сопа неокастрена!) не щат да ахкат пред великото ти материално благосъстояние. Братовчедите ти ги хвърлиха направо във водата - пък не се удавиха гадовете! Изплуваха и дишат още. И за справедливост ще ти говорят. За братовчеда Череп ще мрънкат. Ами нали той, завалията, ще тряба да премине на пури по 200 евро парчето. А те, мъсниците, пушат... абе, кви цигари пушеха там туземците?... и пак не се молят: Бате Граци, научи ни как да живеем! Мани, ами ако вземат някак да изхвърлят и още някой братовчед от парламента! Отиде далаверката с прането на пари. Ех, Граци, Граци! От снощи те врънкам. Хайде кажи: мафията зад решетките! Ако те е страх, има компромисен вариант: той Илия Павлов беше лош, другари, но сегашните не са такива. И апропо - кога през 2003 година направи предсказанието, че "гласовете вече се купуват"? А на въпроса ти - ето, бъди щастлив! Творец съм и правя каквото съм исал от малък. Представи си, дори в гладна България хората дават пари за изкуство. Е, скромно е, но за разлика от теб мога да нося часовник от една от най-скъпите марки - "Корум", китайско производство, цена осем лева на сергията. И знаеш ли, показва точно време. Редактирано от - Сократ-май на 27/11/2007 г/ 17:55:03 |