Отиди на страница:
| Gratzian, след като сте наясно с "водоразделянето", хайде укажете де да търсим българския бизнес (правещият погачата), у лево или у десно? По конкретно, Васил Божков - Черепа, ще "строи", ако държавата има интерес; ще развива "хазарта", ако държавата има нужда (понеже вдигнала данъка на хазарта, той вече не бил нужен, та сега ще строи пътища - само и само да е полезен на държавата!). Политика (бизнес) гонещ максимална печалба от ... субсидиите на Държавата. Или Вие за олигархия не сте чували? Иначе на теория сме мно-о-го добри! Кога требе да се "водоразделя", все се водо-удавяме или си пишем по "инерционните рефлекси". |
| EMACS, "Относно нашите боклуци, те не са нито леви, нито десни, те са боклуци - платени подлоги на тоя и оня, без принципи, собствени възгледи, идеи за бъдещето. Има някои малки изключения, но общата картина на 99% е пълен отврат. " Заключенията ти са невероятно точни!  |
Създадено: 13.12.2005 г. 18:54:46 Основният проблем е, че в България онова "миньор е моят татко, миньор ще съм и аз, ах само да порасна, пък вижте ме тогаз" " се изродило до "миньор е моят татко, а финансист съм аз (да не съм луд да бича кат некой пе'ерас )" Малцина днес, се стремят към разните му там професии като механик, кофражист, зидаро-мазач та даже и стругаро-фрезист. Не бе, всеки иска барем да е инжинер...не че има нещо лошо в това разбира се, но без квалифицирана и умееща работническа класа - ни комунизъм, ни капитализъм, ни...да го еба...феодализъм даже може да се гради... И разбира се, нуждата от работна ръка позволява разни тутманици от немай си къде да се гепят за чука, бормашината или кирката. Псуват, като силовите техници пред "Явор", плюят никотинова слюнка и чакат шестицата от тото да ги извади от това ми ти предверие на ада. Ами, сигурно са си прави хората, в края на краищата...я гледай какви капути са политици, бизнесмени и министри даже, защо пък той да се чанчи там, а? Не е честно, 'начи. И така онова дето му викаха пролетариат на времето големите теоритици все по-тъничък и тъничък става...или ще се излузи там и изучи та да стане носичантовец, или пък ще се гроздомицира и толкоз...стига да не е бачкатор. Виж, който не го е страх от бачкане, пък си дига чукалата и отива там където като че се поти, барем ще му плащат повечко...ами тъй де...к'во ся. А иначе туй момченце с прозрачната ризка и потничето повтаря познати до болка нещица и се опитва да е "политически коректен" плувайки в правилния коридор...ами то така стават тия работи...трайкай си там, слушкай, козирувай и лека полека ще си израстнеш в йерархията. Така стават тия работи, ей. Така...а не там" миньор бил баща му и той миньор щял да става...да, да...( ама това да, да изказано по тоя начин ) |
крак е ляв и кой крак е десен, старшината закачвал по една сламка сено и по една сламка слама на левия и десния крак. Следвала командата: "Сено! Слама! Сено! Слама!" и ротата влизала в крак. Ако си спомняте филма "Записки по българските въстания" - сериал по БНТ, когато се учеха да маршируват и да запомнят кой крак е ляв и кой десен, командата беше "Гиндер! Шайковица!, Гиндер! Шайковица!. Гиндер и Шайковица са двата баира от двете страни на селото.  |
| gratzian - "Няма Страшко", засега все още "ръчкам" из архива си! Но мисля че скоро ще тряба си сравним датите...май  |
| Създадено: 15.10.2004 г. 21:42:44 *дай да ти споменем само неколко за цвет : трудовак, арматурист, керамик, зъботехник, продавач в магазин на "СБХ", лафкаджия в "Художествена академия"...айде толко стигат за сега. |
| Не Ви разбрах добре - вие сте всички тези неща едновременно? Кое от тях сте днес, когато така жално оплаквате липсата на желаещи за миньори? |
