Айде да внисаме, да внисаме!
На практика социалистическата държава е изпаднала в неплатежоспособност още на 15-ата година от съществуването си. Това се дължи най-вече на неразумното използване на външните заеми, които към 1960 г. са достигнали 3 млрд. лв. Освен на западни банки управлението на БКП дължи огромни суми на СССР, за което висшето ръководство на БКП е критикувано от съветския ръководител Никита Хрушчов. За да спаси положението, Живков тайно предлага на Хрушчов да купи българския стратегическия златен резерв, за да бъдат върнати част от задълженията към Москва. Златният резерв е възлизал на над 20 тона злато и е формиран отпреди установяването на комунистическия режим. Дотогава никое правителство не е посягало на него, дори по време на двете национални катастрофи, свързани с войните през 1913 и 1918 г.
Сделката става при пълна секретност и без решение нито на висшето ръководство на БКП - Политбюро, нито на правителството. В следващите няколко години поради перманентната криза Живков продава още 10 тона злато. Загубата за страната е огромна, тъй като малко по-късно цената на златото на международните пазари се покачва десетократно. Именно състоянието на фалит се оказва и основният мотив Живков да предложи на Хрушчов България да се присъедини като 16-а република към СССР.
Всички документи, свързани с валутния баланс и платежоспособността на страната, носят грифове "Строго поверително" и са известни на малцина в партийното и държавното ръководство. През 1960 г., когато външният дълг на страната е почти 3 млрд. лв., правителството изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити не само от западни банки, но и от Съветския съюз. Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен.
"Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР", предупреждава председателят на БНБ Кирил Несторов в строго поверителен доклад от април 1960 г.
С него Политбюро на ЦК на БКП е уведомено, че общият недостиг на валута надхвърля 50 млн. долара. Банката информира, че въпреки опитите не успява да получи заеми от други социалистически страни, както и от западни банки. Несторов подчертава, че "поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на златните резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР". Партийното ръководство е посъветвано да предложи на съветското правителство да купи българския златен резерв и да помоли за отсрочка на част от задълженията към двете съветски банки в Париж и Лондон поне за две години.
По това време стратегическият златен резерв на България се състои от около 24 тона злато, формиран преди 9 септември 1944 г. Дотогава, дори и в най-трудните моменти, като двете национални катастрофи, никоя власт не си е позволявала да посегне на него (само през 1919 г. е взето официално решение за частична продажба, за да се осигури доставката на брашно за населението).Първият секретар на БКП Тодор Живков обаче си го позволява, и то при пълна секретност. "Такива операции със злато бяха строго секретни през онзи период и не бяха довеждани до знанието на непосветени хора", посочва проф. Нешо Царевски, началник на направление "Валутно" в БНБ от 1959 г. и зам.-председател на БНБ за периода 1959-1964 г.
Живков е улеснен максимално от факта, че не се е налагало златният резерв да бъде изваден от трезора на БНБ, тъй като няколко месеца по-рано той е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Това е станало през септември 1958г. отново със секретно решение на правителството на Антон Югов. Формалната причина е несигурността на сградата на БНБ, която нямало да издържи на "пряко попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив" по доклад на МВР.
Златото е застраховано и през февруари 1959 г. под засилена охрана е транспортирано с влак до Москва. Само 10 месеца по-късно, през април 1960 г., Кирил Несторов, председател на БНБ, прави предложението до Живков депозираното вече злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки. "По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите. Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство", разкрива проф. Царевски.
Освен да купи златния резерв, Живков моли съветския ръководител Никита Хрушчов България да получи нови спасителни кредити и да отложи плащанията по старите. Хрушчов приема само второто предложение и не отпуска нови заеми, като остро критикува българското партийно ръководство, че води политика, с която не контролира разходите си и поставя в тежко положение не само страната, но и съветските банки. Първият секретар на БКП и неговият премиер няма какво друго да направят освен да го ударят на молба.

Създадено: 28.12.2007 г. 14:50:37

Живков е улеснен максимално от факта, че не се е налагало златният резерв да бъде изваден от трезора на БНБ, тъй като няколко месеца по-рано той е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Това е станало през септември 1958г. отново със секретно решение на правителството на Антон Югов. Формалната причина е несигурността на сградата на БНБ, която нямало да издържи на "пряко попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив" по доклад на МВР.

Човекът при социализма има много права и свободи