| Муци-Граци, аз също свиря на китара, тъпанар съм, и ръмжа досущ като Джо Кокър! Това обаче не ме прави..."Спецялис' Последна Инстанция"! Аннадънму? |
| http://forum.segabg.com/topic.asp?topic_id =37211&S=1 |
| ХЪРМИС Създадено: 22.3.2003 г. 05:31:41 Имам си значи в лабораторията един доста стар, но изпитан инструмент за измерване на съдържанието на разни хидрокарбонати в инертни газове. Той и инструмента така си се казва total hydrocarbons analyzer. За тези които не са виждали такова чудо, аз съм го увековечил дори на снимката за корицата на първия си албум (горе в дясно): Та след толкова години вярна служба този ми ти странен инструмент взе да ми създава проблеми. Почнаха едни такива нездрави "девиации" и както си му е реда врътнах веднага един телефон до Щатите. Там моят приятел и колега -Анди Славик ( който по принцип се грижи за поддръжката на апаратурата ми) винаги е налице. Звъня аз и му викам: "Анди, аман-заман, трябва да дойдеш да го видиш това чудо, нещо не ми изглежда наред." - Няма проблеми - вика - другата седмица ще съм в Канада и без това. Трябва да ходя до Нантико, Уинзор и Калгари, та ще се отбия и при теб да му пийнем по няколко бирички в нашата си кръчмичка. Дошъл миналата седмица Анди, ама аз нали бях нещо болен и се разминахме. Тъй като Анди е много мъжко момче и не само че си държи на думата като професионалист, но и ми е приятел с който сме изконсумирали заедно в течение на годините барем една малка птицеферма пилешки крилца( той ) и барем две- три говеда на стекове ( аз) и всичко това полято с една цистерна бира в "Стейк Роадхауз" под звуците на архаичен рок енд рол. Та, тъй като не можел да дойде пак скоро поради това че трябвало да ходи до Тексас щял да ми изпрати своят нов колега - Хърмис. Когато бил тук, обясни ми той, не можал да свърши работа, защото нямал под ръка нужната платка (която в края на краищата по негови указания си я поръчахме и ни излезна над 1400 долара! Скубят ти я ми ти производители на "уникални инструменти и частите им" и хич не им дреме. Ако погледнеш една нищо и никаква там платчица с набоцкани два-три транзистора, няколко резистора, туй-онуй и айде - струва ти колкото огромен телевизор...ама като я нямаш, какво да правиш...кихаш си и толкова). Анди иначе живее в Пенсилвения, а пък този -колагата - чак в Калифорния, но така е то братче, тук специалистите по тези "уникални апаратури" са кът и той ще не ще - хваща самолета и хоп - в Канада. Няма такива - шикики -микики. Щом апаратурата не работи - идва ти човек на крака и я оправя. Не може то така да оставиш неработещ инструмент и да спираш анализа на продукт ( и паралелно - производството ). Та както и да е идва Хърмис, който аз преди това не бях виждал. Влиза с две чанти инструменти в лабораторията и ми вика: - Аз съм Хърмис. _ Е, аз пък съм Грациан. - Анди ми е говорил за теб. - Знам, то и за теб ми е говорил, така че се знаем задочно, един вид. Както си му е реда заведох го до столовата да си налее кафе и излезнахме даже на двора да му палнем по цигарка и да се опознаем. -Ти с това име да не си арменец? - пита ме Хърмис и се смее. -Ами, това ми е собственното име - викам му аз и аз се смея. - Щото - вика - на мен жена ми е арменка. А ти какъв си значи? - Ами, българин съм. - Айде бе! Ами аз съм бил в България през 70те. Много хубаво си изкарахме, значи. Бяхме във Варна, в София и толкова евтино беше, че направо не ми се вярваше. Дойдохме с $600 и там за три седмици ходихме по най-скъпите хотели и ресторанти - аз, жената и двете деца и не сме се стискали да кажеш за нищо и накрая пак триста долара ни останаха. Даже, щях да се удавя за едното чудо във Варна...ама това е друга история. - Ами ти Хърмис, какъв си? Така като те гледам антропологически ми мязаш на асириец. ( аз предварително обаче на гугъл потърсих името му, тъй като Анди ме предупреди по телефона че ще го изпрати. Един вид викам си какъв ли ще е тоя Хърмис Юкахана? Ни гръцко име да кажеш, ни японско...дай викам да го видя предварително...да се подготвя, един вид ). Брех, значи, като че ли го праснах с тава банички по главата. Като скочи тоя ми ти Хърмис, а той не е някой млад да речеш. На 57 години мъж е. Като почна да се радва. Едва ли не ще ме разцелува. - От къде вика позна че съм асириец? Никой до сега тук не е познавал, а съм скоро двайсет години на тоя континент. Я ще ме вземат за мексиканец, я за португалец, я за какъв ли не още, ама ей го на - ти си първият който позна от раз. - гледа ме той с едни опулени очи, сякаш съм Ванга или нещо подобно. Е, казах му, разбира се, как съм го "разучил предварително" ...но това хич и не промени трогването му, защото наистина колцина знаят, че онези ми ти асирийци от гилгамешовото време все още са живи и си се чувствуват като такива. Шляпат си значи асирийски и даже знаме си имат и култура, ама и те горките останали там 3-4 милиона - разпръснати из целия свят, баш като македонците. Гордеят си се с корена, пазят си там фолклора, ходят си на църква и то досущ като нашата - православна. Кръстят се като нас. Ядат значи кебапчета на шиш, пият арак и си имат досущ табиети на нашенски хора. И те, демек - отоманска империя били, ама си запазили там семката и това си е. И като почна да ми разправя историята си, чак да ти стане жал за човека. Като младеж, отраснал в Ирак, където е най-голямо присъствието на асирийците. Интересувал се там от радиолюбителство и електроника, ама пусто - литература няма кой знае колко, ама който си го влече - си го влече. Събирал там разни ми ти схеми от списанийца, сглобявал с поялник всички онези джаджи характерни за "иракския млад техник" - портативно транзисторно радио, уоки-токи и разни други такива "направи си сам " чудесии. Един вид - влече го тази професия и туй то. Учил той упорито. Правил-струвал и чак до Лондон успял да изкласи и да завърши там някакъв си колеж ли, университет ли, така и не разбрах...нещо с ангели в името беше, ама не го знаех. Важното, че беше много горд с това. С такава тапия значи в Ирак -всички врати отворени и веднага го назначават за шеф на някаква си нефтопровод който минавал през Сирия и отивал не знам къде си и помпали на ден по не знам си колко там кубически метра и той отговарял за електронните съоръжения и си живеел като Симеончо, дето викат старите хора. Да де, ама по едно време взело да става лошо. Почнало да мирише на война. Брех, казал си Хърмис...хич не ми трябва и пост и позиция. Дай да го щипвам и да куртулисам. Тук живот няма. Всичко било натопорчено. Садам не си е поплювал ще знаете. Не напразно толкова хора са избягали от Ирак. Имал връзки нашия и успял да се измъкне в Гърция. Стоял там три години със семейството в лагер, подал документи за Америка и най-накрая му се усмихнало щастието. Сега си живее с жената, двете си деца и двете внучета в Калифорния, пътува из света и се чувствува на върха на щастието. Мъчно му е разбира се, че не си е ходил толкова години в Ирак, за да види приятели и роднини, ама ако се върне ще му резнат главицата като нищо. Докато работи по инстурмента слушаме и радио. Говорят за бомбандировките и той гледам наостря уши. От една страна му е тъжно, че умират невинни, но от друга пък ми вика: Ако го оставят на иракския народ тоя душманин - Садам, ще го нарежат, вярвай ми на парчета и от него нищо няма да остане. Толкова съдби е почернил, толкова хора е избил и толкова пък са напуснали заради него. Земята не е раждала по-гаден човек от него. И синовете му и те такива, а пък зет му най-голяма будала излезна. Не че беше свестен и той, ама може ли един път като си избягал да му вярваш на Садам че ще ти прости и да се връщаш. А бе - за него и не ми е жал. Та така, хортувахме си с Хърмис чак до седем часа тази вечер, когато той успя да свърши с моята апаратура. Върза я, значи по нашенски. Запои там разни работи. Извади два потенциометъра, сложи на късо там едни съпротивления. Прави-струва и криво-ляво апаратурата, да чукна на дърво - тръгна. Е, по стар източен обичай останаха и "резервни части" даже, използуваха се и нестандартни за тукашните механици помагала като скоч лепенка и тел, ама в края на краищата - тръгна пущината. Е, трябва да сменя някои параметри там, трябва едни потенциометри да ги държа на определено ниво, ама нали работи...щото нов такъв инструмент струва някъде около 10 000 долара...е, ако в понеделник тръгне да ми прави магарии - може и да се наложи да купуваме нов, ама пък може и тоя да изтрае още поне пет-шест години. Малко има вид на стар "Москвич", един вид, ама върши работа.Завихря там молекулите, вади им йони разни и ти показва в края на краищата дали газовете съдържат там метан или други такива вредни примеси. А пък на мен точно това ми трябва. Накрая си взехме, значи сърдечно довиждане с Хърмис. Разменихме си телефони, и-мейлове, адреси и всичките му там други координати, стиснахме си ръцете и му обещах даже следващият път като дойде да го водя на кебапчета...аз можех още тази вечер, ама той ме гледа че съм още на антибиотици и вика: Айде да го отложим щото кебапчета без "течности" не бива... защо само да се мъчиш, бе човек! Та така - отложихме го за следващият път. |
| g Създадено: 30.9.2002 г. 00:09:04 Здрасти Айс, (дай да преминем вече към умалителните). Ти ме заинтригува с констатацията, че си свирил в една от "първите три" български групи. Това значи, че ние сме били колеги и сигурно имаме един бюлюк общи познати. Тъй като, аз лично не съм запознат с литературен източник обрисуващ зараждането на вокално-инструменталните състави(както ги наричаха официозните средства за информация тогава) мога да се опитам да гадая кои наистина бяха те? Мисля че на времето имаше някакви опити от страна на покойният Данчо Рупчев да направи нещо като "енциклопедийка" за това(може и да я е направил), спомням си че и други журналисти се опитваха да осветят тия години и тия "герои", но лично аз не мога да цитирам в момента някакъв източник. Сигурно има, но трябва да се разровя из нета...както и да е. Тук ще се опитам да поразръчкам паметта си и да измъкна онези спомени за зараждането на българския рок енд рол, които са останали още там: КОГАТО РОК ЕНД РОЛЪТ БЕШЕ МЛАД Първите ми спомени свързани с тази музика са свързани с бате Митко (наш съсед) и бившият футболист на "Славия" - Тони Кръстев (който почина нелепо много, много млад). Траябва да съм бил на около 4-5 години. Бате Митко Чанков ме беше взел със себе си, тъй като аз бях доста чаровно дете(без майтап, това не е моя констатация ) и му служех като "пичеловка". Ще се поразходиме (той тогава беше "голям" - средношколец, демек) и току някоя девойка ще се понавърти покрай нас и ще възкликне: Я, какъв сладур! Аз тогава имах дълга къдрава руса коса и приличах на ангелче.('ба си колко съм нескромен и самовлюбен, нали Милена?) Бате Митко ще ми каже: Гепи я тая бамбина за бомбите! и настъпваше смехотворна ситуацийка. Както и да е...бате Митко и Тони бяха много добри приятели. Ние, живеехме над кино "Млада гвардия".В един апартамент на "Витоша 37" на петия етаж съжителствувахме в комунално единство: Чанкови(семейството на бате Митко, звънете 1 път), Дворянови (бивши аристократи, наказани да живеят с плебеса, звънете 2 пъти), ние-Колеви(звънете 3 пъти) и господин Дянков(звънете 4 пъти), а Тони, заедно с брат си и майка си живееха на приземния етаж в една кооперация на втората пряка от нас в посока Патриарха(мисля че се казваже "Неофит Рилски", а пък може и да ме лъже паметта)...срещу кооперацията в която живееше Йосиф Цанков, както и моят приятел Румен. Та минаваме покрай Тони и бате Митко му свирка. То тогава всяка малка общност, банда или дори и семейство си имаше свой собствен сигнал.(ама ако почна сега да говоря за тях, както обичам да се отплесквам, хич няма да остане време за рока). Тони се показва на прозореца и бате Митко му вика: Пусни сега да чуе Чочето(така ми викаха, значи) див рокендрол. И макар и да съм бил, както казах на четири или пет години, направо ме гепи. През прозореца бълваше нещо нечувано от мен до тогава! С положителност, сега мога да кажа, че беше Литъл Ричард, а парчето беше "Тути Фрути". Веднъж зарибен, в изключително крехка възраст, аз останах с този вирус и до сега.(тъй като не съм ползувал наркотици, предполагам че механизмът на пристрастяването е същия). След това дойде РАДИОТО. От тук от там, се прокрадваше тоя завладяващ звук. Битълс, Енимълс, Ролинг Стоунс, Кинкс оформяха нашата бъдеща естетична платформа. Отпърво само като нещо неоформено - рокът се напластяваше в нас. Като противовес из нашите родни ефири се влачеха едни захаросани ерзаци на "естрада" (смес от предвоенни американски холивудски щрайхове във възможно най-висок регистър, италианско белканто или пък френска шансонетщина поляти с българска сироплийска поезия)...бррр...това в ушите на десетина-дванадесет годишен слушател беше точно толкова привлекателно колкото и "алтернативата" - оперетни арийки в изпълнение на Даскалов, Кошлукова, Босев и Кисьова, както и хорови песни, квартет "Армейска Песен" и тук-таме фолклор. Та носителите на "отдих и култура" в онези години се казваха Кирил Семов, Георги Кордов, Ирина Чмихова, Лияна Антонова, Мими, Лили, Мария...жените с тупирани косички, рокли до земята, гримирани с по кофа грим, мъжете в костюмчета, армейски подстригани и усмихнати. Песни за морето, песни за любовта, песни за луната. Изобщо - нищо общо с това което на нас ни се слушаше. Ние искахме - РОК и туй то. Не закъсня и оформянето на вътрешната съпротива. Събирахме се по градинките, дворовете и домовете и с "кухарки" и самоделни електрични китарки включени в радиото ние се опитвахме да свирим "упадачната музика". В нашия двор беше доста оживено. Там в една вътрешна къщичка живееше и Кирчо(лека му пръст). Момче с няколко години по-голямо от нас, сковано от неизлечима болест в инвалидна количка. Той постоянно имаше скицник в ръцете си и рисуваше електрически китари, групари(това беше жаргонното наименование на самодейните музиканти по онези времена) и всякакви такива нещица. Около него се събираха "големите" с китарите и се почваха там едни ми ти веселби. Дискутираха се най-новите хитове, обсъждаха се най-новите филми на Бриджитката, разменяха се снимки на групи, закупени от стрелбища, луна-паркове и най-вече от Чурулик Пенчо( той разиграваше нещо като лотарийки в павилиончето си, намиращо се на гърба на Народния театър (после там близко до неговата локация построиха онова кафене "Синьото", а последния път като бях имаше нещо като чейндж бюро).Снимката струваше 10 стотинки. Вместо да си купя кифла, аз отивах там и си купувах най-новите снимки на "Сони и Шер", "Херманс Хермитс", "Смол Фейсис", "Тремелъс", "Ванила Фъдж", "Ху", "Трогс", "Холийс", "Дейв Ди, Доузи, Беки, Мик едн Тич"...десетки или може би стотици кифли се превръщаха в този храм на западната пропаганда в ИКОНИ на забранената култура. Там се срещахме с деца от други училища, обменяхме информация, разменяхме плочи, магнетофонни ролки и най-вече клюки.Изобщо гледахме и копирахме нашите батковци от Запада. Те винаги изглеждаха по-готини, по-отворени, по-освободени, тотална противоположност на предлаганата ни соцдиета.Ние се опитвахме да "пускаме кечета", да се обличаме "малко по-така" и да изглеждаме ОТВОРЕНИ. В България почти не идваха изпълнители от вън, свирещи този род упадачна музика. Тези които си спомням бяха - "Сърфс"(някаква сигурно филипинска вокална група, която пунтираше "Платърс".Много бледи спомени, бил съм 6-7 годишен. След това "Северните тигри"- някаква си Шедоус копираща група от Швеция, малко по-късно "Балуунс" и "Гайс"(някакви английски дълбоко провинциални формацийки), както и "Раундабаут"(спиричуална формацийка която изпълни някои доста хубави номерца - като да речем "Албатрос" на Флитвууд Мек). Тълпата в Летния театър беше подивяла. Ричи и Американеца, комай бяха арестувани. Изобщо - лятото на любовта отекваше и по нашите територии. По късно гостуваха по Орфея няколко девалвирали вече величия като Мънго Джери, Рубетс, както и певецът на една от любимите ми тогава групи Муув - Карл Уейн, но вече като самостоятелен естраден певец в отвратителен велурен костюм. Присъдиха му първа награда в годината когато Ала Пугачова взе Орфея. Други просто не мога да си спомня... Първите по-известни родни групи които се появиха тогава из столицата бяха "Бандараците", "Сребърните гривни" и разбира се -официалната - "Щурците". Пепи(Пеци) Щурецът живееше недалеч от нас, с Кирчо имах контакти по-късно (при онези задължителни разменноплочни сесии, така щампосали нашия бит. Това трябва да е било по-късно, защото си спомням че му дадох да си запише "Aqualung" на Jethro Tull, а междувременно си купих от него срещу астрономичната тогава за мен сума от 30лева(броени му в сребърни петолевки) един от любимите ми и досега албуми на Joe Cocker - "Mad Dog & the Englishman".Пепи Цанков ми беше пък след години преподавател по ударни инструменти. Малко по-късно(а може да е било и по същото време) се появиха и други такива "образования на доброволна основа" - "Везни", Вили с"Викингите", както и по-малко известни безименни формации. Жоро Минчев беше показван и по телевизията, както и Щурците, облечени в униформи с фолклорни мотиви. От махалата освен Пеци Щуреца и Бисер Киров други добри музиканти бяха - Тони Елизар - барабанист в една от формациите на Райчо Иванов, а по късно и "Буфосинхронист", както и Фоти (Огнян Фотев)- китарист в една от моите по-късни групи. Малко по-надолу от нас, на ъгъла на Раковски и Патриарха беше КАМЪКА. Свърталище на протоблусменската тълпа в столицата. От там се другарувах най-вече с Васко Нейчев(Марихуаната), Огнян Купенов и Иван барабаниста, Люсиен, Краси Виденов, Чаво както и още няколко много добри момчета на които след толкова години съм им забравил имената. Блус сешъни се провеждаха в едно читалище на "Раковски" което после стана комай милиционерски участък. Първата група която аз заформих беше със съученици от класа ми. Аз, Пепи Томов, Гюро и Венци сформирахме сигурно първата хард рок формация в България(1969 година). Пишлегари на по 15-16 годишна възраст ние отидохме в читалище "Петър Берон" (което се намираше само на една спирка от техникума ни - Керамика и стъкло, ако някой е чак толкова любопитен), където секретарката Дора беше много любезна с нас и ни предостави освен репетиционна зала, също така и чисто нов комплект барабани "Амати"(еба ти!), който аз лично закупих, а услужливия превозвач който ги докара в читалището беше шофьорчето на пикапа от службата на майка ми, което също имаше афинитет към този род музика и аз го свързах с другата група репетираща в същото читалище( мисля че се казваха "Облаците" комай(?)...виж тук спомените се объркват... от които днес си спомням само барабаниста -Жоро Кокаланов). Шофьорчето на пикапа от службата на майка в последствие стана национална величина. Първо като вокалист в "Дияна Експрес", а после и като самостоятелен певец. Да, познахте - Георги Станчев. Нашата група се казваше "От кол и въже"(винаги гледах да съм по-бамбашка, нали ). От време на време сменяхме името на "Фрам", така че ако сме в едно настроение и пред една публика ще сме "От кол и въже" , а пред друга - "Фрам". Дуалистичност, един вид. Нашият китарист - Жорето, беше изключително срамежливо момче и постоянно се криеше когато свирим пред публика зад завесите. Това много нараняваше имиджа ни и ние безцеремонно го сменихме с един (тогава в очите ни -изключителен китарист!) - Емо Ряпата, известен още тогава още като Махалюльо, а сега пък като композитора - Емил Коларов(все още го смятам, между другото за един от най-добрите китаристи с които съм свирил, а аз съм свирил с бая ). Той и досега е мой най-добър приятел с който се чуваме отвреме-навреме. При последното си идване в България (през 2000та) се събрахме цялата група и си направихме снимки за спомен...нещо като, 30 ГОДИНИ ПО-КЪСНО! Хмм...мили спомени...кога отлетяха тия години...брееейй. По същото време се появиха и други такива групички с различна профилираност -"Златни струни", "Импулс","Нестинари", някакви нови "Викинги" и разни индивиди прелитащи от група на група, като Клифа(който не можеше да свири кой знае колко, но имаше Гибсън китара и уредба "Вокс", Хуто, Насо Свинята, Нако Циганина (който свиреше като Хендрикс)...и т.н.т... Тогава най-големите рок-събития в столицата бяха баловете послучай 8ми декември в Художественната академия, където се появяваха величия от ранга на "Щурците" и Вили Кавалджиев( който цепеше Мотаун саунд като никой друг до тогава в България). Много популярни бяха и концертите в Университета, където се подвизаваха "София Експрес" - Жоро Динев - бас и вокал(човекът който пееше песните на Фогърти, по-добре от самия него...с Жорето свирихме заедно после в "Рок Арсенал", Христо-Трогса- ритъм китара, Митко Пейджа-соло китара, Ники Котленко-барабани (летях насам към Канада в един самолет със сестра му - Любов, която пък си се връщаше в Щатите...припомняхме си старите године, разбира се) и Юри Ступел - клавишни. Та тогава - това беше горе-долу сцената из София. Е, току ще поканим някой да свири заедно с нас (предгрупа му викахме) защото нямахме кой знае колко материал да изкарваме дълги маратони...тук ще се засечем с Лечев, там с Коцето Бахаров, Анди ще свири с тоя, Любеца с оня...изобщо знаехме се и си кимахме по улиците като се срещахме. Ако ни подберяха, едва ли щяхме и един вагон да напълним.Ние свирехме в читалището "Петър Берон", което беше над самото кино. Там по онова време бяха и канцелариите на "Техникумът за естрадни изпълнители"...дето му викаха. Та значи, щом си свирил по онова време трябва да се знаем, барем по физиономия. Поздрави Грациан |
| Ако се видим, може и да се познаем...знае ли човек! Но с тези смачкани физиономии, подпухнали от алкохол и "малки удоволствия"...едва ли  |
| Г-н Дичев, след като прочетох статията Ви, прочетох и мненията под нея. След това пак я прочетох – да не би за различни статии да става въпрос. Не е за различни – за същата тая, в която всичко е казано не “като хората”, а “право куме в очи”. Както си говорят хората като им писне от “любезности”. Поздравявам Ви! Дойде време, дойде и прескочи – да се казват нещата простичко и ясно. Както са си! Добре сте го направили. А “нещата се правят "като хората" и противопоказно е да си задаваш много въпроси” си е направо характеристика – на “многознаещи, пишещи и разясняващи”...  Колкото до повода за статията Ви – ами той си е само повод да се кажат някои по-важни неща. Какво има да се говори за поредната група от втората половина на всеки мандат – времето за депутатски размисъл “как пак да седна”...  ______________________ Четенето - досадно, мисленето - главоболно, барем писането ни остава... |
| GRATZIAN, /:/ "...всички индивиди свързани по някакъв начин с директното въртене на капитала ( независимо дали са собственници или работници ): селскостопански труженици, дребни, средни и едри производители, както и търговците би трябвало да са "ДЯСНОТО". В "лявото" пък би трябвало да търсите всички онези "паразитносъществуващи" ( на гърба разбира се на реалния пазар ) зависещи от "дотации на държавата" (които са разбира се най-вече събрани във вид на данъци предимно от същите онези добрефункциониращи "десни" -та в ляво би трябало да видим: полицаи, учители, държавни чиновници, културтрегери, интелигенти и т.н.т. Интересите на тези две групи са коренно различни и разслояването е логично... ......................................... ......................................... ................................... ЗНАЧИ, трябва/трябва ли?!/ да приемем за вярно, че между "десните"/ "...индивиди свързани по някакъв начин с директното въртене на капитала ( независимо дали са собственници или работници ): селскостопански труженици, дребни, средни и едри производители, както и търговците..."/ НЯМА "разслояване" и е логично да няма?! Да, ама ИМА! При това, видно е отвсякъде! Дори, ако щеш, Правото на Стачка на Наемните работници срещу условията на труд и заплащане, "осигурени" им от "едногрупния, СЪгрупния"" им Работодател-капиталист!!! Освен това, и със затворени очи и приспан ум е ЯСНО и ВИДНО, че: Наемният работник ИСКА, ако е възможно, да работи по-малко, а да получава- повече/Заплата/, а Работодателят-капиталист иска, ако е възможно, Наемните МУ работници да МУ работят повече, а той да им плаща по-малко/за да има по-голяма Печалба за него/!!! Ако това НЕ е Противоположност на Интереси- здраве му кажи! Впрочем, хората могат да бъдат делени на групи по най-различни Признаци! Така, например, на бели и черни, на вегетарианци и месоядни, на хетеро и хомосексуални, на добри и лоши, на емигранти и НЕемигранти и т.н.?! Деленето на хората на "произвеждащи" и НЕпроизвеждащи/"лапащи"- впрочем, такива са, например, и рентиерите-реститути, нали?!/ и само едно от възможните Деления!!! Въпрос на Избор и Вкус! Но да се твърди, че, видите ли, понеже вече е 21-век, НЯМА делене на хората на Класи/по Маркс: Класа на Наемните работници и Класа на Работодателите-капиталисти/- това или е "НЕдоРАЗУМение", или е Манипулация?!? Защото, Класи/по Маркс/ ще има докато има хора, Работещи някому/за Заплата- срещу Труд/ и хора, на които други хора ИМ работят за Печалба от Собственост върху Средства за Производство и Наемен Труд-Резултат!!!  Редактирано от - paragraph39 на 07/12/2007 г/ 19:29:39 |
| Формулата на българския преход е " Едни хора взеха едни пари..." Няма ляво, няма дясно... и така беше заченото сегашното ни общество. За съжаление, след като ядохме всички жаби на несъсществуващия комунизъм, сега ручаме жабетата на несъществуващата демокрация и свободен пазар.Това обезсмисля всякакви нормални понятия и обществени проекти... Що се отнася до диаспората - ако тези, които са в нея, имаха място в българското общество, нямаше да са в чужбина. |
 Баф , че и браво , Дичев ... Хубостниците , изначално му замъкнали яйцата , но ти продължаваш да твърдиш , че дори и подборно , можеш да си "заплюеш" своето , немиризливо жълтъче от днешния ни политически омлет ... Немой , Приятел ... Туряй друг тиган ... И се вземи , че и ни светни повече , за днешната ни латифундия , като проява на връзката "трудова кооперация-общественост" , а по-сетне и за връзката "гражданско общество-олигархия" , като действителност на родния ни микс от мас и яйчени черупки ... Че и да сетиш , обща ни потребност от Нов Основен Договор и реда други там , "либерални" подробности ... |